Решение № 1070 от 23.11.2021, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 12027/2021
- Вид
- Решение № 1070
- Подписан
- 23.11.2021
- Състав
- ГЕРГАНА БОГОМИЛОВА ЦОНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.118, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 84 · Закон за данък върху добавената стойност
- параграф 1, т.41 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 93, т.9 · Наказателен кодекс
- чл.14, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.305, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.319 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 84 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1070 гр. С., 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20211110212027 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Д.”ЕООД, представлявано от управителя Д.
Л., против Наказателно постановление (НП) № 481346-F489735/29.11.2019., издадено от Л.П. ХР. – началник отдел „Оперативни дейности“ - С. в Централното управление на Национална агенция за приходите, съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г., с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция” в размер на 3000,00 (три хиляди) лева за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на Министерство на финансите (Наредба № Н-18), вр.чл.118, ал.4 от ЗДДС.
В жалбата се релевират възражения за неправилно приложение на материалния закон. Излагат се доводи, че нарушението не води до неотразяване на приходи. Развиват се аргументи за относимост на изведената фактология към хипотезата на чл.185, ал.2, вр.ал.1 от ЗДДС. Моли се за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт. Алтернативно се търси прилагане на закон за същото, по- леко наказуемо нарушение, като бъде 1 изменено основанието за налагане на санкцията и индивидуализирането й в размер на 500,00 лева.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адвокат ТР., с пълномощно по делото, която поддържа жалбата с изложените в нея аргументи. Претендира присъждане на направените в съдебното производство разноски.
Въззиваемата страна Централно управление на НАП /ЦУ на НАП/ - С., редовно призована, се представлява от юрисконсулт Н., която оспорва жалбата. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира за юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Съдът, като изслуша доводите на страните, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, извърши преценка на събраните по делото доказателствени материали – поотделно и в съвкупност, съобразно законовите разпоредби, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице , отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
„Д.”ЕООД е търговец, регистриран в Търговския регистър, с ЕИК 203573200, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к.“Н.“, бл...., вх.Б, ет.6, ап..... Управител на дружеството била Д. Л.. Дейността на същото била свързана с търговия на дрехи. За нуждите на упражняваната търговска дейност дружеството стопанисвало „търговски обект“, по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин с №1147, находящ се на адрес: гр.
С., бул.”Р.” №31 – стоков базар „ИЛ.“.
На 28.05.2019г., в 10:25 часа, инспектори по приходите към ЦУ на НАП 2
–С. – свидетелят АДР. Д. В. и колегата му М.Я.В., извършили проверка на магазина, стопанисван от „Д.“ЕООД. Служители на приходната администрация извършили покупка, след което се легитимирали и пристъпили към реализация на контролната дейност, за нуждите на която изискали документи, свързани с реализираната търговия. Проверката протекла в присъствието на свид. Д. Л., управител на дружеството.
В търговския обект било установено наличието на фискално устройство (ФУ) модел „Т. M20”, с инвентарен номер на ФУ: ... и инвентарен номер на фискална памет .... То било регистрирано в НАП-С. на 10.04.2019г.
Контролните органи изискали от управителката да състави писмен опис на наличните парични средства в касата на обекта, за което тя попълнила предоставена й бланка. В нея отразила като фактическа наличност сумата от 419,17 лева. След това контролните органи изкарали дневен финансов отчет без нулиране от фискалното устройство, като от отразените в него данни установили, че общият оборот за деня към този момент в обекта възлиза на сумата от 50,00 лева, служебно изведени суми в размер на 0,00 лева или обща касова наличност 50,00 лева. Така контролните органи констатирали, че търговецът не е изпълнил задължението си да отбележи всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажба /начална сума в касата, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ във фискалното устройство, експлоатирано в обекта, чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, каквито функции то притежавало. Установена била разлика между отчетената от ФУ и фактически наличната суми, която възлизала на 369,17 лева.
Резултатите от проверката били обективирани в протокол серия АА №0397481 от 28.05.2019г., в който били описани и съответни документи (съставени и иззети при проверката). В същия била вписана изрична покана до управителя на търговеца да се яви в сградата на ТД на НАП – гр.С. с оглед съставяне на АУАН.
