Решение № 1819 от 21.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1819 гр. Бургас, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20252120107145 по описа за 2025 година

Делото е образувано по повод исковата молба на М. О. Я., от гр. .........., против Ж. Б. А., Х. Б. А., двамата от гр. ......., Е. К. А. и Б. М. А., двамата от гр.

......., с която претендира да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че, на основание реституция и наследяване, ищецът е легитимирана като собственик на общо 9/48 ид. ч. от недвижим имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ..........; адрес на имота – гр. ......... който обект се намира в сграда с идентификатор ..........., разположена в поземлени имоти с идентификатори ..........., .............и ..............; предназначение на самостоятелният обект – за обществено хранене; брой нива на обекта – 2; площ – 77.20 кв. м.; съседи: на ниво 1, на същият етаж – ................., под обекта и над обекта – няма, на ниво 2, на същия етаж, над и под обекта – няма, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, който обект е описан в Решение № 5736/16.07.2001 год. по адм. д. № 8768/2000 год. на ВАС.

Исковата молба е пояснена с писмена молба от 25.11.2025 год., в която 1 е посочено, че предмет на делото е 9/48 ид. ч. от правото на собственост, която квота ищецът претендира, че притежава.

Ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения: процесният имот е съсобствен между страните и е придобит по реда на чл. 2, ал. 5, ЗОСОИ като обезщетение на отчуждения и възстановен на основание ЗВСОНИ имот, който не може да бъде възстановен реално поради факта, че върху него са извършени, при спазване на действащото законодателство, строежи или други промени, които не позволяват реалното им връщане; това е станало в изпълнение на Решение № 5736 от 16.07.2001 год. по адм. д. № 8768/2000 год. на ВАС; според Решение № 438 от 03.07.2000 год. на БсОС, с Решение 427/1949 год. на Комисията по ЗОЕГПНС от Б..Х..А. и К..Х.. А. са отчуждени два магазина (югозападни) на първи етаж на масивната двуетажна сграда, ведно с 1/4 от общите части на сградата, застроена на 158 кв. м., заедно с 1/4 ид. ч. от дворното място, цялото състоящо се от 390 кв. м., находящо се в гр. ........, съставляващо парцел X (бивш) в бивш квартал 247; за отчужденият имот е съставен АДС № ../...год.; въз основа на решението на ВАС кметът на Община Бургас е издал Заповед № ..... год. за отписване от актовите книги за общинска собственост в полза на страните по делото Кафе „.......”; според чл.

30, ал. 2, ЗС, когато правото на собственост върху определен обект принадлежи общо на две или повече лица, частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното, тази презумпция намира приложение тогава, когато основанието, на което е придобита вещта, не сочи какъв е обемът от права на всеки от съсобствениците и това не може да бъде изведено от естеството на основанието и вътрешните отношения между съсобствениците; тя се прилага и в случаите, когато основанието на придобиване е заповед за обезщетяване по чл. 100, ЗТСУ (отм.), ако във въпросната заповед не е посочено и не може да бъде изведено какъв обем от права е придобил всеки един от съсобствениците; по силата на това правило, всеки един от шестте реститути получава по 1/6 от реституираният имот; в Решение 427/1949 год. на Комисията по ЗОЕГПНС не са посочени квотите в съсобствеността между Б..и К..А...; с нотариален акт том 1, № .., рег. ..., дело № ...год., по обстоятелствена проверка на К..Х..Н.. (по мъж Х. А.) е признато правото на собственост върху 1/2 ид. ч. от дворно място от 390 кв. м., ведно с построената в имота двуетажна къща; с Нотариален акт за покупко-продажба № .., том ..., рег. № ..., дело № .../1942 год. Б..Х..А. е закупил от Ф..П..Х..Г..7/8 2 ид. части от 1/2 ид. ч. от къща с три дюкяна и пристройка, барака със застроено и незастроено дворно място от общо 343 кв. м. – в гр. Бургас, кв.

247, парцел X; с Нотариален акт за собственост на недвижим имот от публична продан № .., том .., рег. № .., дело № ../1945 год. К..Х. А. е призната за собственик на 1/8 от 1/2 ид. ч. от двуетажна паянтова къща и барака в дворно място от 378 кв. м., находящо се в гр. .., кв. ..., парцел X; с Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по регулация № .., том .., рег.

№ .., дело № ../1945 год. Б..Х..А. и К..Х. А. са признати за собственици на празно дворно място от 47 кв. м., находящо се в гр. .., кв. 247; към м. декември 1945 год. съсобствеността в дворното място и постройките в него е разпределена така – 7/16 ид. ч. за Б..Х.. А., 9/16 ид. ч. за К..Х. А.; това изчисление кореспондира и с установените в т. 5 от Акт за завземане на недвижим имот за държавен от 31.05.1950 година квоти; със съдебен протокол от 25.07.1959 год. по дело за съдебна делба между Б..Х..А. и К..Х. А. те, чрез спогодба, разделят оставащите им неотчуждени недвижими имоти в гр. .., кв.

247, парцел X; ответниците са се снабдили с Нотариален акт за собственост на недвижим имот акт № ./..год., том III, н. д. № .../2025 год. на нотариус рег. № ..., с който, въз основа на документи, са признати за собственици общо на 46/48 ид. ч. от Кафе „...“, с адрес на имота гр. ....ответниците считат, че ищцата е собственик на 2/48 (1/24) от процесния имот, и приемат презумпцията на чл.

30, ал. 2, ЗС за оборена; без Нотариален акт том 1, № .., рег. № .., дело № .../1932 год. няма как да бъде изведено какъв обем от права е придобил всеки един от съсобствениците; К..А. е имала три деца – Б.....Х....А., М..Х..А. и М..Х..А.; М. О. Я., по наследство от М..Х..А., като нейно единствено дете, е придобила право на собственост върху процесният обект в обем 3/16 ид. ч., или 9/48 ид. ч.

Ищецът е ангажирал доказателства, моли за присъждане на деловодните разноски.

Правното основание на предявения положителен установителен иск е чл. 124, ал. 1, ГПК.

Четиримата ответници са оспорили иска като неоснователен.

Ответниците Ж. и Х. А.и са изложили следните насрещни възражения и твърдения: представеното от ищеца копие от отчуждително решение е неистинно; в действителното съдържание на Решение № ...от 1949 год. на 3

Комисията по ЗОЕГПНС (отм.) е определен размерът на дължимото обезщетение и е посочен начинът за разпределяне на обезщетението между двамата съсобственици, съобразно установените от комисията идеални части; ищцата М. Я. е собственик по реституция и наследство на 1/15 ид. ч. от процесния имот; след като е провела цялата предвидена в закона процедура, на четвърта страница от решението си Комисията е постановила, че Б..А. притежава 4/5 ид. ч., а К..А. – 1/5 ид. ч.; това разпределение на обезщетението се потвърждава и с допълнителното решение от 02.01.1952 год. на Комисията, с което е определен окончателният размер на обезщетението, срещу който е следвало да се издадат облигации на Б..А. и на К..А.; въз основа на това допълнително решение са били променени и идеалните части, посочени преди това; при одържавяването определеното обезщетение е разпределено, както следва: за Б..А. – 4/5 ид. ч., а за майка му К..А. – 1/5 ид. ч., която след смъртта й се разпределя по равно между нейните три деца – Б...А., М..А. и М..А., или М..А. има право на 1/15 ид. ч. от обезщетението, поради което и ищцата М. Я., като единствена нейна наследница, има право на 1/15 ид. ч. от процесния имот, предоставен на наследниците като обезщетение по ЗВСВОНИ.

Ответниците Ж. и Х. А.и са ангажирали писмени доказателства.

Ответниците Е. и Б. А.и излагат твърдения, че след запознаване с преписка с вх. № 15/1948 г. за отчуждаване по ЗОЕГПНС (отм.) на двата магазина от Б..А. и К..А., с Решение № .../1948 год. на Комисията по чл. 11, ЗОЕГПНС (отм.) и с допълнително решение на Комисията от 02.01.1952 год., съсобствеността на процесния имот, предоставен с решението на ВАС като обезщетение по ЗВСВОНИ, се разпределя между страните, както следва: Х. А.

