Определение № 813 от 28.10.2021, Районен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 813 гр. гр. Хасково, 28.10.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20215640101313 по описа за 2021 година

Предявен е от Д. СТ. Ж., от с.У., Община Хасково против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД – София, иск с правно основание чл.439 от ГПК.

Съдът счита, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим по следните съображения:

Във всяко положение на делото съдът е длъжен да следи служебно за наличието или липсата на абсолютните положителни процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск.

В разпоредбата на чл.439, ал.2 от от ГПК ясно е посочено, а и трайната и непротиворечива съдебна практика приема, че искът по чл. 439, ал.1 от ГПК /аналогичен на чл.255, изр.2 от ГПК (отм.)/ може да бъде основан само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Следователно, предпоставки за предявяване на този иск са изпълнителна сила на решението, респ. на заповедта за изпълнение и промени, които са изменили или погасили материалното право, установено със съдебния акт в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Посочените предпоставки касаят допустимостта, а не основателността на иска. В този 1 смисъл са Решение № 101/01.12.1972г. по гр. д. № 95/1972г. на ОСГК на ВС, Решение № 192/28.01.1977г. по гр. д. № 2543/1976г. на ВС, Определение № 233/ 17.04.2009г. по ч. т. д. № 239/2009г. на ВКС, II т. о., Определение № 313/ 25.03.2011г. по ч. т. д. № 157/2011г. на ВКС, II т. о. и др.

В случая наличието на горепосочените предпоставки въобще не се твърди от ищеца. Нещо повече, в уточняващата молба, вх. рег. № 4595/14.07.2021г. изрично е посочено, че предвидената в закона погасителна давност относно процесните вземания е била изтекла към датата на образуване на Ч. гр. д. № 2349/2015г. по описа на Районен съд – Хасково – твърди се, че е била изтекла на 01.01.2012г., а заповедното производство е образувано на 28.10.2015г. Това обстоятелство няма как да бъде „нови факти“ по смисъла на чл.439, ал.2 от ГПК.

Ако пък се приеме, че не е предявен специалният отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 от ГПК, а общият такъв по чл.124, ал. 1 от ГПК, то следва да се има предвид, че, ако в развилото се заповедно производство длъжникът не е възразил в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, издадената заповед за изпълнение влиза в сила и единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по чл.424 от ГПК. Извън тях и след срока по чл.424, ал.2 от ГПК, длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане, каквото се цели и в настоящия случай. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на основанията по чл.423 от ГПК. Определеният в ГПК специален ред за защита на длъжника, срещу който има издадена и влязла в сила заповед за изпълнение, изключва защитата чрез предявяване на иск по общия ред, поради което същият се явява недопустим. Това е свързано с особеностите на заповедното производство, каквото е било проведено в случая. В този смисъл са Определение № 688/14.12.2009г. по ч. гр. д. № 692/2009г. на ВКС, Определение № 480/27.07.2010г. по ч. гр. д. № 221/2010г. на ВКС, Определение № 950/28.11.2011г. по ч. т. д. № 550/2010г. на ВКС, Решение № 165/31.10.2013г. по т. д. № 1202/2011г. на ВКС и др.

Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск е недопустим, поради което и на основание чл.130 от ГПК исковата молба следва да бъде върната, а доколкото вече е образувано дело, производството по него следва 2 да бъде прекратено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА, на основание чл.130 от ГПК, исковата молба, подадена от Д.

СТ. Ж., ЕГН **********, с постоянен адрес – с.У., ул.“****, Община Хасково, съдебен адрес – *****, адвокат Н.Т., против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление - гр.София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова долина”, ул. ”Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, за установяване по отношение на ответника, че ищецът не му дължи следните суми: 1406.20 лева – главница по Договор за издаване на кредитна карта „Visa“, „Electron“, сключен на 16.10.2004г. между него и „ОББ“ АД, прехвърлена с Договор за цесия от 06.12.2013г. на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ведно със законна лихва върху нея, считано от 27.10.2015г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 28.12 лева за държавна такса, за които в полза на кредитора е издаден изпълнителен лист на основание Заповед за изпълнение № 1229/30.10.2015г. по Ч. гр. д. № 2349/2015г. по описа на Pайонен съд – Хасково, поради изтекла погасителна давност, и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1313/2021г. по описа на Районен съд – Хасково.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Хасково в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете

Вярно с оригинала!

3

Секретар: Г.А.!

4