Определение № 2053 от 21.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2053 гр. София, 21.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско дело № 20258002101423 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 1357/06.12.2024 г., постановено по в.гр.д. № 1200/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна е потвърдено решение № 1166/05.04.2024г. по гр.д. № 18405/2021г. на Районен съд – Варна, в частта му, с която В. К. М. е осъден да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на В. Й. Д. да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот с ид. № *** по кадастралната карта на [населено място], [община], като приведе /преустрои/ в съответствие с действащите към момента строителни правила и норми, а при невъзможност за това, да премахне изградения в поземлен имот с ид. № *** гараж с ид.№ ***, както и в частта му, с която е отхвърлен предявеният от В. К. М. срещу В. Й. Д. насрещен иск за приемане за установено между страните, че ищецът е собственик на реална част от 14 кв.м. от ПИ с ид.№ *** по кадастралната карта на [населено място], намираща се между съществуващата на място ограда и границата между ПИ с ид. № *** и ПИ с ид.№ ***.

Със същото решение, след частична отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от В. Й. Д. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на В. К. М. да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот 1 с ид. № *** по КК на [населено място], като приведе /преустрои/ в съответствие с действащите към момента строителни правила и норми, а при невъзможност за това, да премахне изградения в поземлен имот с ид.№ *** резервоар за вода, индивидуализиран на комбинираната скица, намираща се на л. 245 между точки 16, 17, 29.

В установения от закона срок против въззивното решение в частта му за уважаване на иска по чл. 109 ЗС и за отхвърляне на насрещния установителен иск за собственост, е постъпила касационна жалба от В. К. М., чрез адв. П. Х..

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал.2, предл. второ и трето ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставени са следните правни въпроси:

1. Дължи ли съдът произнасяне по всички твърдения на страната, като обсъди всяко от тях поотделно и заяви защо го приема за основателно? Следва ли съдът при постановяване на решението си да обсъди всички относими към спора доказателства, доводи и възражения на страните, съгласно изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК, включително в тяхната съвкупност? Сочи се противоречие с Тълкувателно решение №35/14.06.1971г. на ОСГК на ВС; решение №31 от 17.02.1999г. по гр. д. №616/1998г. на ВКС; решение №43/05.04.2013г. по гр. д. №802/2012г. на ВКС, второ г. о.; решение № 112/02.05.2017г. по гр.д .№ 3356/2016г. на ВКС, четвърто г.о.; решение № 25/23.07.2019г. на ВКС по гр.д. № 2299/2018г.; решение №50/22.05.2019г. на ВКС по гр.д.№1441/2018г., първо г.о.; решение № 411/27.10.2011г. по гр.д. № 1857/2010г. на ВКС, четвърто г.о.; решение 21/26.02.2021г. по гр.д. № 2029/2020г. на ВКС; решение № 256/07.01.2021г. по гр.д. № 4293/2019 г. на ВКС; решение № 60142/24.11.2021 г. по гр. д. № 566/2021 г. на ВКС, първо г.о.

2. Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на събраните по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое от доказателствата се приема за недостоверно, съдът следва ли да изложи мотиви за това? Сочи се противоречие с Тълкувателно решение № 1/2013г. по тълк. д.

№1/2013г. на ОСГТК на ВКС; решение по гр.д.№761/2010г. на ВКС, четвърто г.о. и решение №160/13.01.2017г. на ВКС, второ г.о. по гр.д. 2077/2016г.

3. Следва ли искът по чл. 109 ЗС да се уважи по отношения на приетия за 2 търпим гараж, за който е налице съгласие да стои на регулационната линия, като се постанови да се събори цялата сграда, а не само навлизащите от сградата 3 кв.м. в съседния имот? Сочи се противоречие с Тълкувателно решение № 4/06.11.2017г. по тълк. д. № 4/2015г. на ОСГК на ВКС.

4. Представлява ли площта на един урегулиран недвижим имот с ясно определени граници по регулационен план водещ индивидуализиращ белег на имота? Поддържа се противоречие с решение № 704 от 7. 01. 2011 г. по гр. д.

№ 1080/2009 г. на ВКС, четвърто г. о.

5. Променя ли правото на собственост погрешно и противоречащо на регулационния план заснемане на имотна граница между два имота? По този въпрос се сочи противоречие с Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК на ВКС.

6. Следва ли да се зачете обвързващата съда доказателствена сила на представения констативен нотариален акт? Според касатора по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК на ВКС.

От ответника по жалбата В. Й. Д., чрез адв. Б. Х., е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата.

В срок против въззивното решение в частта му за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС е постъпила касационна жалба от В. Й. Д., чрез адв. Б. Х., в която са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставени са следните правни въпроси:

1.Дали установеното незаконно строителство, извършено при отклонение на строителните правила и норми /неспазено отстояние от регулационната линия/ ограничава, смущава или пречи на допустимото пълноценно ползване на имота, според предназначението, отдадено му от засегнатия собственик на съседен имот, предпоставящо защита по чл.109 ЗС на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие или вредно отражение върху правото на собственост? Дали в такива случаи засегнатият собственик следва да установи, или да наведе твърдения, в какво се изразяват пречките за ползването по предназначение? Сочи се противоречие с т.З от 3

Тълкувателно решение № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС и решение № 46/04.04.2013г. по гр.д. № 623/2012 г., на ВКС, II г.о.

2. Ако се приеме, че ищецът не е длъжен да доказва в какво се изразяват пречките, които му създава изграден на имотната граница незаконен строеж, но е длъжен да изложи твърдения в този смисъл, как следва да постъпи въззивният съд, ако прецени, че изложените твърдения са недостатъчни - да отхвърли иска като неоснователен или да даде възможност на страната да допълни и поясни твърденията си? Поддържа се противоречие с т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и прецени всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност? Допустимо ли е при приложението на чл. 47, ал. 2 ЗУТ съдът да извършва разграничение между подземно и надземно изграден обект в съседен имот, собственост на ответника, без дадено съгласие и при нарушаване на правилата за отстояние на строежа до съседния имот, собственост на ищеца, след като законът не предвижда и не прави такова разграничение? Поддържа се противоречие с решение № 97/08.04.2016г. по гр. дело № 5363/2015г. на ВКС, ГК, IV г. о.; решение 411/27.10.2011г. по гр. дело № 1857/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о.и решение № 125/29.05.2012г. по гр. дело № 534/2011 г. на ВКС, ГК, IV г.о.

В срок е постъпил писмен отговор на касационната жалба от В. К. М., чрез адв. П. Х., с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационните жалби са допустими: подадени са от легитимирани лица /страни по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд.

Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.109 ЗС, предявен от В. Й. Д. за осъждане на ответника В. К. М. да преустанови неоснователните си действия, с които й пречи да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот с идент. № *** по кадастралната карта на [населено място], [община], като събори изградения в поземлен имот с идент.

№ *** гараж с идент. № ***, както и да премахне изградения в същия имот резервоар за вода.

За съвместно разглеждане е приет и предявеният от ответника В. М. насрещен 4 иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на В. Д., че М. е собственик на реална част от 14 кв.м. от ПИ с идент. № ***, заключена между ПИ с ид.№ *** и ПИ с идент. № ***, повдигната с жълт цвят на представената по делото комбинирана скица.

Въззивният съд е приел, за безспорно, че по действащата кадастрална карта гаражът и резервоарът са разположени в имота на ответника с идентификатор № ***. Твърденията на ищцата, че гаражът навлиза в имота й, а резервоарът е на граничната линия между имотите, налагат произнасяне по въпроса за точното местоположение на границата между имотите на страните.

За да се произнесе по насрещния иск на В. М. с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване правото му на собственост върху реалната част от 14 кв.м., заснета в КК като част от ПИ с ид. № ***, въззивният съд е приел за установено, че ищцата по главния иск и ответница по насрещния иск В. Д. е собственик на ПИ с ид. № *** въз основа на извършени в нейна полза разпоредителни сделки - договор за издръжка и гледане, сключен с дядо й Д.

Д. през 1978г. и договор за покупко-продажба, сключен с майка й Р. Л. през 1978г. Ответникът е собственик на ПИ с ид. № ***, ведно с построените в него жилищна сграда, гараж с ид. № ***, като по отношение на тях се легитимира като собственик въз основа на констативен нотариален акт № 33/2021г.

Въззивният съд е приел за установено въз основа заключението на съдебнотехническата експертиза, че за територията, в която се намират имотите, са действали кадастрален план от 1962г. и регулационен план, одобрен през 1963г.; кадастрален план от 1981г. и регулационен план от 1984г. и ЗРП, одобрен през 1990г. Кадастралната карта е одобрена през 2015г.Всички действащи кадастрални и регулационни планове в периода от 1962г. до 2015г., когато е одобрена кадастралната карта, отразяват по един и същ начин имотната граница между имотите на страните. По всички действащи планове е било налице пълно съвпадение между имотната и регулационната граница между имотите на ищеца и ответника. С одобряването на кадастралната карта през 2015г. имотната граница между двата съседни имота е отразена в посока запад от действителното й местоположение, с навлизане в имота на ищцата.

Въззивният съд е посочил, че според вещото лице грешното отразяване на действителното местоположение на границата между имотите по кадастралната карта, се дължи на несъобразяване на кадастралната карта с регулационната граница, която не е променяна от 1963г. При тези 5 доказателства въззивният съд е приел, че действителната имотна граница минава по действащата регулационна граница, като съществуващата на място ограда от бетонни стълбове и мрежа е разположена по регулационната линия.

Съдът е отбелязал, че в този смисъл са и твърденията на ответника в отговора на исковата молба и в насрещния му иск, а именно че границата между двата имота минава по регулационната граница, но тя не е отразена правилно в заснеманията по кадастралната карта. Площта между кадастралната граница и съществуващата на място ограда, разположена по регулационната линия, е 13 кв.м. Поради грешното отразяване на кадастралната граница не по регулационната линия между двата имота, а на запад от нея , процесните 13 кв.м. попадат в ПИ с ид. № ***, но фактически са част от собствения на ищцата имот с ид. № ***.