Протокол № 432 от 30.06.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 432 гр. Варна, 30.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова при участието на секретаря М. Д. М.ова

Сложи за разглеждане докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело № 20263100900155 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 14:08 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ „ДИНИПО” ЕООД, редовно призован, не се явява законният представител на дружеството, представлява се от адвокат М. Д., редовно упълномощeн с подаване на исковата молба.

ОТВЕТНИКЪТ „СЕЙМ ДЕЙ ТРАНСПОРТ” ЕООД , съгласно отразеното в разписка за връчване на призовката е нередовно призован, доколкото е посочена дата 22.06.2026г. Същевременно съдът констатира, че на 28.05.2026г. с вх. № 17283 ответникът чрез процесуален представител е депозирал становище по Определение № 834/20.05.2026г. с което производството по делото е насрочено за настоящото открито съдебно заседание, което сочи, че най-късно на 28.05.2026г. ответникът е редовно уведомен за датата на провеждане на настоящото съдебно заседание. В залата се явява процесуален представител адвокат А. С., редовно упълномощена с пълномощно по делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

АДВ. С.: Аз поддържам, че не са налице необходимите предпоставки за разглеждане на делото в настоящия съд, поради своевременно направено възражение за местната подсъдност и считам, че предявения иск с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД има облигационен характер, а съгласно 105 от ГПК следва да бъде предявен пред съда по седалището на ответника. Като съдебната практика е последователна, че претенцията по 233, ал.1 ЗЗД е договорна, а не е вещна. И в този смисъл аз соча Определение № 3664/23.12.2025г. на ВКС, поради което моля съдът да уважи направеното възражение за местна подсъдност и на основание 118 и 119, ал.2 от ГПК вр. с 105, да препрати по компетентност за разглеждане от Окръжен съд – Русе.

1

Като в условията на евентуалност поддържам вече направеното искане за спиране на настоящото на основание 229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт по гр.д. № 6048/2025г. по описа на Районен съд - Русе между същите страни, като считам, че посоченото решение ще има значение за правилното разрешаване на спора, тъй като там предмет на установяване са фактите относно прекратяване на договорното правоотношение за наем, самото освобождаване и предаване на фактическото държание върху имота.

Поддържам депозираната молба от 22.06.2026г. и всички направени възражения с нея.

АДВ. Д.: Поддържам становището от 24.06.2026г. Взел съм отношение както по направеното възражение за подсъдност, така и по отношение спиране на настоящото дело. Считам, че е налице процесуална преклузия, тъй като ответната страна не е депозирала отговор и е пропуснала възможността да направи възражение за подсъдност, поради което считам, че искането не трябва да бъде уважено и да се даде ход на делото.

По отношение на искането за прекратяването на настоящото дело и изпращането му по компетенция към Районен съд - Русе също съм взел отношение в становището.

По отношение на искането за спиране на настоящото дело считам, че не са налице преюдициални спорове, тъй като предмета на делото, което е заведено в Районен съд - Русе е за заплащане на дължими наемни цени, както и за заплащане на неустойки. Така че предметите на двете дела - на настоящото и на това, което се води в Районен съд – Русе не са идентични.

Ищецът връчва на процесуалния представител на ответната страна препис от становище вх. № 20734/25.06.2026г.

АДВ. Д.: Пуснал съм го в системата вчера, но е входирано с днешна дата, но и днес е в срок, с оглед на дадената ми възможност да изразя становище.

АДВ. С.: Считам, че не са настъпили преклузиите по отношение на ответника относно сочене на доказателствени средства и формулиране на доказателствени искания, тъй като исковата молба е била оставена без движение, като фактическото основание на иска, именно твърдяното прекратяване на договора от 28.05.2025г. е било уточнено от ищеца едва на 25.06.2026г., а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГК на ВКС, срокът за отговор на ответника, съответно произтичащите от това последици на преклузиите започват едва с връчване на редовна искова молба, като всъщност такава не е връчена и към 23.04.2026г. към определението на съда, с което се разпорежда за придвижване на жалбата. Всъщност самото фактическо основание на иска тогава не е било уточнено от ищеца, за да можем ефективно пък да упражним правото на защита на ответника, поради което и в 2 извод на това, самата искова молба в нейната редовна форма никога не е връчена надлежно. Поради това моля съдът да приеме, че не е настъпила преклузия и да допусне в случай, че не уважи възраженията по процесуалните предпоставки за разглеждане на делото да допусне в условията на евентуалност доказателствените искания, които ще бъдат направени в настоящото съдебно заседание.

АДВ. Д.: Тъй като сме в бързо производство, на ответника също така беше указано, че има възможност да вземе становище по определението за насрочване на делото, както и да формулира своите възражения и доказателствени искания. С въпросното становище, което е депозирано от ответната страна, отново не бяха направени никакви доказателствени искания, а само възражения за местна подсъдност и искане за спиране на настоящото дело. Поради което считам, че е налице процесуална преклузия и моля никакви доказателствени искания да не бъдат уважавани, предвид на това, че сме в особено производство, а именно бързо производство.

СЪДЪТ, по направеното възражение за местна неподсъдност на производството по делото : Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал.4 от ГПК във всички други случаи, извън тези по ал.1 – 3 на чл. 119 възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба. Както е и посочено в Определение № 834/20.05.2026г., и не е оспорено в срока за отговор на исковата молба ответното дружество „Сейм Дей Транспорт“ ЕООД не е подало писмен отговор, в който по силата на цитираната по-горе разпоредба е било оправомощено да заяви възражението си. Същото е заявено извън срока, поради което и е преклудирано.

С Определение № 834/20.05.2026г. исковата молба в своята цялост е приета за редовна. Дадени са указания на ищеца за ангажиране на доказателства във връзка с определени негови изявления, релевантни към предмета на доказване, поради което и

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като преклудирано възражението на ответника за местна неподсъдност на производството по т.д. № 155/2026г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от уведомяването на страните – от днес чрез процесуалните представители.

По отношение на искането за спиране на производството, СЪДЪТ намира, че липсва преюдициалност на спора пред Русенския районен съд спрямо настоящото производство, доколкото в настоящото производство се поставя на разглеждане единствено въпроса за наличието на валидно наемно правоотношение и настъпило ли е прекратяване на договора, т.е. настоящия 3 спор не е обусловен от изхода на спора за други имуществени претенции, поради което СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за спиране на настоящото производство до решаване на производството по гр.д. № 6048/2025г. по описа на Районен съд – Русе.

АДВ. С.: Относно призоваването ни, заявявам, че узнахме от Русенския районен съд за заседанието, преди подаване на становището ни.

СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

СЪДЪТ, на основание чл. 143, ал. 1 ГПК във вр. чл. 377 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическа страна на спора.

АДВ. Д.: Поддържам исковата молба така, както е предявена, ведно с уточнителната молба.

АДВ. С.: Изцяло оспорвам исковата молба и направените претенции в нея от ищеца, като считам, че там никъде няма оплакване за фактическото държане от наемателя, съответно неговия отказ да преустанови ползването и държането върху имота. Като за доказване на това искам да представя доказателства пред съда и да направя искане да бъдат приобщени материалите заверени като преписи от гр.д. № 6048/2025г. като факти, които са релевантни към спора, които да бъдат преценени по вътрешното убеждение на настоящия състав.

АДВ. Д.: Този имот е заключен. Ключовете са в ответника. Не са предадени. Поканили сме ги да ги предадат, видно от покана, изпратена по електронна поща. По делото в Районен съд – Русе ответникът твърди, че са оставили ключовете на вратата, на някаква служителка ги били дали. Но ние сме ги канили с писмена поканата да дойдат да ни предадат имота. Има я налична по делото. Тази, която е изпратена по имейл в срок до 31.05.2025г.:

Моля да ни върнете имота и да ни го предадете така, както е предаден. Да съставим приемо-предавателен протокол за предаването му, както и за състоянието, в което се намира. Отговор от ответната страна няма. Просто се твърди, че някой бил оставил ключовете от вътрешната страна. Но повече от година имотът стои заключен. Ние не може да го ползваме. Трябва да го 4 разбием накрая, да извършим самоуправни действия, защото ключовете не се връщат. Въпреки многократните покани, въпреки многократните дела. Вече второ дело водим, нали те не са с единичен предмет, но те много добре знаят, че ние твърдим, че не можем да си ползваме имота. И това е установено със свидетелските показания по другото дело.

Имотът е заключен с три броя ключове, които са вписани в Приемопредавателен протокол за предаване и тези ключове не са ни върнати и имотът стои заключен със същия ключ, който сме предали. На 19.07. сме предали три броя ключа. След прекратяване на договора сме ги поканили да върнат ключовете. То прекратяването не се оспорва и от ответната страна. Те просто оспорват, че са го прекратили на друго основание. Но и двете страни твърдят, че този договор за наем е прекратен. Не спорим, че договорът е прекратен.

АДВ. С.: Да, това е безспорно.

АДВ. Д.: Но факт е, че той стои заключен и повече от една година идват наематели, искат да го ползват, но не може. Трябва да разбием катинара и ключалките, защото водим дела.

Засега нямам други доказателствени искания, защото те установяват както надлежното прекратяване на договора, така и покана за предаване имота. С оглед на ответната страна може да поискам, но считам, че техните искания вече са преклудирани с оглед и на разпоредбата на чл.313 ГПК, която урежда бързото производство. В определението, с което се насрочва, първо няма отговор на искова молба, няма никакви доказателствени искания в нея, после е дадено възможност на ответника да вземе становище по определението, с което се докладва делото. Също няма никакви доказателствени искания. И сега ако направят доказателствени искания, това ще цели единствено протакане на този процес и имотът може би още 5 месеца ще седи заключен и ние ще търпим вреди.

АДВ. С.: Освен, че оспорваме всичко изложено в исковата молба като претенции и като направени твърдения, аз твърдя, че договорът за наем е прекратен на 06.05.2025г. и то по инициатива на самия наемател, като е спазил три месечното предизвестие. На 28.03.2025г. е предаден самия ключ за имота на служител на „Динипо“, от който е получил тези три броя ключове и който всъщност е присъствал на първоначалното предаване на имота от страна на наемодателя към наемателя, което съответно е установено със свидетелските показания в другото производство, за които настоявам да се приобщят материалите. Отделно това предизвестие, което е изпратено на 28.05. е на имейл адрес, който за пръв път ищецът използва. Напротив! Цялата кореспонденция във връзка с изпълнението на този договор и утвърдената практика между търговците е между имейлите ********** **********, за което искам да представя цялостната комуникация за целия срок на договора по абсолютно всички въпроси, които го касаят. Настоявам, че връченото на 28.05. на този имейл уведомление всъщност е след настъпване на прекратяване на облигационната връзка между страните и няма как то да 5 породи каквито и да било правни последици. Към таза дата задължението по 233 ал.1 от ЗЗД за връщане на имота е било изпълнено и съответно самия факт, че ищецът е разполагал с ключ, узнал е, че имотът е свободен и всеки момент е могъл да упражнява фактическата власт, всъщност това изключва твърдението, че към датата на предявяване на иска, той е бил лишен и има някакво задържане от ответника. Отделно никъде няма никакви доказателства за това задържане, че ние владеем имота, че го държим по някакъв начин.