Решение № 19558 от 19.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19558 гр. София, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседА.е на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110152775 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

19.10.2026 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседА.е на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Гергана Баракова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 52775/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу А. С. Е., Л. С. Д. и В. С. Е., в която се твърди, че ответниците били потребители на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. ****************************, като била доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 2290,48 лева за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., но ответниците не я били заплатили, поради което изпаднали в забава и дължали и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 283,21 лева за периода от 15.09.2023 г. до 30.01.2025 г. Навежда доводи, че била предоставена услугата дялово разпределение, която също не била заплатена, като се дължала сумата от 54,85 лева за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., а освен това поради изпадането в забава се дължала и мораторна лихва в размер на 11,27 лева за периода от 16.07.2022 г. до 30.01.2025 г.

1

Навежда довод, че издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което имал правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземА.ята. Иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат разделно претендирА.те суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са подадени идентични отговори на исковата молба от ответниците, чрез особения представител, като претенциите се оспорват. Правят отвод за нередовност на исковата молба, тъй като не била посочена цената на иска. Твърди, че в случая претенцията била недоказана, а писмени доказателствени средства от ФДР не установявали релевантни факти и били неавтентични. Поддържат, че никога не са били връчвА. фактури по отношение претендирА.те суми.

Третото лице-помагач е представило писмени доказателствени средства, като е изразило становище за доказаност и основателност на предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на стрА.те, събрА.те писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно, субективно съединени установителни искове с правно основА.е чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

При релевирА.те в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача; 3) ответникът да е приел наследството на своя наследодател.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на огрА.ченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основА.е и топлопреносното предприятие е сключен договор за 2 продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й … Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на огрА.ченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

От Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ от 12.04.1979 г. се установява, че СГ Е. е придобил собствеността на недвижим имот, находящ се в гр. ************************.

Представено е удостоверение за наследници изх. № РЛН26-УГ51-10357/27.07.2026 г., като се установява, че СГ Е. е починал на 05.09.2006 г., като е оставил за наследници по закон – Л. С. Д. (дъщеря – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН), В. С. Е. (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) и А. С. Е.

(преживяла съпруга – арг. чл. 9, ал. 1 ЗН).

Настоящият съдебен състав намира, че безспорно по делото е установено, че общият наследодател на ответниците е бил собственик на процесния недвижим имот. В случая липсва изрично оспорване на наследствената сукцесия (правоприемство), поради което и съдът намира, че въпреки разпределената доказателствена тежест, то между стрА.те няма спор по отношение наличието на наследственото правоприемство. Тоест, че ответниците са станали собственици на процесния недвижим имот по силата на наследствената сукцесия.

Следователно в случая безспорно е установено наличието на облигационно отношение между стрА.те по силата на валиден договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия.

Правното действие на сключения договор за продажба между ищеца и ответника попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувач е физическо лице. По това гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения– да прехвърли правото на собственост върху описА.те във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна 3 цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.

Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на стрА.те. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.

По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.

Тъй като между ищеца и ответника е установено наличието на валидно облигационно отношение, то съдът намира, че спорът между стрА.те се концентрира върху обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за процесния период, съответно на каква стойност.

Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се изяснява, че за процесния период е доставена топлинна енергия за отопление на имот, която е отчетена на базата на 1 бр. ИРРО, при реален отчет. Вещото лице е посочило, че е доставена и отчетена съобразно нормативните изисквА.я топлинна енергия за сградна инсталация, както и за БГВ, съобразно показА.ята на 1 бр. технически изправен водомер за топла вода. Експертът е направи извод, че стойността на доставената топлинна енергия за период м.05.2022 г. до м.04.2024 г. е в размер на 2290,48 лева.

От заключението на ССчЕ се установява, че за процесния период са извършени плащА.я на 13.05.2024 г. за сумата от 143,50 лева, с която е погасено вземането за топлинна енергия и дялово разпределение за м.03.2204 г.

Съдът, като извърши преценка на заключенията на СТЕ и ССчЕ, съобразно правилото на чл.202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са изгответни обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че експертите са недобросъвестно или заинтересовА. от изхода на правния спор.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая дължимата сумата трябва да бъде определена съобразно СТЕ, доколкото, като е необходимо да се изясни, че при граматическото, систематично и телеологическо тълкуване на чл. 155 ЗЕ от значение при претенцията за заплащане на топлинна енергия, релевантен е единствено размерът на реално потребената топлинна енергия. Обстоятелството, че законодателят е предвидил няколко различни способа за отчитане на топлинната енергия (един от който е и по реална месечна консумация), не придават някакво значение на прогнозните сметки, доколкото самия закон предвижда винаги поне една изравнителна сметка, която има за цел да ликвидира отношенията между стрА.те в облигационното отношение, като отчете реално потребеното количество топлинна енергия. Въпреки това, тъй като от кредитираното заключение на ССчЕ се установява, че са извършени плащА.я в рамките на процесния период, то същите следва да бъдат взети предвид.