Решение № 395 от 27.03.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. Пловдив, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20235300500479 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ГД ПБЗН-МВР против Решение № 69/06.01.2023г., пост. по гр.д.№ 9129/2022, ПРС, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Х. Г. Ч. следните суми: 3780лв., представляваща допълнително брутно възнаграждение за продължителна *** в МВР, дължимо за 2019 г. ; мораторна лихва върху главница от 3780 лв. за периода от 01.01.2020г. до завеждане на исковата молба в размер на 948,15 лв., ведно със законната лихва върху главница от 3780 лев., считано от завеждане на исковата молба – 22.06.2022г. до окончателно изплащане на задължението; сумата от 4158лв., представляваща допълнително брутно възнаграждение за продължителна *** в МВР, дължимо за 2020г.; мораторна лихва върху главница от 4158лв. за периода от 01.01.2021 г. до завеждане на исковата молба в размер на 620,24 лв., ведно със законната лихва върху главница от 4 158 лева, считано от завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на задължението;

4783,80 лева, представляваща допълнително брутно възнаграждение за продължителна *** в МВР дължимо за 2021 г. ; мораторна лихва върху главница от 4783,80 лв. за периода от 01.01.2022г. до завеждане на исковата молба в размер на 228,56 лв., ведно със зак. лихва върху главница от 4783,80 лева, считано от завеждане на исковата молба - 22.06.2022г. до окончателно изплащане на сумата, както и разноски за адв. възнаграждение в размер на 1200 лева.

1

Жалбоподателят ГД ПБЗН-МВР е обжалвал изцяло решението с мотиви, че същото е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния и процесуалния закони. Счита, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на факта да е изпълнявал пряко някоя от дейностите, визирани в Наредба №8121З-1060/26.09.2019г., а именно ***. Поддържа, че от ***дневници не се установява ищецът да е извършвал подобна дейност, а от кадровата му справка се установява, че в нито един период от службата в МВР не е имал функции, свързани с тази дейност. Това се установява и от длъжностната му характеристика. Счита, че не са налице изискванията на Правилата за *** в МВР, утвърдени през 2012 и действали до отмяната им с Инструкция № 8121З-ЗЗ/10.01.2019г. за условията и реда за осъществяване на *** от полицейските органи и органите на пожарната безопасност и защита на населението в МВР, както и на изискванията в самата инструкция. Развива съображения, че притежаването на ***квалификация и поддържаката на същата не е достатъчна предпоставка, сама по себе си за извършване на ***. С оглед на тези съображения счита, че нормите на Наредба №8121З1060/26.09.2019г. и в частност чл.14 са тълкувани погрешно и са довели до неправилни правни изводи. Моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново такова, с което се отхвърлят предявените искове. Претендира разноски

Х. Г. Ч. не е подал отговор на въззивната жалба.

Въззиваемата страна

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на иска, с който е бил сезиран. При това положение следва да се приеме, че решението е валидно и допустимо.

С подадената въззивна жалба се обжалва постановеното първоинстанционно решение, с което са уважени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 2 във връзка с чл.

14, ал. 2 от Наредба 8121з-1060/26.09.2019 за условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители в МВР, чл.86 от ЗЗД, предявени от Х. Ч. против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР. Доколкото съдът намира същото за правилно, то на осн. чл.272 от ГПК препраща към мотивите му, като следва да изложи само следните съображения :

Отнесеният спор пред въззивната инстанция касае единствено факта дали ищецът Ч. има стажа по чл.14, ал.2 от Наредба 8121з-1060/26.09.2019 за условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители в МВР, а именно – 15г. *** към 2

01.12. на съответната година от исковия период 2019,2020 и 2021г. Между страните няма спор, че Ч. е служител на ГД ПБЗН, както и че за този исков период му е изплатено допълнително възнаграждение по реда на чл.14, ал.1 от Наредбата, т.е. жалбоподателят е признал стаж от 10г. *** към 01.12.2019г.. Ето защо е необходимо да се изследват единствено доказателствата, установяващи периода на извършване на *** от ищеца.

Доказателствената тежест за установяване на тази предпоставка от нормата на чл.14, ал.2 от наредбата е възложена на ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи своя стаж.

По делото са приложени Заповеди от 2019, 2020 и 2021г. /л.15-17/, в които е Директорът на ГД ПЗЗН е признал на Ч. съответно 11г., 12г. и 13г. извършване на *** към 01.12. на съответната година.

Видно от множество заповеди, издадени през 2014, 2015, 2017, 2018, 2019, 2021 за поддържане на ***квалификация, както и от *** дневници за периода 2006 г.- /без посочена година на завършване на дневника/, 2012-2016г., 2016-2018г., 2018-2022г. , се установява, че в периода 2006-2022г. Х. Ч. е бил сред служителите, които са поддържали своята квалификация и са осъществявали ***. Представени са и Заповед от 2006г./л.148/, Заповед от 2007/л.156/ за провеждане на практически курс за подготовка на служители ***, в която Ч. е включен като инструктор ***. Представени са и телефонограми от 2007г., от 2008г., 2009, 2011г. и заповеди за съставяне на екип за извършване на претърсване на водоеми във връзка с издирване на хора, като в екипите е включен и ищеца Ч.. Приложени са и командировъчни заповеди от 2008г., 2009г.,2010г. за участие на ищеца в международен семинар и състезание за ***. Представена е и заповед за награждаване на Ч. за спечелено второ място на Европейския шампионат по водно спасяване през 2010г.

