Решение № 608 от 28.10.2022, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 608 гр. Благоевград, 28.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:

Вера Г. Коева при участието на секретаря Филка Кр. Сотирова като разгледа докладваното от Вера Г. Коева Гражданско дело № 20221210100733 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от "УниКредит Булбанк" АД, с ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1000, район „Възраждане", пл. „Света Неделя" № 7, представлявано от Цв. Г. М.-Член на УС и Изпълнителен директор на „УниКредит Булбанк" АД и Андр. Т.- Член на УС и Изпълнителен директор на „УниКредит Булбанк"АД, чрез адв. Д. Д. - АС „ Д. И С- ЦИ", със съдебен адрес: гр.София, ул. „Св. Св. Кирил и Методий" № 84. ет. 4, с която срещу С. А. Д., с ЕГН ********** и адрес:гр.С. и Е. А. Д., с ЕГН ********** и адрес: гр.С., като наследници на Т. З. Ил. е предявен осъздителен иск - за осъждане на ответниците да заплатят разделно в полза на „Уникредит Булбанк" АД общия размер на задължението в размер на 560,08 лева, а всеки един от тях за следните суми: С. А. Д., с ЕГН ********** - сумата от 242,32 лева, представляваща половината от общия размер от 484,64 лева на непогасената главница по Договора, дължима за периода от 17.03.2020г. до 22.03.2022г. и сумата от 37.80 лева, представляваща половината от общия размер 75,60 лева на лихва върху просрочена главница, дължима за периода от 21.10.2020 г. до 22.03.2022 г., а ответната страна - Е. А. Д., с ЕГН ********** - да заплати сумата от 242,32 лева, представляваща половината от общия размер 484,64 лева на непогасената главница по Договора, дължима за периода от 17.03.2020г. до 22.03.2022г. и сумата от 37.80 лева, представляваща половината от общия размер 75,60 лева на лихва върху просрочена главница, дължима за периода от 21.10.2020г. до 22.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на иска, както и разноските.

Препис от исковата молба и писмените приложения към нея са връчени на ответните страни, като в срока за отговор е постъпил такъв само от ответника Е. А. Д.. С отговора Е. Д. счита исковете за основателни. Не се оспорва, от ответника, че е наследник на лицето Т. Ил., както и че същата е имала задължение в общ размер от 560,08 лв. главница и лихва. Не се оспорва от ответника, че починалото лице е оставило общо двама наследници, като се сочи, че след получаване на исковата молба задължението веднага е погасено, поради което се иска прекратяване на производството, като на ищеца не се присъждат разноски. Сочат се писмени доказателства.

Препис от тази молба е връчена на ищеца за становище, като с молба с вх. № 10431/28.06.2022г. потвърждава, че с 2 бр. платежни нареждания от 26.04.2022г. е получил и осчетоводил парична сума, с която твърди обаче частично погасяване на дължимото. Твърди 1 се от ищеца, че освен посочените в исковата молба суми - 484,64 лв. главница и 75,60 лв. лихви от ответните страни се дължат и направените разноски от 50 лв. за държавна такса, съгласно Платежно нареждане от 18.03.2022г. и 150 лв., съгласно Платежно нареждане от 07.04.2022г., сумата за заплатен адвокатски хонорар, както и законната лихва от датата на подаване на иска до окончателното погасяване на дълга.

С допълнителната молба от 28.06.2022г. ищецът сочи, че съгласно чл. 76 ЗЗД е направил прихващане на изпълнението, тъй като в платежните нареждания не е посочено кое вземане се погасява, общият размер на дълга е: Общ дълг: 711,36 лева, от които:

Главница: 484,64 лева; Лихви: 87,73 лева; Съдебни разноски за държавна такса по настоящето дело: 71,75 лева; Дължими адвокатски възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по делото пред съда: 67,24 лева, като за разликата между предявените искове с исковата молба и размера на дълга - след осчетоводяване на процесното плащане, се прави изявление за десезиране на съда и оттегляне на исковите претенции.

Посочените по-горе суми, а именно: Главница: 484,64 лева; Лихви: 87,73 лева;

Съдебни разноски за държавна такса по настоящето дело: 71,75 лева; Дължими адвокатски възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по делото пред съда:

67,24 лева; се претендират разделно от всеки един от ответниците: С. Д., и Елана Д., като претенциите срещу тях с насочени за заплащане - разделно на 1/2 от посочените размери, представляващи общ размер на задължението по кредита към днешна дата и след като се вземе предвид осъщественото погасяване.

Твърди се от ищеца, че с лицето Т. З. Ил., като кредитополучател и „Уникредит Булбанк,, АД, като кредитор са сключили Договор за кредитна карта за физически лица с № CCIR-504-00188-2016 от 17.09.2016г.., по силата на който Т. З. Ил. е използвала банков кредит в размер на 500 лева с краен срок за ползване и погасяване 30.09.2018г. Твърди се, че съгласно чл.6.1 от договора срокът на ползване и погасяване на кредита е продължен с 24 месеца. Твърди се, че на 18.02.2020г. кредитополучателят е преустановил плащане на дължимите по договора вноски за главница и лихва, като е изпаднал в забава. Допуснато е просрочие на 8 вноски за главница и лихви, дължими за периода от 17.03.2020г. до 15.10.2020г. Поради това и на основание чл.10.2 , във връзка с чл.10.3.5 от Договора се твърди, че ищецът е направил кредита изцяло и предсрочно изискуем на дата 21.10.2020г., но при изготвяне за връчване на покана за това от ЧСИ Борис Велинов с per. № 890 и Район на действие - ОС Благоевград е извършена справка и установено, че кредитополучателят е починал. Ето защо искът се предявява срещу ответните страни, в качеството им на наследници на кредитополучателя, като от всеки от двамата наследници разделно се претендира половината от дължимата главница в общ размер от 484,64 лв. за периода от 17.03.2020г. до 22.03.2022г. и сумата от 75,60 лв. лихва за просрочена главница за периода от 21.10.2020г. до 22.03.2022г.

При поддържане на твърдения в горната насока се обосновава правен интерес от иска.

Сочат се писмени доказателства.

В срока по чл.131 ГПК е подаден отговор само от ответника Е. Д., с който не се оспорва твърдението ,че са наследници на лицето Т. Ил., като се представят доказателства 2 бр. разписки от 26.04.2022г., с което се твърди, че задължението в размер на 560,08 лв. е изцяло изплатено, като до получаване на исковата молба се твърди, че като наследници на длъжника, не са знаели за задължението и поради това се иска прекратяване на делото без присъждане на разноски на ищеца.

Правна квалификация на иска - предявен е осъдителен иск с пр.основание чл.430 и сл.

ТЗ вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.288 ТЗ и чл.86 ЗЗД.

По делото са приети писмени доказателства.

Анализът на събраните доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи на страните, сочи на установено следното:

Не се оспорва от страните, че ответниците са наследници на лицето Т. Ил., както и фактът, че това лице е било длъжник на ищеца по Договор № ССIR- 504-00188-2016 за кредитна карта за физически лица, сключен на 17.09.2016г., сключен между ищеца 2

„УниКредит Булбанк“ АД, от една страна, в качеството на кредитор и лицето Т. З. Ил., от друга, в качеството на кредитодържател.

Към исковата молба от ищеца е представена покана, адресирана до длъжника Т. З.

Ил. – за доброволно изпълнение и уведомление по чл.60, ал.2 ЗКИ, но няма данни същата да е била връчена на адресата – Т. З. Ил..

Към доказателствата, представени от ищеца е находяща се справка от ЧСИ под № 890 от НБД Население за лицето Т. З. Ил., от която се установява, че лицето е починало и оставило за свои наследници – низходящи от първи ред – деца –ответните страни - С. А. Д. и Е. А. Д..

С разписка № 0200015502732627/26.04.2022г. се установява, че на посочената дата ответната страна Е. А. Д. е внесена по сметка на ищеца, на основание вноска по кредитна карта с посочване на трите имена на Т. З. Ил. на сумата на 50 лв., а с разписка № 0200015501961193/26.04.2022г., Е. Д. – на същото основание по сметка на ищеца е внесла сумата от 510,50 лв.

