Решение № 862 от 04.07.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 862 гр. Варна, 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мая Недкова

Членове:

Константин Д. Иванов мл.с. Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20223100500780 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЕЛ. В. М., Л.. БЛ. СТ. и Б. БЛ. Г., трите от гр.

Варна, подадена чрез процесуални представители, срещу Решение № 260035/14.01.2022 год., постановено по гр. дело № 18284/2019 год. по описа на РС-Варна, с което е уважен предявен от Р. Д. СТ. ; В. СЛ. Д.; Т. ПР. Д. ; З. ПР. Д. ; В. Ж. СТ.; П. Ж. Т. ; СВ. И.. Д.; С. ИЛ. К.; И.. Н.

ИЛ. и ЕМ. Н. ИЛ., всички от гр. Варна срещу трите въззивнички отрицателен установителен иск за собственост, като е прието за установено в отношенията между страните, че ответниците ЕЛ. В. М., Л.. БЛ. СТ. и Б. БЛ. Г., трите от гр. Варна, не са собственици на недвижим имот с пл. № 501.116 по ПНИ на местност „Доброгледски лозя", землище с.

Доброглед, община Аксаково, Варненска област, одобрен със Заповед №РД-16-7706-67 от 04.04.2016г. на Областен управител на Област Варна, с площ на имот а от 590 кв.метра, при граници: път; НИ пл. № 501.115; № 501.116 и № 501.123, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК и е отменен, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, нот. акт № 51, том XXXVII, дело №17000/03.11.1994г. на ВнН за собственост върху имот, придобит на осн. § 4а, ал. 1 от ЗСПЗЗ, с който ЕЛ. В. М. ЕГН ********** е призната за собственик на 600 кв. м земя за земеделско ползване в м-ст „Доброглед“, в землището на с. Доброглед, Аксаковска община, Варненска област с пл. № 116 и граници: път и имоти с пл. № № 115; 117 и 123 по плана на същата местност.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на събраните доказателства, в резлутат на което решението е и неособновано.

Твърди се, че решението в частта му, с която е отменен, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, н. а. № № 51, том XXXVII, дело № 17000/03.11.1994 год. на ВнН, с който ответницата ЕЛ. В. М. е призната за собственик на процесния имот на основаниуе § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, е процесуално недопустимо, тъй като съдът не е бил сезиран с такъв иск, поради което е 1 налице произнасяне „плюс петитум“.

По отношение на решението в частта му, с което е уважен предявения от ищците отрицателен установителен иск за собственост на процесния имот, се твърди, че неправилно са анализирани събраните по делото доказателства относно наличието на построена в имота към 01.03.1991 год. сграда по смисъла на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в резултат на което неправилно е прието, че правото на изкупуване на предоставения за ползване имот не е надлежно упражнено, поради което и изводът на първоинстанционния съд, че ответниците не са собственици на имота е неправилен и необоснован.

Отправено е искане за обезсилване на решението в частта му, с която е отменен нот. акт № 51, том XXXVII, дело № 17000/03.11.1994 год. на ВнН, за отмяна на решението в частта му, с която е уважен предявения от ищците отрицателен установителен иск за собственост относно процесния имот и за постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез процесуален представител, ищците, настоящи въззиваеми, оспорват жалбата, считат решението за допустимо, по същество – за правилно и настояват да бъде потвърдено. Излагат съображения. Претендират присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивниците, чрез процесуални представители, поддържат въззивната си жалба. Претедират присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззиваемите (ищци), чрез процесуален представител, оспорват жлбата, поддържат подадения писмен отговор. Претендират присъждане на разноски.

Съдът съобрази следното:

Производството пред РС-Варна е образувано по предявен от Р. Д. СТ. ; В. СЛ. Д.; Т.

