Решение № 143 от 04.12.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Велико Търново, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова в присъствието на прокурора Р. Н. К. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Въззивно административно наказателно дело № 20244000600276 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 83д от ЗАНН.

Образувано е по протест на Окръжна прокуратура – Русе срещу Решение № 126/02.08.2024 г., постановено по АНД № 589/2024 г. по описа на ОС –Русе, с което е отказано да се наложи „Имуществена санкция“ по чл. 83а, ал. 1, т. 4 от ЗАНН на УМБАЛ „Медика – Русе“ ООД с ЕИК 117044162. Твърди се, че атакуваното решение е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния и процесуален закон. Сочи се, че Окръжният съд не е разгледал предложението на прокуратурата по същество, като развитите от съда съображения касаели единствено допустимостта му. В мотивите на решението липсвало обсъждане на доказателствата и извеждане на правни изводи по посочените в чл.

83г, ал. 6 от ЗАНН обстоятелства и в този смисъл оспорения акт се явявал немотивиран, необоснован и неправилен. Излага се, че независимо от правилното цитиране на тълкувателната практика на СЕС, формулираните изводи не били изградени върху анализ на доказателствените източници по делото, а и от съдържанието на Решението на СЕС се извеждал извод за задължението на съда, сезиран с предложение по чл. 83а от ЗАНН да разгледа всяко такова предложение по същество, произнасяйки се по въпросите визирани в чл. 83г, ал. 6 от ЗАНН, включително и дали в конкретния случай юридическото лице е имало възможност да се защити. Твърди се, че безспорно били налице всички кумулативно изискуеми предпоставки за налагане на имуществена санкция по реда на чл. 83а и следващите от ЗАНН на УМБАЛ „Медика – Русе“ ООД. Отправя се искане за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което на УМБАЛ „Медика – Русе“ ООД да се наложи „Имуществена санкция“ по чл. 83а и следващите от ЗАНН. Алтернативно се 1 претендира отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане и решаване по същество от друг състав на първоинстанционния съд.

Срещу депозирания протест е постъпило писмено възражение от УМБАЛ „Медика – Русе“ ООД, представлявано от управителя И. Й. и по пълномощие от адв. А. Ж., с което се оспорва протеста и се претендира постановяване на решение, с което се потвърди решението на Окръжен съд – Русе, като правилно и законосъобразно. Навеждат се доводи, че от съдържанието на Решението на СЕС от 10.11.2022 г. по дело С-203/21 г. и чл. 48 от Хартата на основните права на ЕС се извлича извод, че е налице правна пречка за съда да разгледа и се произнесе по същество на внесеното предложение спрямо УМБАЛ „Медика – Русе“ ООД да бъде наложена „Имуществена санкция“ на основание чл. 83а и следващите от ЗАНН , поради това, че действащата правна уредба в НПК и ЗАНН не позволя ва на това юридическо лице да оспори извършването на престъплението нито в настоящото производство /по реда на ЗАНН/, нито в същинското наказателно производство /по реда на НПК/, което съгласно цитираното решение на СЕС влиза в противоречие с разпоредбата на чл. 48 от Хартата. Сочи се, че едва след обсъждането на този въпрос, е необходимо да пристъпи към произнасяне по съществото на спора - да разгледа делото и въз основа на събраните доказателства да прецени: получило ли е юридическото лице неправомерна облага; има ли връзка между извършителя на престъплението и юридическото лице; има ли връзка между престъпното деяние и облагата за юридическото лице; и какъв е вида на облагата и какъв е размерът й, ако е имуществен.

Намира, че процедиране в обратната посока – обсъждане първо на въпросите, посочени в чл. 83г, ал. 6 от ЗАНН и едва след това произнасяне спазени ли са процесуалните права на юридическото лице и правото му на защита /както счита за правилно прокуратурата/, би било касационно отменително основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК - допуснато съществено нарушение на процесуални правила.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура Велико Търново поддържа протеста, като намира, че са налице всички материално-правни предпоставки за налагане на имуществена санкция на основание чл. 83а от ЗАНН на юридическото лице УМБАЛ „Медика – Русе“ ООД. Пледира атакуваното решение на Окръжен съд - Русе да бъде отменено и постановен съдебен акт, с който се наложи „Имуществена санкция“ на юридическото - УМБАЛ „Медика – Русе“ ООД на основание чл. 83а от ЗАНН.

Алтернативно се претендира атакуваното решение да бъде отменено и делото да се върне на първата инстанция за разглеждане от друг състав на същия съд. Излага се, че проверяваният съд е следвало да се произнесе първо по същество на делото и едва след това по въпроса за допустимостта на предложението на РП – Русе, а като не сторил това, е отказал да се произнесе по съществото на делото.

Пред настоящата инстанция – юридическото лице се представлява от пълномощника си - адв. Ж., който заема становище, че атакуваното решение на Окръжен съд – Русе следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Поддържа наведените в писменото възражение доводи и мотиви, като счита че съществуващата национална уредба не е в съответствие с тълкувателната практика на ЕС, тъй като относимите нормативни актове НПК и ЗАНН в настоящия казус не гарантират правото на защита на юридическото лице – УМБАЛ „Медика – Русе“ ООД, поради това че на последното не е била дадена възможност да оспори действителното извършване на престъпление от физическото лице /по чл. 83а, ал.

1, т. 4 от ЗАНН/, служител на, на който юридическото лице е възложило определена работа, когато престъплението е извършено при или по повод изпълнението на тази работа , на който юридическото лице е възложило определена работа, когато престъплението е извършено при или по повод изпълнението на тази работа на юридическото лице и деянието е извършено при изпълнение на възложената му работа.

