Решение № 286 от 17.03.2025, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. П., 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20245220102426 по описа за 2024 година

В исковата си молба срещу Община –П., с адрес град П., бул.“Б.“№2, представлявана от кмета П. Н. К. ищците С. К. Д. с ЕГН ********** от град П., ул.“Х.

Б.“№48 и Д. К. Д. с ЕГН ********** от село Ч., община П., бул.“В.“№12 чрез пълномощника си адв.Б. Т. твърдят, че са наследници на К. Д. Д., техен баща, починал на 24.02.201Зг.След смъртта на баща им те наследяват следните два имота: 1/ поземлен имот с идентификатор ***/осемдесет и една хиляди и осемдесет и девет, точка, десет, точка, две хиляди двеста петдесет и две/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Ч., общ. П., обл. П., одобрени със Заповед РД-18-165/04.08.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралните данни, засягащо имота е със Заповед КД-14-11/28.02.2020г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: с. Ч., местност „90 А“, с площ на целия имот 74кв.м. /седемдесет и четири квадратни метра/, трайно предназначение на територията : земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята 4 /четвърта/, предишен идентификатор ***, номер по предходен план 000351, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, 81.089.10.681 и 2/ поземлен имот с идентификатор

***/осемдесет и една хиляди н осемдесет и девет, точка, десет, точка, две хиляди двеста петдесет и три/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Ч., общ П., обл. П., одобрени със Заповед РД-18-165/04.08.2017г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралните данни, засягащо имота е със Заповед КД-1411/28.02.2020г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: с. Ч., местност „90 А“, с площ на целия имот бЗ6кв.м. /шестстотин тридесет и шест квадратни метра/, трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива. категория на земята 4 /четвърта/, предишен идентификатор ***; ***, номер по предходен план 000351, 000350, 894 при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***; ***: ***; ***.

Ищците твърдят, че преди техния баща тези два имота са владяни и от техния дядо Д. К. Д., където той е построил дом за своето семейство. По това време гореописаните имоти са представлявали един общ имот. И до този момент те н е са отделени с ограда, а продължават да се владеят така, както имотът е владян от Д. Д., а след това от неговия син К. Д., т.е на место се вижда, че представляват един имот и така са оградени още от дядото.

От баща си ищците знаят, че по стар план на с. Ч., имотът се е намирал и в регулация на с.

1

Ч., но впоследствие имотът е изключен от регулацията на селото. Дядото на ищците е живял със семейството си там повече от 35- 40години, като е владял имота необезпокояван от никой и всеки е знаел, че този имот е негов. Там се е родил бащата и наследодателя на ищците К. Д. Д.. След смъртта на дядото на двамата ищци-Д. Д., имотът продължава да се владее без прекъсване от неговия син К. Д.. Там той живее заедно със своето семейство и там се раждат и неговите синове-С. К. Д. и Д. К. Д.. След смъртта на техните родители ищците са продължили да поддържат и да се грижат единствени за този имот. Още от деца те помнят, че имотът е ограден, така както е бил ограден от техния дядо и до този момент това не е променяно, а всеки е знаел, че това е имотът на Д. К. Д., а след неговата смърт на К. Д. Д.. В поземления имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Ч., общ. П., одобрени със Заповед РД-18-165/04.08.2017г. на изпълнителния директор на АГКК се намират и построените и поддържани от наследодателите на ищците три сгради, а именно: еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ о т 52кв.м.; селскостопанска сграда с идентификатор *** със застроена площ от 21кв.м. /двадесет и един кв.м./; селскостопанска сграда с идентификатор *** със застроена площ от 19кв.м.

/деветнадесет кв.м/. Във връзка с предприети действия за снабдяване с молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка ищците разбират, че двата гореописани имота към настоящия момент се водят като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ по силата на заповед на директора на ОД „Земеделие“ по чл. 45в, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, одобряваща протоколно решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Ищците твърдят, че процесните поземлени имоти никога не са били не са включвани в ТКЗС или други подобни образувания, както и че никога наследодателите на ищците не са преставали да ги. Процесните имоти продължават да се владеят от ищците. Това владение никога не е прекъсвано през годините, започнало от техния дядо, продължено от техния баща и от самите тях.Процесните имоти са владени от дядото на ищците повече от 35-40 години и след неговата смърт, тези имоти са владени от бащата на ищците до смъртта му. След смъртта на К. Д. К. имотите се владеят от ищците постоянно , непрекъснато , явно и спокойно, без някой да е оспорвал собствеността им.

Всички хора в селото знаят тези имоти са техни по наследство от дядо им Д. Д. и баща им К. Д..

Въз основа на така наведените фактически твърдения ищците формулират искане до съда да се постанови решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответната община, че ищците са собственици на процесните имоти. Претендират се сторените по делото разноски.

В подкрепа на твърденията си ищците ангажират доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответната община П., е подаде писмен отговор, с който се оспорва предявения иск. Твърди се, че с указ №287/19.07.1934г е одобрена регулацията на улици, площади и др. в село Ч. по червените черти, а със заповед №3029/27.07.1934г е утвърдена дворищната регулация по сините черти на всички строителни квартали в село Ч..

Спорните имоти попадат в кв.90 по горния план. Със заповед №240/13.12.1962г. е утвърдено изменението на уличната и дворищна регулация по плана на село Ч. като са изключени цялостно от регулационния план кварталите, като изрично е посочено и кв.90.С изключването от регулацията имотът губи своята индивидуалност и изключеният от регулацията имот не може да остане собственост на бившия собственик в реални граници съгласно чл.4, ал.1 от ПМС№216/1961г., чл.4, раздел II от ПМС от 24.08.1954г.за земеустрояване, групиране на земите, одворяване на ТКЗС, ДЗС, МТС и други обществени стопанства както и чл.7 и чл.12 от Примерния устав на ТКЗС. Със заповед №6638/16.10.1968г. е одобрен последващ план на село Ч. и по него имотите са извън регулация.Със заповед №2016/29.12.2001г е одобрен действащия план на село Ч. и имотите са извън регулацията и са земеделска земя. Имотите с идентификатор *** и идентификатор *** са общинска собственост по силата на чл.19 от ЗСПЗЗ.

Ищците не са били провели процедура по възстановяване на собствеността върху тези земи по чл.11 от ППЗСПЗЗ и съгласно чл.19 от ЗСПЗЗ земите стават общинска собственост след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, какъвто е настоящия случай. Твърди се, че неоснователно ищците се позовават на придобивна давност, тъй като съществува забрана за придобиване по давност на държавни и общински имоти през целия период от време.От 2

1947г. имотите са на държавата и не могат да се придобива по давност. От 1996г. давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31.12.2022г. съгласно пар.1 от Закона за допълнение на Закона са собствеността. С решение №3 от 24.02.2022г на КС по к.д.№16/2021г са обявени за противоконституционни разпоредбите на пар.1, ал.1 от ЗДЗС / обн.ДВ бр.46 от 2006г., посл.доп. бр.18 от 2020г и на пар.2 от ЗР на ЗИЗС/ ДВ бр.7 от 2018г./, което решение е влязло в сила три дни след обнародването му в ДВ бр.18 от 04.03.2022г/ съгласно чл.151 ал.2 от КРБ, тоест от 08.03.2022г.е в сила и настъпват правните последици от преустановяване на мораториума. Твърди се, че от 08.03.2022г не са изминали 10 години, през които ищците да са упражнявали явно фактическа власт върху имотите, които да са държали като свои непрекъснато , постоянно, спокойно и трайно. Прави се искане предявения иск като неоснователен да бъде отхвърлен. Сочат се доказателства.

В съдебно заседание ищците, чрез пълномощника си, поддържат предявения иск.

Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания представените по делото писмени бележки.

В съдебно заседание ответната Община, чрез пълномощника си, поддържа писмения отговор. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез представените по делото писмени бележки.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност при спазване на разпоредбите на чл. 12 и чл.235 от ГПК по свое вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно,а и от представеното удостоверение за наследници изх.

№118/15.08.2023г , издадено от Кметство – село Ч., е видно, че К. Д. Д. е починал на 24.02.2013г и е оставил за свои преки наследници по закон ищците по делото С. К. Д. и Д.

К. Д./ негови синове/.

Процесните имоти са индивизуализирани в обстоятелствената част на исковата молба, съгласно представените от ищците и съдържащи се на листове 7-14 от делото/ пет броя скици на поземлен имоти, издадени на 26.08.2022г.от СГКК-гр.П. и два броя удостоверения за характеристики на поземлен имот в земеделска територия. Във всички документи е посочено, че процесните имоти са записани като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ на основание заповед №РД-06-74/20.06.2011г.на директора на ОД“Земеделие“ по чл.45в, ал.7 от ППЗСПЗЗ,с която е одобрено протоколно решение №5 от 28.04.2011г. на комисия по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ.Въпросното протоколно решение е представено от ответника по делото и видно от същото нарочната комисия е определила имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ по землища, включително и в землището на село Ч., община П..

От представените с отговора на исковата молба писмени доказателства е видно, че с указ №287/19.07.1934г е одобрена регулацията на улиците, площадите и други в село Ч., Пазарджишко по червените черти. Със заповед №3023 от 27.07.1934г е утвърдена дворищната регулация по сините черти на всички строителни квартали в село Ч.Пазарджишко. Със заповед №240 от 13.12.1962г. на основание пар.59, 60,70, т.1-ва от ПИНМ и 216 то ПМС е утвърдено изменението на уличната и дворищна регулация по плана на село Ч., с които се изключват изцяло от регулационния план квартали между които и кварталите , 91,90, 90-а.

За изясняване на спора от фактическа страна от ищцовата страна са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели.

Свидетелят Г. Ц. обясни, че познава добре ищците, приятели са. Знае, че имат имот в село Ч. в наследство от техния дядо.Свидетелят уточни, че дворното място е около 1 декар.

В имота има изградена къща на два етажа около 200 кв. разгъната площ. Свидетелят предполага, че къщата е строена през 60 те години.В тази къща са живели и родителите на ищците.До къщата е изграден голям сайвант, в който някога са гледали крави. От другата страна на къщата е изградено помещение, което се ползва за складиране на дърва. Имотът е ограден, като оградата е правена отдавна. Понастоящем в имота не се живее, но дворът се обработва Ищецът С. Д. от доста години е в Испания. Когато си идва в Б. със семейството си отсяда в този имот, в къщата си. Свидетелят допълни, че преди около 3-4 години С.

3 правил ремонт на покрива на къщата.Другият брат – ищецът Д. Д. живее в село Ч., но в друга къща. Свидетелят обясни, че от едната страна дворното място е оградено с тЕ. ограда, а от другата страна – самите постройки са оградата на имота,а откъм улицата имотът е ограден с клони.