Решение № 266193 от 21.10.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№……..................... гр. София, 21.10.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на седми октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА мл.с.ТЕОДОРА

КАРАБАШЕВА при секретаря Р.Аврамова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 10437 по описа за 2020г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 71442/13.04.2020г. по гр.д. №

64812 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 32-ри състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че В.В.Б., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК*********, с адрес на управление:*** заплащане на сумата от 525,64лв., ведно със законната лихва от 30.08.2019г. до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 26 в гр.София, ул. „*********абонатен № ***** за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г. и по общи фактури № *********; № **********;№**********; сумата от

98,63лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 15.09.2016г. до 26.08.2019г.; сумата от 40,26лв., ведно със законната лихва от 30.08.2019г. до изплащането й , представляващи възнаграждение за дялово разпределение на енергията за периода май 2015г.-април 2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 50181/2019г. на Софийски районен съд, като В.В.Б., ЕГН ********** е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД съдебни разноски от 740,47лв., като неоснователни са отхвърлени исковете за главница за горница над 525,64лв. до 525,69лв. и за сумата от 8,50лв., представляващи обезщетение за забава на главницата за дялово разпределение на енергията.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 5109489/07.08.2020г. по регистъра на СРС от ответника по исковете В.В.Б., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени.

Посочил е решението е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, необосновано. Посочил е, че не оспорвал облигационното правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия в имота за процесния период. Оспорвал количеството и качеството на доставена в имота през периода топлинна енергия, както и приложимостта на нормативната уредба и на Общите условия на ищеца за конкретните условия в сгради с нов тип топлопреносна инсталация, каквато била процесната. В имота не се портебявала топлинна енергия и затова показанията на индивидуалния топломер и на индивидуалните водомери била „0”. Начислената сума за сградна инсталация била неправилно разпределена, изчислена била с оглед пълен отопляем обем на имота. В сградата нямало отоплителни тела в общите части и те не следвало да се включват в отопляемия обем. В случая имало хоризонтално захранване и в топлинната енергия достигала до апартамента в определена точка на входа му, там бил монтиран индивидуален топломер , така нямало отопляем обем, а само точка до входната врата, в която е разположена захранващата тръба.

Не следвало сумите за сградна инсталация да се определят на база кубатура на имота от 234 куб.м. В сградата нямало топлоподаващи тръби, които преминават през всяко помещение и затова не следвало да се съобрази пълния отопляем обем на имота. В случая захранващата тръба била в шкаф в антрето с обем от 1,2 куб.м., тоест 195 пъти по-малък от пълния отопляем обем на имота и 195 пъти била завишена начислената му стойност на потреблението. Общите условия на ищеца били изготвени за вертикалните топлоподаващи инсталации, а в случая тя била хоризонтална, поради което и тези ОУ не били приложими. При намалени параметри на потребление ищецът следвало да регулира абонатната станция и да намали топлинния товар за отопление и за БГВ.

Задълженията били погасени по давност, срок на която била 3 години. Не следвало да се кредитират заключенията по съдебните експертизи, защото те били обосновани с неприложима нормативна уредба, данни на ищеца не съответстват на реалните.

Въззиваемият- ищец– Т.С.”ЕАД, ЕИК********* е оспорил жалбата. Посочило е, че решението в обжалваната част е правилно. Претендирало е разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца – Т.С.”ЕООД не е изразило становище.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №

2029694/11.11.2019г. на Т.С.”ЕАД,

ЕИК********* срещу В.В.Б., ЕГН ********** , с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от ЗЕ вр. с чл.

79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумата от 525,69лв., ведно със законната лихва от 30.08.2019г. до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 26 в гр.София, ул. „*********абонатен № ***** за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г. и по общи фактури № *********/31.07.2018г.;

№ **********/31.07.2017г.; №**********/31.07.2016г.; сумата от 98,63лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 15.09.2016г. до 26.08.2019г.; сумата от 40,26лв., ведно със законната лихва от 30.08.2019г. до изплащането й , представляващи възнаграждение за дялово разпределение на енергията за периода май 2015г.-април 2018г., сумата от 8,50лв., представляваща обезщетение за забава на плащането на главницата за дялово разпределение на енергията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК по заповедно дело № 50181/2019г. на Софийски районен съд, като му се присъдят и разноски по делото. Навело е твърдения, че ответникът е потребител на топлинна енергия в имота, потребил енергия в имота за процесния период в количества и на стойност, за които е предявен иска, страните били обвързани от договор при Общи условия.

Ответникът В.В.Б., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Навел е твърдения, че не е потребил количество и качество на топлинна енергия на стойност, за която били предявени исковете. Топлопреносната инсталация в сградата била от нов тип, в имота не се потребявала топлинна енергия. Начислената сума за сградна инсталация била неправилно разпределена и изчислена с оглед пълен отопляем обем на имота. В сградата нямало отоплителни тела в общите части и те не следвало да се включват в отопляемия обем. В случая имало хоризонтално захранване и топлинната енергия достигала до апартамента в определена точка на входа му, там бил монтиран индивидуален топломер , така нямало отопляем обем, а само точка до входната врата, в която е разположена захранващата тръба. Не следвало сумите за сградна инсталация да се определят на база кубатура на имота от 234 куб.м. В сградата нямало топлоподаващи тръби, които преминават през всяко помещение и затова не следвало да се съобрази пълния отопляем обем на имота. В случая захранващата тръба била в шкаф в антрето с обем от 1,2 куб.м., тоест 195 пъти по-малък от пълния отопляем обем на имота и 195 пъти била завишена начислената му стойност на потреблението. Нормативите, които приложил ищеца и Общите условия на ищеца били изготвени за вертикалните топлоподаващи инсталации, а в случая тя била хоризонтална, поради което и тези ОУ не били приложими. Задълженията в по-голямата си част попадали в 3-годишния срок. С писмената защита е посочил, че този срок е на погасителна давност.