След като преценил, че е извършено административно нарушение на разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18 на МФ от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, на 31.05.2019г. свид. А.В. в присъствието на управителя на търговеца Д. Л. и на свидетеля М.Я.В. (присъствала и при установяването на 3 нарушението), съставил АУАН № F489735/31.05.2019г., в който описал констатираните в хода на проверката обстоятелства и отразил цифром и словом нарушените разпоредби. Препис от акта бил предоставен на управителя на търговеца след подписването му. В съответната графа Д. Л. не вписала възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на посочения АУАН било издадено НП №481346-F489735 от 29.11.2019г. от Л.П. ХР. – началник отдел „Оперативни дейности“ - С. в Централното управление на Национална агенция за приходите, съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018г., с което при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от АУАН на дружеството – въззивник, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС била наложена „имуществена санкция” в размер на 3000,00 (три хиляди) лева за неизпълнение на правно задължение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н -18/2006г. на МФ, вр.чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Горната фактическа обстановка се извежда въз основа на събрани по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетеля А.В., частично тези на свид. Л., разписка за връчване на НП, протокол за извършена проверка от 28.05.2019г. № 0397481, дневен отчет от фискално устройство за 28.05.2019г. и опис на парите в касата от същата дата, извлечение от Търговски регистър по партидата на дружеството – въззивник, Заповед № ЗЦУ - ОПР – 17/2018г. на изпълнителния директор на НАП, писмо от ЦУ на НАП – С., изх.№ 168617/17.09.2021г. с приложения – извлечение от информационната система на НАП – Регистър за административнонаказателни преписки, както и пълномощни за процесуално представителство, всички приобщени по реда, предвиден в чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира показанията на свидетеля А.В. - актосъставител, като непротиворечиви и кореспондиращи си с останалите приети за достоверни и относими към предмета на доказване материали. Те позволяват да се проследи хронологията на контролната дейност, респ. поставените в нея акценти и реда за събиране на относимите доказателства. Свидетелят логически свързано възпроизвежда фактите, възприети непосредствено от него и колегата му В. в качеството им на контролни органи при извършената проверка, вида и съдържанието на проверените документи, удостоверени 4 идентично и в изготвения от тях констативен протокол, респ. залегнали като основа на фактологията, възпроизведена в АУАН. В. подчертава, че пред него в хода на контролната дейност самият управител на търговеца е изброил наличната в касата сума, изводимо като факт и от приложения към материалите по делото опис на парични средства в касата. Депозираните от него сведения не са фрагментарни и не указват наличие на заинтересованост и изопачаване на споделените факти. Независимо от служебната му ангажираност към структурата, към която принадлежи и административнонаказващият орган, съдът не намира аргументи, с които да обоснове недостоверност на съдържащата се в предадената от В. информация.
Още повече, когато тя кореспондира и с изводимите от другите обективни доказателствени източници (писмени и гласни такива) факти. Поради това следва да се кредитират с доверие така обсъжданите показания и да бъдат поставени в основата на изводите по съществото на делото.
Приетият за установен факт, свързан с намерената в търговския обект касова наличност, се потвърждава от приложения по делото опис на паричните средства, изготвен от управителя на дружеството, изброил същите в присъствието на проверяващите – факт, удостоверен и в показанията на свид. В.. Допълнителна увереност в правилността на извода за отсъствието на въведени данни в паметта на фискалното устройство позволява и надлежно приложеният към преписката дневен финансов отчет.
Допълват възприетата от съда фактология и показанията на свид. Д. Л..
Разпитана в качеството на свидетел, управителката на санкционираното дружество не отрича факта на неотразяване на сумата от 369.17 лева в паметта на фискалното устройство чрез наличните функции. Излага твърдения обаче, че размерът й се обяснява с отсъствието на инициатива от нейна страна да събира сумите, постъпили в предходните дни в касата. Т.е., излага, че се касае за неотразено начално салдо за съответния ден. Така изложеното от свид. Л. съдът не намира за опровергано от други обективни източници на факти. По делото не са събрани доказателства, указващи друг реален произход на установеата разлика между фактическата наличност и тази, установена като отчет от фисканото устройство. Доводи в различна насока не предлага дори констатираното от проверяващите преди проверката отсъствие на издаден фискален бон за деня по повод извършена от тях контролна покупка, доколкото последната възлиза едва на 2 лева, което като 5 стойност е несъпоставимо с установената разлика, още повече спрямо часа на извършената проверка – сутринта, в непосредствена близост до началото на работния ден и при отсъствие на убедителни доказателства за други реализирани в същия ден и преди проверката неотразени продажби.
Допълнително изясняват фактическата обстановка и валидните писмени доказателства по делото – протокол за извършена проверка, Заповед № ЗЦУ – ОПР – 17/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП и справка от регистър на наказателни постановления, предоставена от НАП, като същите са в унисон помежду си и с показанията на свидетеля, което и по аргумент от нормата на чл.305, ал.3 от НПК не налага подробно и отделно обсъждане.
Цялостният анализ на писмените и гласните доказателства по делото водят този съд до еднозначни и категорични фактически изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление.