Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 10290 от 15.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 48006/2025
Вид
Определение № 10290
Подписан
15.03.2026
В сила
15.03.2026
Състав
ЦВЕТИНА ВАНЬОВА КОСТАДИНОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10290 гр. София, 15.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110148006 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на подадена от Е. С. А. срещу „Ти Би Ай Банк“ АД искова молба, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

Представените по делото писмени документи са допустими и относими към спора, поради което същите следва да бъдат приети като доказателства.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 09.04.2026г. от 15:00 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца- препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.

ПРИЕМА представените от страните писмени документи като доказателства по делото.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявен от Е. С. А. срещу „Ти Би Ай Банк“ АД е установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК за признаване за установено между страните, че Договор за потребителски кредит №053438705 от 24.04.2023г. е недействителен поради противоречието му със закона, а при условията на евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 и ал.3 ЗЗД за признаване за установено между страните, че клаузата, предвиждаща сключване на застраховка е недействителна поради противорчието й със закона /чл. 19/, съответно клаузата, уреждаща лихвен процент в размер на 30,39% е недействитела поради накърняване на добрите нрави /чл.9.1/.

Ищцата твърди, че на 24.04.2023г. е сключила с ответното дружество Договор за потребителски кредит №053438705 по силата на който й бил предоставен кредит в размер на 20 000 лева, за срок от 60 месеца, при лихвен процент 30,39%, годишен 1 процент на разходите /„ГПР“/ в размер на 34,88% и общ размер на застрахователната премия от 5 999,98 лева. Счита, че същият е недействителен, като излага подробни аргументи в тази насока. Поддържа, че договорът не е съставен по ясен и разбираем за потребителя начин, тъй като не е ясно как е формирана всяка месечна вноски, какво включва- само главница или и застрахователна премия, нито как е изчислен посоченият ГПР от 34,88%, при положение че предоставената сума е в размер на 20 000 лева, а дължимата сума- 50 844,48 лева. Обосновава, че в последния не са включени като разход начислената застрахователна премия и такса ангажимент.

Намира, че неяснотата относно начина, по който ГПР е формиран води до невъзможност за извършване на преценка дали същият е в рамките на определения от закона максимум. Твърди, че в договора за кредит липсва и ясно посочен лихвен процент на ден, което също е в противоречие с изискванията на закона. Излага съображения относно недействителността на клаузата, предвиждаща сключването на застраховка, като счита, че същата е задължително условие за получаване на кредита, не е уговорена индивидуално и представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1, т.10 ЗЗП. Счита, че нищожна поради противоречие с добрите нрави е и клаузата, в която възнаградителната лихва е фиксирана в размер на 30,39%, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва. По изложените съображения отправя искане за уважаване на предявения иск и прогласяване нищожността на целия договор, а в условията на евентуалност- нищожността на посочените клаузи. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорват предявените искове. Признава се неговото сключване, като се обосновава неговата действителност. Потвърждава се, че застрахователната премия не е включена в общите разходи, които формират ГПР, но се поддържа, че същата не следва да бъде отчитана в тях, доколкото сключването на застраховката не е задължително условие за получаване на кредита. Обосновава се изпълнение и на изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК за посочване на ГПР и обща дължима сума, както и на изискването на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 ЗПК относно погасителния план. Твърди се също, че не е налице и неяснота относно начина на формиране на годишния лихвен процент и неговото прилагане, а именно- на годишна основа към сумата на усвоения кредит. Въз основа на изложеното се отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът разпределя доказателствена тежест между страните, както следва:

В тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване, че страните са сключили Договор за потребителски кредит №053438705 от 24.04.2023г. със соченото от нея съдържание, в това число и на клаузата за сключване на застраховка, респективно на уговорения лихвен процент, както и твърдените от нея пороци.

В тежест на ответника е да докаже валидността на договора и съдържащите се в него клаузи.

ОБЯВЯВА на основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №053438705 от 24.04.2023г. със соченото в исковата молба съдържание, както че в посочения в него ГПР не е включена като разход дължимата от ищцата застрахователна премия.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в 2 изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3