Решение № 3145 от 12.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3145 гр. Пловдив, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330108596 по описа за 2023 година

Предявеният иск е с правно основание чл.55 ЗЗД.

В исковата молба от Д. Й. Т. срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД се твърди, че между ищцата и „Сити кеш“ ООД бил подписан договор за потребителски кредит № .... от 16.04.2018г., по силата на който ищцата получила сумата от 500 лв., разпределена на 11 месечни погасителни вноски, три от тях за сумата от 16.70 лв. и осем погасителни вноски в размер на 72.25 лв., при ГЛП – 40.08 % и ГПР – 47.79 %. Общо дължимата сума била в размер на 628.10 лв. Без знанието на ищцата, вземането било продадено на „АСВ“ ЕАД, като тя била уведомена за прехвърлянето по телефона, с посочена обща дължима сума от 1213.08 лв. Т. заплатила посочената сума на ответното дружество. Договорът обаче бил недействителен. Размерът на шрифта бил в нарушение на чл.10, ал.1 ЗПК. В нарушение на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК липсвало посочване на условията за прилагане на договорения лихвен процент. В нарушение на т.10 не били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Не било ясно как е определен общо дължимият размер по договора и какви вземания се включват в нея. В нарушение на т.12 не фигурирала в договора информацията по този текст. Неустойката, предвидена в договора, била нищожна, уговорена в противоречие с добрите нрави и прекомерна. Направено е искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 713.08 лв. – платена по договор за заем № ... от 16.04.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащането й. Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „АСВ“ ЕАД, със становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Шрифтът на договора бил не помалък от 12, формулиран бил по ясен и разбираем начин, в писмена форма. Лихвеният процент бил посочен, бил фиксиран за целия период на договора. Договорът не съдържал възможности за промяна на ГПР. Неустойката била уговорена с оглед принципа на свобода на договаряне. Тя обезпечавала изпълнението на конкретно задължение – да се представи обезпечение. Претендирани са разноски.

1

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Представен е договор за паричен заем № .... към искане № -********** от 16.04.2018г., сключен между „Сити Кеш“ ООД – заемодател и Д. Й. Т., по силата на който е отпуснат кредит в размер на 500 лв., ведно с Приложение № 1 към договора – погасителен план.

Представени са молба за сключване на договор за паричен заем от 16.04.2018г., както и Общи условия по договора за заем, в сила от 01.05.2016г. Представен е също Стандартен европейски формуляр и потвърждение за сключения цесия между кредитора по договора и „АСВ“ ЕАД. Представено е така също Приложение № 1 от 10.12.2019г. към Рамков договор за продажба на вземания от 24.09.2019г. Представена е справка за дължими суми.

По делото е представена справка за погасени по договора суми.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което платената сума от Д. Й. Т. по договор за паричен заем от 16.04.2018г. преди цесията в „Сити Кеш“ ООД е в размер на 323.50 лв., с която сума са погасени 280.25 лв. неустойка и 43.25 лв. лихва за просрочие. В периода след цесията 10.12.2019г. общо платената сума е в размер на 1213.08 лв., с която са погасени 500 лв. главница, 128.10 лв. договорна лихва, 334.65 лв. неустойка, 194.97 лв. лихва за забава, 55.36 лв. законна лихва. Общо платените суми по процесния договор са 1536.58 лв.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, че на 16.04.2018 г. между ищцата и „Сити Кеш“ ООД е сключен договор за паричен заем № ... към искане № **********, по силата на който е отпусната на заемателя сумата в размер на 500 лв., която е следвало да бъде върната в срок до 18.03.2019г. с плащането на 11 месечни погасителни вноски.

Няма спор, че между „Сити Кеш“ ООД и „АСВ“ ЕАД е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 24.09.2019г., както и че вземанията по договора за кредит са предмет на договора за цесия, видно и от представеното Приложение № 1 от 10.12.2019г.

Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а дружеството-заемополучател е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че договорът за заем е недействителен, на основание чл.22 ЗПК, 2 във връзка с чл.11, т.9 и т.10 ЗПК и чл.11, ал.1, т.12 ЗПК. В чл.6 от договора е предвидено, че договорът за заем ще бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения – банкова гаранция или поръчител, отговарящи на условията по чл.9, ал.2 от Общите условия към договор за заем. Според чл.8 в случай, че заемателят не представи договореното в чл.6 обезпечение в 3-дневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в ОУ, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 614.90 лв., с начин на разсрочено плащане, посочен в Приложение № 1 към договора за кредит. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В случая страните са уговорили клауза за задължаване на кредитополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени условия /чл.6 от договора/, като при неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран размер от 614.90 лв. – чл.8 от договора. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира кредитополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите да се предостави обезпечение и риска по предоставянето на кредит към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за кредитора, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което същата излиза извън присъщата й обезпечителна функция и се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Освен това неустойката не е включена в посочения в договора ГПР от 47.79 %. Същата е следвало да бъде включена в ГПР, тъй като задължението за плащането й е било предвидено в договора, а плащанията – разсрочени, 3 заедно с погасителните вноски по договора за заем. Доколкото това не е направено следва да се приеме, че посоченият в договора ГПР не отговаря на действително приложения между страните по заемното правоотношение, поради което и е налице нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и само на това основание договорът за заем е недействителен.

Според разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, се установява, че платената сума от Д. Й. Т. по договор за паричен заем от 16.04.2018г. преди цесията в „Сити Кеш“ ООД е в размер на 323.50 лв., с която сума са погасени 280.25 лв. неустойка и 43.25 лв. лихва за просрочие. В периода след цесията 10.12.2019г. общо платената сума е в размер на 1213.08 лв., с която са погасени 500 лв. главница, 128.10 лв. договорна лихва, 334.65 лв. неустойка, 194.97 лв. лихва за забава, 55.36 лв. законна лихва.

Общо платените суми по процесния договор са 1536.58 лв. Или след приспадане на чистата стойност на кредита от 500 лв. се налага извод, че след изплащането й е заплатена сумата от 1036.58 лв., която подлежи на връщане и до която бе допуснато изменение на размера на иска. От събрания доказателствен материал обаче се налага извод, че от страна на ответното дружество над главницата е получена сумата от 713.08 лв., до който размер искът според настоящия състав е основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до 1036.58 лв. – отхвърлен като неоснователен, тъй като сумата от 323.50 лв. е внесена в полза на „Сити Кеш“ ООД, а не на ответното дружество и от него не може да се претендира връщането й.

При този изход на делото на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковата претенция. Разноските на ищцата са в общ размер от 230 лв., от които 50 лв. внесена държавна такса и 180 лв. заплатен депозит за ССчЕ, от които на присъждане подлежи сумата от 158.22 лв. В производството ищцата е представлявана от адвокат, в хипотезата на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата, поради което съдът намира, че в полза на адв.К. следва да се присъди сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение. Макар и искът да е частично уважен, то не се следват разноски на „АСВ” ЕАД съобразно отхвърлената част от исковата претенция. Съобразно т. 5 от Решение на СЕС от 16 юли 2020 по съединени дела C‑224/19 и C‑259/19, член 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.