Решение № 65 от 07.03.2025, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Радомир, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА П. ТАКОВА при участието на секретаря Е... Т. З... като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Гражданско дело № 20241730101331 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 от Закона за защита на потребителите.

В исковата молба се твърди, че ищеца е страна по договор за паричен заем № ... от дата 21.12.2022 г., по силата на който е получил сумата от 2000 лв., която следва да върне на 18 месечни вноски. Съгласно чл.6, ал.2 от договора ищеца сочи, че следва да заплати и неустойка в размер на 4 054,90 лева, като по този начин общото задължение по договора с включена главница, лихва и неустойка е в размер на 6 852,94 лева. Твърди се , търсената неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ал. 1 от ЗЗП като ищеца не дължи плащането й, тъй като клаузите от договора чл.6, ал.1 и чл.6 ал.2 са нищожни и заобикалят материалноправните изисквания, регламентирани в чл. 19 ал. 4 от Закона за потребителския заем. Т.е. счита, че така посочената клауза на чл. 6, ал.2 и ал.1 от договора, предвиждаща дължимостта на неустойка, е нищожна поради противоречие с добрите нрави и поради това, че противоречи на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП и чл. 33 ЗПК.

Сочи, че поради накърняване на добрите нрави се е достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното правоотношение, цел извличане на собствена изгода за кредитора.

Основната цел на така посочената клауза била да доведе до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя.Твърди се, че с оспорената клауза от договора се заобикаляла и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение.

1

Наред с това, налице било и противоречие с разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като търсената неустойка по договора не била индивидуално уговорена по смисъла на чл.

146, ал. 2 ЗЗП, поради което моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожна клаузата, съдържаща се в чл.6, ал.1 от Договор за паричен заем № ... от дата 21.12.2022 г ., сключен между В. А. К. и „Сити кеш“ ООД поради противоречие със закона и с добрите нрави.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е изразено становище за неоснователност на предявения иск, като сочи, че в действителност между страните е налице облигационно правоотношение, произтичащо от договора за кредит и оспорената неустойка е действителна.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. С писмена молба поддържа предявения иск и моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожна клаузата, съдържаща се в чл. 6, ал.1 и ал.2 от договор за паричен заем № .../21.12.2022 г., както и да присъди на ищеца направените по делото разноски.

Ответното дружество „Сити Кеш“ ООД, редовно призовано, не изпраща представител в съдебно заседание. С писмена молба оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му.Прави се възражение по отношение на претендираните от ищеца разноски като се прави възражение за липса на предпоставките за безплатна адвокатска помощ по отношение на К. по смисъла на чл.38, ал.1 т.2 от ЗА.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен и приет договор за паричен заем № .../21.12.2022 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД (кредитор) и В. А. К. (кредитополучател), по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 2000 лева, която кредитополучателят се е задължил да върне на 18 бр. месечни погасителни вноски. Падежът на първата погасителна вноска страните са уговорили на 23.01.2023 г., а на последната – на 21.06.2024 г. Страните са уговорили следните условия по сключения между тях договор: годишен лихвен процент – 40,05 %; годишен процент на разходите – 48,22 %; общ размер на всички плащания – 2 803,10 лева. В чл. 6 от договора за кредит е предвидено, че кредитополучателят се задължава да обезпечи изпълнението на договора с едно от посочените обезпечения, а именно: предоставяне на банкова гаранция или обезпечение чрез поръчителство, като при неизпълнение на това задължение дължи на кредитора на основание чл. 6, ал.2 от договора неустойка в размер 4054,90 лева.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза която съдът възприема като компетентно дадена. Видно от заключението на в.лице А. годишният процент на разходите по поставената задача с включване „неустойка" в размер на 4 054,90 лева е в размер 518,37 %. Годишният процент на разходите по поставената задача с включване „неустойка" начислена от заемодателя в размер на 4049,84 лева е в размер 517,44 2

%.

В.лице дава заключение,че за периода от предоставяне на заема до датата на предоставяне на данни от ответника - 17.01.2025 г., заемополучателят е платил общо 6 501,94 лева с които са погасени задължения, както следва:

1 824,70 лева главница - до погасителна вноска с падеж 21.05.2024 г., включително 797,25 лева договорна лихва - до погасителна вноска с падеж 21.05.2024 г., вкл.

3 849,99 лева неустойка - до погасителна вноска с падеж 21.05.2024 г., включително 30,00 лева такси

Така приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

По делото не е спорно, че страните са били в облигационно правоотношение по сключен договор за паричен заем № .../21.12.2022 г., съгласно който на ищеца е предоставен кредит в размер на 2000 лева. Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

С исковата молба като предмет на процеса e въведена клаузата на чл. 6, ал.1 и ал.2 от договора, по отношение на която се твърди, че е нищожна и която предвижда заплащане на неустойка от страна на кредитополучателя, която следва да бъде обсъдена, за да се прецени дали действително същата е нищожна, така както се твърди в исковата молба.

На първо място тук следва да се отбележи, че макар и поместени в индивидуалния договор с длъжника, клаузите на същия не са индивидуално уговорени по смисъла на чл.

146, ал. 2 ЗЗП. Касае се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе и това е служебно известно на съда от множеството дела, по които са представени идентични контракти между същия заемодател и различни потребители. Освен това ответникът нито твърди, нито доказва условията по договора да са били уговорени с длъжника индивидуално. По тези съображения съдът намира, че същите следва да бъдат подложени на проверка за тяхната равноправност – аргумент от чл. 146, ал.

1 ЗЗП.

В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи следното: „в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.

В този смисъл клауза, като уговорената в договора за кредит, според която се дължи неустойка при необезпечаване изпълнението на договора с посочено в договора обезпечение, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в 3

ЗПК Директива. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът е отпуснат, като ако не го стори, дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Всъщност замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16 ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа на изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договорът за кредит. В конкретния случай проверката за кредитоспособност е извършена въз основа на попълнен от длъжника формуляр и след като му е разрешено, е неразбираемо защо от същия се изисква да представя обезпечение и да заплаща неустойка, предварително определена по размер и разсрочена в погасителните вноски, ако не осигури такова.

На следващо място, неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди (няма данни за заявителя да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите ù обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

На последно място, по посочения начин се заобикаля законът – чл. 33, ал. 1 ЗПК, който текст предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е константна. Такава неустойка, дори и същата да беше валидна, няма да се дължи и на основание чл. 83, ал. 1 ЗЗД.

Според тази разпоредба, ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност. Така е и в случая, тъй като ако беше изпълнил задължението си да проведе добросъвестна проверка на кредитоспособността на длъжника съгласно чл. 16 ЗПК, заявителят сам щеше да стигне да заключението, че със същия не следва да бъде сключван договор за кредит преди да бъде предоставено обезпечението.

Ето защо, съдът намира, че клаузата за неустойка е нищожна, като неравноправна, а от друга страна противоречи на добрите нрави, поради което предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 от Закона за защита на потребителите 4 следва да бъде уважен.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на РдРС дължимата държавна такса за предявения иск, с оглед обстоятелството, че ищеца е освободен от заплащане на такси и разноски по делото, а именно в размер на 50,00 лева за държавна такса за образуване на делото и 200 лева възнаграждение за в.лице.

В производството по делото ищеца е представляван от пълномощник, на когото не е заплатил адвокатско възнаграждение и в тази връзка моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА. По делото в представения договор за правна защита и съдействие е посочено, че ищеца се представлява безплатно от адв. П.П. от АК-Х... поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т.