Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 26557 от 22.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 10111/2026
Вид
Определение № 26557
Подписан
22.07.2026
В сила
22.07.2026
Състав
ЙОАНА КРАСИМИРОВА КАЦАРСКА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26557 гр. София, 22.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОАНА КР. КАЦАРСКА като разгледа докладваното от ЙОАНА КР. КАЦАРСКА Гражданско дело № 20261110110111 по описа за 2026 година

Делото е образувано по подадена искова молба от С. А. П. срещу Френско училище „Виктор Юго“ в София, която е редовна и предявените с нея искове са допустими.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, с който излага становище за нейната неоснователност.

Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства по делото.

Следва да бъде допуснато събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетели при режим на довеждане от страните, а именно: двама за ищеца и двама за ответника, като допускането до разпит на повече от двама на този етап не е необходимо – арг. чл. 159, ал. 2 ГПК.

Искането на ищцата по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи цялото трудово досие на ищцата следва да бъде оставено без уважение, доколкото се цели установяването на обстоятелства, които не са спорни по делото.

Искането на ищцата за даване на обяснения по чл. 176 ГПК не се явява необходимо, поради което следва да бъде оставено без уважение.

Искането на ищцата за допускане на съдебноикономическа експертиза, която да отговори на зададените в исковата молба въпроси следва да бъде оставено без уважение, доколкото между страните липсва спор относно размера на брутното трудово възнаграждение за месец януари 2026 г., поради което и за определяне на размера на дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в конкретния случай не са необходими специални знания.

С писмена молба от 04.05.2026 г. ищцата, чрез процесуалния й представител е направила изявление за оттегляне на иска по чл. 224, ал. 1 КТ. Като взе предвид, че са налице предпоставките по чл. 232 ГПК, съдът намира, че производството по предявения иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ следва да бъде прекратено поради оттегляне на иска.

В законоустановения срок е депозиран и насрещен иск с правно основание чл. 221, ал.

1 КТ. Доколкото с писмена молба от 15.07.2026 г. е заявено оттегляне на насрещния иск и като констатира, че са налице предпоставките по чл. 232 ГПК, съдът намира, че производството по насрещния иск следва да бъде прекратено.

Така мотивиран, съдът

1

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 25.08.2026 г. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.

ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА на основание чл. 159, ал. 2 ГПК събирането на гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели на всяка от страните, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане на трети свидетел.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на съдебноикономическа експертиза.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от ищцата искания по чл. 176 ГПК и чл.

190 ГПК.

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232, изр. първо ГПК в частта относно предявения иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ поради оттегляне на иска.

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232, изр. първо ГПК в частта относно предявения насрещен иск с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ поради оттегляне на иска.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 312, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146, ал.

1 и ал. 2 ГПК:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове, както следва: с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед № 16/02/…2026 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и неговата отмяна; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „учител, начален етап на основаното образование“ при ответника, както и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 1 573,06 евро, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 17.02.2026 г. до 17.08.2026 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.04.2026 г., до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че по силата на трудов договор № 370 от 02.09.2024 г., неразделна част от който е допълнително споразумение № 1 от 01.09.2025 г. е заемала длъжността „учител, начален етап на основаното образование“, с код по НКПС 23415002 при ответника.

С процесната заповед № 16/02/…2026 г. трудовото й правоотношение било прекратено с налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“. Сочи, че съгласно посоченото в заповедта е получен сигнал от М.Р. – отговорник в дружеството „Ф.“ ООД, управляващо училищния стол, в който били изложени твърдения за „проява на неподходящо поведение спрямо децата в групата на 2-годишните по време на храненето в стола на училището, като притиска децата по главата, за да ги принуди да ядат, настойчиво и многократно настоява пред плачещите дежа да се хранят, крещи, докато децата плачат, с което предизвиква видим стрес у тях, използвайки следните изрази: „лигльо“, „да не си си у вас да се лигавиш“, „побързо, кой ще те чака“, „днес ще стоиш гладен“, „голям си ревльо“, които могат да бъдат възприети като засрамващи и подигравателни“. Ищцата твърди, че в заповедта било посочено, че така събраните устни сведения били обективирани в протокол от проведена среща, с който тя не разполагала, тъй като не й бил предоставен. В заповедта било посочено, че въз основа на подадения сигнал била проведена среща между административния и финансов директор на училището и служители на „Ф.“ ООД, които потвърдили информацията от подадения сигнал. Служители на училището дали показания пред директора и твърдели, че почти всеки делничен ден в периода от 01.10.2025 г. до 06.02.2026 г. ищцата проявявала насилие над децата, изразяващо се в „бутане на главите им към 2 чинията, когато не искат да се хранят, принуждаване да ядат, като насилствено се поставя лъжицата в устата, крещене, че трябва да ядат, защото храната струва скъпо и родителите им плащат за нея“. Според ищцата за тези показания бил изготвен доклад от директора на училището от 10.02.2026 г., с който ищцата не разполагала, тъй като не й бил предоставен.

