Определение № 416 от 30.08.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 416 гр. П., 30.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в закрито заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър Б. Бишуров

Членове:

Ани Харизанова

Асен В. Велев като разгледа докладваното от Ани Харизанова Въззивно частно гражданско дело № 20235200500458 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 , ал.1,т.2 във вр.с чл.83, ал.2 от ГПК.

С определение №2609 от 21.12.2022г., постановено по гр.д.№2138/2022г по описа на Районен съд – П. е оставено без уважение искането на ответника „АЛГАЕ ФАРМ“ АД с ЕИК 202201274 със седалище и адрес на управление град П. ,ул.“Г.Б.“№13, ет.3, представлявано от И.Г.И за освобождаване от внасяне на депозит за допуснатата по делото съдебно счетоводна експертиза.

Срещу това определение е подадена частна жалба вх.№842/12.01.2023г.от „АГЛАЕ ФАРМ“ АД с ЕИК 202201274, в която са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и се моли същият да бъде отменен. В жалбата се развиват съображения, че единственият мотив, с който районният съд оставил без уважение искането на молителя да бъде освободен от разноски за експертиза в размер на 150 лв. е ,че е юридическо лице и за него е недопустимо освобождаването от такса. Навежда се довод, че първоинстанционният съд не се е съобразил с практиката на ЕСПЧ и Хартата на основните права на ЕС, според която националният съд може да освободи юридическите лица от внасяне на такса като извърши преценка относно предмета на спора, сложността на приложимото прав о, възможността на страната да защити позицията си, тоест дали има очаквания да спечели делото. Следвало също така да се коментират разноските и дали те представляват непреодолимо препятствие за страната както и финансовото състояние на страната, поискала освобождаване от плащане.

Частната жалба е оставена без движение от администриращия съд и са дадени указания на жалбоподателя за заплащане по сметка на Окръжен съд-П. на държавна такса за въззивно обжалване в размер на 15 лв. С молба вх.№3203 от 09.02.2023г частният жалбоподател е поискал да бъде освободен от заплащане на държавна такса за обжалване.

С определение №731 от 23.03.2023г. ,постановено по гр.д.№2138/2022г. по описа на РС-П. е оставено без уважение искането на жалбоподателя „АГЛАЕ ФАРМ“АД с ЕИК с 1

ЕИК 202201274 за освобождаване от държавна такса по подадената от него частна жалба вх.

№842/12.01.2023г против определение №2609 от 21.12.2022г.

Това определение №731 от 23.03.2023г. също е обжалвано от „АГЛАЕ ФАРМ“АД с ЕИК с ЕИК 202201274 като в сезиращата частна жалба вх.№8871/13.04.2023г. при идентични оплаквания с тези, съдържащи се в частна жалба вх.№842/12.01.2023г. , е направено искане да се отмени обжалвания съдебен акт.

Пазарджишкият окръжен съд ,като взе предвид оплакванията в частните жалби и прецени данните по делото , намира за установено следното:

Частните жалби е подадена от легитимирана страна/ ответник по делото/, в законовоустановения срок по чл.275 от ГПК и са насочени срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество частните жалби са неоснователни по следните съображения:

Производството по делото пред районния съд е образувано предявени от „ТЕХНОДЖИ“ЕООД с ЕИК 119662545 със седалище и адрес на управление град С. , ж.к.“Д.“, бл.15, вх.В, ет.3, ап.8 представлявано от управителя О.С.Д срещу „АЛГАЕ ФАРМ“ АД с ЕИК 202201274 със седалище и адрес на управление град П. ,ул.“Г.Б.“№13, ет.3, представлявано от И.Г.И обективно кумулативно съедини осъдителни искове с правно основание чл.93, ал.2 във вр.с ал.1 от ЗЗД за връщане на платена гаранция , обезпечаваща изпълнението на договор за доставка и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава.

Ответникът по делото „АЛГАЕ ФАРМ“ АД с ЕИК 202201274 е поискал от първоинстанционния съд на основание чл.83, ал.2 от ГПК да бъде освободен от разноски по делото свързани с внасяне на депозит за вещо лице по допуснатата от съда съдебносчетоводна експертиза. Районният съд е оставил без уважение това искане, аргументирайки се, че съгласно чл.83, ал.2 от ГПК от държавна такса и/ или разноски се освобождават единствено физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, а ответникът е юридическо лице и спрямо него тази разпоредба не намира приложение. По същия начин се е мотивирал и за да откаже да освободи частния жалбоподател от внасяне на държавна такса в размер на 15лв. по обжалване.Този извод се споделя от настоящата инстанция, която в с оглед на наведените в частните жалби оплаквания следва да развие допълнителни съображения.

Съобразно разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК такса и разноски в производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, тоест не разполагат с необходимия финансов ресурс в наличност, както и с възможност за набавяне на такъв от притежаваното имущество и получавани доходи. По молбата за освобождаване съдът взема предвид доказателства за доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст, други констатирани 2 обстоятелства. Цитираната разпоредба регламентира възможност за освобождаване от внасяне на такси и разноски по производството единствено физически лица. Нормата има социален характер и е своеобразна гаранция за реален достъп до правосъдие на физическите лица. В този смисъл е последователното становище на ВКС, обективирано в определение №446 по ч.т.д.№2300/2013г. на второ т.о., определение № 581 по ч.т.д.№2906/2013г на първо т.о., определение №692 по ч.т.д.№3625/2013г. на второ т.о., определение №755 по ч.т.д.