Великотърновският апелативен съд, след като обсъди доводите и съображенията на страните и извърши служебна проверка на оспореното решение намира, за установено следното:

Протестът е допустим, тъй като е подаден от процесуално легитимирана за това 2 страна, в предвидения от закона срок и срещу подлежащ на въззивен контрол акт. Разгледан по същество е неоснователен.

С присъда № 129/10.11.2022 г., постановена по НОХД № 31/2022 г. по описа на Русенския районен съд д-р А. И. е била призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 212, ал. 2, вр. ал. 1 от НК за това, че на 07.06.2018 г. в гр. Русе съставила документ с невярно съдържание - оперативен протокол № 1327/07.06.2018 г., в който удостоверила, че на лицето Ш. С. А. е извършена оперативна намеса по код МКБ 9-83.14-фасциотомия в присъствието на оперативна сестра, без такава операция да е била извършена и съзнателно дала възможност на юридическото лице - УМБАЛ „Медика – Русе“ ООД да получи без правно основание чуждо движимо имущество - 2 200 лева, представляваща закупени медицински дейности от РЗОК - Русе по клинична пътека № 198 и включени за плащане в Спецификацията за клинични пътеки и амбулаторна процедура Предсрочно изпълнение на дейности по КП на обслужване УМБАЛ „Медика – Русе“

ООД по договор №

180737/04.06.2018 г. между НЗОК, представлявана от директора на РЗОК-Русе и УМБАЛ „Медика – Русе“ ООД, за периода - срока на действие на НРД за медицинските дейности за 2018 г. За това престъпление й е било наложено наказание лишаване от свобода в размер на 2 години и 6 месеца, чието изпълнение е било отложено за срок от 4 години. С Решение № 116/12.06.2023 г. по BHOXД № 310/2023 г. на РОС присъдата била потвърдена. С Решение № 120/23.10.2023 г. по HДB № 231/2023 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново било възобновено наказателното производство, като е намалено наложеното на д-р И. наказание на 1 година лишаване от свобода при изпитателен срок от 3 години, а в останалата част искането за възобновяване било оставено без уважение.

Юридическото лице УМБАЛ „Медика – Русе“ ООД по никакъв начин не е взело участие в наказателното производство, водено за извършеното от неговия служител д-р И. престъпление. Според действащото законодателство УМБАЛ „Медика – РУСЕ“ ООД не е взело и не може да вземе участие в качеството на страна в наказателното производство, включително и в производството за възобновяване делото /НОХД/, поради което правилно е приел окръжният съд, че на юридическото лице не е била дадена възможност да упражни надлежно правото си на защита, като не е могло да оспори действителното извършване на престъплението. От друга страна – юридическото лице УМБАЛ „Медика – Русе“ ООД следва да търпи последиците от наказателното производство, водено срещу служител, на който е възложило определена работа и престъплението е извършено при изпълнението на тази работа. В този смисъл се налага извод, че юридическото лице не е разполагало с реална възможност за ефективно оспорване на престъплението, извършено от негов служител пред редовните инстанции и извънредната такава, включително не разполага с такава и в настоящото производство по реда на чл. 83а и следващите от ЗАНН.

Предвид гореизложеното доводите на прокурора, че на юридическото лице е била предоставена и гарантирана от закона възможност за адекватна защита в рамките на провелото се наказателно производство срещу физическото лице на основание разпоредбата на чл. 159 от НПК не могат да бъдат споделени. Разпоредбата на чл. 159 от НПК регламентира правомощието на съда и органите на досъдебното производство да изискват от всички лица намиращите се у тях предмети, книжа, компютърни информационнни данни, които могат да имат значение за конкретното дело, а не предоставя и не гарантира законова възможност юридическото лице пълноценно да участва в наказателното производство срещу негов служител, от чието деяние са настъпили или биха настъпили облаги за юридическото лице и да оспори извършването на престъплението.

Макар и да е страна в образуваното АНД по чл. 83а и следващите от ЗАНН, в това производство юридическото лице УМБАЛ „Медика – Русе“ ООД не разполага с предоставена възможност да оспори действителното извършване на престъплението от д-р И..

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че юридическото лице, засегнато от производството по чл. 83а и следващите от ЗАНН, не е разполагало и не разполага с реална възможност според действащото законодателство да оспори действителното 3 извършване на престъплението от физическото лице – д-р И., както и да реализира ефективно своята защита, като това несъразмерно засяга гарантираните му права, закрепени в чл. 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Окръжният съд приемайки, че преди да се произнесе по същество по въпросите, визираните в чл. 83г, ал. 6 от ЗАНН, следва да обсъди дали в конкретния случай юридическото лице УМБАЛ „Медика – Русе“ ООД е имало гарантирана от закона възможност да се защити, като оспори извършването на престъплението от физическото лице /по чл. 83а, ал. 1, т. 4 от ЗАНН/ - д-р И., е процедирал законосъобразно.

Съобразно Решение на СЕС от 10.11.2022 г. по дело C-203/21 действащата национална правна уредба противоречи на чл. 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като предвижда възможност на юридическото лице да бъде наложена имуществена санкция за престъпление извършено от някое от посочените лица в чл. 83а, ал. 1, т. 1-4 от ЗАНН, без на това юридическо лице да е била дадена възможност да оспори действителното извършване на престъплението.

В конкретният случай окръжният съд правилно е приел, че действащата национална правна уредба не позволява на юридическото лице – УМБАЛ „Медика – Русе“ ООД да оспори извършването на престъплението нито в същинското наказателно производство по НПК, водено срещу физическото лице /негов служител/, нито в производството по реда на ЗАНН, което противоречи на чл. 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз.