Решение № 94 от 17.04.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Сливница, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело № 20231890100220 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 415, във вр. чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация от С. А. Ф., ЕГН **********, срещу „**.

В исковата молба се твърди, че на 14.02.2019 г. между страните е сключен трудов договор № 36/14.02.2019 г., за длъжността „склададжия“, с основно трудово възнаграждение в размер на 1400.75 лева, ведно с допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % от основното месечно възнаграждение за всяка прослужена година. Ищецът заявява, че има 2 години, 8 месеца и 26 дни стаж на същата или сходна длъжност, предвид което нетният размер на възнаграждението му се явява 1100 лева, същото платимо на 10-то число на месеца, следващ месеца на престиране на труда. Сочи, че на 27.06.2019 г. било сключено допълнително споразумение, с което възнаграждението му било увеличено на 1528.09 лева – нетно 1200 лева. Посочено е, че на 18.07.2022 г. ищецът е претърпял трудова злополука, поради което отсъствал от работа 14 дни.

Ищецът твърди, че винаги е покривал всички изисквания за длъжността си максимално и по най-добрия начин, като е изпълнявал и целите, които определят размера на бонусите, но възнаграждението му не е било актуализирано през 2022 г., тъй като отсъствал по болест повече от „допустимите“ дни, и е получил по-нисък размер на бонуса, съгласно вътрешните правила на работодателя, за което било образувано ч.гр.д. № 843/2022 г. по описа на РС-Сливница. Ответното дружество е оспорило вземанията, поради което за него възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск. Заявява, че покрива напълно изискванията за увеличение на 1 възнаграждението си, като ефективността му е била винаги над 100 %, и сочи, че възнаграждението му е следвало да бъде актуализирано, считано от 01.09.2022 г. с 10 %, а именно: нетно възнаграждение в размер на 1455.00 лева.

Счита, че следва работодателят да въведе еднакви правила за оценка на труда на работниците и служителите за изпълнение на трудовите задължения, за определяне на трудово възнаграждение, във вътрешните правила за работната им заплата, тъй като определянето на различни критерии се явява нарушение на закона и създава предпоставка за различно третиране на същите и евентуална дискриминация. Счита, че би следвало за периода от 01.09.2022 г. до м. 11.2022 г. да му бъде изплатена сумата от 396 лева – 3 х 132 лева, но видно от фиш за м. ноември 2022 г., възнаграждението му не е било актуализирано. Заявява, че изискването във вътрешните правила за актуализация на заплатите на работниците, с което се упоменава, че може едни и същи работници да имат еднакво добро представяне, но ако са отсъствали еднакво по болест, едната от които включена в изключенията, другата – не, за единия следва да има увеличение, а за другия - не, се явяват неравноправни критерии за увеличение на възнаграждението, и не би следвало работодателят да определя едни болести като извинителни, и други не.

Сочи, че съгласно правилата за бонусната система е следвало неговият бонус за м. септември 2022 г. да бъде в размер на 363.75 лева, а вместо това той получил 330 лева, при положение, че е изпълнил изискванията за увеличението на същия, а за м. 10.2022 г. следвало да получи бонус в размер на 469.22 лева, а той реално получил бонус в размер на 425.24 лева, отново при постигната цел за увеличението му. Твърди, че за м. ноември ситуацията се повторила, като получил възнаграждение за бонус в размер на 363.82 лева, а същото би следвало да бъде 400 лева.

Предвид гореизложеното, за ищеца възниква правен интерес от предявяване на иска, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответното дружество му дължи сумите, обективирани в заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 843/2022 г. по описа на РС-Сливница, а именно: 396 лева – неизплатено трудово възнаграждение за периода от м. 09.2022 г. до м. 11.2022 г., 114 лева – неизплатено допълнително трудово възнаграждение за постигнати цели за периода от м. 09.2022 г. до м.11.2022 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Ответното дружество е представило в срок писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК, с който заявява, че счита предявеният иск за недопустим и неоснователен, оспорва същия изцяло по основание и размер, като следва да бъде отхвърлен от съда в цялост. Прави възражение за претендираните от ищеца суми, като заявява, че ищецът е отсъствал от работа повече от 12 болнични дни в периода от 01.09.2021 г. до 31.08.2022 г., същият е отсъствал общо 24 дни, поради което не е получил увеличение на работната заплата.

Ответникът твърди, че самият ищец е допринесъл за осъществяването на трудовата злополука, поради която е отсъствал от работа, видно от 2 самопризнанията му, като, освен това, болничният лист, представен от него, не попада в изключенията, упоменати в правилата за увеличение на работната заплата.

Прави възражение за претендираната от ищеца евентуална дискриминация като заявява, че дружеството винаги е осигурявало равни възнаграждения на служителите си, но е в компетенцията на дружеството то само да преценява изискванията за увеличаване на работната заплата и същите не могат да бъдат предмет на съдебен контрол, като едва след установяване по административен ред на нарушение и обявяване на дискриминационна клауза, би следвало да се търси евентуално заплащане на бъдещите суми.

Сочи, че липсва каквато и да е дискриминация спрямо ищеца, основана на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр и твърди, че същият е получил в цялост заплащането, което му е определено по договор, ведно с допълнително възнаграждение, изчислено на база бонусната система на дружеството, като счита, че не са налице по никакъв критерий признаците на дискриминация на служителя, по описаните от него твърдения. Счита, че ищецът не е доказал фактите, въз основа на които може да се предполага евентуална дискриминация по отношение на него. Поради гореизложеното, счита, че следва съдът да постанови решение, с което да отхвърли иска изцяло, като недопустим и неоснователен. Оспорва претенцията за лихва, по аргумент неоснователност на иска. Прави възражение за разноски и претендира такива.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Исковата молба е депозирана по реда на чл. 422 от ГПК, след като издадената на 11.01.2023 г. в полза на ищцовото дружество заповед № 18 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 843/2022 г. по описа на Районен съд – Сливница е била връчена на представител на дружеството-длъжник, като последното е депозирало пред съда възражение по чл. 414 от ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечния срок от съобщаването. За разпореждането на съда, заявителят е уведомен на 27.02.2023 г. и на 27.03.2023 г. същият е предявил настоящите положителни установителни искове. Ето защо предявените искове са допустими.

В хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 843/2022 г. на РССливница, по заявление на ищцовото дружество, била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 18/11.01.2023 г., по силата на която ответникът следва да заплати сумата от 510 лева, представляваща главница за периода: от 01.09.2022 г. до 30.11.2022 г., ведно със законната лихва за период от 22.12.2022 г. до изплащане на вземането, както и сторените разноски: адвокатско възнаграждение в размер на 460 лева, платимо по сметка на кредитора и 25.00 лева – държавна такса. Сочи се, че вземането произтича от следните обстоятелства: неизплатено увеличение на трудово възнаграждение за периода: от месец 09.2022 г. до месец 11.2022 г., както и неизплатената част от бонуси за периода: от месец 09.2022 г. до месец 11.2022 г.

3

По делото не се спори, че между ищеца в качеството на работник и ответното дружество, в качеството на работодател, е сключен трудов договор № 36/14.02.2019 г., с който ищецът е назначен при ответника на длъжност „склададжия“, с основно трудово възнаграждение в размер на 1400.75 лева, ведно с допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6 % от основното месечно възнаграждение за всяка прослужена година. Нетният размер на трудовото възнаграждение на ищеца бил 1100.00 лева.

Не се спори, също така, че на 27.06.2019 г. между страните било сключено допълнително споразумение, с което възнаграждението на ищеца било увеличено на 1528.09 лева – нетно 1200.00 лева.

Не се спори, че на 18.07.2022 г. ищецът е претърпял трудова злополука, докато слагал кашони на палет. Носейки един от кашоните, С. Ф., вместо да заобиколи ел. палетната количка и да го сложи на палета, който е на вилиците й, е искал да мине напряко през кабината на машината, при което е ритнал с коляно металния ръб на количката. Във връзка с инцидента ищецът е отсъствал от работа в продължение на 14 /четиринадесет/ дни.

В ответното дружество били приети Вътрешни правила за увеличение на работните заплати, считано от 01.09.2022 г. /лист 50/, съгласно които актуализацията на трудовото възнаграждение се извършва, считано от 01.09.2022 г., като увеличението може да бъде най-много с 10%, Предпоставките за това увеличение са базирани на няколко критерии: ефективност, отношение и спазване на трудовата дисциплина, наличие или липса на определен брой дни болничен за съответната година /с изключение на коронавирус, карантина, поради коронавирус, отсъствие, свързано със заболяване на дете, отсъствие, свързано с трудова злополука, когато не е виновно причинена от служителя/. Преценката дали трудовата злополука е по вина на служителя е на ръководителите на служителите. Съгласно тези правила, когато ефективността на работника е под 89.99 %, той не получава увеличение, когато ефективността е от 90 % до 99.99 %, служителите получават 70 % от максималното годишно увеличение, а служителите, чиято ефективност е 100 % и повече получават максималното увеличение от 10 %.

Периодът, за който се оценява наличието на посочените предпоставки е: от 01.09.2021 г. до 31.08.2022 г.

Видно от представения по делото болничен лист

№

Е20212972661/13.06.2022 г. /лист 51/, ищецът е ползвал отпуск по болест от 13.06.2022 г. до 17.06.2022 г. /5 дни/, с причина за неработоспособността:

„общо заболяване“ и диагноза: „дислепсия“.

Видно от представения по делото болничен лист

№

Е20212972736/22.08.2022 г. /лист 52/, ищецът е ползвал отпуск по болест от 22.08.2022 г. до 26.08.2022 г. /5 дни/, с причина за неработоспособността:

„общо заболяване“ и диагноза: „остра инфекция на горните дихателни пътища, неуточнена“.

Ответникът твърди, а ищецът не оспорва, че на последния е издаден и 4 болничен лист № Е20212198242/19.07.2022 г., въз основа на който същият е ползвал отпуск по болест от 19.07.2022 г. до 01.08.2022 г. /14 дни/, с причина за неработоспособността: „трудова злополука“.

По делото са представени и протокол за трудова злополука № 18/21.07.2022 г. /лист 54/, от който е видно, че комисията е констатирала нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищеца, а именно: че същият, носейки кашона, вместо да заобиколи ел. палетната количка и да го сложи на палета, който е на вилиците й, е искал да мине напряко – през кабината на машината, и е ритнал с коляно металния ръб на количката.

Представени са и обясненията на ищеца във връзка със случая /лист 53/, в които същият признава, че е нарушил правилата за безопасност при работа с ел.палетна количка, като потвърждава, че си е ударил коляното, докато е преминавал през нея /през кантара/, за да обиколи около работното си пале.

Именно отсъствието му по болест повече от позволените дни е било причина ищецът Ф. да не получи максималното увеличение на заплатата за периода: от 01.09.2022 г. до 30.11.2022 г.