№4049/2013г на второ т.о. Разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК е неприложима за лица, които осъществяват търговска дейност – еднолични търговци или юридически лице. В случая не е налице и хипотезата на чл.83, ал.1,т.4 от ГПК, тъй като не се касае за иск за непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда.

Според актуалната практика на ВКС съобразена с практиката на ЕСПЧ и СЕС / определение №285/05.07.2019г по ч.т.д.№1234/2019г. на първо т.о., определение №193/24.04.2019г. по ч.т.д.№810/2019г та първо т.о., определение №141/20.02.2019г. по ч.т.д.№1925/2020г. на първо т.о., определение №170/15.04.2020г. по ч.т.д.№209/2020г. на второ т.о., определение №524/30.07.2019г. по ч.т.д.№908/2019г на второ т.о. гарантираното от страните по граждански спор с нормите на чл.6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, право на достъп до съдилищата се реализира с предоставения на държавите членки свободен избор на средства за постигане на тази цел. Правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия исков процес не е гарантирано с императивна разпоредба от правото на Европейския съюз. Подобни гаранции са предвидени единствено при спор за нарушаване на правото на Европейския съюз. В случаите, при които предявеният иск от или срещу търговец няма за предмет спор за нарушаване на правото на Европейския съюз или искът и/ или самото юридическо лице не попада в някое от изключенията по чл.83, ал.1, т.4 от ГПК , чл.84 от ГПК или по особена разпоредба на друг закон/ напр. чл.620, ал.1 и ал.5 от ТЗ, чл.649, ал.6 от ТЗ и чл.694, ал.7 от ТЗ/ се дължи предварително внасяне на държавна такса с оглед общото правило на чл.71 ал.1, изр.1 във вр.с чл.73, ал.3 от ГПК , тъй като по силата на изричната разпоредба на чл.83, ал.2 от ГПК съдът може да освободи от държавна такса поради липса на достатъчно средства за заплащането и само страна- физическо лице.

В практиката на Европейския съд по правата на човека е признато право на юридическите лица да бъдат освободени изцяло или отчасти от заплащане на държавна такса/ решение от 24.12.2009г по дело „Агромодел“ООД срещу България, решение от 26.07.2005г./ жалба №68334/01/,по дело Podbielski и PPU Polpure срещу Полша/ жалба №39199/98 . Според Европейския съд по правата на човека достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, в това число и финансови, когато се касае за изискване да се плати на гражданските съдилища държавна такса. Само по себе си това ограничение на правото на достъп не е несъвместимо с чл.6, пар.1 от КЗПЧОС при преследване на законна цел и наличие на разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел, така че правото на достъп да не е накърнено в 3 самата си същност. При извършване на преценката се вземат предвид размера на таксите, преценени в светлината на специфичните обстоятелства според случая, платежоспособността на заинтересованото лице , стадий на производството в който ограничението е наложено. В този смисъл е и практиката на съда на Европейския съюз/ определение от 13.06.2012г по дело С-156/12 GREP/ Freistat Bayern/, според която принципът на ефективна съдебна защита ,закрепен в чл.47 от ХОПЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не се изключва възможността юридическите лица да се позоват на него и че предоставената в приложение на този принцип помощ може да обхваща по – специално освобождаването от авансово плащане на разноски във връзка ас производството и/ или съдействие от адвокат . Указано е, че националният съд следва да провери дали условията за предоставяне на такава помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата му същност , дали са насочени към постигането на легитимна цел, съществува ли разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и предоставената цел.В рамките на тази преценка националният съд може да вземе предвид предмета на спора, има ли основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство, възможността му ефективно да защитава позицията си по делото. При извършване на преценката за пропорционалност националният съд може да съобрази размера на разноските във връзка с производството ,които трябва да се платят предварително – дали те представляват непреодолимо препятствие пред достъп до правосъдие. В случай, че се касае за юридически лица, националният съд може да отчете тяхното положение- правно- организационна форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, финансовите възможности на неговите съдружници или акционери, изгледите за си набавят необходимите средства за предявяване на иска или подаване на жалбата.

В аспекта на гореизложеното и съобразно обстоятелствата по делото както бе посочено по-горе районният съд е сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.93, ал.2 във вр.с ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от ищец- търговско дружество срещу ответник – търговско дружество . С оглед дадената към настоящия момент правна квалификация на исковете не се касае за спор за нарушаване на правото на Европейския съюз.Ответникът по делото „АЛГАЕ ФАРМ“ АД с ЕИК 202201274, който е поискал да бъде освободен от разноски за експертиза и от държавна такса по обжалване е търговец по смисъла на чл.1, ал.2,т.1 от ТЗсъздадено е за участие в стопанския живот и за реализиране на приходи от регистрирания предмет на дейност. След извършване на служебна справка в ТР се установи, че дейността на ответното дружество не е прекратена. Ако действително ответното юридическо лице е в невъзможност да поеме разходи по производството , респективно тези по осъществяване на своята дейност е предпоставка за иницииране от негова страна на производство по несъстоятелност. Липсват данни в тази насока. Ето защо настоящият съд счита, че дейността на ответника по правило може да бъде източник на средства за заплащане на разноски по водени от него и срещу него съдебни дела като следва да се обърне внимание, 4 че в конкретния случай се касае за една минимална сума от 150лв. депозит за вещо лице, респективно 15 лв. държавна такса за обжалване.