Решение № 4878 от 21.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4878 гр. София, 21.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231100510156 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на “СОФИЙСКА ВОДА” АД - длъжник по изпълнително дело № 20238510400860 по описа на частен съдебен изпълнител М.П., с рег. № 851 по описа на КЧСИ срещу постановление за разноски, обективирано в уведомление с изх. № 46112/24.07.2023г., в частта, в която е отказано намаляване на таксите по т. 31 и по т. 4 от ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят поддържа неправилност на изводите на органа по принудително изпълнение относно наличието на предпоставките за начисляване на таксите по т. 4 и т. 31 от ТТРЗЧСИ, по съображенията, изложени в жалба срещу уведомление за разноски по същото изпълнително дело от 03.05.2023г. Твърди, че съдебният изпълнител не е посочил вида на начислената такса по т. 31 от ТТРЗЧСИ, нито е налице издаден за тях документ по ЗСч., поради което счита, че таксата е недължима. Заявено е и оспорване на приетата за събиране такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ, тъй като обжалваното постановление не е било връчено на длъжника по пощата, а на посочен от него електронен адрес. По тези съображения е направено искане за отмяна на акта за разноски в обжалваната му част.

1

Взискателите “Д.А.“ ЕООД и „Ф.С.Е.М.“ ЕООД не изразяват становище по жалбата.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява подробно становище за неоснователност на жалбата.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 20238510400860 по описа на частен съдебен изпълнител М.П., с рег. № 851 по описа на КЧСИ, е образувано въз основа на молба от “Д.А.“ ЕООД и “Ф.С.Е.М.“ ЕООД срещу “СОФИЙСКА ВОДА” АД, за принудително събиране на вземане в размер на 51, 41 лева, за което е издаден на 25.02.2022г. изпълнителен лист по гр.дело № 1889/2021г. по описа на СРС, ГО, 127 състав. Молителите обосновават качеството си на взискатели по делото с договор за цесия от 11.02.2022г., с който носителят на вземането по изпълнителния лист – И.Т.М. е прехвърлила на “Д.А.“ ЕООД и “Ф.С.Е.М.“ ЕООД своето вземане, представляващо присъдени разноски по гр.д. № 1889/2021г. по описа на СРС, ведно с платената държавна такса за издаване на изпълнителен лист. В молбата е направено искане да бъдат събрани от длъжника и сторените от взискателя разноски по изпълнителното дело, включително и за сумата от 5, 91 лева – заплатена държавна такса и такса за банков превод за издаване на изпълнител лист и за сумата от 5 лева за преведена такса към ЧСИ.

На 10.03.2023г. дружеството-длъжник е получило съобщение за образувано изпълнително дело, в което са посочени дължимите до този момент суми по изпълнителното производство, както следва: главница в размер на 51, 41 лева; 210, 91 лева разноски по изпълнителното дело и 127, 48 лева такси по ТТРЗЧСИ /Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ/. Към поканата е било приложено и постановление за приети разноски, както следва: по т. 1 от ТТРЗЧСИ – за образуване на изпълнително дело - 24 лева с ДДС; по т. 3 - от ТТРЗЧСИ – за извършване на справка за длъжника – 6 лева с ДДС, по т. 5 от ТТРЗЧСИ – за изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение – 24 лева с ДДС; по т. 9 – за налагане на запор – 18 лева с ДДС; по т. 26 – пропорционална такса в размер на 31, 48 лева; по т. 31 – допълнителни разноски в размер на 24 лева с ДДС, адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева и 10, 91 лева – държавна такса за издаване на изпълнителен лист и 2 такси за банков превод.

На 23.03.2023г. по делото е постъпило становище от длъжника, в което по посочените в жалбата, по която е образувано настоящото производство съображения, се твърди липса на основание за възлагане на направените по делото разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ и разноските за държавна такса за издаване на изпълнителен лист и такси за банкови преводи.

На 23.03.2023г. органът по принудително изпълнение се е произнесъл по депозираното възражение, като е оставил същото без уважение.

Постановлението за разноски е обективирано в уведомление с изх. № 29469/03.05.2023г. Със същото е била начислена допълнително такса в размер на 12 лева с ДДС, обоснована с т. 4 от ТТРЗЧСИ.

