Решение № 492 от 26.10.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 492 гр. Варна, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Търговско дело № 20263100900209 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от Д. Т. С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. А. С. и адв. Н. В., срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Симеоновско шосе“ № 67А, с която са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 40903.35 евро /80000.00 лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени на ищцата вследствие настъпило на 17.12.2024 г. в гр. Варна ПТП, от което на ищцата са нанесени телесни увреждания, както и сумата от 570.60 евро /1116.00 лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди във връзка с настъпилото ПТП, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 16.01.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че на 17.12.2024 г. в гр. Варна, на ул.

„Петър Дертлиев“ в посока бул. „Трети март“ настъпило ПТП по вина на водача на автобус „Мерцедес О405“ с рег. № ***., като изложеният от ищцата механизъм се заключава в загуба на управлението на превозното средство, наложило внезапно спиране, при което пострадалата като пътник в автобуса претърпяла телесна повреда. След ПТП ищцата била приета по спешност в МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, където била поставена диагноза: „счупване на 1 бедрената шийка, закрито в ляво“. Болничният престой продължил от 17.12.2024 г. до 23.12.2024 г., като била извършена оперативна интервенция с открито наместване и поставяне на вътрешна фиксация на фрактурата.

Претърпените увреждания довели до период, в който пострадалата спазвала постелен режим и била зависима от грижите на нейните близки. Във връзка с проведеното лечение твърди, че извършила разходи в размер на 570.60 евро /1116.00 лева/ за закупуването на медицинско изделие.

Понастоящем, ищцата сочи, че последиците от ПТП не били преодолени, като с оглед възрастта и здравословното й състояние съществувал риск и да не бъдат заличени. От фрактурата настъпили и усложнения, изразяващи се в появата на тромбофлебит с подуване на левия крайник, продиктувало и нуждата от приемането на медикаменти.

Във връзка с процесното ПТП било образувано АНД № 4899/2025 г. по описа на РС – Варна, приключило със споразумение, по силата на което водачът на автобуса К. Х. бил признат за виновен в това, че е причинил ПТП от 17.12.2024 г.

На 16.01.2025 г. ищцата сочи, че предявила извънсъдебна застрахователна претенция пред ответното дружество за изплащане на обезщетение, като липсва произнасяне от страна на застрахователя. На изложените в исковата молба доводи и твърдения е отправено искане за постановяване на решение, с което предявените искове бъдат уважени в цялост.

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответното дружество.

В съдебно заседание процесуалните представители на ищцата адв. А.

С. и адв. Н. В. поддържат така предявените искове и молят за тяхното уважаване. Претендират присъждане на разноски, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

В проведено открито съдебно заседание ответникът „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, чрез процесуалния си представител адв. Н. В., изразява становище за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на разноски, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Окръжният съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде осъществен сложният фактически състав на непозволеното увреждане, следва да бъдат налице няколко кумулативно съществуващи предпоставки: деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина на деликвента, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност.

Отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е за обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия на лице, 2 което е застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. За нейното установяване е необходимо да се докаже, че е налице противоправност на действията или бездействията на застрахованото лице по задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, в резултат на която са настъпили вредоносните последици.

Фактическият състав на деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД въвежда презумпция за вина в случаите на доказана противоправност и причинноследствена зависимост между деянието на деликвента и вредоносния резултат.

Съобразно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

С Определение, обективирано в протокол № 1015/08.12.2025 г. по АНД № 4899/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, е било одобрено споразумение, с което К. К. Х. е признат за виновен в това, че на 17.12.2024 г. в гр. Варна, при управление на МПС – автобус марка „Мерцедес О405“, с рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 2 и чл. 132, т. 2 от Закона за движението по пътищата и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д. Т. С., изразяващо се в счупване на лявото бедро в областта на бедрената шийка, обусловило трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за период от около 3 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес, което съставлява престъпление по чл.

343, ал. 1, б. „Б", вр.чл. 342, ал. 1 от НК, поради което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 500 лв.

По силата на чл. 383, ал. 1 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. Затова и на основание чл. 300 от ГПК и чл. 413 от НПК със задължителна сила за гражданския съд е установено обстоятелството, че К. К. Х. е извършил посоченото в споразумението действие, като поведението му е противоправно, тъй като е извършено в нарушение на изрично установени в закона – чл. 20, ал. 2 и чл. 132, т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ задължения, нарушението на които е скрепено с наказателна санкция.

Тези нарушения са признати от закона за престъпления, което също сочи на противоправност на поведението, тъй като и в наказателноправната разпоредба се съдържа законова забрана за извършването на такива действия под страх от наказателна отговорност. Освен това, със задължителна сила е установено и обстоятелството, че в резултат на това свое поведение К. К. Х. e причинил средна телесна повреда на Д. Т. С.. Това е така, тъй като както чл.

300 от ГПК, така и чл. 413 от НПК под извършване на деянието разбират осъществяване на фактическия състав на престъплението, за което се налага наказанието. Поради това, в случаите, когато в този състав като квалифициращ признак се включва причиняването на вреди, констатациите на наказателния съд за реализирането на такива вреди са задължителни за гражданския съд като тази обвързаност се разпростира и по отношение на причинната връзка между действието и настъпилите вреди. Налице е установено противоправно 3 поведение от страна на К. К. Х. и причинени на трето лице вреди, както и причинната връзка между тях. Това са три от елементите на хипотезата на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Четвъртият елемент, а именно - вината се предполага по силата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, но в случая и той е установен със задължителна сила.

По делото е прието за безспорно установено между страните и ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, че е налице е валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество за моторно превозно средство - автобус марка „Мерцедес О405“ с рег. № ***. С оглед на изложеното, съдът намира, че към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие застрахователната полица е била валидна и е основание за ангажиране на отговорността на застрахователя – ответник в настоящото производство за настъпилите при това ПТП вреди.

Доколкото застраховката

„Гражданска отговорност” на автомобилистите съгласно чл. 477, във връзка с чл. 468 от КЗ покрива отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство, то увреденото лице може да ангажира отговорността на ответника „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД за причинените му от К. К. Х. вреди на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

За установяване на претендираните от ищцата неимуществени вреди е изслушана съдебно-медицинска експертиза, както и са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите С.Д.С. и К. С. С.. От заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р В.

Викторов Д., кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че в следствие на произшествието на 17.12.2024 г. Д. Т. С. е получила: Закрито счупване на шийката на бедрена кост на левия крак, като по този повод е била на лечение в ортопедична клиника, където на 20.12.2024 г. е извършено оперативното лечение: открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, като са поставени 3 канюлирани винта. Следоперативно е констатирано, че оперативната рана е спокойна, няма данни за инфекция, няма описани неврологични или циркулаторни нарушения. Започната е лечебна физкултура, пациентката е изписана с подобрение, предписано е отбременяване на оперирания крайник за 60 дни, препоръчано е използване на проходилка/патерици, назначена е антитромботична профилактика, предписан е Xarelto за профилактика; назначени са контролни ортопедични прегледи.

Вещото лице е посочило, че след получаване на такава травма са възможни различни усложнения в хода на оздравителния процес като: забавена консолидация на фрактурата, промяна в правилното положение и стабилност на остеосинтезата, развитие на аваскуларна некроза на главата на бедрената кост, посттравматична коксартроза, остатъчна болка, ограничение на 4 движенията, нарушение на походката, мускулна слабост и намалена физическа активност и др. В конкретния случай е предписано 60-дневно отбременяване на оперирания крайник и необходимостта от използване на помощни средства, като може да се приеме, че значимо функционално ограничение е съществувало най-малко през първите два месеца, а окончателното функционално възстановяване е обичайно в период 3-6 месеца, като при наличие на усложнения - за период от шест месеца до една година.

В случая са налице няколко известни рискови фактора за венозна тромбоза: фрактура на бедрената шийка, оперативно лечение, продължително ограничена двигателна активност на крайника, вероятна продължителна венозна стаза в оперирания крайник. През април 2025 г. е установен: оток на целия ляв долен крайник, субфасциален оток, ехографски данни за феморопоплитеална флеботромбоза.

Това е по-конкретно дълбока венозна тромбоза (ДВТ), а не просто повърхностен флебит. От това може медицински обосновано да се приеме, че травмата и последвалото лечение са могли да допринесат съществено за развитието на ДВТ на левия долен крайник, но не може само въз основа на наличната документация да се докаже с абсолютна сигурност, че дълбока венозна тромбоза е възникнала непосредствено вследствие на ПТП. В случая обаче няма данни за предпоставки за развиване на това заболяване преди произшествието, а съвпадението по време на произшествието и проявата на ДВТ в засегнатия крак обосновават съществуването на причинно-следствена връзка между фрактурата на лявата бедрена шийка, оперативното лечение, продължителното ограничаване на движенията и последвалата дълбока венозна тромбоза на левия долен крайник. Според вещото лице, няма данни за трайна инвалидизация и необратими последици при ищцата.