От ищеца не се оспорва направеното плащане с двете разписки от 26.04.2022г. на общата сума от 560,50 лв., но се сочи, че с тази сума не е изплатена изцяло дължимите суми по договора, като се изтъква, че ответните страни дължат и направените по делото разноски за заплатена държавна такса от общо 200 лв., заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по делото и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на дълга.

Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:

В настоящия случай, съобразно процесуалните си позиции, страните по делото признават всички факти, подлежащи на доказване в настоящото производство, а именно – относно фактът, че ответните страни са наследници на лицето Т. Ил., която е починала, но приживе е била длъжник на ищеца по сключен помежду им договор за банкова карта.

Същевременно от представените от ответника Е. А. Д. 2 бр. разписки, съответно с № 0200015502732627 и № 0200015501961193 от 26.04.2022г., се установява, че след депозиране на исковата молба и получаване на препис от същата, е била заплатена в полза на ищцовото дружество сумата от общо 560,50 лв., с която са били погасени паричните суми, предмет на разглежданите искове.

От друга страна, с нарочна молба с вх.№ 10431 от 26.06.2022г. ищцовото дружество е признало фактът на получаване на сумата по двете разписки, както и че същите са осчетоводени, но се оспорва че с получената сума дължимият дълг е изцяло погасен.

Претендирана общо главница срещу двамата ответници е в размер на 484,68 лв., а лихвата за забава е в общ размер от 75,60 лв. или общо сумата от 560,24 лв. С двете разписки е внесена общо сумата от 560,50 лв.

В този контекст и след като съобрази, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, така осъщественото плащане, съдът счита, че предявените обективно съединени искове (за главница и за мораторна лихва спрямо двамата ответника) трябва да бъдат отхвърлени като погасени поради плащане, извършено след завеждането на исковата молба, доколкото с двете разписки е извършено погасяване изцяло на спорното вземане, както на главното, така и на акцесорното за лихва за забава.

Спорното по делото е дали с плащането на сумата от 560,50 лв. ответите страни са погасили освен вземането /главно и акцесорно/ още и дължимите по делото разноски.

Ответната страна Е. Д., чрез пълномощника си оспорва, че дължи вземането.

Относно претенцията на ищеца за разноските по предявения иск:

Отговорността за разноски в гражданския процес по правната си природа представлява гражданско облигационно правоотношение, в чието съдържание се включва правото на едната страна по делото да иска и корелативно обвързаното с това право задължение на другата страна да заплати разноските, сторени от страната, предизвикала неоснователно правния спор.

Ето защо и отговорността за разноски се разпределя в зависимост от изхода на делото. Според чл. 78, ал.1 ГПК, ищецът има право на разноски при уважаване на иска, а 3 съгласно правилата на чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, при отхвърляне на иска и при прекратяване на делото, право на разноски има ответникът. В разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е уредено изключение от разрешението, дадено в ал. 1 на същия нормативен текст, като е предвидено, че и в случай на уважаване на иска разноските се понасят от ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. По аргумент от противното, когато с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото, но в хода на същото е заплатил претендираната сума, той няма право на разноски, а трябва да възмезди ищеца за направените от него съдебно-деловодни разходи. В настоящия случай е спорно дали ответниците са станали причина за завеждане на делото.

Настоящият съдебен състава намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като ответниците не са дали повод за завеждане на делото, като същите са признали исковете и са изплатили задължението в 6 дневен срок след получаване на исковата молба. Следва да се отбележи, че ищецът не е доказал твърдението си, че преди образуване на делото е търсил ответниците и ги е уведомил, че като наследници на длъжника дължат вземане, като в тази връзка не са представени каквито и да е писмени доказателства като покани, уведомителни писма и други подобни. В този смисъл, ако ищецът е търсил и канил наследниците на починалия кредитополучател да платят дълга му преди подаване на исковата си молба, то щеше да ги посочи в нея.