ПР. Д.; З. ПР. Д. ; В. Ж. СТ.; П. Ж. Т. ; СВ. И.. Д.; С. ИЛ. К.; И.. Н. ИЛ. и ЕМ. Н. ИЛ., всички от гр. Варна срещу ЕЛ. В. М., Л.. БЛ. СТ. и Б. БЛ. Г., трите от гр. Варна, отрицателен установителен иск за собственост, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците ЕЛ. В. М., Л.. БЛ. СТ. и Б. БЛ. Г. не са собственици на недвижим имот с пл. № 501.116 по ПНИ на местност „Доброгледски лозя", землище с. Доброглед, община Аксаково, Варненска област, одобрен със Заповед №РД-16-7706-67 от 04.04.2016г. на Областен управител на Област Варна, с площ на имота от 590 кв. метра, при граници: път; НИ пл. № 501.115; № 501.116 и № 501.123.

В исковата молба са наведени следните твърдения:

Ищците са наследници по закон на И.Ж.Н., б. ж. на с. Доброглед, община Аксаково, починал на 19.09.1970 год. С Решение № 12231/06.08.1996г. на ПК–община Аксаково, на наследниците на И.Ж. Неделчев е признато правото на възстановяване на собствеността при условията на § 4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ върху няколко имота, включително и върху нива от 7, 000 дка в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на с. Доброглед, общ.

Аксаково, в местността „Доброгледски лозя". Планът на новообразуваните имоти на местност „Доброгледски лозя", землище с. Доброглед е одобрен със Заповед №РД-16-770667 от 04.04.2016г. на Областен управител на област с адм. център Варна. По помощния кадастрален план на старите имотни граници към ПНИ н а местността, признатият за възстановяване имот е идентифициран като стар имот с № 105 и е отреден и записан на наследниците на И.Ж. Неделчев. В стар имот с пл. № 105 по ПКП с цялата си площ попада новообразуван имот с пл. № 501.116 по ПНИ, целият с площ от 590 кв. метра.

Новообразуваният имот с пл. № 501.116 по ПНИ не може да бъде възстановен на ищците, т ъ й като към настоящия момент имотът е записан на ответницата ЕЛ. В. М. – бивш ползвател, трансформирал правото си на ползване в право на собственост, за което същата се е снабдила и с к. н. а. № 51, том XXXVII, дело № 17000/1994 г. на ВнН за собственост върху имота, придобит по реда на § 4а, ал. 1 ЗСПЗЗ. Ищците твърдят, че ответниците не са собственици на новообразуван имот с пл. № 501.116 по ПНИ на местност „Доброгледски лозя“, землище с. Доброглед, община Аксаково, тъй като по отношение първата ответница – Е.М. не са осъществени предпоставките на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ – не и́ е било предоставено 2 валидно право на ползване върху имота, респ. предоставения и́ за ползване имот не е идентичен с процесния; същата не е имала право да закупи имота, тъй като не е отговаряла на условията по § 4а или по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ: в имота към 31.03.1991г. не е имало изградена постройка по смисъла на ЗСПЗЗ; имотът не отстои на изискуемите разстояния по § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ – 30 км. от град с население над 300 хил. жители, какъвто е гр. Варна, както и на повече от 10 км от крайбрежната морска ивица. Въз основа на изложеното ищците считат, че ответницата ЕЛ. В. М. не е придобила собствеността върху процесния имот в режим на СИО със съпруга си Б.Л.Б., починал 2009 год., при което и ответниците Л..

БЛ. СТ. и Б. БЛ. Г., наследници по закон (наред с ЕЛ. В. М.), на Б.Л.Б., не са собственици на имота, съответно и к. н. а. № 51, том XXXVII, дело № 17000/1994 г. на ВнН за собственост върху имота, придобит по реда на § 4а, ал. 1 ЗСПЗЗ не ги легитимира като собственици.

Записването на ответнницата ЕЛ. В. М. като собственик на имот с пл. № 501.116 по ПНИ на местност „Доброгледски лозя“, землище с. Доброглед, община Аксаково в регистъра на собствениците, неразделна част от ПНИ и снабдяването и́ с к. н. а. за собственост върху имота препятства възможността ищците да завършат процедурата по реституция на признатия им за възстановяване в стари реални граници имот с цитираното решение на административния орган по поземлената собственост и да се сдобият със заповед на кмета по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с което обосновават и правния си интерес от предявяване на иска против ответниците.

