Решение № 11301 от 09.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11301 гр. София, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. Г.А при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.А Гражданско дело № 20231110147490 по описа за 2023 година

Предявени са от „ТС“ ЕАД, ЕИК .........., представлявано от ПП и инж. МЦ, със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.Я №23Б, срещу В. Д. Н. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. СТ бл.325П, вх. 1, ет. 1, ап. 2, със съдебен адрес: гр. София, УЛ.Д ПЕТКОВ № 111-113, ет.2, ап.2, чрез адвокат К. Д. Д., главен иск с правно основание чл.79 ЗЗД вр. с чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3257,71 лв., от които 2768,26 главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от дата на депозиране на подаване на исковата молба, мораторна лихва за забава в размер на 420,31 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 03.08.2023 г., сума за дялово разпределение за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г. в размер на 56,76 лв. - главница и мораторна лихва за забава в размер на 12,38 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 03.08.2023 г., като претендира и направените по делото разноски за държавна такса и юрнсконсултско възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на процесния имот и като такъв е клиент на ищецовото дружество за доставена топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153 ал.1 ЗЕ, поради което същият като не е заплатил стойността на ТЕ за процесния имот, дължи сумите, претендирани от ищеца.

Ответната страна е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба.

Не спори, че е собственик на процесния имот, което е признато и в първото по делото открито съдебно заседание. Навежда доводи, че през процесния период жилището е ползвано от наемателите А. Д. Г. и А. Г. К. по силата на сключен договор за наем, като е направено искане и за привличане на лицата, като трети лица-помагачи на негова страна и са насочени обратни искове срещу тях. Не оспорва, че ищецът е доставял в процесния имот топлинна енергия през периода от м.2020 г до месец април 2022 г. в размер на 1 претендираната сума с исковата молба. По обратните искове сочи, че наемът от двамата наематели е плащан по банков път и че и двата договора с двамата наематели – ответници по обратните искове са били изпълнявани. По същество моли исковете да бъдат отхвърлени.

При евентуалност, в случай, че исковите претенции бъдат уважени, моли съда да уважи и предявените към третите лица обратните искове.

С отговора на исковата молба са предявени обратни искове срещу А. Д. Г. като наемател за периода м.05.2020 г. до 10.08.2021 г. и срещу А. Г. К. - наемател за периода 10.08.2021 г. до 01.04.2022 г.

Третото лице-помагач "ТС" ЕООД, конституирано на страната на ищеца, не оспорва иска, представя писмени доказателства.

Третото лице-помагач, конституирано на страната на ответника А. Д. Г., оспорва главния иск и обратния иск. Направено е възражение за погасяване на вземането по давност и възражение по допустимостта на обратния иск. Моли да бъде отхвърлен главния иск и обратния иск срещу нея.

Третото лице-помагач, конституирано на страната на ответника А. Г. К., е представил документ за заплатено задължение в цялост в размер на 1224,72 лева в полза на „ТС“ ЕАД.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че ответникът по главния иск В. Н. е собственик на процесния имот, находящ се в гр. София, кв. СТ бл.325П, вх.1, ет.1, ап.2, на основание чл. 146 от ГПК.

По делото е представен Договор за наем от 10.08.2021 г., сключен между ответника В.

Д. Н. и ТЛП А. Г. К. за срок от 12 месеца,като в чл. 5.3. от Договора изрично е уговорено, че наемателят е длъжен да заплаща всички разходи, свързани с обикновено ползване на имота – електроенергия, вода, топлофикация, за наемния период, както и всички повреди, причинени от него. Представен е и Приемо-предавателен протокол от 04.07.2024 г., подписан от В. Н. и А. К., като наемателят е предал на наемодателя наетия имот и са отразени показанията на електромера и изрично е отразено, че всички задължения към ВиК, Топлофикация и Електрохолд – Електроснабдяване към 04.07.2024 г. са за сметка на наемателя.

Съдът е извършил в открито съдебно заседание констатация по оригинален Договор за наем от 01.12.2014 г., сключен между ответника В. Н. и ТЛП А. Д. Г., представен с молбата от 24.09.2025 г., като оригиналът е изготвен на три страници, едностранно с нотариална заверка на нотариус Снежанка Доганова с рег. №399 на НК, с която са удостоверени положените подписи на 22.12.2014 г. с рег. № 13866 на заверката.

Оригиналният документ съдържа на трета страница положени подписи на двете страни, саморъчно със син химикал по две имена на всяка страна, а под подписите е поставен правоъгълен печат на нотариуса, кръгъл мокър син печат на нотариуса и правоъгълен мокър 2 печат на помощник-нотариус Калинка Д. Топалова и подпис със син химикал на нотариус.

Празните страници, на които са без текст, са заверени от нотариуса със знак „Z“ и печати.

Видно от Договора за наем между ответника и ТЛП А. Г. от 01.12.2014 г., в чл. 14 от същия е уговорено изрично задължение на наемателя да заплаща текущите разходи за телефон, електроенергия, парно отопление, топла и студена вода, портиерни и други. Договорът е сключен за 12 месеца, считано 01.12.2014 г. В договора е посочено, че срокът му се продължава, ако наемателят продължи да ползва вещта със знанието и без противопоставянето на наемодателя, като се счита продължен за неопределен срок.

ТЛП А. К. не е оспорил исковете, същият е извършил плащане, като по посочения начин е погасил частично вземането и е признал, че се явява задължено лице за вземанията на ищеца. Ищцовото дружество е признало плащането с Молба вх. № 136167/16.04.2025 г., като е посочило, че непогасена е главница за доставена топлинна енергия в размер на 2168.94 лв., ведно със законната лихва.

Съгласно Закона за енергетиката, когато едно лице е собственик, титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда с режим на етажна собственост, присъединена към абонатна станция, се явява клиент на топлинна енергия (чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката) и е длъжен да заплаща топлинната енергия при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (НТ). Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а, § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя 5 при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.“ (Вж. т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 2017 г. на ОСГК на ВКС по тълкувателно дело № 2 по описа за 2017 г.).

В настоящия случай обаче не се установява наемателите на ответника да са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния топлоснабдяем имот при публично известните общи условия с топлофикационното дружество, поради което съдът приема, че по делото е доказано чрез пълно и главно доказване, че ответникът се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния период по силата на закона.

От изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че на 31.03.2025 г. по банков път е платена сума в размер на 1215 лв., която е разпределена, както следва: 656.08 лв. главница, мораторна лихва от 432.69 лв. и законна лихва от 126.23 лв. Останала е непогасена сума за 3 главница от 2168.94 лв. или 1108.96 евро. Таксата за дялово разпределение е установена в размер на 56.76 лв.

С оглед на горното, искът е основателен до установените от вещото лице размери.

Доколкото главният ответник и ТЛП К. не са направили възражение за погасяване по давност на вземанията срещу тях, а ТЛП Г. е направила такова за погасяване на сумите на исковете срещу нея, съдът извърши проверка дали вземането, касаещо претендирания в обратния иск срещу Г. е погасено по давност. Давността е спряна с подаване на исковата молба спрямо главния ответник, а именно – на 25.08.2023 г. Претенциите срещу Г. са за периода месец май 2020 г. – до 10.08.2021 г. Предвид характера на вземанията, които са периодични, същите се погасяват с тригодишна давност. Следва обаче да се съобрази спирането на давностните срокове по време на ковид-пандемията, когато със закон са спрени давностните срокове, считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., включително. Така, погасени биха били всички суми, станали изискуеми през периода от месец май 2020 година до 31.07.2020 г., а именно главница в размер на 152.08 лв. за топлинна енергия и 2.58 лв. за дялово разпределение. Непогасена по давност остава главница в размер на 2016.86 лв.

(1031,20 евро), а за услугата дялово разпределение – 54.18 лв., като за периода, за който сумите се претендират от Г. сумата за дялово разпределение възлиза на 30.96 лв. Тъй като ищецът е признал, че е останала непогасена единствено сума за главница за топлинна енергия за процесния период, съдът приема, че вземането за услугата дялово разпределение се явява погасено чрез плащане от К., като сумата от 23.22 лв. (11,87 евро) следва да се приспадне от неговото задължение към ищеца по обратния иск, а ответницата Г. да го заплати на ищеца по обратния иск.

С оглед на горното, искът е основателен до размера на непогасеното по давност и чрез плащане вземане, установено от вещото лице и от съда (относно давността). Така, следва да се уважи исковата претенция срещу ответника по главния иск за сумата от 2016.86 лв. (1031,20 евро) за доставяна през процесния период топлинна енергия. Над тези размери исковете следва да бъдат отхвърлени за главницата за топлинна енергия. Главницата за услугата дялово разпределение е погасена, както и лихвите за целия период са били погасени чрез плащането на К., поради което съдът следва да отхвърли тези искове като погасени чрез плащане.

При този изход от главния спор, следва съда да се произнесе относно обратните искове.

Ответникът К. следва да заплати на ищеца по обратния иск В. Н. сумата от 81,28 евро, равностойност на 158,97 лв. за главница за доставена в имота топлинна енергия. От тази сума следва да се извади сумата от 23.22 лв. (11,87 евро), представляваща припадащата му се сума за дялово разпределение, която е погасена изцяло с плащането на К.. Така, неговото задължение към главния ответник възлиза на 69.41 евро, равностойност на 135,75 лв.

Ответницата Г. следва да заплати на В. Н. сумата от 949.92 евро, равностойност на 1857,88 лв. за доставена през периода м.05.2020 г. до 10.08.2021 г. топлинна енергия в имота, 4 като към нейното задължение следва да се включи и сумата от 23.22 лв. (11,87 евро), или общо сума от 961.74 евро, равностойност на 1881,00 лв.

При този изход от спора и двете страни по главния иск имат право на разноски, съразмерно на уважената, респективно на отхвърлената част от исковете.

Ищецът е направил разноски, както следва: 346.63 евро, в това число държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, определено в настоящото производство в размер на 80 евро. Съразмерно на уважената част от иска ищецът има право на разноски в общ размер на 214.91 евро. Сумата от 525 лв., равностойност на 268.43 евро, внесена от ищеца за особен представител на ответника по главния иск като неусвоена следва да бъде възстановена на ищеца.