Третото лице помагач на страната на ищеца – Т.С.”ЕООД е подкрепило исковете, като е посочило че за имота е начислена сума само за сградна инсталация.

По делото е приложено заповедно дело №50181 /2019г. по описа на СРС, , съгласно което по заявление по чл. 410 от ГПК вх.

№ 3063758/30.08.2019г. е издадена заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил В.В.Б., ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК********* сумата от 525,69лв., ведно със законната лихва от

30.08.2019г. до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 26 в гр.София, ул. „*********абонатен № ***** за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г. и по общи фактури № *********/31.07.2018г.;

№ **********/31.07.2017г.; №**********/31.07.2016г.; сумата от 98,63лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 15.09.2016г. до 26.08.2019г.; сумата от 40,26лв., ведно със законната лихва от 30.08.2019г. до изплащането й , представляващи възнаграждение за дялово разпределение на енергията за периода май 2015г.-април 2018г., сумата от 8,50лв., представляваща обезщетение за забава на плащането на главницата за дялово разпределение на енергията, както и съдебни разноски от 75лв., длъжникът е уведомен за заповедта на 18.09.2019г., на 01.10.2019г. длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед, на

14.10.2019г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 11.11.2019г.

По делото не се спори, че за процесния период ответникът е бил собственик на имота и като такъв е бил в облигационни правоотношение с ищеца с предмет доставка на топлинна енергия в имота. Същото е изрично признато от въззивника с въззивната жалба, поради което и доказателства за тези обстоятелства не е необходимо да се ангажират по делото.

Приет е договор от 09.04.2003г., съгласно който етажните собственици на ********” гр.София са възложили на В.Е.С.”ЕООД да извършва дяловото разпределение на енергията в сградата.

Приета е първа страница от писмо от Д.”ЕООД, съгласно което И.България”ЕООД е с нов собственик на капитала – немския концерн Т.Е.С.”.

Приет е договор от 29.07.2017г. с който ищецът е възложил на Т.С.”ЕООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сгради, посочени в Приложение № 1.

Приети са извлечения от сметки на ищеца, сочещи задължение на ответника за периода в размер на сумите, за които е предявен иска, като 45,14лв. е лихвата за забава на плащането на главницата за топлинна енергия, която главница е възникнала до август 2016г.

Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени от ДКЕВР с Решение от 03.02.2014г. и от 27.06.2016г. Съгласно тези от 2014г. в забава се изпада след публикуване на задълженията на интернет-страница на ищеца. Съгласно ОУ от 2016г. в забава на плащането на главниците се изпада с изтичане на 45 дни след изтичане на периода, за която се отнася задължението.

Приети са изравнителни сметки, изготвени от Т.С.”ЕООД, съгласно които в имота не е потребена топлинна енергия за отопление с отоплителни тела, не е потребена топлинна енергия и за горещо битово водоснабдяване, показанията на уредите за измерването на потреблението са били „0”, начислена е енергия само за сградна инсталация съобразно пълен отопляем обем на имота от 234 куб.м. , за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. начислена сума е 137,20лв. без ДДС; за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. начислена сума е 123,40лв. без ДДС; за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. начислена сума е 177,46лв. без ДДС и това е стойността на реално потребената енергия в имота.

С приетото по делото заключение съдебно-техническата експертиза, вещото лице е посочило, че за процесния период в сградата на ********” в гр. София се потребява енергия за отопление и за горещо битово водоснабдяване, общият топломер е отчитан ежемесечно и са правени отчисления за технологични загуби, реален отчет на уредите в процесния апартамент № 26 е правен, като показанията са били „0”, на ответника не са начислявани суми за отопление с отоплителни тела и за горещо битово водоснабдяване, а само за сградна инсталация с оглед на пълен отопляем обем на имота от 234 куб.м. В сградата за всеки апартамент е монтиран индивидуален топломер, направеното дялово разпределение на енергията съответствало на действащата нормативна уредба – ЗЕ и Наредба за топлоснабдяване от 2007г. Стойността на реално потребената енергия в имота за процесния период била тази по изравнителните сметки, общо в размер на 525,64лв. с включен ДДС. Посочило е, че в случая енергията за сградна инсталация представлява отчетената енергия от общия топломер намалена с технологичните разходи; с енергията, отчетена от индивидуалните топломери; с енергията за БГВ по индивидуалните водомери. Така получената разлика била енергията за сградна инсталация и тя се разпределяла между отделните имоти . Сградната инсталация включвала не само вертикалната тръба, а и всички тръбни връзки в сутерена от последния кран в абонатната станция, включително и хоризонталната разработка в сутерена. Стойността на енергията за сградна инсталация през съответните отчетни периоди за процесния период била съответно 44,8%, 33,93%; 43,05%.