Наведените от жалбоподателя оплаквания, че по делото не се доказва ищецът да е извършвал *** изобщо, т.к. не заема *** длъжност по щат, не му е възложено по длъжностна характеристика или с нарочна заповед за всеки конкретен случай да изпълнява *** , противоречат на собствените му заповеди за изплащане на допълнително възнаграждение, но при признат по-малък стаж към 2019г. Още повече, че видно от приложеното становище във връзка с възражението на Ч. по повод определяне на стажа му като ***/л.175/ , основанието за отказ да се признае по-голям стаж е че не доказва извършване на *** в периода 2008-2011г.

По делото е разпитван като свидетел и прекият ръководител на ищеца – Д. Б., който установява, че ръководи ***, които не са свързани с пожар и във функциите на тази група влиза и ***. Твърди, че работят с ищеца от 1999г.. за извършване на *** провеждат редовни тренировки, редовен учебен процес, трябва да имат определен брой часове под вода, работи се в трудни условия- течащи води, мътни води, под лед, в тъмната част на денонощието и т.н.. Преди Правилника за *** от 2012г. работили без разписани правила, като ползвали правилата, установени за въоръжените сили – водили дневници за съответните мероприятия.

Твърди, че Ч. е преминал първоначално обучение още през 2001г., като системно е развивал и повишавал своята квалификация. От 2006г. участва в курса на пожарната, като е преминал 3 през специални курсове за работа при екстремни условия. Твърди, че освен щатните четирима ***, се поддържат още пет човека с ***подготовка, защото единствено така има възможност на всяка всяка 24 часова смяна да се осигурят по двама дежурни ***, които са минимума за формиране на *** екип.

При така очертаната фактическа обстановка се правят следните правни изводи :

Съгласно чл.14, ал.2 от Наредба № 8121з-1060/26.09.2019г. за условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители в МВР, на държавните служители, извършващи *** 15г., към първи декември на съответната календарна година и всяка следваща година, се изплаща допълнително възнаграждение в размер на четири брутни заплати, включващи основното месечно възнаграждение и допълнително възнаграждение за продължителна служба. Легалното определение на понятието „***“ се съдържа в § 1, т. 4 от ДР към Инструкция № 8121з-33/10.01.2019г. за условията и реда за осъществяване на *** от служителите на МВР - "съвкупност от всички мероприятия и процеси, свързани с цялостното непосредствено организиране, подготовка, осигуряване и практическо реализиране на ***спускания". Какво е „***спускане“ е дефинирано в §1, т.10 от същата Инструкция - "процес на потапяне на ***под вода, /повишаване налягането в барокамерата/, пребиваване и работа на ***на зададени дълбочина, изваждане на повърхността или преход в нормални условия на въздушната среда по режим на декомпресия или без него".

В настоящия процес се доказа несъмнено от многобройните писмени доказателства и свидетелски показания, че в периода от 2001г. до настоящия момент Х. Ч. е извършвал ***спускания, било в рамките на текущата подготовка, било за извършване на спасителни или издирвателни дейности. Съгласно Правилата за *** в МВР/ приложени по делото/ – чл.7 , времето за пребиваване под вода се отразяват във ***дневник и в личната ***книжка.

Следователно информацията в двата документа следва да е идентична и при представяне на единия от тях е налице годно доказателство за факта на осъществяване на ***. В този смисъл оплакването на жалбоподателя, че ищецът не е представил ***книжка, поради което и не е провел пълно доказване на твърдението си за осъществяване на *** е неоснователно, т.к. по делото е приложен друг документ с идентично съдържание, а именно – ***дневници, удостоверяващи извършването на ***спускания. Непредставянето на лична *** книжка само по себе си не може да отрече извършването на тази дейност, доколкото по делото са събрани множества други доказателства за осъществяването й, като същите са непротиворечиви, взаимно свързани и допълващи се. В този смисъл следва да се ценят наличните писмени доказателства – не само ***дневници, но и телефонограми и заповеди за командировка за извършване на издирвателни мероприятия, които кореспондират помежду си и със събраните гласни такива. Ето защо, съдът намира, че по делото се доказва , че към 2019г. Ч. има 15г. ***.

Основанието за дължимост на допълнителното възнаграждение по чл.14, ал.2 от Наредбата е само и единствено установяването на фактическото на извършване на ***, като 4 е без значение дали съответния служител е заемал щат за ***или друг щат. Ето защо, при доказване на изискуемият стаж от 15 г. към 01.12.2019г. следва да се приеме, че се доказва основанието за дължимост на допълнително възнаграждение от 4 брутни заплати. Исковата претенция е за неплатени три такива, при признание за получена една. Размерът е изчислен от приетата ССЕ и не е бил предмет на оплаквания във въззивната жалба. При тези констатации и изводи, настоящата инстанция намира, че предявените искове са основателни и доказани и следва да бъдат уважени.

До същите фактически и правни изводи е достигнал и първоинстанционния съд, поради което постановеното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.