Решение № 3047 от 22.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3047 гр. София, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20231100506160 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 3766 от 13.03.2023 г. по гр.д. № 5405/2022 г. Софийски районен съд, 63 състав осъдил „ЗД Б.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *******, следните суми:

2 023.94 лева - регресна претенция по чл. 411 КЗ за платено застрахователно обезщетение от „Дженерали застраховане“ АД за вреди на МПС марка „Пежо“, модел „Партнер“, с рег. № *******, причинени от ПТП, настъпило на 01.07.2020 г. в гр. София, на ул. „*******, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.02.2022 г., до изплащане на вземането, и 127.62 лева - мораторна лихва за периода от 21.06.2021 г. до 02.02.2022 г., като отхвърлил иска за главница за разликата над уважения размер от 2 023.94 лв. до предявения размер от 5 000 лв. (частичен иск от регресно вземане в общ размер на 9 198.16 лв.), и иска за мораторна лихва - за разликата над уважения размер от 127.62 лв. до предявения размер от 315.30 лв. (частичен иск от вземане в общ размер 580.04 лв.). Съобразно изхода на спора и правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК са разпределени разноските по делото.

1

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, който го обжалва в отхвърлителните му части с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В противоречие със събраните по делото доказателства районният съд приел, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на т.а. „Пежо Партнер“ и същият е допринесъл за настъпването му със 75 %.

Районният съд не обсъдил в цялост събраните по делото доказателства по отношение механизма на ПТП и не взел предвид какво е било поведението на всеки от двамата водачи преди настъпване на процесното ПТП, кой къде се намирал, каква е била видимостта на всеки един, както и с каква скорост се е движил водачът на т.а. „Фиат Добло“. Необосновано районният съд приел, че водачът на т.а. „Пежо Партнер“ е имал видимост към т.а. „Фиат Добло“ и е имал възможността да предотврати удара, ако е изчакал преминаването на същия. Съдът направил този извод само въз основа на оспорената в тази част САТЕ, но не взел предвид уточненията на вещото лице в открито съдебно заседание. Съдът не обсъдил и поведението на водача на т.а. „Фиат Добло“ преди настъпване на процесното ПТП, който съгласно събраните доказателства се движел с несъобразена с пътните условия скорост и започнал навлизане в платното за насрещно движение, като по този начин пресякъл траекторията на движение на т.а. „Пежо Партнер“, който към момента на удара вече се намирал на осевата линия и започвал навлизане в попътното за него платно за движение, същото насрещно за т.а. „Фиат Добло“. От приетото решение по НАХД № 10798/2020 г. на СРС, НО, 94 състав, материалите по това дело, в което се съдържал и диск с видеозаписи на момента непосредствено преди настъпване на ПТП, показанията на св. С., САТЕ в неоспорената й част и обясненията на вещото лице се установило, че водачът на т.а. „Пежо Партнер“ е започнал навлизане по ул. „Резбарска“, съобразено с участниците в движението и видимостта, която е имал, като поведението му било в съответствие със ЗДвП. Разпитан като свидетел, водачът С. установил поведението си преди ПТП и мястото на настъпване на удара, което се потвърждавало от намиращите се в НАХД видеозаписи, както и установил, че видимостта е била ограничена и за двамата водачи. Това било видно и от мотивите на решението по НАХД № 10798/2020 г. на СРС, НО, 94 състав. Тези доказателства установявали ограничената видимост за водача на 2 т.а. „Пежо Партнер“ и правомерното му поведение, но същите били игнорирани от районния съд. Заключението на САТЕ било оспорено в частта му относно причините за настъпване на ПТП, в тази част заключението не кореспондирало със събраните доказателства, а от обясненията на вещото лице ставало ясно, че същото не е взело предвид всички факти, имащи значение за механизма на ПТП – видимост, местонахождение и разположение на автомобилите преди и по време на ПТП, скорост на движение на т.а. „Фиат Добло“ и т.н. Пример за това било изявлението на вещото лице, че по делото „няма данни за такава растителност“, а в доказателствата данни за такава имало. Районният съд неправилно кредитирал показанията на водача Т.С. и не кредитирал показанията на водача Б.С.. Първостепенният съд не взел предвид, че водачът на т.а. „Фиат Добло“ не само не направил опит да спре с цел предотвратяване на ПТП, но и се движел с несъобразена с пътните условия скорост. Вещото лице обяснило, че не са описани спирачни следи на мястото, но принципно е възможно скоростта да е била по-висока, да е задействана спирачна уредба и към момента на удара скоростта да е била вече 40 км/ч. При скорост от 50 км/ч опасната зона била 33 м и при отстояние от 34.38 м водачът е имал възможност да спре. Поради това въззивникът твърдял, че водачът на т.а. „Фиат Добло“ се движел със скорост, по-висока от 50 км/ч, като по този начин поставил сам себе си в невъзможност да реагира законосъобразно и безопасно спрямо останалите участници в движението и поставил водача на т.а. „Пежо Партнер“ в невъзможност да реагира, като предвид голямото отстояние между двата автомобила и ограничената видимост поради наличие на растителност, при започване на маневрата за навлизане по ул. „Резбарска“ нямало как да възприеме т.а. „Фиат Добло“ и да съобрази поведението си с него. Поради това той не бил отговорен за настъпване на ПТП. Евентуално поддържа, че дори водачът на т.а. „Пежо Партнер“ да е допринесъл по някакъв начин за ПТП, то степента била много по-малка от определената от СРС в размер на 75 %. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните отхвърлителни части и вместо това постанови друго, с което да уважи предявените като частични искове за главница и лихви. Претендира разноски за двете инстанции съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемата страна „ЗД Б.И.“ АД не е депозирала отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК и не взема становище по жалбата.

