Акт от 05.10.2009, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер

107

Година

08.10.2007 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

09.13

Година

2007

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Деян Георгиев Събев

Секретар:

Славея Топалова

Веселина Атанасова Кашикова

Йорданка Георгиева Янкова

Прокурор: като разгледа докладваното от

Деян Георгиев Събев

Въззивно наказателно частен характер дело номер

20075100600185 по описа за

2007 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 57/15.05.2007 год., постановена по Н.ч.х.дело № 142/2007 год., Кърджалийският районен съд е признал С. Ш. А. от с.Кьосево, общ.Кърджали, обл.Кърджали за виновен в това, че на 24.01.2007 год. в гр. Кърджали, чрез твърдени факти в жалба до Районна прокуратура- гр. Кърджали, а именно: че Р. К. А. обещал пари на лица от с. Кьосево, общ. Кърджали да лъжесвидетелстват в негова полза по гр.д.№814/2006 год. на PC- гр. Кърджали, приписал престъпление на Р. К. А. от с. Кьосево, общ. Кърджали - престъпление по чл.147 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба" в размер на 500 /петстотин/ лева, като на основание чл.304 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл.148 ал.2, във вр. с ал.1 т.1 от НК. Осъдил е с присъдата подсъдимия да заплати на Р. К. А. от гр.Кърджали сумата в размер на 200 лв., представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.01.2007 год., до окончателното й изплащане, като е отхвърлил гражданският иск за разликата до пълния му предявен размер от 3 000 лв., като неоснователен. Осъдил е също подсъдимият С. А. да заплати по сметка на Кърджалийския районен съд държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, в размер на 15 лв.

Недоволен от така от така постановената присъда е останал подсъдимият С. Ш. А. от с.Кьосево, общ.Кърджали, който я обжалва чрез защитника си като необоснована и незаконосъобразна. Твърди се в жалбата, че подс.А. изпълнявал свой граждански дълг да уведоми органите на прокуратурата и МВР за едно извършено евентуално престъпление от общ Характер. Твърди, че по никакъв начин не е разгласявал позорни обстоятелства или да е приписвал престъпление спрямо тъжителя Р. А., а разгласяването станало от разследващият орган – служител на МВР, който следвало да извърши дискретна проверка за установяване на истината по жалбата. Счита, че липсва от субективна страна осъществяване на престъпление, за което подс.А. е бил предаден на съд и което да води до ангажиране на наказателната му отговорност. Моли да бъде отменена изцяло обжалваната присъда, като бъде постановена друга, с която подсъдимия С. А. да бъде оправдан за извършено престъпление по чл.147 ал.1 от НК, като бъде отхвърлен и уваженият граждански иск за обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди в размер на 200 лв., ведно с присъдената държавна такса. В съдебно заседание, лично и чрез защитника си поддържа жалбата така, както е предявена. По отношение жалбата на тъжителя в гражданско-осъдителната част изразява становище, че същата е неоснователна, като представя нови писмени доказателства относно семейното си положение, като алтернативно пледира, ако жалбата му не бъде уважена, то да бъде потвърдена присъдата на първоинстанционния съд.

Присъдата на първоинстанционния съд в частта й относно размера на присъденото обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди, респ. в частта й, с която е отхвърлен гражданският иск за разликата от уважения да пълния му предявен размер, е обжалвана и от тъжителя Р. К. А. от гр.Кърджали. В жалбата се твърди, че атакуваната присъда в частта й относно присъденото обезщетение е необоснована. Били събрани обилни доказателства как оклеветяването се отразило на тъжителя, като били засегнати доброто му име, пострадал бил авторитета му, почувствувал се опозорен, окалян и омърсен. Позорните обстоятелства станали известни в цялото с.Кьосево, като от случилото се били разстроени също и съпругата му и цялото му семейство. Моли да бъде изменена присъдата на първоинстанционния съд в обжалваната й част, като бъде увеличено обезщетението за претърпени неимуществени вреди, както е било поискано с тъжбата. По отношение на жалбата на подс.А. изразява становище, че същата е неоснователна. Не сочи нови доказателства.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите, наведени в жалбите, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По жалбата на подс.С. Ш. А. от с.Кьосево, общ.Кърджали.

