Решение № 5151 от 25.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5151 гр. София, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20241110206512 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Е. Д. С., с ЕГН **********, срещу наказателно постановление №23-4332-016408/27.07.2023 г. на Началник група в СДВР отдел Пътна полиция-СДВР, с което на основание чл.179 ал.2 пр.2 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.23 ал.1 ЗДвП, както и глоба в размер на 2 000 лв., лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца и са отнети 12 контролни точки по Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР на основание чл.174 ал.3 пр.2 ЗДвП за нарушение на чл.174 ал.3 ЗДвП.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че след като служителите от ОПП-СДВР са издали на С. талон за медицинско изследване, той веднага е посетил ВМА, където е изпълнил предписанията, както по отношение на пробата за алкохол, така и тази за наркотици. По отношение употребата на алкохол е налице влязло в сила споразумение по НОХД №2812/2024 г. по описа на СРС, НО, 2-ри състав. В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез адв. Я.-САК поддържа жалбата като излага доводи за недоказаност на нарушението по чл.174 ал.3 ЗДвП – жалбоподателят се е възполззвал от правото си да даде кръвна проба, а по каква причина е направено само изследване за наличие на алкохол, но не и за наркотици, длъжностните лица във ВМА не дават адекватен отговор. Прави искане за отмяна на наказателното постановление. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. От юрисконсулт Страхинов са постъпили писмени бележки, в които се излагат доводи за неоснователност на жалбата. Предлага на съда да потвърди изцяло наказателното постановление като правилно и 1 законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд намира, че въпреки, че жалбоподателят оспорва НП само в една негова част, то съгласно чл.314 ал.1 и ал.2 НПК съдът е въззивна инстанция и е длъжен да провери правилността на наказателното постановление в цялост /арг. чл.314 ал.1 НПК „Въззивната инстанция проверява изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните”; ал.2 – „Въззивната инстанция отменя или изменя присъдата и в необжалваната част, а също и по отношение на лицата, които не са подали жалба, ако има основания за това”/.

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, доколкото е подадена в законоустановения преклузивен срок, от процесуално легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол.

След като обсъди доводите в жалбата, събраните по делото доказателства, в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК съдът намира същата за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Свидетелите Л. М. А. и Е. А. Л. – служители в ОПП-СДВР били извикани за станало на 29.01.2023 г. около 15.00 часа ПТП в района на бул.”Акад. Иван Гешов” в гр.София. Жалбоподателят управлявал личния си лек автомобил „Опел” с peг. №СА 0893 КХ, по бул. „Акад. Иван Евстатиев Гешов” с посока на движение от ул. „xxx към бул. „България”, като на кръстовището с ул. „Урвич”, поради недостатъчно разстояние (дистанция) реализира ПТП в рязко спрелия пред него л.а. БМВ 325 хи с peг. №СА 9492 ТХ, управляван от свидетелката Ц. М. Б.. Водачът отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабр.

№0134 и за употреба на наркотици с техническо средство с техническо средство DrugTest 5000 ARAM 0007.

2

Свидетелят Е. А. Л. издал на жалбоподателя талон за медицинско изследване №113714/29.01.2022 г. /допусната техническа грешка в годината, която е 2023 г./. Жалбоподателят следвало до 45 минути от връчването му в 17.30 часа да посети за ВМА.

Свидетелят Л. М. А. заемащ длъжността мл. автоконтрольор в отдел Пътна полиция-СДВР съставил на жалбоподателя АУАН №GA 833838/29.01.2023 г., връчен надлежно при липса на каквито и да било възражения от страна на С..

Няма данни по делото жалбоподателят да се е възползвал от възможността, предоставена му по чл.44 ал.1 ЗАНН.

На база на така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление, като наказващият орган отразил в него, че освен, че жалбоподателят отказва да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотици, не е дал и кръвна проба в медицинско заведение.

В срока посочен в талон за медицинско изследване №113714 /л.58 от делото/, жалбоподателят посетил доброволно ВМА, където при прегледа му бил изготвен Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /л.57 от делото/.

По неясни за съда причини, лекарят от ВМА извършил прегледа, при вземането на биологични проби, не е съобразил, че в издадения талон за изследване са отразени изрично и двата направени от лицето отказа за изследване с техническо средство /и за алкохол, и за наркотици/, като в него е задраскан предлогът „или”. Така, мед. лице всъщност е взело от прегледания само и единствено биологична проба за изследване наличие на употреба на алкохол, но не и такава за наркотици.

Впоследствие експертите от ВМА при извършване на токсикохимична експертиза, /л.9 от делото/, в заключението са отразили, че „кръвната проба на С. е постъпила по служебен път ведно с талон за изследване №113714, където е посочено, че на 29.01.2023 г. в 16.50 часа лицето отказва предварителна проба за алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510-0134”, отново пропускайки важното обстоятелство, отразено в талон за изследване №113714, а именно, че жалбоподателят е отказал при проверката и предварителна проба за употреба на наркотици с техническо средство DrugTest 5 0 0 0 A R A M 0007, респ. той е посетил здравното заведение в желанието си да даде и биологична проба за установяване употреба на наркотици.

В отговор на съда защо на С. е извършено само медицинско изследване 3 за употреба на алкохол, но не и на наркотични вещества, както е изрично посочено в талона, ръководството на ВМА е отговорило, че такива кръвни проби са взети при прегледа на лицето /Писмо рег.№И-5532/10.06.2024 г., л.33 от делото/.

Тази поредица от пропуски, стоящи извън волята на жалбоподателя са го поставили в неизгодната позиция той да е обвинен, че е отказал предоставяне на кръвна проба за употреба на наркотици, което не отговаря на обективната действителност.

Така описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от приобщените по делото писмени доказателства. Цялостният анализ на всички доказателствени материали изяснява по несъмнен начин фактическата обстановка възприета от съда, като същите са непротиворечиви помежду си и не се налага обсъждането им по реда на чл. 305 ал. 3 изр. 2 НПК.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити – описани са нарушенията и обстоятелствата, при които те са извършени, посочени са дата и място на извършване на деянията, както и нарушените законови разпоредби и нормите, въз основа на които са определени санкциите.

Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото му на защита до степен, даваща основание на съда да отмени оспореното НП само на това основание, без да разглежда спора по същество.

По нарушението по чл.23 ал.1 ЗДвП:

Съгласно разпоредбата на чл.23 ал.1 ЗДвП, водачът на пътно превозно 4 средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.

От обективна страна категорично се доказа, че на дата 29.01.2023 г. около 15.00 часа по бул. „Акад. Иван Гешов” с посока на движение от ул. „xxx към бул. „България”, на кръстовището с ул. „Урвич”, при управление на л.а.

„Опел” с peг. №СА 0893 КХ, жалбоподателят поради недостатъчно разстояние (дистанция) е реализирал ПТП в рязко спрелия пред него л.а. БМВ 325 хи с peг. №СА 9492 ТХ, управляван от свидетелката Ц. М. Б..

Нарушението по т.1 от НП е доказано по несъмнен и безспорен начин и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на С. за извършено нарушение по чл.23 ал.1 ЗДвП.

Не са налице основанията за приложение на чл.28 ЗАНН. Извършеното административно нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения от този вид.

Правилно е посочена и санкционната разпоредба на чл.179 ал.2 пр.2 ЗДвП, /който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление/, поради което НП в тази част следва да се потвърди.

По нарушението по чл. 174 ал. 3 ЗДвП:

С оглед изложените по-горе съображения, съдът намира, че жалбоподателят от обективна и субективна страна не е осъществил нарушение по чл.174 ал.3 ЗДвП – в качеството си на водач, реализирал ПТП, той е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотици, но е изпълнил предписанието за посещение на здравно заведение и предоставяне на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Причините, поради които биологични проби за наличие употреба на наркотични вещества или техните аналози не са му взети надлежно, стоят 5 извън волята на жалбоподателя и не могат да му бъдат вменени.

Съдът намира, че нарушението по т.2 от наказателното постановление остана недоказано, поради което следва да бъде отменено.

Разноски от жалбоподателя не се претендират, поради което и съдът не присъжда такива.

С оглед потвърдената част от наказателното постановление и поисканите в писмени бележки от въззиваемата страна разноски за юрисконсултско възнаграждение, /л.147 от делото/, същите следва да бъдат определени в посочения минимален размер в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 от ЗПП размер на 80 лв.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА т.1 от наказателно постановление №23-4332016408/27.07.2023 г. на Началник група в СДВР отдел Пътна полиция-СДВР, с което на Е. Д. С., с ЕГН **********, на основание чл.179 ал.2 пр.2 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.23 ал.1 ЗДвП.

ОТМЕНЯ т.2 от наказателно постановление №23-4332-016408/27.07.2023 г. на Началник група в СДВР отдел Пътна полиция-СДВР, с което на Е. Д. С., с ЕГН **********, на основание чл.174 ал.3 пр.2 ЗДвП са му са наложени глоба в размер на 2 000 лв., лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца и са отнети 12 контролни точки по Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР за нарушение на чл.174 ал.3 ЗДвП.

ОСЪЖДА Е. Д. С., с ЕГН ********** да заплати на СДВР сума в размер 80 лв. за една инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6