3

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове, предявени като частични:

– с правно основание чл. 411 КЗ за сумата 5 000 лв., част от цяло регресно вземане в размер на 9 198.16 лв., от които 9 133.16 лв. - изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди от ПТП, състояло се на 01.07.2020 г. в гр. София, на ул. „*******, по вина на водача на т.а. „Фиат Добло“, рег. № *******, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника, 50 лв. – разходи за репатриране на застрахования при ищеца т.а.

„Пежо Партнер“, рег. № *******, и 15 лв. – ликвидационни разноски, и - с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 315.30 лв. – част от цяло вземане за мораторна лихва за периода от 21.06.2021 г. до 02.02.2022 г. в размер на 580.04 лв.

Претендирана е и законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба в съда на 03.02.2022 г. до окончателното плащане.

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил исковете по основание и размер. Оспорил е механизма на ПТП и твърди, че вина за ПТП имал водачът на застрахования при ищеца автомобил. В условията на евентуалност е релевирал възражение за съпричиняване при твърдения, че водачът на застрахования при ищеца т.а.

„Пежо Партнер“ не пропуснал движещия се с предимство т.а. „Фиат Добло“ и по този начин нарушил чл. 37, ал. 3 ЗДвП. Искал е от съда да отхвърли исковете.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на 4 материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части.

Настоящият състав намира, че при постановяване на решението не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните в жалбата доводи е правилно по следните съображения:

Ангажирането на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на причинителя на вредата при иск с правно основание чл. 411 КЗ е свързано с установяване на следните кумулативно дадени предпоставки:

1.

Валидно застрахователно правоотношение между увреденото лице и застрахователното дружествоищец; 2. Настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора и заплащане на застрахователно обезщетение от дружеството-ищец;

3. Предпоставките по чл. 45 ЗЗД по отношение на причинителя на вредата – противоправно деяние, вина, вреди и причинно-следствена връзка между деянието и причинените вреди; 4. Наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП с дружеството-ответник относно МПС, с което са причинени вредите. В тежест на ищеца е да докаже тези предпоставки (с изключение на субективната предпоставка по чл. 45 ЗЗД – вината, по отношение на която чл.

45, ал. 2 ЗЗД установява законова презумпция), както и действителната стойност на вредите, определена по средни пазарни цени към датата на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 2 КЗ.

Съгласно чл. 52, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Съпричиняване на вреди от увредения е налице тогава, когато за настъпването на вредата са допринесли най-малко две лица – делинквентът и увреденият.

Предпоставките на съпричиняването са: обща каузалност, две причини за вредата, като едната задължително следва да бъде поставена от делинквента, а другата – от увредения.

Предвид влизане в сила на решението в осъдителната му част, между страните със сила на пресъдено нещо са установени правопораждащите спорното право факти. Спорни пред настоящата инстанция са само въпросите налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на 5 застрахования при ищеца автомобил, и ако това е така – каква е степента на съпричиняване.

Доводите в жалбата процесното ПТП да се състояло единствено по вина на водача на МПС „Фиат Добло“ въззивният съд намира за неоснователни. От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства – протокол за ПТП, показания на свидетелите Б.С. и Т.С., ценени по реда на чл. 172 ГПК, както и от приетото заключение на САТЕ се установява, че процесното ПТП е настъпило при следния механизъм: На 01.07.2020 г. около 18.10 ч. МПС марка „Пежо“, модел „Партнер“, рег. № *******, се движи в двора на фирма „Б. Б.“ ООД и в района преди ул. „Резбарска“ водачът предприема маневра за ляв завой в посока ул. „Васил Кънчев“. По същото време по ул. „Резбарска“, в посока от ул. „Васил Кънчев“ към ул. „Стефан Консулов“, се движи МПС марка „Фиат“, модел „Добло“, рег. № *******, и на № 15В траекториите на двата автомобила се пресичат и настъпва удар между тях. Съгласно заключението на САТЕ, водачът на МПС „Пежо Партнер“ е имал възможност да предотврати удара, ако е изчакал преминаването на МПС „Фиат Добло“, след което да извърши маневрата ляв завой; Водачът на МПС „Фиат Добло“ също е имал техническа възможност да предотврати произшествието чрез аварийно задействане на спирачната уредба, тъй като опасната зона при потегляне на МПС „Пежо Партнер“ е била 29.16 м, а действителното разстояние е било 34.38 м.