Присъда № 74 от 05.07.2024, Районен съд - Русе

МОТИВИ по НОХД № 841/2024 г. по описа на Районен съд – Р.

Районна прокуратура – Р. е внесла обвинителен акт по общия ред, с който е повдигнала обвинение и е предала на съд: подсъдимия С.В.П. за това, че на 22.03.2023 г. в гр. Р., след предварителен сговор с Н.З.М. от гр. Р., в немаловажен случай, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи – пари в брой – сумата от 25,00 лева, от владението на ЕТ „Р.С.-РУВАС“, с управител Р.В.С. от гр.

Р., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2-ро и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК; както и подсъдимия Н.З.М. за това, че на 22.03.2023 г., в гр. Р., в условията на опасен рецидив, след предварителен сговор със С.В.П. от гр. Р., в немаловажен случай, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи – пари в брой – сумата от 25,00 лева, от владението на ЕТ „Р.С.-РУВАС“, с управител Р.В.С. от гр. Р., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл.

195, ал. 1, т. 3, пр. 2-ро и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.

Наказателното производство на съдебна фаза е проведено при условията на чл. 371, т. 2 от НПК. В хода на допуснатото съкратено съдебно следствие подсъдимимите С. П. и Н.М. са признали фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са се съгласили да не се събират доказателства за тези факти. По реда на чл. 372, ал. 4 от НПК съдът е приел, че самопризнанието на подсъдимите се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и с Протоколно определение № 1367 от 05.07.2024 г. е обявил, че ще ползва тези самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В проведеното съдебно заседание представителят на държавното обвинение пледира за доказаност на обвинителната теза. Счита, че същата напълно кореспондира и се подкрепя от доказателствения материал по делото, поради което подсъдимите С. П. и Н.М. следва да бъдат признати за виновни за престъплението, за което са предадени на съд. Отчитайки наличието както на смекчаващи вината обстоятелства - ниската стойност на откраднатите вещи, направеното самопризнание от подсъдимите и възстановяване на откраднатата парична сума от подсъдимия П., но така и на отекчаващи вината такива, а именно наличието на повече от едно квалифициращо обстоятелство, намира, че на подсъдимите П. и М. следва да се определят наказания „Лишаване от свобода“ в размер, ориентиран между минимума и средата. С оглед начина, по който се проведе производството на съдебна фаза, а именно по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, сочи, че следва да намери приложение редукцията, предвидена в чл. 373, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК, като след определяне на размера на наказанията им, същият следва да се намали с една трета. Така определеното наказание на подсъдимия П. следва да се изтърпи при първоначален общ режим, а на подсъдимия М. при първоначален строг режим, като на основание чл. 59 от НК се приспадне времето, през което последният е бил задържан по делото.

1

Подсъдимият Н.М. се явява лично и заедно с адв. Иван Д. от Адвокатска колегия - Р., последният в качеството му на служебен защитник.

В хода на пледоарията си адв. Д. не оспорва виновността на подзащитния му, с оглед начина на провеждане на настоящото производство, а именно по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК. Що се отнася до индивидуализацията на наказанието, отчитайки наличието на множество смекчаващи вината обстоятелства, а именно ниската стойност на отнетите вещи, факта, че същите са били възстановени, оказаното съдействие и направеното самопризнание от подсъдимия М., намира, че в процесния случай следва да намери приложение разпоредбата на чл. 55 от НК, като на подзащитния му се определи наказание „Лишаване от свобода“ под предвидения минимум, а именно пет месеца, от което на основание чл. 59 от НК се приспадне времето, през което е бил задържан.

Подсъдимият Н.М., упражнявайки правото си на лична защита, се солидаризира с изложеното от защитника му, а в последна си дума сочи, че се доверява на преценката на съда.

Подсъдимият С. П. се явява лично и заедно с адв. Т.Б. от Адвокатска колегия - Р., последната в качеството на служебен защитник.

В хода на пледоарията си адв. Б. застъпва становището, че в процесния случай следва да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК и подзащитният да бъде признат за невинен по така повдигнатото му обвинение. В тази насока акцентира на тежкото му социално-битово положение, трудовата му ангажираност и ниската стойност на отнетите вещи. Сочи, че от събраната по делото доказателствена съвкупност не се установяват по категоричен начин квалифициращите признаци по т. 3 и 5 на чл. 195, ал. 1 от НК.

Подсъдимият С. П., упражнявайки правото си на лична защита, се солидаризира с изложеното от защитника му, а в последна си дума сочи, че се доверява на преценката на съда.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, след като ги обсъди съобразно изискванията на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият С.В.П., с ЕГН: **********, е роден на 05.01.1999 г. в гр. Р., живущ в с. Кошарна, община Сливо поле , област Р. , ул. „****“ № 4 . Подсъдимият П. е български гражданин, с основно образование, неженен и безработен. Същият е неосъждан, но освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.

Подсъдимият Н.З.М., с ЕГН: **********, е роден на 09.10.1986 г. в гр. Р., живущ в с. Батин, област Р.. Подсъдимият П. е български гражданин, с основно образование, неженен и безработен. Същият е осъждан, като с Присъда № 14/23.03.2017 г., постановена по НОХД № 56/2017 г. по описа на Районен съд – Р., влязла в сила на 07.04.2017 г., бил признат за виновен за престъпление по чл. 152, ал. 3 във вр. с чл. 153, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, като му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години и осем месеца. Така 2 наложеното наказание било изтърпяно на 07.04.2019 г.