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото по частен ред обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, като в проведеното от въззивната инстанция съдебно следствие са представени нови писмени доказателства относно семейното положение на подс.С. А. и здравословното състояние на съпругата му. От събраните по делото доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява, че тъжителят и подсъдимият са първи братовчеди /бащите им били братя/, като притежавали наследствени земеделски земи в землището на с. Кьосево, които били възстановени и които ползвали по споразумение. Т. А., който продължително време живял в Република Турция, след завръщането си в България, решил да ползува земеделските земи, дарени му от баща му на 20.03.2005 год., с нотариален акт за дарение на недвижим имот, нот.дело№ 498/2005 год. на нотариус Калин Димитров, действащ в съдебен район Кърджали, които били ползувани до този момент от подс.С. А. Предвид възникнал имотен спор между страните, тъжителят А. предявил иск срещу подс. С. А., по повод на което било образувано гражданско дело № 814/2006 год. по описа на PC- Кърджали. Във връзка с това отношенията между страните се обтегнали. На 24.01.2007 год., подсъдимият С. А. депозирал в Районна прокуратура- Кърджали жалба, по повод на която била образувана преписка с вх. № 199/2007 год. и респективно извършена проверка. В жалбата подсъдимият твърдял, че тъжителя Р. А. бил обещал на няколко души от с.Кьосево - Байрям Юсеин, Бехчет Мехмед Бекир, Мюмюн Юсеин и др., да им даде по 500 лева, за да лъжествидетелствуват в съда в негова полза, но те му били казали, че не могат да лъжат, защото били възрастни хора и се страхували от Аллах. По повод твърденията на подс.А., изложени в жалбата му, била извършена проверка от РПУ- Кърджали, в хода на която на 14.02.2007 год. /на подсъдимия С. А./ и на 02.02.2007 год. /на тъжителя Р. К. А./ били съставени протоколи за предупреждение по ЗМВР. Във връзка с твърденията на подс.А. в жалбата /за обещани пари в размер по 500 лв. от Р. А./, били снети обяснения от св. Байрям Юсеин Юмер, Бехчет Мехмед, Мюмюн Юсеин Юмер, в които всички категорично отрекли тъжителя А. да ги е скланял към лъжествидетелствуване срещу заплащане на пари. Освен свидетелите, и други жители на с. Кьосево узнали за случилото се в разговори помежду си, което създало известно неудобство и притеснение у тъжителя.

С постановление от 06.03.2007 год., прокурор при Районна прокуратура-Кърджали постановил отказ да се образува наказателно производство против тъжителя Р. А., за извършено престъпление от общ характер. Актът на прокурора се основавал на установеното от събраните данни при проверката, а именно: че използуваните от тъжителя А. скици били истински и не били обект на документно престъпление; както и не се установило Р. А. да е предлагал пари на лицата, посочени в жалбата, за да лъжесвидетелстват в негова полза. Прието е, че отношенията касаят гражданскоправен спор, разрешим по съдебен ред.

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подс.С. А., дадени пред първоинстанционния съд, които настоящата инстанция кредитира отчасти; от показанията на разпитаните по делото в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд свидетели Юмер, Рашид, Мустафа и Овчаров, които следва да бъдат кредитирани изцяло; както и от приетите от първоинстанционния съд писмени доказателства.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подсъдимият С. Ш. А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 147 ал.1 от НК – на инкриминираните дата и място – 24.01.2007 год. в гр. Кърджали, чрез твърдени факти в жалба до Районна прокуратура- гр. Кърджали, а именно: че Р. К. А. обещал пари на лица от с. Кьосево, общ. Кърджали да лъжесвидетелстват в негова полза по гр.д.№ 814/2006г. на PC- гр. Кърджали, приписал престъпление на последния, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да постанови присъдата си, съдът е извършил анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като е посочил кои от тях приема и кои отхвърля, излагайки съображенията си за това, като същите се споделят напълно от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. Така, правилно първоинстанционният съд е дал вяра на показанията на св. Юмер, Рашид, Мустафа и Овчеров – че същите били викани от органите на полицията да дават обяснения във връзка с изложените в жалбата на подс.А. до РП – Кърджали твърдения /когато и разбрали за същите/, както и че тъжителят Р. А. не им бил предлагал пари, за да лъжествидетелствуват в съда в негова полза по заведеното от последния против подсъдимия гр.дело № 814/2006 год. по описа на РС – Кърджали, като показанията на посочените свидетели са логични, последователни, кореспондират помежду си и с останалите доказателства по делото. Всъщност, и самият подсъдим не отрича, че е посочил тези обстоятелства в жалбата си до РП – Кърджали /а именно: че тъжителят А. бил обещал пари на лица от с.Кьосево, за да лъжествителествуват в негова полза/, но в съдебно заседание твърди, че това му бил съобщил тъжителят при среща между двамата на пазара в гр.Кърджали. Правилно първоинстанционният съд не е възприел тези обяснения на подсъдимия, тъй като същите не са подкрепени с каквито и да било доказателства по делото.

