Решение № 1069 от 26.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1069 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. КУРТОВ като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно наказателно дело № 20251110210447 по описа за 2025 година и като съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е въз основа постъпила жалба от Х. К. М., ЕГН **********, чрез адв. Т. Г. – АК Монтана, срещу наказателно постановление № СО-Т-Х-21-01-331/18.02.2022 г., издадено от заместник-кмета на Столична община, с което на основание чл. 36, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община (НРУИТДТСО) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за нарушение на чл. 23 НРУИТДТСО.

В жалбата се излагат съображения, че същата следва да се приеме от съда като подадена в срок, поради невръчване на наказателното постановление на жалбоподателя. На следващо място, по същество на спора се налагат подробни съображения относно недоказаността на извършване на административното нарушение вменено на жалбоподателя. С жалбата се иска отмяната на оспореното наказателно постановление поради допуснатите нарушения на материалния закон, свързани с неправилното ангажиране на административнонаказателната отговорност на санкционираното физическо лице. Претендира се присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател не се явява; не се явява и процесуалният му представител.

Редовно уведомената въззиваема страна се представлява от редовно упълномощената адв.

П., която пледира за потвърждаване на оспореното наказателно постановление.

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, изслуша и съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

При извършена проверка на 26.10.2021 г., около 16:00 часа в гр. София - район „Средец“, „Градска градина“ пред Народен театър „Иван Вазов“, от контролни органи на Столична община (инспектори в Столичен инспекторат към Столична община) се установило, че жалбоподателят М. извършва търговия на открито - продажба на ронена царевица и печени кестени, заемайки около 3 кв. м. публична общинска собственост /паркова алея/, без 1 разрешение за ползване на място, издадено от Кмета на район „Средец“. Контролните органи приели, че е налице нарушение на чл.23 НРУИТДТСО. Поради възприетото от служителите извършили проверката - П.М.А.С. заемаща длъжността „старши инспектор“ в Столичен инспекторат към Столична община, съставила в присъствието на свидетел и нарушител АУАН № 21-01-280/26.10.2021 година. В АУАН било записано, че служителите на СИ към СО иззели и задържали вещи на осн. чл. 41 ЗАНН, които били описани в акта, а именно два броя газови бутилки (индивидуализирани в АУАН), които следвало да се съхраняват в склад на Столичен инспекторат с МОЛ И.Т.. Актът бил предявен на жалбоподателя М. срещу подпис, който изложил възражението си, че е служител на „,,***'' ЕООД, като посочил и ЕИК ,,***''.

Няма данни в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН да са постъпили допълнителни писмени възражения.

Въз основа на съставения АУАН на 11.02.2022 г. е издадено и оспореното НП от заместниккмет на Столична община, с което на жалбоподателя М. на основание чл. 36 НРУИТДТСО е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 23 НРУИТДТСО. При издаване на Наказателното постановление административно наказващият орган се е задоволил с еднократно изпращане на процесното НП по пощата до адреса на жалбоподателя, като пратката е била върната като непотърсена. Това според наказващия орган, било основание да бъде направено отбелязване в процесното НП, че същото е връчено на осн. чл. 58, ал. 2 ЗАНН.

Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните в хода на производството писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени по надлежния процесуален ред на чл. 283 НПК.

Доказателствената съвкупност е еднопосочна и вътрешно непротиворечива относно подлежащите на доказване обстоятелства, поради което по аргумент от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, съдът не дължи детайлна съпоставка на всеки от доказателствените източници.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от активно легитимирано лице – санкционираното физическо лице, насочена е срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д, т. 1 ЗАНН. Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, тъй като действително наказателното постановление никога не е било връчено на жалбоподателя. Върху НП е направено отбелязване от юрисконсулт в Столичен инспекторат, че същото следва да се смята за връчено по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН на 22.03.2022 г., като същият юрисконсулт отбелязал и че НП е влязло в сила на 06.04.2022 година. Отбелязването върху наказателното постановление (направено от юрисконскулт) не е подкрепено с никакви доказателства, че е осъществена процедурата по чл. 58, ал. 2 ЗАНН. Дори напротив, в административнонаказателната преписка се съдържа едно единствено известие за доставяне (обратна разписка), според което пратката е останала непотърсена от адресата. Няма данни да са извършвани каквито и да е други опити за връчване на (поне) две различни дати, като една от тях да бъде в неприсъствен (почивен) ден, при това в различни часови диапазони. Еднократното изпращане по пощата на процесното НП не би могло да обуслови приложението на разпоредбата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. За да се връчи НП по посочения в чл. 58, ал. 2 от ЗАНН ред, следва да са налице кумулативно следните предпоставки: нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и същевременно да има нов адрес, който да не е известен. Съгласно трайно наложилата се съдебна практика, изразът „не е намерен“ не следва да се тълкува, като еднократно ненамиране. На следващо място следва да се подчертае дебело, че не са налице данни преди да се направи отбелязването върху наказателното постановление за неговото връчване при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, да са предприети всички (или каквито и да е) действия по проверка за наличието на евентуално регистриран друг адрес на нарушителя, различен от посочения. По административнонаказателната преписка не са налични доказателства за извършена справка за адресна регистрация на жалбоподателя М.. С оглед изложеното следва да се приеме, че нито една от двете предпоставка за приложение на чл. 58, ал. 2 ЗАНН не е изпълнена. За пълнота е категорично необходимо и да се обърне внимание на 2 обстоятелството и че самото отбелязване за връчване по чл. 58, ал. 2 ЗАНН е лишено от всякаква легитимност, доколкото същото е извършено от С.Г. – юрисконсулт в СИ, без да са представени доказателства за оправомощаване на лицето да извършва функциите на наказващ орган, каквото е и другото изискване на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, според което отбелязването за връчване по този ред се извършва от наказващия орган.

Поради изложеното, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна.

В изпълнение на задължението си да провери изцяло законосъобразността на атакуваното наказателно постановление, съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени при спазване на сроковете визирани в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Съставеният АУАН, както и издаденото НП отговарят на изискванията на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН за форма и реквизити.

Поради изложеното горе, настоящият състав прави извода си, че предсъдебната фаза на административнонаказателното производство е протекла без допуснати съществени процесуални нарушения, които биха обусловили отмяната на атакуваното НП на формално основание.

Не така стои въпросът, обаче с приложението на материалния закон. В настоящия случай съдът намери, че нарушението е недоказано.

Нарушението е недоказано от обективна страна, защото: съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл. 23 НРУИТДТСО, търговия на открито се извършва въз основа на разрешение за ползване на място (по образец), издадено от кмета на района, на територията на който ще се извършва дейността. За да бъде налице нарушение на цитираната разпоредба, следва да бъде установено по безспорен начин, че провереното лице осъществява търговска дейност на такова място .

В чл. 19 НРУИТДТСО се съдържа легална дефиниция за „търговия на открито“, а именно „търговия на дребно върху терени общинска собственост - паркове, тротоари, площади, улични платна и други“. Съгласно § 3, т. 3 от ДР на НРУИТДТСО „Търговец“ по смисъла на тази наредба е лице по смисъла на § 13, т. 2 от Закона за защита на потребителите. Според цитирания параграф от ЗЗП „Търговец“ е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. От изложеното следва извода, че административнонаказателната отговорност на физическите лица следва да се ангажира тогава, когато извършват търговия от свое име и за своя сметка в нарушение на изискванията на НРУИТДТСО.

Когато обаче дейността се осъществява по изпълнение на трудово правоотношение, следва да се ангажира отговорността на работодателя. В случая от събраните доказателства не се установява с категоричност дали жалбоподателят е извършвала търговска дейност от свое име и за своя сметка или в изпълнение на задълженията си по трудово правоотношение. От съдържанието на АУАН е видно, че М. е вписал обстоятелството, че се намира в трудово правоотношение с ЮЛ „,,***'' ЕООД, като след извършена проверка в публичния търговски регистър към Агенция по вписванията е видно, че една от вписаните дейности на дружеството е търговия на дребно.

От наличието на трудово правоотношение обаче не следва категоричният извод, че лицето непременно действа при изпълнение на трудовите си задължения. За да се установи дали М. е извършвал продажбите от свое име и за своя сметка или от името и за сметка на работодателя си, контролните органи (сред които и актосъставителката) е следвало да извършат контролна покупка или поне да изискат представяне на касов фискален бон, от който да установят кое лице (физическо или юридическо) е посочено като търговец, от чието име се извършва дейността. Тъй като подобни доказателства не са събирани (или събирането им е било пренебрегнато от инспекторите на СИ), а приобщаването им в съдебното производство по надлежния процесуален ред е обективно невъзможно предвид 3 изминалия период от време. Затова административнонаказателното обвинение не се доказа по несъмнен начин.

Изложеното следва да се разбира, че поради липсата на категорични доказателства, че търговията на открито се осъществява лично и за сметка на физическото лице, законосъобразно води до недоказаност на обвинението и е основание за отмяна на НП. За физическото лице е достатъчно да направи възражения, сочещи към действителният търговец – от чието име и за чиято сметка осъществява дейността, за да възникне задължението за контролния орган да провери това обстоятелство и при необходимост – да промени субекта на нарушението – административно отговорното лице. За наказващия административен орган е задължението за събиране на доказателства в подкрепа на обвинението, включително и по повдигнатите от лицето възражения. Наличието на колебания относно относимото обстоятелство – от чие име и за чия сметка се осъществява търговската дейност не може и не следва да бъде тълкувано във вреда на жалбоподателя (така и Р. № 882 от 13.02.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 9886/2022 г.).

Тежестта да докаже обвинението в извършено административно нарушение, се носи от наказващия административен орган. За да се наложи административно наказание следва да се установи по безспорен начин, че соченият за нарушител лично

(административнонаказателната отговорност е лична) е осъществил всички елементи на вмененото му административно нарушение, като изложената в НП фактическа обстановка не може да се основава на вероятности и предположения.