– 13/30 ид. ч., Ж. А. – 13/30 ид. ч., Б. А. – 1/30 ид. ч., Е. А. – 1/30 ид. ч., и М. Я.

– 2/30 ид. ч.

Ответниците Е. и Б. А.и не са направили искания по доказателствата; молят за присъждане на деловодните разноски.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

Видно от писмените доказателства по делото, с решение от 03.07.2000 год. по адм. д. № 115/1999 год. на БсОС в полза на Ж. А., Х. А., Л..И.., Б. А., Е..А. и М..А. е признато право на обезщетение – с компенсаторни записи, за 4 отчужден по реда на ЗОЕГПНС (отм.) недвижим имот, находящ се в гр. ...., представляващ два магазина на първия етаж в масивна двуетажна сграда, ведно с 1/4 ид. ч. от дворното място, цялото с площ от 390 кв. м. В мотивите на съдебното решение е прието, че с Решение № 427/1949 год. на комисията по чл. 11, ЗОЕГПНС (отм.) от К..и Б..А.и са били отчуждени „двата западни дюкяна на първия етаж от масивна двуетажна къща“, застроена на площ от 158 кв. м., ведно с 1/4 ид. ч. от общите й части и 1/4 ид. ч. от дворното място, цялото с площ от 390 кв. м., представляващо бивш парцел Х в бивш кв. 247 по плана на гр. Бургас.

Решението на БсОС е отменено частично с Решение № 5736/16.07.2001 год. по адм. д. № 8768/2000 год. на ВАС, като е определен друг начин на обезщетяване – чрез възстановяване на собствеността върху Кафе „...“, находящо се в подземния паркинг на Театър за драма, опера и балет в гр.

........... По делото не се спори, че понастоящем Кафе „...“ представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ....

По делото е представен Нотариален акт № .../11.04.1932 год., рег. № ..., н. д. № .../1932 год. на нотариуса при Бургаския окръжен съд, с който К..А. е призната за собственица, на основание наследяване и давностно владение, на 1/2 ид. ч. от дворно място с площ от 390 кв. м., находящо се в гр. ..., и построената в него двуетажна къща, първият етаж на която се състои от два дюкяна, при граници: ул. „...“, Г..П.., А..М..и арх. М..Г...

Съгласно Нотариален акт № ..../14.08.1945 год., том III, н. д. № .../1945 год. на нотариуса при Бургаския окръжен съд К..Я..е призната за собственик, на основание публична продан, на 1/16 ид. ч. от жилищната сграда, находяща се в дворно място, представляващо парцел Х, кв. 247 по плана на гр. Бургас.

Видно от представеното по делото удостоверение, К..А. е починала през 1980 год., нейни наследници са синовете й Б..А. (поч. през 1996 год., с наследници ответниците Ж. и Х. А.и), М..А. (поч. през 1996 год., с наследници ответниците Е. и Б. А.и) и дъщеря й М..А. (поч. през 2016 год., с единствен наследник ищецът М. Я.).

По делото е представен Нотариален акт № .../06.08.2025 год., т. III, н. д.

№ 426/2025 год. на нотариус рег. № ..., с който констативен акт, издаден въз основа на документи, четиримата ответници са признати за собственици на общо 46/48 ид. ч. от процесния недвижим имот, с посочване на 5 индивидуалната квота на всеки от четиримата. Видно от описанието в нотариалния акт, той е издаден въз основа на документи, в т. ч. нотариалните актове №№ .. год., ... год. и ... год. По настоящото дело не са представени данни дали в охранителното производство пред нотариус рег. № 246 е бил представен Нотариален акт № ../11.04.1932 год., рег. № .., н. д. № ../...год. на нотариуса при Бургаския окръжен съд.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения положителен установителен иск за основателен. В тежест на ищеца е провеждане главно и пълно доказване на материално-правната си легитимация на собственик на спорната квота от вещта, придобита на годно правно основание – чл. 154, ал. 1, ГПК. В тежест на ответниците е провеждане на насрещно непълно доказване, за опровергаване твърденията на ищеца, или провеждане на главно и пълно доказване на придобито от тях право на собственост върху процесната идеална част от имота, изключващо валидното придобивно основание, на което се позовава ищецът.