Решение № 11196 от 11.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11196 гр. София, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20241110170935 по описа за 2024 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Р.

Д. К., ЕГН **********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 619,21 лв., недължимо платена от К.К.К. в полза на „ФИРМА“ АД, ЕИК *** по сключен между тях нищожен договор за потребителски кредит № *** от 20.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 28.11.2024 г. до окончателното изплащане. Ищецът твърди, че на 1.11.2024 г. между него и К.К.К. е сключен договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил посоченото вземане.

Ищецът твърди, че на 20.08.2021 г. цедентът К.К.К. е сключил с „ФИРМА“ АД договор за паричен заем № *** в размер на 7500 лв. Съгласно чл. 4 било уговорено договорът за заем да бъде обезпечен с поръчители - две физически лица или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, поради което на същата дата между К.К. и „ФИРМА“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на гаранция № ***. По силата на договора за гаранция „ФИРМА“ ЕООД е поело задължението да обезпечи пред „ФИРМА“ АД задълженията на заемателя срещу възнаграждение от 2990,79 лева, платимо разсрочено ведно с месечната погасителна вноска по кредита. Твърди се, че заемателят е платил изцяло сумите по сключените договори. Излагат се доводи, че заемодателят по кредитното правоотношение и поръчителят са свързани лица, като „ФИРМА“ АД е било упълномощено от „ФИРМА“ ЕООД 1 да събира в негова полза сумите по договора за поръчителство. Ищецът счита, че възнаграждението за поръчител представлява изначално известен и сигурен доход за заемодателя, поради което е следвало да бъде включено в ГПР по договора за заем. Посочва, че от съдържанието на договора не може да се установи по какъв начин е формиран ГПР. Твърди, че невключването на възнаграждението за поръчител в ГПР има за цел заобикаляне на чл. 19, ал.4 ЗПК и влече нищожност на целия договор за паричен заем на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Следователно и договорът за поръчителство, като акцесорен на договора за паричен заем, е нищожен поради липса на основание.

В срока и по реда на чл.131 от ГПК ответникът е представил писмен отговор, с който е оспорил иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че евентуалното неточно посочване на ГПР в договора за кредит не води до пълната му нищожност, а само до частична недействителност на клаузите, в които това е уговорено. Излага доводи, че възнаграждението за поръчител не следва да се включва в ГПР, поради което ГПР в процесния договор за кредит е коректно изчислен и не противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, а и се установява от представените писмени доказателства наличието на възникнало облигационно отношение, обективирано в сключения между цедента - К.К.К., и „ФИРМА“ АД Договор за паричен заем № *** от 20.08.2021 г., част от който е чл. 4, предвиждащ задължение за предоставяне на обезпечение от заемателя, както и заплащането от К.К. на „ФИРМА“АД на твърдените суми.

По делото е представен и приет договор за цесия от 01.11.2024г. между К.К.К. - цедент, и Р. Д. К. - цесионер, въз основа на който цедентът прехвърля на цесионера вземането си срещу „ФИРМА“ АД в размер на 619,21 лева, представляваща платена без основание сума, произтичаща от договор за паричен заем № *** от 20.08.2021 г. В т.5 от договора за цесия и съгласно чл.

99, ал. 3 ЗЗД, цедентът упълномощава цесионера да съобщи на длъжника за 2 извършеното прехвърляне на вземания. Представено е и потвърждение за извършената цесия на основание чл. 99 ЗЗД от К.К.К..

Прието като писмено доказателство е копие на договор за паричен заем № *** от 20.08.2021 г., сключен между „ФИРМА“ АД и К.К.К. за сумата от 7500,00 лева, като заемателят се съгласил да върне заемната сума в срок от 22 седмици. В договора е уговорен фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 35% и ГПР от 39,98%. Съгласно чл. 4 от договора заемателят се задължава в тридневен срок от подписване на договора да предостави обезпечение, с възможността за избор между 1 ) две физически лица, поръчители, 2) банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, и л и 3 ) одобрено от заемодателя дружество поръчител, което предоставя гаранционни сделки. Представено е и заключение по ССчЕ, възложена по гр.д. № 672/2022г. на РС - С., свързано с гаранционния договор, обезпечаващ процесния заем, във връзка с която е проверен и Договор за предоставяне на поръчителство № *** от 20.08.2021 г., сключен между „ФИРМА“ ЕООД поръчител, и К.К. - потребител.

По делото е изслушана и приета без възражения съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективна, пълна и безпристрастно изготвена, и съгласно която е установено, че заемателят е изплатил сума в общ размер 8119,21 лева, от които 7500 лева - главница, възнаградителна лихва в размер на 619,21 лева, както и 2990,79 лева - гаранция. Съгласно заключението на вещото лице ГПР по договора е в размер на 470,74%, като ГПР на реално платените по задължението суми е 186,13 %.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД:

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, а именно, че по силата на договор за паричен заем № *** от 20.08.2021 г., сключен между К.К.К. и ответника „ФИРМА“ АД, заемателят е заплатил на ответника процесната сума в размер на 619,21 лева. В тежест на ответника е да докаже, че е налице валидно правно основание за получаването на процесната сума, съответно задържане на полученото.

Както беше посочено, от приетите по делото доказателства се установи, че между цедента и ответника е възникнала облигационна връзка въз основа 3 на Договор за паричен заем № *** от 20.08.2021 г. с предмет - отпускане на кредит в размер на 7500 лева срещу поето насрещно задължение от ищеца да върне заемната сума, ведно с уговорена възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35 % или общо сумата 8119,21 лева.

Сключеният договор за кредит е потребителски по смисъла на чл. 9 ЗПК. Договорът за потребителски кредит е формален - сключва се в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.

За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не (в този смисъл е Решение № 23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/2014 г., I т.о. на ВКС). Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г., постановено по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда, без от страните да е наведен такъв довод.

Съгласно чл. 4 от процесния договор, заемателят се задължава в тридневен срок от подписване на договора да предостави обезпечение, с възможността да избере между следните - две физически лица, поръчители, банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, или одобрено от заемодателя дружество - поръчител, което да предоставя гаранционни сделки. От съвкупността на събрания и проверен по делото доказателствен материал се установява, че бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, във връзка с който заемателят заплатил и сумата от 2990,79 лева възнаграждение за поръчителство.

В случая, съществените елементи от съдържанието на договора погасителен план и годишен процент на разходите, не са достатъчно ясно уговорени по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Допуснато е нарушение на чл. 19, ал. 1 ЗПК, според който ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на 4 посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно легалната дефиниция на т. 1, § 1 ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора, и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредит е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. В Решение на СЕС по дело С-686/2019 г. се приема, че "общи разходи по кредита за потребителя" обхваща всички разходи, които потребителят е длъжен да заплати по договора за кредит и които са известни на кредитора, включително комисионите, които кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора. Съгласно Решение на СЕС по дело С-337/2023 г. разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“. В тази връзка, погасителният план, инкорпориран в чл. 2 от договора, не съдържа изчерпателна информация и подробно разграничение за вида и размера на компонентите, включени във всяка една анюитетна вноска. Клаузите не внасят достатъчно яснота кои точно са всички елементи, които формират годишния процент на разходите. Формално е уговорен ГПР в размер на 39,98%, но без посочените "скрити възнаграждения", които биха го оскъпили, което води до заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно приетата и неоспорена от страните ССЕ, действителния ГПР по договора е в размер на 470,74%.

Разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК регламентира императивното ограничение, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на М.С. на Р.Б., а именно 10% към периода на договора, т. е. ГПР не трябва да бъде по-висок от 50% спрямо заетата сума. Уговорените в отклонение клаузи са нищожни съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК. Налице е и поставяне на потребителя, като по-слаба страна по правоотношението, в неизгодна позиция, което противоречи с принципа за добрите нрави. Видно от заключението на вещото лице, ГПР надхвърля 5 многократно допустимото в закона оскъпяване на кредита, поради което съдът счита, че макар формално договорът за паричен заем да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителния ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.