Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1151 от 20.02.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 11696/2022
Вид
Решение № 1151
Подписан
20.02.2026
В сила
20.02.2026
Състав
Силвана Гълъбова, Дора Запрянова Илиева, Георги Стоянов Чехларов

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 218 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 253 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 325, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 492, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 2, предл. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 31, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 31, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 32, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 32, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 41, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 42, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 44 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1151 гр. София, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно гражданско дело № 20221100511696 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20045901 от 04.07.2022г., постановено по гр.д. № 45334/2018г., по описа на Софийски районен съд, III г.о., 151 състав, са отхвърлени предявените от К. В. И. искове с правна квалификация по чл.

26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД против Банка ДСК“ АД, А. В. А. и Т. В. А.а – М. за обявяване на недействителност на Пълномощно № 6090 от 27.08.2007г. на нотариус с рег. № 407, с район на действие РС Бяла Слатина и на договор за учредяване на договорна ипотека № 43, том V, нот. д. № 743/19.09.2007г. на нотариус М. Р. за следния недвижим имот: апартамент № 3, с адрес: гр.

София, ж.к. „********, със застроена площ от 84.11 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение № 3 и 1,556% од.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, до размер от 1/3 ид.ч. с оглед квотата й в собствеността на имота, върху който е учредена договорна ипотека, поради липса на съгласие.

Със същото решение, ищецът е осъден да заплати на основание чл. 78, ал.

3 ГПК на „Банка ДКС“ АД, сумата от 200 лв., представляваща сторените в производството разноски.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач, на страна на ответника „Банка ДСК“ АД – Т. М. Т..

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от името на ищеца К. И., чрез пълномощника – адв. Ц. Г.. Изложени са съображения, че решението е неправилно и незаконосъобразно, с оглед констатациите на съда, че не се установява наследодателите на ищеца - Ф.Д. и 1

В.Д. да не са можели да формират воля. Поддържа се, че в обжалвания акт е извършен само формален анализ на прибщената доказателствена съвкупност, което довело до необоснованост на съдебния акт. Твърди, че по безспорен начин установявала, че предявеният иск е основателен. Сочи за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че недоброто общо състояние на Ф. и В.Д. не било от такова естество, че да доведе до липса на дееспособност. С тези доводи, моли за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго такова, с което да се обяви за недействителна процесната упълномошителна сделка и да се прогласи за нищожен Договора за учредяване на ипотека.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от името на ответното дружество „Банка ДСК“ АД е постъпил отговор на въззивна жалба. Оспорват се твърденията за наличието на старческа деменция при Ф. и В.Д.и, тъй като не почивали на извод, формиран въз основа на доказателствата по делото. С тези доводи, претендират първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Отговор на въззивна жалба е постъпил и от името на конституираното по делото трето лице – помагач на страната на ответника Т. Т.. Сочи се, че в първоинстанционното съдебно решение са съобразени всички относими доказателства и са обсъдени релевантните такива. Поддържа, че макар от писмените доказателства по делото да се установява, че наследодателите на ищеца да са били в тежко здравословно състояние, то същото няма отражение върху възможността за разбиране и ръководене на постъпките си.

В срока по чл. 263 ГПК, не са взели отношение въззиваемите А. А. и Т.

М..

С разпореждане от 03.11.2023г. на настоящия съдебен състав са дадени указания на въззивника да коригира петитума на исковата си молба, съобразно заявеното в обстоятелствената част по отношение на иска за недействителност на пълномощното по чл. 31, ал. 2 ЗЗД.

С молба от 17.11.2023г., в изпълнение на дадените по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК указания въззивникът К. И. е посочила, че претендира за унищожаване на упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно № 6090 от 27.08.2007г. на нотариус с рег. № 407, с район на действие РС Бяла Слатина, поради това, че родителите й В.Д. и Ф.Д. не са могли да разбират или осъзнават действията си при подписването му и прогласяване на нищожност на договор за учредяване на договорна ипотека № 43, том V, нот. д. № 743/19.09.2007г. на нотариус М. Р., на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, поради липса на съгласие да сключат договора при посочените в него условия.

