Решение № 100 от 22.07.2021, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 464/2021
- Вид
- Решение № 100
- Подписан
- 22.07.2021
- В сила
- 22.07.2021
- Състав
- Румен Петров Лазаров, Доротея Симеонова Цонева, Иван Найденов Радковски
Цитирани разпоредби
- чл.201 · Наказателен кодекс
- чл.201,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.23-25 · Наказателен кодекс
- чл.23, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.24 · Наказателен кодекс
- чл.249 · Наказателен кодекс
- чл.249, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.23-25 · Наказателен кодекс
- чл.25, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.311 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.58а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.341,ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.345, ал.1-3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.345, ал.1-3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.345, ал.1-3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 100 гр. Плевен , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Румен П. Лазаров
Иван Н. Радковски
Доротея С. Цонева в присъствието на прокурора Георги Лефтеров Лазаров (ОП-Плевен) като разгледа докладваното от Доротея С. Цонева Въззивно частно наказателно дело № 20214400600464 по описа за 2021 година и въз основа данните по делото и Закона, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда на чл.341,ал.1 вр.чл.306,ал.3 вр. ал.1,т.1 от НПК.
С определение № 195 от 01.06.2021г., постановено по ЧНД № 938/2021г., Районен съд – гр.Плевен определил на осъдения Т. СТ. В. общо наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца по влезлите с сила съдебни актове по НОХД № 3005/2015г., НОХД № 645/2016г., НОХД № 3031/2016г., НОХД №1888/2018г. всичките по описа на РС-Плевен и по НОХД №149/2015г. и НОХД №174/2015г. и двете по описа на РС-Никопол. Постановил определеното общо наказание месеца лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл.25, ал.2 от НК приспаднал от определеното общо и увеличено наказание лишаване от свобода изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по посочените дела в размер на шест месеца. Присъединил на основание чл.23, ал.2 от НК към това наказание и наказанието „лишаване от право да заема длъжност „кмет“ за срока от две години , наложено по НОХД №1888/2018г. по описа на РС-Плевен.
Със същото определение определил на осъдения Т. СТ. В. общо наказание лишаване от свобода за срок от три години по влезлите с сила съдебни актове по НОХД 309/2019г. по описа на ОС-Плевен, НОХД № 797/2020г. и НОХД №846/2021г. и двете по описа на РСПлевен. На основание чл.24 от НК увеличил определеното общо наказание лишаване от свобода с ½ - с една година и шест месеца. Постановил определеното общо и увеличено 1 наказание лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл.25, ал.2 от НК приспаднал от определеното общо и увеличено наказание лишаване от свобода изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по посочените дела в размер на една година и един ден.
Постановил отделно изтърпяване на наказанията наложени на осъдения Т. СТ. В. по НОХД №1987/2013г., НОХД №144/2016г. и двете на РС-Плевен и на основание чл.25,ал.2 от НК е приспаднал по всяко едно от тях изтърпяното наказание.
Постановеното определение е обжалвано от служебния защитник на осъдения Т.В. в частта, с която е постановено увеличение на осн.чл.24 от НК на определеното общо наказание, с оплакване за незаконосъобразност. Жалбата съдържа аргументи, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и без приложението на чл.24 от НК, като в случая следва да се имат предвид и възрастта и здравословното състояние на осъдения. Моли въззивния съд да измени първоинстанционното определение, като отмени частта му, с която е постановено увеличение на определеното общо наказание лишаване от свобода втората група.
В съдебно заседание представителят на ОП-Плевен оспори основателността на въззивната жалба и пледира за същата да не се уважава. Счита, че обжалваното определение е правилно, законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено. Твърди , че първоинстанционния съд правилно и в съответствие с чл.23-25 от НК е сформирал процесните съвкупности и правилно е определил общо наказание по тях. Намира за неоснователно искането на осъдения и защитника му за отмяна на определението в частта, с която на основание чл.24 от НК е постановено увеличение на общото наказание по втората група. Предлага да се потвърди изцяло обжалваното определение.
Осъденият Т.В. лично и със своя служебен защитник поддържат въззивната жалба на изложените в нея основания. Молят да се отмени първоинстанционното определение в частта, с която е постановено увеличение на общото наказание лишаване от свобода по втората група.
Плевенски окръжен съд, след цялостна проверка на определението и мотивите към него, независимо от основанията посочени от жалбоподателя и в пределите на въззивната проверка по реда на чл.313 и чл.314 от НПК, намира за установено следното:
С присъда по нохд №309/2019г. на ОС-Плевен, влязла в сила на 01.07.2020г. осъденият Т.В. е бил признат за виновен в извършване на 25.09.2018г. престъпление по чл.249, ал.1 от НК, за което при условията на чл.54 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години при първоначален строг режим.
С присъда по нохд № 797/2020г., влязла в сила на 02.12.2020г. осъденият Т.В. е бил признат за виновен в извършване в периода 18.09.2015г. – 11.11.2015г. на престъпление по чл.201,ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК , за което при условията на чл.58а, ал.1 от НК му е било 2 наложено наказание лишаване от свобода за срок две години и осем месеца при първоначален строг режим.