През месец март 2023 г. подсъдимите С. П. и Н.М. пребивавали в гр. Р. и се познавали, тъй като работели без да имали трудов или граждаски договор на строителен обект, находящ се в гр. Р., на ул. „Рила“ № 34.

На територията на строителния обект бил поставен кафе-автомат, собственост на ЕТ „Р.С. – РУВАС“, с управител свидетелят Р.С..

Подсъдимите П. и М. били наясно с това обстоятелство, както и че в него се събира парична сума в монети. Тъй като не разполагали с достатъчно парични средства, те решили да ги отнемат, като за целта трябвало да го разбият, за да си осигурят достъп до монетите. Разбрали се да сторят това през нощта, тъй като тогава на строителната площадка нямало хора.

В изпълнение на така намисленото, в ранните часове на 22.03.2023 г., подсъдимите С. П. и Н.М. отишли на строителния обект при кафе-автомата.

Използвайки парче арматурно желязо, П. и М. го разбили от страната, където се намирал монетника. Оттам двамата подсъдимите взели сумата от 25,00 лева в монети, след което напуснали местопрестъплението, а по-късно си я поделили и изхарчили за свои нужди.

По-късно през същия ден свидетелят Р.С. отишъл да обслужи кафе-автомата, при което установил, че същият е разбит и от него липсвала намиращата се там парична сума. Той споделил за това със свидетеля Н.А. – технически ръководител на строителния обект. В тази връзка двамата прегледали записите от камерите за видеонаблюдение, при което свидетелят А. разпознал подсъдимия Н.М., като едно от лицата, разбили кафе-автомата.

Свидетелят Р.С. подал заявление в Първо РУ при ОД на МВР-Р., като била извършена предварителна проверка от свидетеля И.И. – полицейски служител. В хода свидетелят А. предал с протокол за доброволно предаване оптичен носител със запис от камерите за видеонаблюдение.

В хода на образуваното досъдебно производство подсъдимият С. П. предал с протокол за доброволно предаване сумата в размер на 25,00 лева, която била върната на свидетеля Р.С..

В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно-техническа експертиза на предоставения от свидетеля А. оптичен носител, от заключението на която се установява, че същият съдържа видеозапис, от който били изведени и фиксирани фотокадри, относими към предмета на делото.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената и приета от съда фактическа обстановка съдът изведе от самопризнанието на подсъдимите С. П. и Н.М., направени по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, от подкрепящите ги по съдържание и насоченост показания на свидетелите Р.С. и Н.А., приобщени на основание чл. 373, ал. 1 във вр. с чл. 283 от НПК чрез прочитане на протоколите от извършените разпити на досъдебна фаза, от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – извлечение от Търговския регистър, протоколи за доброволно предаване, заявление от свидетеля Р.С., автобиографии, декларации за 3 семейно и материално положение и имотно състояние, справки за съдимост, заключението по изготвена съдебно-техническа експертиза, както и приобщеното веществено доказателство – един брой оптичен носител CD-R.

Съдът намира, че от доказателствената съвкупност следва да се изключат показанията на свидетелите И.И. и М. А. , доколкото последните свидетелства за обстоятелства, станали им известни в служебно качество при проведени беседи в хода на предвартителната проверка, образувана във връзка с подаденото заявление от пострадалия едноличен търговец. В разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от НПК, приета с едни от последните изменения на НПК и обнародвана в ДВ, бр. 18 от 2024 г., е предвидена изрична забрана за лицата, извършили разузнавателни беседи да бъдат разпитвани в качеството им на свидетели. Следва да се посочи, че липсата на тази разпоредба, процесуална по своята природа, към момента на провеждане на разпита на свидетелите И. и А., не променя мнението на съда, че показанията им следва да се изключат от доказателствената съвкупност. Това е така, тъй като извършеният от тях преразказ на споделеното им от двамата подсъдими, а и от свидетелите Стоянов и А. се явява заобикаляне на закона, доколкото чрез предвидено в НПК доказателствено средство, каквото безспорно са свидетелските показания, се привнася едно недопустимо доказателствено средство – снетите обяснения при беседата, доколкото същото не е легално уредено в НПК.

Полицейската беседа е извънпроцесуално оперативно действие, което, макар и законово уредено – чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, не гарантира основните права на лицата, с които се беседва, а именно правата на обвиняемия и на свидетелите, уредени в НПК. В тази насока е и практиката, както на Европейския съд по права на човека - Д.М. срещу България (жалба № 34779/09), така и практиката на Съда на Европейския съюз – Решение на съда от 07.09.2023 г. по дело C-209/2022.

Следва да се посочи, че след произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 от НПК, с което съдът е изразил становище по съответствие на самопризнанието на подсъдимите с доказателствата и доказателствените средства от досъдебното производство, съдът не следва да извършва доказателствен анализ на материалите, които установяват фактите по обвинителния акт. Това следва от същностната характеристика на съкратеното следствие и допустимото при него изключение на принципите на непосредственост и устност. Тъй като съдът вече е решил въпроса за липсата на съмнение относно годността, надеждността и достоверността на подкрепящите самопризнанията доказателства, той прие за установени и залегналите в обвинителния акт констатации за фактите и ги постави в основата на своите изводи без да ги обсъжда заедно и поотделно, както би сторил в случай, че делото се разглежда по общия ред.

Въпреки това за прецизност следва да се отбележи, че събраните по делото доказателства са еднопосочни, непротиворечиви, взаимнодопълващи се и във взаимовръзка помежду си, поради което следва да бъдат кредитирани в цялост.