Определение № 332 от 04.10.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 332 гр. Пловдив, 04.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно частно търговско дело № 20235001000458 по описа за 2023 година С определение № 379/5.6.23 г., постановено по т.д. № 409/22 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, е оставено без уважение направеното от ответника „Ж.з.К. "С.“ АД ЕИК ********* възражение за местна неподсъдност на спора пред ОС Стара Загора.

Частна жалба против горното определение в тази му част е подадена о т „Ж.з.К. "С.“ АД. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на определението и се иска то да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което делото се изпрати за разглеждане на Софийски градски съд.

От Г. М. О. е постъпил отговор на частната жалба, в който същата се оспорва като неоснователна и се иска обжалваното определение да бъде потвърдено като правило и законосъобразно.

От „О. б.“ АД не е постъпил отговор на частната жалба.

Пловдивски апелативен съд, след преценка на наведените от страните доводи и правилността на обжалваното определение, намира за 1 установено следното:

За да отхвърли възражението за местна неподсъдност на спора, направено от ответника „Ж.з.К. "С.“ АД, първоинстанционният съд е приел, че в случая се касае до иск за непозволено увреждане, при което е приложима разпоредбата на чл.115, ал.2 ГПК, според която исковете за обезщетение по КЗ на увреденото лице срещу застраховател, ГФ и НББАЗ се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие.

Изцяло се споделят доводите в частната жалба, че в случая е неправилен изводът, че е предявен иск за непозволено увреждане, както и че ищцата има качество на увредено лице по смисъла на чл. 115, ал. 2 от ГПК, респ. че тази разпоредба е приложима в конкретния случай.

Предявеният по делото иск от ищцата Г. М. О. против „Ж.з.К. "С.“ АД е за заплащане в полза на „О. б.“ АД на сумата от 32 000 лв., представляваща застрахователно плащане по „Застраховка ЖИВОТ“, сключена между застрахователя и банката като обезпечение по Договор за банков кредит № * **********/****** г., предвид настъпило застрахователно събитие – смърт на кредитополучателя А. А. О. /съпруг на ищцата/. Искът е предявен от ищцата в качеството на наследник на застрахованото лице А. О..

Няма предявен деликтен иск за обезщетение за вреди, нито пряк иск против застрахователя. При това положение е неправилен изводът, че искът е основан на непозволено увреждане. Ищцата няма качество на увредено лице по смисъла на чл. 115, ал.2 от ГПК, респ. тази разпоредба е изцяло неприложима в случая.

Независимо от горното, ПАС намира, че като краен резултат обжалваното определение следва да бъде потвърдено, но предвид различни съображения, а именно:

Съгласно чл. 382, ал.1 от КЗ по повод изплащането на обезщетение 2 по застраховка по изречение първо длъжникът има всички права на застрахован, освен правото да получи обезщетението до размера на непогасената част от задължението. Съгласно чл. 382, ал.3 от КЗ по повод изплащането на обезщетение по застраховка по ал. 1 наследниците на длъжника, както и неговите съдлъжници или поръчители по кредита имат права на застрахован, освен правото да получат обезщетението до размера на непогасената част от задължението.

Застрахователният договор за застраховка „ЖИВОТ“ е сключен като обезпечение на договор за потребителски кредит.

При това положение ищцата има качество на застраховано лице по смисъла на пар. 1,т.1 от ДР на КЗ и потребител по смисъла на т.1 на пар.13 от ДР на Закона за защита на потребителите, тъй като ползва застрахователна услуга, която не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност.

Обстоятелството, че същата защитава свои потребителски права, обуславя извод за приложимост на нормата на чл. 113 от ГПК, определяща подсъдността при потребителски спорове – по настоящ адрес на потребителя, а при липса на такъв – по неговия постоянен адрес. Това изключва приложението на общото правило по чл. 105 от ГПК, поради което като краен резултат обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Ето защо ПАС

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение № 379/5.6.23 г., постановено по т.д.

№ 409/22 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, В ЧАСТТА МУ, с която е оставено без уважение възражението за местна неподсъдност на спора пред ОС Стара Загора, направено от ответника „Ж.з.К. "С.“ АД.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4