В Становище, ответната страна – „Банка ДСК“ АД оспорва допустимостта на иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗЗД, предвид липсата на доказателства за поставянето на наследодателите на ищцата под запрещение, преди смъртта им.

Отношение по уточнителната молба е взето и от третото лице – помагач Т. Т.. Сочи, че така предявеният иск за унищожаване на упълномощителната сделка е погасен по давност, а и липсват данни, наследодателите на ищцата да са поставяни под запрещение.

С Определение от 10.06.2024г. на настоящия съдебен състав са дадени указания на въззивника да приведе петитума на исковата си молба в съответствие със заявеното в обстоятелствената част по отношение на иска за недействителност на Договора за учредяване на Договорна ипотека № 43, том V, нот.дело № 743/19.09.2007г., на нотариус М. Р. по чл. 42, ал. 2 ЗЗД.

2

С молба от 24.06.2024г., в изпълнение на дадените по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК указания, въззивникът К. И. е посочил, че претендира за обявяването на недействителността на сключения договор за учредяване на договорна ипотека № 43, том V, нот. д. № 743/19.09.2007г. на нотариус М. Р., на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, поради сключването му при липса на представителна власт.

Становище по подадената молба уточнение е изразено от името на ответника “Банка ДСК“ АД, с доводи за недопустимост, поради липса на процесуална легитимация, предвид липсата на данни за приемане на наследството на ипотекарните длъжници от ищцата.

Съдът след като прецени приобщените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл.

325, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред Софийски районен съд е образувано по искова молба на К. В. И. срещу А. В. А., с която е предявен иск за прогласяване на нищожност на упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно № 6090 от 27.08.2007г. на нотариус с рег. № 407, с район на действие РС Бяла Слатина и както и по иск, предявен от К. В. И. срещу „Банка ДСК“ АД, А. В. А. и Т. В.

А.а за прогласяване на нищожност на договор за учредяване на договорна ипотека № 43, том V, нот.д. № 743/19.09.2007г. на нотариус М. Р., сключен чрез пълномощника А. А., поради липса на съгласие.

Ищцата твърди, че родителите й били собственици на недвижим имот, представляващ апартамент № 3, с адрес: гр. София, ж.к. „********, ведно с прилежащото му избено помещение № 3, с площ: 5,48 кв.м. и 1,556% идеални части от правото на строеж върху земята.

На 27.02.2010г., починала майката на ищцата – Ф.Д., а на 15.09.2010г., починал и нейния баща – В.Д., като след смъртта си, оставили като наследници нея, брат й – А. В. А. и сестра й – Т. В. А.а – М..

През 2017г., ищцата разбрала, че описания по – горе недвижим имот е продаден от частен съдебен изпълнител на Т. М. Т., след проведена публична продан и влязло в сила възлагателно постановление от 17.09.2016г. на ЧСИ М.М.., с рег. № 786 КЧСИ, по изп.д. № 20097860400501.

Тогава разбрала, че брат й А. А., с нотариално заверено пълномощно от 27.08.2007г., упълномощен от Ф.Д. и В.Д., действащ като техен представител, учредил договорна ипотека върху апартамента като обезпечение на отпуснатия му от „Банка ДСК“ АД ипотечен кредит в размер на 77 900 лв., за което бил съставен договор за учредяване на договорна ипотека № 43, том V, нот. д. № 743/19.09.2007г. на нотариус М. Р..

Твърди се, че към момента на учредяване на ипотеката, респ. издаването на пълномощно в полза на А. А. родителите й били в много тежко здравословно състояние, с тежки мозъчни проблеми, проблеми с ориентацията и паметта, поради което не са съзнавали какво подписват и не са имали намерение да упълномощят брат й да учреди от тяхно име договорна ипотека за свой дълг.