С определение с което е одобрено споразумение по нохд № 846/2021г. по описа на РСПлевен, влязло в сила на 05.05.2021г. осъденият Т.В. е бил признат за виновен в извършване на 17.12.2014г. на престъпление по чл.311 от НК , за което при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година при първоначален строг режим.
Освен посочените по-горе три престъпления, включени в посочената съвкупност, осъденият В. е осъждан с други влезли в сила съдебни актове за различни престъпления по НК . За тези деяния са му били налагани наказания лишаване от свобода с различен размер, които са изтърпяни ефективно /по НОХД № 3005/2015г., НОХД № 645/2016г., НОХД № 3031/2016г., НОХД №1888/2018г. всичките по описа на РС-Плевен и по НОХД №149/2015г. и НОХД №174/2015г. и двете по описа на РС-Никопол, НОХД №144/2016г. на РС-Плевен/ , както и „пробация“ / по НОХД №1987/2013г. на РС-Плевен/, което наказание също е изтърпяно .
Въз основана тези фактически констатации районният съд е направил законосъобразен правен извод, че в случая са налице предпоставките на чл.23-25 от НК за определяне на осъдения Т.В. едно общо наказание за извършените от него три престъпления, за които е бил осъден с присъдите по посочени по-горе три наказателни дела и които се групират в една съвкупност. Посочените законови разпоредби изискват лицето да е извършило няколко отделни престъпления, но преди да е имало влязла в сила присъда което и да е от тях, за да се определи за тези деяния общо наказание.
В случая, както правилно е приела първата инстанция, че осъденият В. е извършил трите престъпления по нохд № 309/2019г. на ОС-Плевен, нохд № 797/2020г. и нохд № 846/2021г. двете по на РС-Плевен преди да е бил осъден с присъда, за което и да е от тези деяния. С оглед на това, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая са изпълнени законовите изисквания на чл.23-25 от НК за кумулиране на наказанията на осъдения В. и за определяне едно общо наказание за описаните по – горе три престъпления, извършени в условията на реална съвкупност. Съблюдавайки цитираните норми, регламентиращи, че общото наказание за всички престъпления, включени в съвкупността, следва да е найтежкото, районният съд правилно е определил на осъдения В. за трите престъпленияпредмет на разглеждане по цитираните наказателни дела и включени във формираната съвкупност, общо наказание три години лишаване от свобода, тъй като и за трите деяния от процесната съвкупност е било наложено такова по вид наказание, но с различни размери – три години, две години и осем месеца и една година. Очевидно, най-тежкото, с оглед неговия размер, е наказанието от три години лишаване от свобода, каквото е било наложено на осъдения В. за престъплението по нохд № 309/2019г. на ОС-Плевен, поради което правилно първоинстанционния съд е определил именно това наказание като общо наказание за двете деяния от процесното множество.
3
Въззивният съд провери обстойно обжалваното определение в атакуваната му част, с която на основание чл.24 от НК е било увеличено общото наказание по НОХД №309/2019г. на ОС-Плевен, НОХД №797/2020г. и НОХД № 846/2021г. и двете на РС-Плевен, в размер на три години лишаване от свобода с една година и шест месеца, и прецени че в тази части съдебния акт е неправилен и несправедлив. По тази група – определено е общо наказание в размер на три години лишаване от свобода, за три престъпления – по чл.249 от НК, по чл.201 от НК и по чл.311 от НК. Преценявайки характера престъпленията, извършени от осъдения и включени в съвкупността –използване на чужда банкова карта и изтегляне на сумата 350 лева от нея, като престъплението е извършено през 2018г., присвояване на чужди движими вещи, извършено през 2015г. и документно престъпление извършено през 2014г., съдът намери, че така определеното общо наказание в размер на три години лишаване от свобода е достатъчно по размер за постигане целите на индивидуалната превенция генералната и не се налага в случая увеличаване на определеното общо найтежко наказание.
По изложените съображения въззивната инстанция прецени като основателно искането на жалбоподателя за неприлагане на разпоредбата на чл.24 от НК и поради това, счита, че следва да се отмени постановеното увеличаване на общото наказание лишаване от свобода по посочената група наказания.
Предвид изложеното въззивната инстанция намери, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и несправедливо в частта в която на основание чл.24 от НК е увеличено определеното общо най-тежко наказание НОХД 309/2019г. по описа на ОСПлевен, НОХД № 797/2020г. и НОХД № 846/2021г. и двете по описа на РС-Плевен с девет месеца. В тази част определението следва да бъде отменено. В останалата част същото следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл.345, ал.1-3 вр.чл.341,ал.2 от НПК , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение № 195 от 01.06.2021г., постановено по ЧНД № 938/2021г. по описа на Районен съд – гр.Плевен в частта, в която е увеличено определеното общо най- тежко наказание по НОХД 309/2019г. по описа на ОС-Плевен, НОХД № 797/2020г. и НОХД №846/20221г. и двете по описа на РС-Плевен с 1/една/ година и 6/шест/ месеца.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
4
Препис от решението да се изпрати на осъдения и ОП-Плевен.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5