Срещу постановлението за разноски е постъпила жалба от длъжника с вх. № 57425/19.05.2023г. Във връзка с така постъпилата жалба органът по принудително изпълнение се е произнесъл с обжалваното постановление, с което е отменил приетата за събиране сума за банков превод в размер на 5, 91 лева и е отказал да намали приетата за събиране такса по т. 31 от ТТРЗЧСИ в размер на 24 лева с ДДС и на таксата по т. 4 от ТТРЗЧСИ в размер на 12 лева.

Анализът на така установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал.

1 ГПК, отброяващ се от датата на получаване на постановлението за разноски – 31.07.2023г., от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК на обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, с който се определят разноските по изпълнението, а оспорването на тези разноски не лишава длъжника от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение (т. 2 на ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС).

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според нормата на 3 чл. 79 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и в случаите, в които разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. Таксите по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни и други действия, като размерът и видът на разноските се определят с тарифа (чл. 78, ал. 1 ЗЧСИ ).

В разглеждания случай по делото няма данни, че процесните изпълняеми права са били погасени от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя.

Такси по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни и други действия, като техният размер и вид са определени в ТТРЗЧСИ - чл. 78 ЗЧСИ. За събирането на таксите по изпълнението частният съдебен изпълнител следва да изготви сметка, която се връчва на задълженото лице и в която се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материалният интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане - чл. 79 ЗЧСИ. Обикновените такси по изпълнението се събират само за действия, изрично посочени в тарифата /чл.

82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.

Съгласно т. 31 от ТТРЗЧСИ д опълнителни разноски са разходите за: получаване на информация и документи, свързани с длъжника и/или неговото имущество; банкови такси и комисиони; осигуряване на достъп, отваряне и затваряне на помещения; транспорт, пренасяне и охрана на иззети вещи; вещи лица; пазачи; преводачи и тълковници; премахване, унищожаване и запечатване на вещи; придвижване на частния съдебен изпълнител извън населеното място, където е неговата кантора - по 0,50 лв. на километър, но не повече от 30 лв. за едно действие, независимо дали то е изпълнено с едно или 4 повече посещения; заплащане на пощенски и/или куриерски услуги.

В разглеждания случай частният съдебен изпълнител не е обосновал какво включва таксата по т. 31 ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв. с ДДС допълнителни разноски /които могат да бъдат различни видове и са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството/, въпреки че е изготвил сметка по чл. 79 от ЗЧСИ . Освен това за така начислената такса не е издаден документ по Закона за счетоводството. Ето защо жалбата в посочената част е основателна и следва да се уважи.

Основателно е и възражението за недължимост на приетата за събиране такса по т. 4 от Тарифата. Съгласно т. 4, за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа се събира такса в размер на 10 лева. В случая ЧСИ твърди, че такава такса се дължи от длъжника във връзка с изпращане на препис от обжалваното постановление, издадено във връзка с възражение на длъжника срещу приетите за събиране разноски. На първо място, цитираното постановление е съобщено с уведомление, изпратено по електронен път, а не по пощата, поради което няма основание за начисляване на тази такса. Освен това, изобщо не се дължи такава такса, доколкото произнасянето на съдебния изпълнител е във връзка с оспорване на негов акт в хода на принудителното изпълнение. Съдебният изпълнител дължи произнасяне по исканията на страните и е длъжен да им ги съобщава, но за изготвянето на тези актове и съобщаването им не се дължи такса.

С оглед на изложеното съдът намира, че следва да бъде отменен обжалваният акт, като бъдат редуцирани начислените в тежест на длъжника разноски по изпълнението с таксите по т. 4 и т. 31 от ТТРЗЧСИ.

На основание чл. 437, ал. 4, изр. 2-ро от ГПК настоящото р ешение не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника "СОФИЙСКА ВОДА" АД постановление за разноски, обективирано в уведомление с изх. № 46112 от 5

24.07.2023г. по изпълнително дело № 202 38510400860 по описа на частен съдебен изпълнител М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, в частта, в която е отказано намаляване на разноските по изпълнението с таксата по т. 31 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ в размер на 24 лв. с ДДС и с таксата в размер на 12 лв. с ДДС по т. 4 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА определените за събиране по изпълнително дело № 20238510400860 по описа на частен съдебен изпълнител М.П., с рег. № 851 на КЧСИ такси и разноски, както следва: с такса в размер на 24 лв. с ДДС по т.

31 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ и с такса в размер на 12 лв. с ДДС по т. 4 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6