Решение № 4 от 24.01.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№4 гр. София, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова при участието на секретаря Ивона Ст. Мойкина като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20228002902458 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. С. С. и П. С. К. срещу решение № 238 от 21.07.2022г. по в.т.д. № 282/2022г. на Апелативен съд – Варна, с което, като е отменено и потвърдено частично решение № 517 от 22.12.2021г. по т.д. № 161/2021г. на Окръжен съд – Варна, са отхвърлени изцяло предявените от касаторите срещу „Групама Застраховане“ ЕАД искове с правно основА.е чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на суми от по 90 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на З.

Н. Е., тяхна баба, при пътнотранспортно произшествие от 22.11.2018г. в гр.

Варна, със законната лихва за забава от 20.07.2019г. до окончателното плащане.

ОплаквА.ята на касаторите са, че въззивното решение е неправилно 1 поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост - касационни основА.я по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна.

Съдът не е обсъдил събрА.я по делото доказателствен материал в неговата съвкупност – съдебно-психологическата експертиза, заключила за изпълнявана от починалата базова майчина функция в живота на касатора А.

С. С., при което загубата още не е преживяна. Неправилни са били и изводите във връзка с приложението на чл. 52 от ЗЗД. Обжалваното решение противоречи на Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 на ОСНГТК на ВКС относно кръга на лицата, имащи право на обезщетение. З. Н. Е. е била за внуците си като майка. Тя ги е отгледала, възпитала. От ранна детска възраст А. и П., израснали без баща, са живели със своята баба, а след 12 - 13 годишната им възраст, когато майката е работила в чужбина, те са били отглеждА. изцяло от нея.

Тези оплаквА.я се поддържат и в открито съдебно заседА.е пред Върховния касационен съд.

Касаторите искат решението на Апелативен съд – Варна да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат уважени в пълните предявени размери.

От насрещната страна по жалбата „Групама Застраховане“ ЕАД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. По същество на жалбата е изложено, че в конкретния случай липсват доказателства за отношения между касаторите и починалата им баба, които да надхвърлят по интензитет обичайните отношения между баба и внуци, особено пък трайна и дълбока духовна връзка и действително претърпени вреди. Касаторите имат живи родители, които са полагали непрестанни грижи за тях.

С определение по чл. 288 от ГПК по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основА.е чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса какви предпоставки следва да бъдат изпълнени, за да приеме сезирА.ят съд за доказано обстоятелството, че претендиращото обезщетение по чл. 432 от КЗ лице от тези по чл. 493а, ал. 4 от КЗ е изградило с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдА.я от 2 неговата загуба с продължително проявление във времето.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на стрА.те, приема следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изисквА.ята на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от стрА. с интерес от обжалването.

За да отмени частично и да потвърди частично първоинстанционното решение, съставът на Апелативен съд – Варна е приел, че към 22.11.2018г.

„Групама Застраховане“ ЕАД е било застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с ДК № В 0027ВХ. На същата дата, около 10.00 часа, в гр. Варна, на ул.“Дрин“ № 57, пред месарски магазин на улицата, по причина на водача на автомобила Бахри Бедри Хюсеин, застраховано лице, нарушил виновно правилата за движение по пътищата (движение със скорост от 71.18 км/ч при разрешени в населеното място 50 км/ч, в нарушение на 21, ал. 1 от ЗДвП), е настъпило пътнотранспортно произшествие. Била е блъсната и е починала от травматичните увреждА.я пресичащата от дясно на ляво на автомобила пешеходка З. Н. Е., тогава на 82 години. Водачът е бил признат за виновен за пътния инцидент с влязла в сила присъда № 36 от 23.06.2020г. по н.о.х.д. № 167/2020г. на Окръжен съд – Варна. Пешеходката, с бастун и ръчна пазарска количка с две колела, е предприела пресичане на необозначено място. Тя е можела да премине на зелен за пешеходците сигнал на светофара по пешеходна пътека, намираща се на около 55 метра след мястото на удара, като погледне на ляво и види приближаващия се автомобил.

А. С. С., тогава на 35 години, и П. С. К., на 36 години са били внучки на починалата, деца на нейната дъщеря Б. Г..

Съставът на Апелативен съд – Варна е приел, че касаторите – ищци не са легитимирА. да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт. При позоваване на разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 на ОСНГТК на ВКС, въззивният съд е приел, че в случая не е установено съществуването на изключителност в близостта между баба и внуци, надхвърляща нормално присъщото за тази родствена 3 връзка. Връзката между касаторите и тяхната баба съответства изцяло на характерната и типична за нашето общество връзка между баба и внуци – близост, обич, взаимност, разбирателство, помощ, доверие и уважение.

Починала е била всеотдайна и грижовна, раздаваща се за своите внуци баба, ищците са били привързА. към нея и са я обичали и са понесли тежко внезапната й смърт. Само това обаче не може да обоснове справедливо увеличение на предвидимия от застрахователя обем на отговорност. Липсва наличие на особено близка духовна и емоционална връзка с починалия, както и не е преживяна травма от внезапната загуба, по-различна от характерните за подобни случаи скръб и продължително тъгуване. Според въззивния съд децата никога не са прекъсвали връзката със своята майка, която редовно се прибирала в отпуски и ваканции, след средното образовА.е те са учили в чужбина и в последствие са се установили в други градове, където създали семейства (А. – в София, а П. – в ГермА.я).

В този смисъл не са били споделени изводите на първоинстанционния съд, присъдил на касаторите ищци суми по 45 000 лева обезщетение.

Приетото от този съд базово обезщетение е било в размер от по 90 000 лева, а възприетият процент на съпричиняване от страна на пострадалата, за каквото застрахователят е възразил – 50%. В останалите поддържА. части (по 100 000 лева обезщетение) исковете са били отхвърлени.

По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване:

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, присъждането на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, стоящи извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, е по изключение, за всяко лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдА.я, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Във връзка с предпоставките за присъждане на обезщетение в такива случаи в мотивите на тълкувателното решение е посочено изрично, че тези лица трябва да са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална 4 връзка, заради съдържА.ето на която търпят морални болки и страдА.я от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страдА.ята на най-близките. Каузалната практиката на Върховния касационен съд след приемане на тълкувателното решение последователно се придържа към разбирането, че правото на баба или дядо и внук да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен родственик се признава по изключение, когато вредите е справедливо да бъдат обезщетени. Това е когато са проявени особени житейски обстоятелства, обусловили създаването на поголяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка.

Такива обстоятелства са например отглеждането на внуците от бабата или дядото поради различни причини – заболяване или смърт на родителя (родителите), работа в чужбина, дезинтересиране от децата и др. (решение № 26 от 04.06.2019г. по т.д. № 1505/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 92 от 17.11.2020г. по т.д. № 1275/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 17 от 16.03.2021г. по т.д. № 291/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 43 от 27.04.2022г. по т.д. № 597/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 88 от 20.07.2022г. по т.д. № 2090/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 50003 от 24.07.2023г. по т.д. № 2760/2021г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 50026 от 25.07.2023г. по т.д. № 2401/2021г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 50099 от 23.11.2023г. по т.д. № 1720/2022г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).

По основателността на касационната жалба:

С оглед практиката на Върховния касационен съд в тълкувателно решение, както и трайната и непротиворечива каузална практика на този съд, касационната жалба е частично основателна. Въззивното решение в частта, в която е прието, че касаторите – ищци не са легитимирА. да получат обезщетение за неимуществени вреди поради смъртта на тяхната баба при пътния инцидент от 22.11.2018г., е постановено в отклонение от съдебната практика (чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК), при нарушение на материалния закон – чл. 52 от ЗЗД, и е неправилно (чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК). Въззивният съд не е съобразил конкретните обстоятелства относно отношенията между ищците и тяхната баба З. Н. Е. приживе и преживявА.ята им, свързА. с нейната 5 неочаквана и внезапна смърт.

Доколкото не се налага извършването на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, по аргумент от чл. 293, ал. 3 от ГПК, следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция.

Съгласно събрА.те писмени и гласни доказателства (показА.ята на свидетелите Т. П. М.а, Е. Ц. Н., Г. Й. К. и Б. П. Г.), между починалата З. и нейните внуци е съществувала силна и трайна връзка. А. и П. са отраснали в дома на баба си и дядо си в гр. Варна. Първоначално всички са живеели в едно домакинство, като бабата и дядото са помагали при отглеждането на децата (бащата е напуснал семейството в ранната им възраст съответна на 18 месеца и 3 месеца), а средата на деветдесетте години, след като дядото е починал, майката заминала на работа в ГермА.я, за да осигури семейството.

През този период и до завършване на училище тяхната баба е поела всички непосредствени грижи за двете момичета. Общуването на касаторите с тяхната баба не е било прекъснато и след заминаването им в чужбина, където са продължили образовА.ето си, съответно след като са заживели отделно и са имали свои семейства – А. в гр. София, а П. – в чужбина. Пострадалата, макар на 82 години, е била в добро здраве за възрастта си. Живеела самостоятелно. Чували се редовно, гостували си. А. посещавала своята баба с децата си. Свидетелите са дали показА.я и за страдА.ята на двете сестри от смъртта на тяхната баба. Неочакваната й и внезапна смърт било силно травматично преживяваване. Съгласно изслушаната в първоинстанционното производство съдебна психологична експертиза А. С. С. не е преработила загубата и последиците от психотравменото преживяване. Предвид внезапната и неочаквана загуба на своята баба и спецификата на техните взаимоотношения (бабата З. е изпълнявала базова майчина функция), тя е преживяла първоначален шок от инцидента. Препоръчителна е психотерапия за преодоляване на последиците.

Тези факти налагат извод, че З. Н. Е. е осъществявала родителска функция спрямо ищците, при което се касае за особени житейски обстоятелства и създадена по-голяма от близостта, нормална за родствената връзка баба – внуци. Между пострадалата и касаторите са били изградени 6 трайни отношения на изключителна привързаност, обич и уважение. Поради изградената много близка връзка на касаторите са били причинени страдА.я, сравними с тези на най-близките и е справедливо присъждането на обезщетение по чл. 52 от ЗЗД.