Решение № 178 от 10.02.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 280/2026
- Вид
- Решение № 178
- Подписан
- 10.02.2026
- В сила
- 10.02.2026
- Състав
- Величка Белева, Надежда Дзивкова, Виделина Куршумова
Цитирани разпоредби
- чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 178 гр. Пловдив, 10.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Величка Белева
Членове:
Надежда Дзивкова
Виделина Куршумова като разгледа докладваното от Надежда Дзивкова Въззивно гражданско дело № 20265300500280 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.
Постъпила е жалба от Р. А. Н., длъжник по изп.д.№20258190400615 по описа на ЧСИ Л. Мурджанова, с район на действие ПОС, против Постановление от 13.01.2026г., с което е отказано намаляването на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя.
Жалбоподателят поддържа, че е получил ПДИ на 07.01.2026г. за дължимите суми по изпълнителен лист, изд. по гр.д.№15100/25, ПРС. На 06.01.2026г. е подадена молба от пълномощника на длъжника, с която са представени доказателства за доброволно плащане още на 22.12.2025г. на задължението към кредитора, като е направил и искане за прекратяване на производството. Взискателят е отговорил, че признава извършеното плащане, но счита същото за недостатъчно да покрие всички задължения по делото. Жалбоподателят счита, че съдебният изпълнител неправилно е отказал намаляване на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение на взискателя от 550лв. на 200лв., т.к. от една страна сочената Наредба №1/2004 е обявена за нищожна, а от друга – не са извършвани никакви действия по принудително изпълнение, т.к. длъжникът е плати доброволно в срока за доброволно изпълнение.
Моли съда за редуциране на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение до 200лв. Претендира разноски.
Ответната страна взискател Креди йес ООД оспорва жалбата. Сочи, че длъжникът е дал повод за образуване на изпълнителното дело, заплатения адвокатски 1 хонорар е в рамките на минимумите, а и поведението на длъжника на подаване на всякакви жалби сочело на липса на желание за доброволно изпълнение на задължението. Моли за потвърждаване на обжалваното постановление.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви, че жалбата е неоснователна.
След като прегледа материалите по делото и прецени доказателствата поотделно и в съвкупност, съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт, в законоустановения срок, внесена е ДТ, поради което същата се явява допустима. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Приетите по изпълнителното дело разноски съставляват заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 550лв. Видно от молбата за образуване на изпълнително дело, взискателят е упълномощил адвокат, който да го представлява и води изпълнителното производство, представил е пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е договорено възнаграждение от 550лв., като е вписано и плащане на същото. В молбата за образуване е поискано и извършването на конкретно посочени изпълнителни действия – налагане на запор на трудово възнаграждение, на банкови сметки.
Съдът намира, че претендираните от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение не са прекомерни. Няма спор поделото, а и това се установява от представените писмени доказателства – договор за правна защита и съдействие и фактура, че сумата е заплатена. Съдебната практика възприема, че минималното възнаграждение за процесуално представителство за образуване на изпълнителен процес е около 102€ /200лв./, като за предприемане на последващи изпълнителни действия се дължи допълнително възнаграждение. Същото обичайно е съизмеримо с материалния интерес, както и с вида и обема на работата, която следва да се извърши по събиране на вземането. В случая още с молбата за образуване на изпълнително дело, пълномощникът е поискал налагане на запор на трудово възнаграждение и на банкови сметки. Няма спор, че още при образуване на изпълнителното дело е наложен искания запор. Установява се от представените писмени доказателства, че в деня на образуване на изпълнителното производство длъжникът е превел чрез Easy pay дължимата сума по изпълнителен лист.
В случая , независимо от доброволното изпълнение на задължението по изпълнителен лист, плащането е извършено след образуване на изпълнителното производство, поради което се дължат и направените по изпълнителното дело разноски. Разноските на взискателя се дължат, т.к. към момента на образуване на изпълнителното дело е било налице неизпълнено задължение, а и още с молбата за образуване на изпълнително производство взискателят, чрез своя пълномощник е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия. Следователно дължимите 2 разноски включват не само заплатеното адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително производство, но и това за воденето му. Още повече, че са предприети и конкретни изпълнителни действия по принудително събиране на вземането.
Договореният размер от 550лв. не е прекомерен, а е съобразен с минималните размери приемани от практиката.
Ето защо не може да се приеме, че претендираните разноски са прекомерни , т.к. договорено и изплатено възнаграждение е около приетия минимум и няма основание за редуцирането му .
Предвид изложените съображения, съдът намира, че подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Жалбоподателят е претендирал разноски, но такива не се дължат поради отхвърляне на жалбата. Следва да се посочи и принципното положение, че в това производство разноски не се дължат изобщо.Трайна е практиката на ВКС относно разбирането, че споровете на разноски в едно съдебно производство не са самостоятелни производства и по тях не се присъждат нови разноски за процесуално представителство.
По изложеното съдът
РЕШИ:
Оставя без уважение жалбата на Р. А. Н., ЕГН **********, длъжник по изп.д.
№20258190400615 по описа на ЧСИ Л. Мурджанова, с район на действие ПОС, против Постановление от 13.01.202г., с което е отказано намаляването на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3