С тези доводи е направено искане за прогласяване на нищожност на договора, с който е учредена ипотека върху собствения им недвижим имот относно притежаваната от нея 1/3 ид. ч. от ипотекирания имот на основание наследство, както и за прогласяване нищожността на упълномощителната 3 сделка, поради невъзможността на упълномощителите да формират правнорелевантна воля.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „Банка ДСК“ АД, с който се оспорват предявените искове. Поддържа се, че не са налице основания за прогласяване на нищожност, твърдени от ищеца, поради което моли да бъдат отхвърлени.

На основание чл. 218 ГПК, от името на Т. Т. е постъпило искане за встъпване в производството в качеството й на подпомагаща страна на страната на ответника „Банка“ ДСК“ АД, в качеството си на приобретател на процесния имот. По същество се сочи, че последната, напълно валидно е придобила правото на собственост върху недвижимия имот. Поддържа, че упълномощителните и разпоредителните действия са извършени съобразно законовите изисквания, поради което моли да бъдат отхвърлени предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба и от ответникът Т. В. А.а – М., с който се сочи, че предявените искове са неоснователни спрямо ответника, т.к. същата е извършила отказ от наследството на родителите си, вписан в особената книга на СРС под № 520 от 12.05.2017г.

Отговор на искова молба не е постъпил от ответника А. А..

Въззивният съд, като се запозна с материалите по делото и съобрази становищата на страни, от фактическа страна установи следното:

По делото е представен Договор за продажба на недвижим имот по НДИ /отм./ от който е видно, че на 03.07.1986г. В.А.Д. и Ф.Н. Д. са придобили правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. София, местност II зона, представляващ апартамент № 3, разположен на 1-ви етаж, в жилищна сграда – блок № 87, вх. А, състоящ се от две стаи, дневна, столова, кухненски бокс и обслужващо помещение, с площ от 84, 11 кв. м., ведно с прилежащото му избено помещение № 3, с полезна площ от 5,48 кв.м. и с 1,556% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.

Съгласно Удостоверение за наследници изх. № НАС-984-1 от 13.07.2015г., Ф.Н. Д. е починала на 27.02.2010г. като след смъртта си е оставила като наследници преживелия съпруг – В.А.Д., сина си А. В. А. и двете си дъщери – Т. В. А.а – М. и К. В. И..

Според Удостоверение за наследници с изх. № 107 от 30.07.2015г. В.А.Д. починал на 15.09.2010г. и оставил за свои законни наследници децата си А. В.

А., Т. В. А.а – М. и К. В. И..

В първоинстанционното производство е представен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, вписан № 48, том LX, дело № 45453/2007г., по партидна книга 257670, с вх. Рег. № 67395 в служба по вписванията – София, с № 43, том V, рег. № 6263, дело № 743 от 2007г. на нотариус М. М.-Р., с № 504 – НК, с който кредиторът „Банка ДСК“ АД отпуснал на кредитополучателя А. В. А. ипотечен кредит в размер на 77 900 лв. За обезпечаване на отпуснатия кредит ипотекарните длъжници – Ф.Д. и В.Д., чрез своя пълномощник А. В. А., упълномощен с нотариално заверено пълномощно с рег. № 6090/27.08.2007г. по описа на Нотариус № 407 – НК, с район на действие РС – гр. Бяла Слатина, учредили в полза на кредитора 4

„Банка ДСК“ АД договорна ипотека върху собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 3, с адрес: гр. София, ж.к. „********, със застроена площ от 84.11 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение № 3 и 1,556% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.

Представена е и схема на СОС с идентификатор ***, по КККР, одобрени със Заповед РД-18-27/03.04.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район Искър, ж.к. „********, ап. 3, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, който самостоятелен обект се намира в сграда № 3, построена в поземлен имот с идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***; под обекта: няма; над обекта: