Решение № 270 от 04.03.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Плевен, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20244430103374 по описа за 2024 година

Депозирана е искова молба от „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, гр.

София, 1784, бул. „Цариградско шосе” №159, БенчМарк Бизнес Център, ЕИК ***, против Н.К.З., ЕГН**********, с която са предявени искове по чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. 79, ал.1, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено спрямо ответника, че същия дължи сумата от 316,96лв.главница, съставляваща използвана и незаплатена сума за ел. енергия и мрежова услуга достъп и пренос през електроразпределителната и електропреносната мрежа, за периода 15.11.2022г. - 14.02.2023г. и сумата от 40.26лв- лихва за забава, за периода 04.01.2023г.- 31.01.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№826/2024г на ПлРС- 13.02.2024г, до окончателното й изплащане. Твърди се, че ищецът „Електрохолд продажби“ ЕАД е енергийно предприятие по смисъла на ЗЕ и лицензиант за дейностите обществено снабдяване, която изпълнява като краен снабдител, доставчик от последна инстанция и търговец. Твърди се, че ответникът е клиент на „Електрохолд продажби“ ЕАД, за обект находящ се в ***, регистриран в системата на дружеството под клиентски ***. Твърди се, че ответникът е потребил ел. енергия, за описания в процесната фактура период, но не е заплатила сумата по издадените фактури. Твърди се, че между страните 1 действат Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Електрохолд продажби“ ЕАД, одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ-059 от 07.11.2007г., изм. и доп. с Решение №ОУ-03 от 26.04.2010г., издадени на основание чл. 98а от ЗЕ, одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ-059 от 07.11.2007г. в сила от 26.11.2007г., изм. и доп. с Решение №ОУ-03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР, като съгласно чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ, същите обвързва страните без изричното писмено приемане. Твърди се, че за да възникне облигационна връзка по договор при общи условия за доставка на електрическа енергия не е необходимо подписване на заявление. Посочва се, че съгласно чл. 98а, ал. 5 от ЗЕ, в срок до 30 дни след влизането в сила на Общите условия, потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия, каквито не са предлагани от насрещната страна. посочва се, че когато потребителят не се е възползвал от гази възможност за предлагане на специални условия, както е в процесния случай, Общите условия стават задължителни за потребителя, който получава услугите при публично известни общи условия, предложени от крайният снабдител. Посочва се, че неплатените задължения за начислена и реално потребена електрическа енергия в посочения обект, по партидата на ответника са за главница в размер на 316.96лв. посочва се, че след датата на падежа па всяка една от неплатените фактури, ответникът дължи и обезщетение за забавено плащане въз основа на чл. 35 от Общите условия. Посочва се, че са издадени три бр. фактури. Претендират се разноски. Представят се писмени доказателстваВ срока за отговор по чл. 131 от ГПК, ответникът, чрез назначеният от съда особен представител адв. И. Ц., изразява становище за допустимост и основателност на предявените искове. Посочва се, че не налице реално получена услуга- доставка на ел. енергия от ответника, като потребител.

Посочва се, че не се установява наличие на облигационно отношение между страните, въз основа на сключен договор между тях.

Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Безспорно по делото се установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №487/14.02.2024г. по ч.гр.д.

2

№826/2024г. по описа на ПлРС, връчена по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК. В указаният от съда, по реда на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, едномесечен срок, е предявен настоящия установителен иск, поради което, същият е допустим.

По делото се установява, че от страна на ответника Н.З., е депозирано заявление за продажба на ел. енергия за битови нужди с №1204451451/31.12.2021г. до ищеца, за имот на адрес ***; в заявлението е декларирано, че заявителят е във владение на имота, считано от 03.09.2004г.

По делото се установява също и факта, че до имота на ответника е доставяна ел. енергия, за което са издадени и приложените по делото фактури. Видно от приложеното към ч. гр. д. №826/2024г. по описа на ПлРС, извлечение от сметка, се установява, че по издадените три бр. фактури- за периода 15.11.2022-14.02.2023г- общо, е налице задължение от 316,96лв.

По делото се установява също и факта на публично оповестяване на Общите условия, чрез публикуването им във в-к ”Телеграф”, бр.

927/26.11.2007г.

По делото се установява също, съобразно представените от ищеца писмени доказателства, че от страна на ответника, на 18.11.2024г., има плащане на сумата от 900лв., за погасяване на задълженията по настоящето дело.

При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Съобразно чл.4, ал.1 от ОУ за продажба на ел. енергия, потребителят на електрическа енергия може да я използва за битови или стопански нужди, като разпоредбата ал.2 на същия член гласи, че „потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице –собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си“. В ал.3 е предвидено, че правата и задълженията на потребител на ел.енергия за битови нужди може да упражнява и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещно право на ползване на имота е представил изрично писмено съгласие дадено пред продавача на ел.енергия или пред нотариус с нотариална заверка на подписа това лице да бъде потребител на ел. енергия за определен период от време. В случая, съобразно представеното по делото заявление за продажба на ел. енергия за 3 битови нужди с №1204451451/31.12.2021г., съдът приема, че ответникът е собственик на процесния електроснабден имот. Обстоятелството дали ответникът реално е ползвал ел.енергия е ирелевантно, доколкото по законодателен ред е предвидено, че е достатъчно да е собственик или титуляр на вещно право на ползване на жилище в електрифицирана сграда, за да се счита за потребител. По делото също не се оспорва, че ответникът е потребител по смисъла на ЗЕ.

С оглед на изложеното, съдът приема, че предявеният иск е изцяло основателен- както по неговото основание, така и по размер.

По делото, съобразно нормата на чл. 235,ал.3 от ГПК, следва да бъде съобразен факта на извършеното в хода на производството- на 18.11.2024г.плащане на сумата от 900лв.- при претендирани общо 357,22лв.- главница и лихва. С оглед на изложеното, съдът намира, че претендираната сума за главница и лихва е изцяло погасена /в хода на делото/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението- 13.02.2024г- до датата на плащането 18.11.2024г, в размер на 33,80лв. /изчислена служебно от съда, посредством ел. калкулатор/., изцяло направените разноски в заповедното производство от 75лв., както и частично разноските в настоящето производство. Съдът намира, че доколкото ответникът е станал причина за завеждането на настоящият иск, то същият дължи и разноските по делото. В случая, дължимият остатък е в размер на 141,02лв.- разноски по настоящето исково производство /при общ размер на разноските от 575лв, от които 400лв.- депозит за особен представител, 75лв.- държавна такса и 100лв.-юрк. възнаграждение/, които следва да бъдат присъдени.

Воден от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, гр.

София, 1784, бул. „Цариградско шосе” №159, БенчМарк Бизнес Център, ЕИК ***, иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. 79, ал.1, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на Н.К.З., ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес ***, че дължи сумата от 316,96лв.- главница, съставляваща използвана и незаплатена сума за ел. енергия и мрежова услуга достъп и пренос през електроразпределителната и 4 електропреносната мрежа, за периода 15.11.2022г. - 14.02.2023г. и сумата от 40.26лв- лихва за забава, за периода 04.01.2023г.- 31.01.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№826/2024г на ПлРС- 13.02.2024г, до окончателното й изплащане, КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, Н.К.З., ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, гр. София, 1784, бул. „Цариградско шосе” №159, БенчМарк Бизнес Център, ЕИК***, сумата от 141,02лв.разноски по настоящето производство.

Решението може да обжалвано с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5