Решение № 48 от 23.03.2022, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 48

В., 22.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОС-В. II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С. Ж. С.

Членове:

Г. П. Й.

Н. Д. Н. при участието на секретаря Н. Ц. К. като разгледа докладваното от С. Ж. С. Въззивно гражданско дело № 20211300500432 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Дял втори, Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С решение №267/18.06.2021г. постановено по гр. д. № 1306/2020г. Районен съд-В. е отхвърлил предявеният от Ф.Ф. АД с ИИК** със седалище и адрес на управление: гр.С., район С., ж.к. Д., П. № *, вх. *, представлявано от Н.к.Н. против Н. С. Н. с ЕГН ********** от с. Н.с., общ. Н.с., обл. В., ул. „С.О.“ №* иск по чл. 422 от ГПК, с който се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1725.46 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда 27.03.2020г. до окончателното плащане, сумата от 1142.21 лева - договорна лихва за периода от 10.01.2019г. до 05.09.2019г., сумата от 607.28 лева - неустойка за периода от 10.01.2019г. до 05.09.2019г. по Договор за инвестиционен заем «Ф.И.» № 7008409 от 04.10.2018г., за което е издадена Заповед № 408- РЗ от 14.04.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ЕПК по ч.гр.д. № 589/2020г. по описа на РС - В., като неоснователен.

С решението ВРС е осъдил Ф.Ф. АД с ИИК** да заплати на Н. С. Н. с ЕГН ********** разноски по производството за адвокатско възнаграждение в размер на 350.00 лева.

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано в цялост от ищеца Ф.Ф. АД.

1

Твърди се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалните норми и при съществени процесуални нарушения. Оспорват се фактическите констатации и правни изводи на ВРС.

Поддържа се, че неправилно ВРС е приел, че ответникът се е задължил в качеството му на поръчител, а не на съдлъжник, и е приложил срока по чл. 147 от ЗЗД, като излага подробни доводи в тази насока.

Излага се, че обжалваното решение е постановено в противоречие с фактите и обстоятелствата по делото и постигнатата обща воля между страните по договора, неправилно тълкуване на процесните договорни клаузи, както и несъобразяване на характера на договорното правоотношение като търговска сделка. Жалбоподателят счита, че в процесния случай следва да се вземе предвид нормативното правило в разпоредбата на чл.

304 ТЗ, която предписва, че лицата, които при сключване на търговска сделка поемат общо задължение, се смятат солидарни длъжници, ако от сделката не следва друго.

Твърди се, че подписаният между страните Договор за инвестиционен заем № 7008409 от 04.10.2018г. представлява двустранна търговска сделка.

Поддържа се, че мотивите на PC-В., че ответникът не бил в тесни професионали връзки с едноличния търговец, за да се приеме, че е съдлъжник са неправилни. Излага се, че наличието или липсата на такива не се отразява на търговския характер на сделката, нито има значение за определянето на вида солидарна отговорност. След като ответникът с подписването на договора е поел общо задължение с кредитополучателя и от договора за заем не следва друго, то е налице солидарна отговорност по смисъла на чл. 304 ТЗ, както и съгласно общата разпоредба на чл. 121 ЗЗД.

Твърди се, че качеството на солидарен съдлъжник на ответника, а не на поръчител, се установява от подписания договор, в който още в началото е посочено, че той е поел солидарна отговорност като "солидарен длъжник" и е подписал лично договора и съответно задължил по кредита в качеството на солидарен длъжник.

Излага се, че в случая солидарното отговорност е възникнала по волята на лицата и е уговорена чрез сключеният договор за заем, а не е възниква по силата на закона - чл. 141 ЗЗД.

Иска се да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното решение и да се уважат предявените искове. Прави искане за присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата по жалбата страна. В съдебно заседание оспорва жалбата и прави искане за потвърждаване на първоинстанционното решение. Не претендира разноски за производството.

2

Пред въззивната инстанция от страните по делото не са представени доказателства и не са направени доказателствени искания.

Видинският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното :

Делото пред ВРС е образувано по искова молба от „Ф.Ф.АД – С. против Н. С. Н., с която е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Претенциите на ищеца произтичат от сключен на 04.10.2018г.Договор за инвестиционен заем „Fintrade Инвест“ № 7008409.

Въззиваемата страна, като ответник с отговора на исковата молба е навела възражение, че е сключила процесния договор за заем в качеството на поръчител, а не на солидарен длъжник, поради което към датата на подаване на заявлението, срокът предвиден в чл. 147, ал. 1 от ЗЗД е бил изтекъл и отговорността му е била прекратена. Оспорила е също така, че заемната сума е предадена и получена на кредитополучателя-едноличния търговец.

Направено е възражение за нищожност на клаузата за заплащане на договорна лихва в размер на 12% месечно като противоречаща на добрите нрави. Направено е възражение за нищожност на уговорената неустойка.

По делото е установено и между страните не е спорно, че:

От приложеното по делото ч.гр.д. № 589/2020г. по описа на РС - В., се установява, че на 24.03. 2020г . ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против кредитополучателя и солидарните длъжници, входено в съда на 27.03.2020г.

Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК- от 14.04.2020г., съдът е разпоредил длъжникът ЕТ "АПМП-ИП-Д-Р И.С. с ЕИК**, представлявано от И.С.К., длъжникът И.С.К. и длъжникът

Н.С.Н. да заплатят солидарно на КРЕДИТОРА Ф.Ф. АД с

ИИК** със седалище и адрес на управление: гр. С., район С., ж.к. Д., П.П. № *, вх. *, представлявано от Н.К.Н., чрез пълномощника адвокат Г.Р.В. с адрес: гр. С. бул. „А.М. № *. вх. *. ет. *. ап. * сумата от 3474.95 лева, в т.ч.: сумата от 1725.46 лева - главница, договорна лихва в размер на 1142.21 лева за периода 10.01.2019г. до 05.09.2019г., неустойка в размер на 607.28 лева за периода от 10.01.2019г. до 05.09.2019г. и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 27.03.2020г. до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 69.50 лева за платена държавна такса и 421.94 лева адвокатско възнаграждение.

В заповедта е посочено, че вземането произтича от непогасени парични задължения по договор за кредит с номер 7008409 от 04.10.2018г.

Длъжникът Н. С. Н. е подал възражение в указания срок против заповедта за изпълнение.

На 04.10.2018г. е сключен Договор за инвестиционен заем „ Fintrade Инвест“ № *, 3 между „Ф.Ф. АД като кредитодател и ЕТ АПМП - ИП - Д-Р И.С. с. В., ОБЛ. В. като кредитор като кредитополучателя. В т.3 и т.4 на договора е посочено, че физическите лица И.С.К. и Н. С. Н. са солидарни длъжници, видно от приложения договор.

По силата на договора и съгласно чл.2 кредитодателят е отпуснал и предал на кредитополучателя – едноличния търговец паричен кредит в размер на 2000.00 лева.

Заемната сума е предаден в брой на кредитополучателя-едноличния търтговец д-р И.С. от търговския представител на кредитотаделя- свидетелката Д. С.

Договорния срок на заема е 12 месеца, платим на 24 вноските, а размерът на двуседмичната погасителна вноска е 159.36 лева, като в чл.2 са посочени падежите на плащане на всяка вноска за целия срок на договора.

Договорът е сключен при фиксиран месечен лихвен процент по заема - 12%., като е посочен общият размер на плащанията - 3 824.64 лева.

Уговорен е начина на плащане на месечните вноски - чрез Изипей, по банков път по посочена в договора сметка или в брой на търговския представител.

Съгласно чл. 4 от договора поредността на погасяване на задължението е следната: първо се погасява неустойката за забава, ако е начислена такава, след това договорната лихва и накрая главницата.

В чл. 7 е договорено, че при забава в плащанията на погасителните вноски, се начислява неустойка в размер на 0.3% от общия размер на всичко дължимо по кредита за всеки ден на забавата до пълното плащане на забавената сума.

Уговорена е и възможност за предсрочна изискуемост на вземането, в случай на забава на плащане от кредитополучателя на което и да е дължимо плащане с повече от 40 дни.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка Д.Р.С. се установява, че същата е служител в ищцовото дружество на длъжност „търговски представител“ за област В.

Свидетелката посочва, че договорът е сключен с д-р И.С. и солидарния длъжник Н.Н., като двамата са разписали договора поотделно. Свидетелската е сключила договора за кредитодателя, предала е лично заемната сума от 2000лв. на кредитополучателя едноличния търговец д-р И.С., при сключване на договора и по местосключване в с.В., след което е отишла в с.Н.С., където договорът е подписан по-късно и от солидарния длъжник Н.Н..

Свидетелката посочва, че по договора са постъпвали плащания, като са давани пари както на търговските представители, така е плащано и чрез „Изипей“.

Съдът кредитира свидетелските показания кореспондиращи на събраните по делото доказателства. като обективни, логични и

От приетото по делото заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните се установява, че:

По процесния договор за заем са направени четири погасителни вноски на стойност 4

956.97 лева. Последното плащане е на 27.12.2018г.

Размерът на задължението към 10.01.2019г. и към момента на изготвяне на експертизата е 1725.46 лева - главница, 1142.21 лева - договорна лихва, 607.28 лева неустойка или общо 3474.95 лева неплатени 18 броя вноски за периода от 10.01.2019г. до 05.09.2019г.

Съгласно приетото по делото допълнително заключение на вещото лице размера на главницата, договорната лихва и неустойката, изчислени след разпределяне на платените вноски по пера, във вариант на договорната лихва и неустойката в трикратния размер на законната лихва неплатената главница е в размер на 1 725.46 лв., дължимата договорна лихва, изчислена в трикратен размер на законната лихва 473.22 лв, а неустойката е в размер на 437.91 лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка, ВОС правна страна: намира следното от

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на първоинстанционното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правна квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.

Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на същото - само за приложението на императивни материалноправни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.