Решение № 1274 от 04.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1274 гр. Варна, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Бончева при участието на секретаря Мария Пл. Минкова като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно дело № 20243110203570 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на Н.

М. П., против заповед за задържане на лице рег. № 433зз-469/11.09.2024г. издадена на осн. чл.72 ал.1 т.7 от ЗМВР от мл. инсп. Т*** С*** М*** на длъжност старши полицай при 1 РУ при ОД МВР –Варна.

В жалбата се излага, че заповедта е издадена при съществени процесуални нарушения, поради което се моли да бъде отменена като незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателя моли за отмяна на заповедта, поради нейната незаконосъобразност и необоснованост.

Ответната страна се явява лично мл. инсп. Т*** С*** М*** на длъжност старши полицай при 1 РУ при ОД МВР –Варна в първото съдебно заседание и оспорва жалбата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, въз основа на събраните по делото 1 писмени и гласни доказателства, намира следното от фактическа страна:

С процесната Заповед за задържане на лице лице рег. № 433зз-469/ 11.09.2024г. издадена на осн. чл.72 ал.1 т.7 от ЗМВР от мл. инсп. Т*** С*** М*** на длъжност старши полицай при 1 РУ при ОД МВР –Варна се нарежда задържането на лицето Н. М. П. за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на І РУ ОД МВР-Варна, издадена в 10и40ч. на 11.09.2024 г.

На задържания са разяснени правата му по чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 и чл. 73 ЗМВР, същият е подписал и декларация приложение № 1 към чл. 15, ал. 2 ЗМВР.

Установява се от събраните по делото доказателства, че на 11.09.2024г. жалбоподателя бил задържан на осн. чл.72 ал.1 т.7 от ЗМВР във връзка с чл.393 ал.1 и чл.391 ал.3 от Закона за съдебната власт. Предвид това обстоятелство жалбоподателя бил отведен и задържан в І РУ ОД МВР-Варна.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, в пределите на материалната му компетентност по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. По делото е приложено удостоверение от ОД МВР –Варна, видно от което мл. инсп.Т*** С*** М*** е бил назначен на длъжност старши полицай при 1 РУ ОД МВР-Варна към дата 11.09.2024г.

Заповедта съдържа и предвидените задължителни реквизити: името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основание за задържане, данни, идентифициращи данни за задържаното лице, дата и час на задържането. Изрично е посочено в заповедта, че същата се издава на основание чл. 72, ал. 1, т.7 от ЗМВР. Неоснователни поради това са доводите на жалбоподателя за обратното.

В закона е предоставена възможност на полицейския орган да действа при условията на оперативна самостоятелност, при наличието на законовите предпоставки за това. Процесната заповед е издадена на основание чл. 72, ал.

1, т. 7 от ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице в 2 други случаи определени със закон. Конкретно са били посочени разпоредби от Закона за съдебната власт, а именно чл.393 ал.1 вр.чл.391 ал.3 от ЗСВ.

Действително, описанието на фактическото основание е доста лаконично, но от съпътстващата преписка се установяват релевантните за случая обстоятелства.

Основно право и задължение на органите в структурата на МВР и конкретно на полицейските органи е разследването на престъпления, съобразно чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗМВР . Съгласно разпоредбата на чл.393 ал.1 от ЗСВ -Личният състав на Главна дирекция "Охрана" при осъществяване на функциите по чл. 391, ал. 3 има правата и задълженията по чл. 64, ал. 1, 2, 4 и 5, чл. 65, 66, 70, чл. 72 - 74, чл. 76, 80, 91 и чл. 81 - в случаите по чл. 70, ал. 1, т. 1, 4 и 5, чл. 85, 86, чл. 87, ал. 1, 2, 5 - 7 и чл. 100 от Закона за Министерството на вътрешните работи и по Указ № 904 за борба с дребното хулиганство. Главна дирекция "Охрана" организира и осъществява охраната на съдебните сгради и на сградите на Министерството на правосъдието, предназначени за централната администрация, както и на сградата на Агенцията по вписванията - Централно управление; осигурява реда в съдебните сгради и сигурността на органите на съдебната власт при осъществяване на техните правомощия, както и реда и сигурността в сградите на Министерството на правосъдието, предназначени за централната администрация, и в сградата на Агенцията по вписванията - Централно управление; организира и осъществява охраната на съдии, прокурори и следователи - при условия и по ред, определени с инструкция на министъра на правосъдието, съгласувана с пленума на Висшия съдебен съвет.

Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР в случая обвързана с посочените разпоредби на Закона за съдебната враст изисква да са налице данни, че лицето е извършило нарушение, а не да му е повдигнато обвинение или да са налице достатъчно данни за образуването на наказателно производство. За да кореспондира правното с фактическото основание за издаване на заповедта не е необхоД. лицето към този момент да е било привлечено като обвиняем, а е достатъчно да са налице данни за извършено нарушение, каквито данни са събрани от полицейските органи при задържането на лицето. Въпросите дали конкретно лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда 3 н а чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.

В случая от приобщените по делото писмени доказателства и от показанията на разпитаните свидетели, безспорно се установява, че са били налице данни за провеждане на протестни действия от страна на жалбоподателя пред сградата на Районен съд Варна и по точно пред Държавното съдебно изпълнение. Видно от събраните гласни доказателства в конкретния случай жалбоподателя е говорил по мегафон, като е изричал многократно името на държавен съдебен изпълнител М*** Ж****.

Свидетелите заявяват, че не помнят точните реплики на жалбоподателя, но споделят, че са ги приели като обидни, а поведението на жалбоподателя възприели като заплашително към съдебния изпълнител. В тази връзка и тъй като сградата на Районен съд гр.Варна има периметър за сигурност служителите на ГД“Охрана“ гр. Варна ограничили движенията на жалб. Н. П., съпроводили го до Районния съд и там го предали на служителите на 1 РУ ОД МВР гр. Варна, чийто служител в последствие издал процесната заповед за задържане.

Жалбоподателят прави възражения и излага твърдения, че към дата 11.09.2024г. бил имал разрешение от О*** В*** да извършва протестни действия пред Районен съд Варна за което разрешение уведомил служителите на ГД „Охрана“ гр. Варна, като им показал това разрешение на телефона си.

След внимателно запознаване с приложените по делото доказателства съдът намира следното -О*** гр. Варна е изпратила уведомление до ГД“Охрана“Варна, че на жалб. П. е разрешено да провежда протестни действия на 30 метра от сградите Районен и Окръжен съд гр.Варна в период от 11.09.2024 до 11.10.2024г., като това уведомление е получено на дата 12.09.2024г.

В тази връзка съдът приема, че към дата 11.09.2024г. служителите ГД „Охрана“ гр. Варна не са били запознати с цитираното разрешение дадено от Община Варна на жалбоподателя. Жалбоподателят не е представил на служителите на ГД Охрана Варна и на служителите на 1 РУ ОД МВР Варна разрешение оформено като официален документ. Съдът намира, че в конкретния случай не е достатъчно горепосочените държавни служители да бъдат уведомявани по избрания от жалбоподателя начин.

4

Съдът намира, че правото на протест, когато за това е дадено необхоД.то разрешение принадлежи на всеки български гражданин, но не следва протестните действия да излизат извън рамките на закона и с тях да бъде уронван авторитета на органите на съдебната власт.

Тези данни според съда са напълно достатъчни, за да се направи предположение, че жалбоподателят има съпричастност към описаното в процесната заповед. Както бе изложено по-горе, нормата на чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР изисква да са налице данни, че лицето е извършило нарушение или престъпление, а не да му е повдигнато обвинение или да са налице достатъчно данни за образуването на наказателно производство.

Въз основа на изложеното съдът обуславя крайния си извод, че задържането на жалбоподателя е извършено на предвидено в закона основание. Съществувала е необхоД.ст от задържането на жалбоподателя в името на обществения интерес, който е следвало да бъде предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода.

Съгласно нормата на чл. 39, ал. 1 от АПК фактите и обстоятелствата от значение за правния спор се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон и които са редовно събрани по реда на АПК или специални закони (аргумент от чл. 39, ал. 2 от АПК ).

При горния анализ се налага извод за доказан фактически състав по чл.

72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР. Заповедта съответства на материалния закон и на неговата цел, а подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК , съдът РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба на Н. М. П., против заповед за задържане на лице рег.

№ 433зз-469/11.09.2024г. издадена на осн. чл.72 ал.1 т.7 от ЗМВР от мл. инсп.

Т*** С*** М*** на длъжност старши полицай при 1 РУ при ОД МВР –Варна.

Решението подлежи на обжалване с касационна

Административен съд – гр. Варна в 14 - дневен срок от днес.

5 жалба пред

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6