Решение № 834 от 04.07.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 834 гр. П., 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Д.а като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20245220103974 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод искова молба от „А. с. в.” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ”Д-р П. Д.” № 25, офис-сграда “Л.”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителен директор З. Б., чрез юрисконсулт Н. П., против Н. Г. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: общ. П., гр. П., ул. Х. Д. № 5, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество следните суми: 4000 лева - представляваща платена главница на „К.“ ЕАД, във връзка с договор за потребителски кредит № 2304626; 807,99 лева - представляваща възнаградителна лихва за периода 10.12.2020 г. до 10.11.2021 г., във връзка с договор за потребителски кредит № 2304626; 1582,99 лева — представляваща обезщетение за забава, начислено за периода 11.12.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2756/2024 г. по описа на РС П..

В исковата молба се излагат обстоятелства, че на 23.08.2021 г. е подписано Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 23.08.2021 г., сключен между "А. Т.“ ЕООД и „А. с. в." ЕАД, по силата на което вземането на "А. Т.“ ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство от 03.11.2020 г., е прехвърлено в собственост на „А. с. в.” ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. По реда на чл.99, ал.3 ЗЗД до ответника било изпратено от страна на "А. Т.“ ЕООД чрез настоящия ищец уведомително писмо с Изх. № УПЦ-С-КРС-АТ/2304626 от дата 26.08.2024 г. за станалата продажба. Направено е искане 1 приложеното Уведомление за извършената цесия да бъде връчено на ответника, ведно с препис от исковата молба и доказателствата към нея.

Сочи, че на 03.11.2020 г. между "К." ЕАД /кредитодател/ и Н. Г. М.

/кредитополучагел/ е сключен договор за потребителски кредит с № 2304626, съгласно който кредитодателят се задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит, който ответникът се задължил при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като заплати на кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита. В договора било уговорено, че размерът на предоставения кредит е 4000 лева, период на плащане (месечни погасителни вноски), брой вноски (12 бр.), размер на погасителната вноска 406,64 лева, дата на първа погасителна вноска 10.12.2020 г., срок на договора/дата на последна погасителна вноска 10.11.2021 г., ГЛП 38.39 %, ГПР 45,92 %, общо дължимо по кредита (4879,68 лева).

Така уговорената възнаградителна лихва била в размер на 807,99 лева.

Твърди, че между „А. Т.” ЕООД и Н. Г. М. е сключен договор за предоставяне на поръчителство, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя. На същата дата -03.11.2020 г. между „А. Т." ЕООД и „К." ЕАД бил сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителя се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по договор за потребителски кредит № 2304626. Сочи, че на основание чл.3, ал.2 от сключения Договор за предоставяне на поръчителство от 03.11.2020 г. на 17.08.2021 г. длъжникът е уведомен, че „А. Т.“ ЕООД получил искане за плащане от „К.“ ЕАД на следните дължими от кредитополучателя суми: главница: 4000 лева; договорна лихва: 807,99 лева и наказателна лихва за забава 123,79 лева.

На основание сключения между длъжника и „А. Т.“ ЕООД договор, на 20.08.2021 г. „А. Т.“ ЕООД е заплатил горепосочените просрочени задължения към „К.“ ЕАД по Договор за потребителски кредит с № 2304626/ 03.11.2020 г..

Уточнява, че лихвата за забава в размер на 1582,99 лева, представлява сбор от начислена лихва върху всяка непогасена вноска за главницата за период от падежът на вноската до датата на подаване на заявлението.

Сочи, че заемополучателят не възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител, поради което за „А. с. в.“ ЕАД възниквал правен интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред.

Твърди се, че за „А. с. в."' ЕАД е възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК. Съдът уважил претенцията им и по образуваното ч.гр.д. № 2756/2024 г. по описа на Районен съд П., е издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение, което от своя страна обуславяло правния им интерес от подаването на настоящата искова молба.

Претендира за присъждане на направените разноски по заповедното производство, както и по настоящото исково производство, вкл. и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 350,00 лева.

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването не се явява закон или 2 процесуален представител за ищцовото дружество. Депозирало е молба, с която моли съда да уважи предявената искова претенция.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, чрез пълномощник – адвокат Л. К. от АК П..

Оспорва исковите претенции на ищцовото дружество по основание и по размер.

Оспорва твърдяната облигационна връзка между страните по договор за потребителски кредит № 2304626 от 03.11.2020 г.. По този договор за потребителски кредит ищцата не била получила в заем сумата от 4000 лева. В случай, че се докажело наличието й твърди, че ищцата е погасила всички задължения.

Оспорва, че „А. Т.“ ЕООД, в качеството си на поръчител, е заплатило на кредитора „К.“ ЕАД описаните по-горе суми, които да са били дължими от ищцата.

Прави възражение за недействителност на договора за поръчителство от 03.11.2020 г., сключен между „К.“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД, тъй като е недействителен поради недействителност на главното задължение.

Смята, че процесният договор за кредит е недействителен, на основание чл.22 ЗПК, поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 7-12 от ЗПК. Излага подробни съображения.

Счита, че „К.“ ЕАД е действало недобросъвестно при сключването на процесния договор за кредит, както и че било налице грубо нарушение на принципа на равнопоставеност на потребителя. Излага съображения.