В съответствие с наведените твърдения са и отправените искания – да се признае за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на процесния имот и да се отмени, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, к. н. а. № 51, том XXXVII, дело № 17000/1994 г. на ВнН, с който ответницата ЕЛ. В. М. е призната за собственик на имота на основание § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ. Претендират и присъждане на сторените разноски.

В писмени отговори с идентично съдържание, подадени в срока по чл. 131 ГПК, ответниците ЕЛ. В. М., Л.. БЛ. СТ. и Б. БЛ. Г., чрез процесуални представители, оспорват предявения против тях отрицателен установителен иск за собственост. Твърдят, че е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като ищците не са във владение на имота, а имотът се владее от ответниците. Навеждат също, че след като, съобразно твърденията на ищците, е налице влязал в сила ПНИ за територията, в която подада процесния имот, с който план на същите им е било отказано възстановяването на собствеността, то за ищците липсва правен интерес от установителен иск. Твърдят още, че решението на ПК – община Аксаково е нищожно, тъй като не е подписано от всички оправомощени лица, което също има за последица липса на правен интерес от водене на отрицателен установителен иск за собственост, тъй като ищците нямат права, които да бранят чрез избраната от тях форма на защита – чрез отрицателен установителн иск за собственост.

По тези съображения считат, че искът е недопустим и настояват за прекратяване на производството.

В условията на евентуалност оспорват иска като неоснователен. Твърдят, че Решението № 12231/1996 г. на ПК – община Аксаково не легитимира ищците като собственици на имота – към решението липсва скица, в решението възстановеният имот не е индивидуализиран с граници, поради което и липсва идентичност н а процесния имот с възстановения на ищците. Твърдят също, че липсват доказателства наследодателят на ищците да е бил собственик на възстановения му с решението на ПК-община Аксаково имот, съответно имотът, описан в Решението № 12231/1996г. на ПК – община Аксаково и процесният не са идентични. Твърдят, че са собственици на процесния имот, съответно: ответницата ЕЛ. В. М. – въз основа на упражнено право на изкупуване по реда и при условията на § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ и прекратена със смъртта на съпруга и́ Б.Л.Б. СИО и наследяване от Б.Л.Б., починал 2009 год., а ответниците Л.. БЛ. СТ. и Б. БЛ. Г. – въз основа на наследяване от Б.Л.Б., починал 2009 год. Навеждат, че на ответницата Е.М. е било предоставено право на ползване върху процесния имот по силата на Решение № 3/20.07.1989г. на ИК на О бНС – с. Аксаково. През 1990 год. в предоставения за ползване имот е била поставена временна постройка, представляваща бунгало, трайно закрепено 3 върху циментов постамент, ползвана като сезонно жилище през лятото и която постройка отговаря на изискванията на ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му. Постройката е включена и в оценителния протокол при осъщестяване на процедурата по изкупуването на предоставения за ползване имот. Имотът е оценен и сумата по оценката е заплатена в сроковете по ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му по нарочната сметка на общината. В евентуалност твърдят, че са собственици на имота по давност при условията на добросъвестно владение, с начало на владението от 06.09.1994 год. – датата на издаването на удостоверението за закупуване на имота до предядяване на иска, евентуално – въз основа на обикновено владение, като към своето собствено владение от 21 октомври 2009 год. (т. е., от смъртта на Б.Л.Б.) до предявяване на иска ответниците Л.. БЛ. СТ. и Б. БЛ. Г. присъединяват и владението на наследодателя си Б.Л.Б. за периода 06.09.1994 год. до 21.10.2009 год.

По тези съображения считат иска за неоснователен и настояват за отхвърлянето му.

В съдебно заседание ищците, чрез процесуален представител, поддържат иска и настояват да бъде уважен, претендират присъждане на разноски.