С оглед изложеното по-горе, настоящата инстанция намира, че показанията на свидетелите, кредитирани от съда, макар и косвени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност със всички останали доказателства по делото, вкл. и с обясненията на подс.А. и жалбата до РП – Кърджали на последния, представена като доказателство по делото, водят до единствено възможният извод относно авторството на деянието и осъществяването му от обективна страна, вкл. и относно времето, мястото и начина на извършването му. В тази връзка следва изрично да се посочи, че твърдяното от подс.А. в жалбата деяние на тъжителя А. – предлагането на пари на лица от с.Кьосево, за да лъжествидетелствуват в негова полза пред съда, осъществява признаците на престъплението по чл. 293 ал.2, във вр. с ал.1 от НК /подбудителство към лъжествидетелствуване/, т.е. налице е приписване на престъпление на тъжителя А. от подс.А., което е една от формите на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 147 ал.1 от НК, в извършването на което е признат за виновен и осъден подс.А. Няма спор и относно обстоятелството, че това приписване на престъпление на тъжителя А., с което се засяга обществената оценка за личността на последния, е станало достояние на множество лица – най-малко на разпитаните по делото свидетели, които са били викани от органите на полицията да дават обяснения във връзка с извършената по повод жалбата на подсъдимия проверка; както и на кмета на селото и близките на тъжителя А. От друга страна, както правилно е приел и първоинстанционния съд, от обективна страна не са налице квалифициращите деянието на подсъдимия обстоятелства – клеветата да е нанесена публично, тъй като п­иписването на престъпление на тъжителя А. не е станало достояние на множество лица вследствие на прякото поведение на подсъдимия, който е подал жалба до РП – Кърджали, но не я е разпространил публично самият той, поради което правилно първоинстанционният съд го е признал за невиновен и го е оправдал в извършването на по-тежко наказуемото престъпление по чл. 148 ал.2, във вр. с ал.1 т.1, във вр. с чл. 147 ал.1 от НК, предмет на тъжбата, прилагайки закон за по-леко наказуемо престъпление, без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. От субективна страна, правилно първоинстанционният съд е приел, че деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината – евентуален умисъл: същият е съзнавал общественоопасният характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици, като е допускал настъпването им, като съдът е изложил изключително подробни съображения в тази връзка, които се споделят изцяло от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни. Същото се отнася и до извършеният от първоинстанционния съд сравнителен анализ между престъплението по чл. 147 ал.1 от НК и това по чл. 286 от НК, като обосновано съдът е приел, изхождайки от мотивите за извършване на деянието /удовлетворяването на свой собствен интерес и постигането на благоприятен изход от гражданскоправният спор с тъжителя А./ и формата на вината /евентуален умисъл/, че в случая подс.А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 147 ал.1 от НК, а не такова по чл. 286 от НК, въпреки, че приписването на престъпление е станало пред надлежен орган на властта /РП – Кърджали/, в чиито правомощия е осъществяването на наказателно преследване спрямо тъжителя А., като настоящата инстанция напълно споделя направените от първоинстанционния съд изводи в тази връзка. Не може да бъде споделен и основният довод на жалбодателя, изложен в жалбата му и в пледоарията на защитника му в съдебно заседание – че подсъдимият просто бил изпълнил свой граждански дълг за уведомяване на надлежните органи за евентуално извършено престъпление от общ характер, тъй като е установено по делото, че посочените в жалбата до РП - Кърджали лица въобще не са разговаряли с подсъдимия по повод спора му с тъжителя А., т.е. подс.А. дори не е попитал преди подаване на жалбата свидетелите по делото дали тъжителя А. е говорил с тях за имуществения спор с подсъдимия и дали им е предлагал да свидетелствуват в негова полза /а още повече да лъжествидетелствуват/, като е изложил в жалбата си непроверени по какъвто и да било начин данни, сочещи на извършено престъпление от тъжителя А., респ. не са налице доказателства по делото, доказващи тезата на подсъдимия – че самият тъжител му бил казал на пазара в гр.Кърджали, че е предложил на свидетелите по 500 лв., за да лъжествидетелствуват в негова полза. С други думи, налага се извода, че в случая не се касае за изпълнение на граждански дълг за уведомяване на надлежните органи, което всяко лице дължи при узнаване или наличие на данни, сочещи на евентуално извършено престъпление от общ характер, а се касае именно за приписване на престъпление, с което подс.А. е целял твърденията в жалбата му да повлияят негативно на обществената оценка за личността на тъжителя.

Разпечатката съдържа 36 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ebee45aa-2f93-4974-8f04-f3aabde1ec83