Твърди, че посоченият в договора ГПР – 45.92 % не отговарял на действителния такъв. Посочването в договора на по-нисък процент на действителните ГПР, представлявало невярна информация и следвало да се квалифицира като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, пар.1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялна търговска практика, която подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл.19, ал.4 ЗПК и не му позволявало реално да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването ответникът се представлява от адвокат Л. К. от АК П., който моли съда да отхвърли исковата претенция в цялост.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е приложен Договор за потребителски кредит № 2304626/03.11.2020 г., в който е посочено, че същият е сключен между „К.“ ЕАД и ответника. Посочено е в чл.2, че договорът ведно с приложенията към него, Общите условия за предоставяне на кредити и заявлението представляват цялостно и единно споразумение между страните. В чл.4 ал.1 от договора е предвидено, че в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще 3 представи обезпечение на кредита, същият следва в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението/банкова гаранция при ОУ в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитодателя юридическо лице, в срок до 48 часа от подаване на заявлението, в който случай одобряването на кредита става в срок от 24 часа от представянето на обезпечението. В ал.2 на чл.4 от договора е предвидена санкция за потребителя ако не представи обезпечение, която се изразява в неодобряване на заявлението от „К.“ АД и непораждане на действие на договора между „К.“ и кредитополучателя. В ал.3 на чл.4 е предвидено още, че когато кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни, а ако заявлението не бъде одобрено до посочения срок, договорът не поражда действие. В чл.17, ал.3, изр. последно е записано, че неразделна част от договора е приложение № 1-Условия на кредита. В условията на кредита, посочени в Приложение №1 е посочено, че се отпуска потребителски кредит с условие с погасителен план, представляващ кредитен продукт “Credissimo плюс“; общ размер на кредита 4000 лева; срок на кредита 12 месеца, брой погасителни вноски 12, размер на погасителната вноска 406,64 лева, лихвен процент по кредита от 38,39 %; годишен процент на разходите /ГПР/ от 45,92 % и общ размер на плащанията от 4879,68 лева. В т.10 от Приложение №1 е инкорпориран погасителния план.

Датата на първата вноска е 10.12.2020 г., последната вноска 10.11.2021 г..

На същата дата е сключен и договор за предоставяне на поръчителство, в който е посочено, че е сключен между „А. Т.“ ЕООД и Н. Г. М., в който е посочено, че потребителят М. е подал заявление за потребителски кредит до „К.“ ЕАД като е подписал договора за потребителски кредит /ДПК/ и ОУ при условията, посочени в договора при предоставяне на обезпечение на задълженията си под формата на поръчителство. В предмета на договора за предоставяне на поръчителство поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „К.“ АД, за да отговаря пред дружеството солидарно с потребителя за изпълнение на всички негови задължения /чл.1 ал.1/ по ДПК. В чл.3 е предвидено, че поръчителят е длъжен при писмено поискване от „К.“АД да плати всички изискуеми задължени на потребителя, като поръчителят е длъжен да уведоми потребителя за размера на задължението и за искането за плащане, както и за извършеното плащане от поръчителя, вместо потребителя. Изрично в чл.4 ал.1 от договора е предвидено право на възнаграждение за изпълнение на задълженията по договора плюс възстановяване на сумата на платените от поръчителя задължения за потребителя по ДПК и законна лихва върху платената от поръчителя сума за периода от деня на плащането на задължението на потребителя към Кредитора до възстановяване на сумата, както и разноските, направени от поръчителя след уведомяването на потребителя за искането на кредитора. Съгласно чл.8 ал.1 от договора потребителят дължи на поръчителя възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията на потребителя по ДПК съгласно Приложение №1, предвиждащо размер на възнаграждението на поръчителя в размер на 240,59 лева на месец за периода на договора, с първи падеж на 10.12.2020 г.. Съгласно чл.8 ал.5 от раздел IV “Възнаграждение“ е предвидено „К.“АД да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на Потребителя за плащане на възнаграждението по този договор и всички вземания на 4 поръчителя по този договор, както и че в случай, че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „К.“АД и на задължението на потребителя към поръчителя по този договор, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя, тоест най-обременителното и найтежко задължение на потребителя, явяващо се това по ДПК се определя като вторично и погасявано последно по време за сметка на възнаграждението на поръчителя като всички плащания се извършват в полза кредитодателя „К.“ АД.

Според сключения договор за поръчителство на същата дата, на която са сключени другите два договора 03.11.2020 г. между кредитора „К.“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД, поръчителят отговаря пред „К.“ за изпълнението на всички задължения на потребителя по ДПК, включително лихва за забава,всички разноски за извънсъдебно или съдебно събиране на вземанията на кредитора,като съгласно чл.4 ал.1 поръчителят се задължава при писмено поискване от „К.“ да плати всички изискуеми задължения на потребителя по ДПК. В раздел VI “Допълнителни условия“, в чл.12 ал.2 е предвидено, че в случай, че извършеното плащане по договора за поръчителство е в размер недостатъчен за пълно погасяване на всички задължения на потребителя по договора за потребителски кредит, погасяването се извършва като се започне от най-старото в рамките на съответния ред задължение по чл.12 ал.1.