Излага твърдения, че в деня на издаване на заповедта – 16.02.2026 г., преди да бъде издадена, работодателят връчил на ищцата искане за представяне на писмени обяснения в срок до 15 часа на същия ден. Писмените обяснения били депозирани в така определения срок, като непосредствено след това на ищцата били връчени заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, декларация по чл. 333 КТ. Бил й предоставен и комплект документи за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, като й било обяснено, че било взето решение за прекратяване на трудовото й правоотношение с училището и й била дадена възможност да избере на кое от двете основания да се прекрати.

Ищцата излага подробни съображения за това, че прекратяването на трудовото правоотношение било извършено от лица без представителна власт. От справка за актуалното състояние на училището се установявало, че същото се представлява от Б.-Ж.Д..

Уволнителната заповед била подписана от М.М.Б. в качеството й на заместник-председател на управителния съвет на Асоциацията за управление на училището съгласно чл. 17.3. от Устава на Асоциацията и чл. 9, ал. 7 от Устава на училището. Искането за представяне на писмени обяснения било подписано от О.А., посочена като директор на френското училище и пълномощник на г-н Б.-Ж.Д., без приложено към искането пълномощно, а свидетелските показния, послужили като основание за уволнението, били дадени пред Ф.К. – административен и финансов директор на училището и К.Б. – директор на началното училище към Френско училище „Виктор Юго-София“. Сочи, че при прекратяване на трудовото правоотношение не било спазено българското законодателство, тъй като трудовото правоотношение не било прекратено от лица с работодателски функции. Счита, че при уволнението не са взети предвид обясненията на ищцата. Сочи, че не й са били предоставените цитираните в заповедта протокол и доклад, изготвени за събраните устни сведения. Акцентира, че й е бил предоставен изключително кратък срок от няколко часа за изготвяне и предоставяне на писмени обяснения, което възпрепятствало възможността й за реална защита. Счита, че доколкото й били представени два комплекта документи за прекратяване на трудовото правоотношение – процесната заповед за дисциплинарно уволнение и комплект документи за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, това означавало, че работодателят не е имал намерение да направи обективна преценка на твърдените нарушения на трудовите задължения, а е целял прекратяване на трудовото правоотношение. Тези действия на работодателя сочели на тенденциозно отношение към уволнения служител. Намира, че наложеното дисциплинарно наказание не съответства на тежестта на нарушението, както и че нарушението не е в достатъчна степен индивидуализирано. Твърди, че работодателят не е изискал данните по чл. 333 КТ в разумен срок преди уволнението, а преди самото извършване на уволнението. В тази връзка счита, че работодателят е бил длъжен, но не е изискал от ищцата информация дали същата страда от някое от заболяванията, посочени в чл. 1, ал. 1 от Наредбата. Моли съда да уважи предявените искове и претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Твърди, че искането за предоставяне на писмения обяснения е връчено чрез О.А., която била упълномощена от президента и представляващ училището Б.-Ж.Д. да подписва от името и за сметка на училището в качеството му на работодател всякакви административни документи, свързани със служителите на училището, включително, но не само заповеди, вътрешни правилници и трудови книжки, да налага дисциплинарни наказания и други. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ била подписана от М.М.Б. в качеството й на заместник-председател на управителния съвет на Асоциацията за управление на Френското 3 училище „Виктор Юго“ съгласно чл. 17.3. от Устава на Асоциацията и чл. 9, ал. 7 от Устава на училището, тъй като в процесния период председателят на УС на Асоциацията отсъствал.

Излага съображения, че съгласно структурата на управление на училището, последното се управлява от клона на Асоциацията на базата на Спогодба, а клонът от своя страна се представлявал от три физически лица, като действията на управление изисквали минимум представителство на двама от вписаните представители. Б.-Ж.Д. упълномощил другите двама. Посочва, че към искането за предоставяне на обяснения не били приложени подадените сигнали и свидетелски показания, тъй като получените сведения били подробно и конкретно описани в самото искане, което позволявало на ищцата да се запознае със съдържанието на тези документи. Сочи, че към момента на предоставяне на писмените обяснения ищцата не е възразила относно предоставеното й време за депозиране на писмени обяснения. Поддържа, че наложеното дисциплинарно наказание съответства на извършените нарушения, като намира и че нарушенията са достатъчно индивидуализирани в уволнителната заповед. Във връзка с твърденията на ищцата за нарушение на чл. 333 КТ ответникът сочи, че й е била предоставена декларация, която тя отказала да попълни и с оглед отказа й се предполага, че същата не се ползва от закрилата по чл. 333 КТ. Моли съда да отхвърли предявените искове и претендира разноски.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е съществувало между страните трудово правоотношение, което е прекратено с процесната заповед на посоченото основание.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че са били налице предпоставките за възникване на правото за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на посоченото в заповедта основание, както и че са спазени условията на чл. 333 КТ, в случай че това е било необходимо.