Решение № 522 от 10.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 522 гр. София, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

И. Ал. Стоилов при участието на секретаря Вероника Р. Д. в присъствието на прокурора С. Д. Т. като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100602413 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

Делото е образувано по жалба от адв. И. като пълномощник на подс. С. Н. Т. срещу Присъда, постановена на 08.01.2026 г. по НОХД № 7685/2025 г. на СРС, НО, 11-ти състав.

С обжалваната присъда, съдът е признал подс. С. Н. Т. за виновен в извършването на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, като на осн. чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия било определено общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години. На осн. чл. 66 от НК, първоинстанционният съд отложил изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от три години.

Със същата присъда, подс. Т. бил осъден да заплати направените по делото разноски.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от постановената присъда, като се моли същата да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан.

Съдът, след като се запозна с въззивната жалба и с материалите по делото, намери, че за правилното изясняване на обстоятелствата по същото не се налага провеждането на съдебно следствие във въззивната инстанция.

В хода на съдебните прения, адв. И. поддържа въззивната жалба, като същевременно отбелязва, че делото е следвало да бъде върнато на прокуратурата за повдигането на обвинение на друг участник в процесното деяние, като счита, че подзащитения й не следва 1 самостоятелно да носи отговорност за извършеното.

Подс. Т. поддържа казаното от защитника му.

Представителят на прокуратурата счита въззивната жалба за неоснователна, като приема, че делото е изяснено изцяло от фактическа и правна страна и намира първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна и моли същата да бъде потвърдена.

С правото си на последна дума, подс. Т. заявява, че процесните удари не са били нанесени от него, а от И.Д..

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 14 въззивен състав, след като обсъди доводите в депозираната жалба, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:

На първо място, първоинстанционният съд е анализирал задълбочено и подробно събрания по делото доказателствен материал. При това правилно е установил фактите по делото. Ето защо няма основание присъдата да бъде отменена.

След самостоятелен анализ на доказателствена съвкупност по делото, въззивният съд приема за установена фактическа обстановка, идентична с приетата от първоинстанционния съд, а именно:

Подс. С. Н. Т. е роден на ******** г. в гр. Усогорск, Руска Федерация, с българско гражданство, неосъждан, разведен, работи, със средно образование, постоянен адрес: гр.София, ж.к. ********, ЕГН: **********.

Към 13.10.2023 г., св. М.В. Д. живеела на адрес: гр. София, ж.к. „********. Същата имала сключен граждански брак с подс. С. Н. Т., като бракът им бил прекратен на 10.07.2023 година.

На 13.10.2023 г., вечерта, св. Д. се намирала в жилището си, заедно със св. И.К.Я., с когото имала връзка и със св. М.Т.К.. Тримата се намирали в хола на жилището и разговаряли.

Около 23:30 ч., подс. Т., заедно със св. И.С.Д., отишли до жилището на Д., като Т. започнал да удря с неустановен предмет по прозорците на хола. Свидетелите Д., Я. и К. чули шума от тропането по прозореца, като разбрали, че отвън се намира подс. Т., но не реагирали.

След като няколко пъти потропал по прозореца на хола, подс. Т. забелязал, че прозорецът на кухнята бил отворен и тъй като жилището се намирало на първия етаж, решил да проникне през прозореца на кухнята и пристъпил към действие.

В този момент, св. Д. чул шум от кухнята и се отправила натам. Влизайки в кухнята, тя забелязала, че подсъдимият се е покатерил на прозореца и влиза в жилището й. Опитала се да му попречи да влезе, но той успял да я избута и влязъл. В този момент, в кухнята влязъл и св. И. Я., а през прозореца св. Д..

Т. нападнал св. Я., като успял да го повали на земята и започнал да му нанася удари с крака, 2 подпомаган в ударите и от св. Д.. От своя страна, Я. се опитвал да се предпази с ръце от ударите на нападателя си, при което последният му нанесъл силен удар с крак, в областта на лявата ръка и пострадалият почувствал силна болка.

Докато подсъдимият нанасял удари на св. Я., св. Д. се опитала да ги разтърве, при което Т. й нанесъл няколко удара с ръце, в областта на тялото и главата. През цялото време св. М. К. била в хола, като чувала случващото се, в резултат на което подала сигнал на телефон 112.

Подс. Т. и св. Д. разбрали, че е подаден сигнал на тел. 112 и решили да напуснат жилището, като взели ключа от входната врата на апартамента. На излизане от жилището, подсъдимият взел мобилния телефон на Д., с цел - същата да не подаде сигнал на тел. 112 и напуснали жилището. Д. ги последвала, в резултат на което двамата й нанесли още няколко удава по главата и тялото във входа на жилищната кооперация.

Всички описани действия по проникването и ударите във входа били наблюдавани от свидетелите В.Г.Г. и Е.К.Е., които седели на пейка в близост до блока, в който живеела св. Д..

Малко след това на място пристигнали полицейските служители - свидетелите Ц.Д.М. и Д.Н.И... Св. Д. им обяснила, че бившият й съпруг - подс. Т. и неговият приятел - св. Д. са влезли в жилището й, след което са им нанесли побой и са се оттеглили към блок 403.

Полицейските служилите забелязали две лица, в близост до блок 403, като Д. им заявила, че именно това са Т. и Д.. Полицейските служители отшили до двете посочени им от Д. лица, задържали ги и след това ги установили като С. Н. Т. ЕГН ********** и И.С.Д. ЕГН **********.

В хода на досъдебното производство била назначена СМЕ на М.В. Д., заключението на която било, в насока, че на Д. са причинени следните увреждания: контузия и хематом на дясната теменно - слепоочна област на главата; контузия на дясната мишница кръвонасядане по дясната предмишница.

От назначената комплексна тройна СМЕ на И. К. Я. било установено, че на същия е причинено счупване на тялото на лявата лъчева кост и реализирало медико - биологичния квалифициращ признак: трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок по - дълъг от 30 дни от дата на травмата, както и травматичен кръвоизлив от носа, реализирал медико-биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота"; кръвонасядания по лицето, очните ябълки, шията и охлузванията на носа, в съвкупност реализирали медико-биологичния признак „страдание“.

В мотивите си, Софийски районен съд обстойно е анализирал доказателствената съвкупност по делото, а именно: показанията на свидетелите М. Д. (л. 40-гръб и прочетени от л. 31 ДП), И. Я. (л. 41-гръб и прочетени частично от л. 35 ДП), В.Г. (л. 58 и прочетени от л. 26 ДП), Ц.М. (л. 59 и прочетени частично от л. 28 ДП), Д.И. (л. 59-гръб и прочетени от л.

29 ДП), М. К. (л. 60 и прочетени от л. 30 ДП), Е.Е. (л. 76-гръб и частично прочетени от л. 24 ДП) и И.Д. (прочетени от л. 223 ДП); жалба (л. 19 ДП); протокол за оглед на местопроизшествие (л. 22 ДП); заповед за незабавна зашита (л. 47 ДП); медицинска документация (л. 49 ДП; л. 82 ДП; л. 115 ДП); справка от МВР - 112 (л. 64 ДП); справка от 3

СРС (л. 89 ДП; заключения на СМЕ (л. 41 ДП; л. 45 ДП), СТЕ (л. 108 ДП), СМЕ (л. 159 ДП) и СППЕ (л. 185 ДП); ВДС - дискове (л. 112 ДП; л. 156 ДП); справки за съдимост (л. 213 ДП) и за неприключили наказателни производства (л. 214 ДП). Първоинстанционният съд е направил подробен, съдържателен и обоснован доказателствен анализ, с който въззивната инстанция се солидаризира. В мотивите към присъдата, контролираният съд е посочил кои доказателствени източници от тях възприема, в кои части, както и кои обстоятелства счита за установени от тях. Настоящата инстанция намира, че на базата на този доказателствен анализ, първоинстанционният съд е достигнал до правилни правни изводи, които обуславят осъдителната присъда. Тези изводи почиват основно върху свидетелските показания на свидетелите М. Д. и И. Я.. Настоящата инстанция намира, че те са били съпоставени и подкрепени и от останалия доказателствен материал по делото. Районният съд детайлно е обсъдил показанията на посочените свидетели, като коректно е отчел тяхната евентуална заинтересованост от изхода на делото. Поради това, първоинстанционният съд обстойно е коментирал кои обстоятелства намира за установени от техните показания и защо, като същевременно ги е съпоставил с останалите доказателства по делото и ги е разгледал през призмата на общата доказателствена маса. Въззивният съд споделя изложеното от контролираната инстанция и намира показанията на свидетелите за последователни и вътрешно непротиворечиви, поради което ги кредитира изцяло.

В подкрепа на изложеното са и показанията на св. М. К.. Макар и свидетелката да не е била очевидец на нанесените удари от страна на подс. Т., същата е успяла да възприеме неправомерното проникване в апартамента на пострадалата, наличието на физическо съприкосновение в кухнята на жилището, както и получените наранявания по тялото на пострадалия Я.. Въззивният съд намира, че дадените показания са логични и последователни, като същевременно се подкрепят от останалите доказателства по делото.

Предвид това, както и липсата на данни за заинтересованост на свидетелката от изхода на делото, настоящият съдебен състав се доверява изцяло на нейните показания.

Съдът се солидаризира с анализът на районния съд и по отношение обясненията на подс. Т.. В хода на производството пред първа и втора инстанция същия излага твърдения, че не той е извършител на процесните деяния, а неговия спътник св. И.Д.. Същите остават несподелени от останалия доказателствен материал, в частност показанията на св. Я., който категорично заявява, че ударът, които е получил по ръката е бил нанесен именно от подс. Т..

В тази връзка, съдът следва да отчете, че обясненията на подсъдимия имат двойствена природа – както средство на защита, така и на доказателствено средство. Поради тази причина, същите следва да се ценят особено внимателно и в съотношение с останалата доказателствена маса. Именно поради това, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се даде вяра на този доказателствен източник предвид несъответствието с показанията на останалите свидетели и явния опит на подсъдимия да облекчи процесуалното си положение.

В обобщение, въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав е формирано въз основата на правилен анализ на събрания по делото доказателствен материал, като споделя доводите и съображенията му. В 4 този смисъл и след самостоятелен анализ на доказателствата, въззивният съд прие, че изводите, направени от проверявания съд при анализа на доказателствената съвкупност са законосъобразни, обосновани и правилни. А въз основа на същите първоинстанционният съд е достигнал до верен и законосъобразен извод, че подсъдимият С. Н. Т. е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпленията чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.

Категорично по делото се установи пряката причинно-следствена връзка между поведението на подс. Т. и причинените на пострадалите М. Д. и И. Я. травматични увреждания – лека телесна повреда, изразяваща се в контузия и хематом на дясна теменно слепоочна област на главата, контузия на дясната мишница и кръвонасядания на лявата предмишница, които наранявания в съвкупност са реализирали медико-биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, респ. средна телесна повреда, изразяваща се в счуване на тялото на лявата лъчева кост, което нараняване реализирало медико-биологичния признак „трайно затруднение на движенията на левия горен крайник, за срок по-дълъг от 30 дни“.