Решение № 271 от 01.07.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. Стара Загора, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тодор Минов при участието на секретаря Деяна Ив. Генова като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно дело № 20265530201488 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е наказателно постановление № 872474-F865176 от 26.01.2026 година на Началник отдел „Оперативни дейности“ –Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ /оправомощена със Заповед № ЗЦУ-30-875 от 23.06.2025 година на изпълнителния директор на НАП/, с което на „Т. С. – СИТИ ЕКСПРЕС“ ЕТ, ЕИК 833077325, със седалище и адрес на управление: гр. Казанлък, ж.к.

„Васил Левски“ бл.28, вх.А, ап.18, представлявано от Т. Д. С. е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 3070 евро /три хиляди и седемдесет евро/ за нарушение по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл.118, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност, във връзка с чл.185 ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и моли съда същото да бъде отменено изцяло.

Въззиваемият чрез процесуалния си представител, взема становище, че жалбата е неоснователна, като в хода на съдебните прения излага съображения, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено. Претендира за разноски.

Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията изложени в жалбата, събраните по делото писмени и гласни доказателства, и становищата, и доводите 1 на страните намери за установено следното:

Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На „Т. С. – СИТИ ЕКСПРЕС“ ЕТ, е съставен Акт за установяване на административно нарушение №F865176 от 29.12.2025 година за това, че при извършена проверка на 17.12.2025 година на обект „Коледна къщичка“ №12, находящ се в град Стара Загора, община Стара Загора, булевард „Цар Симеон Велики“, /южно от Музей на религиите/, стопанисван от ЕТ „Т. С. – СИТИ ЕКСПРЕС“ е констатирано, че търговецът, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ е допуснало нарушение на същата, като е извършена продажба на стоки без функциониращо в обекта фискално устройство /ФУ/ към момента на проверката. За извършената контролна покупка преди легитимацията в 18.10 часа на 17.12.2025 година на един брой свинско шишче, един брой пилешко шишче, един брой кюфте ( 100 грама) и един брой бира „Пиринско“ – кен – 500 милилитра, на стойност 21,50 лева, платени в брой от М. Ю. Х., проверяващ на Т. Д. С. – управител, за което не е издаден фискален касов бон, поради това, че липсва функциониращо Фискално устройство в обекта , нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на наредба № Н-18/13.12.2006 година, нито друг документ. Установена е наличност на парични средства от дневния оборот в размер на 65,00 лева. При извършена проверка в информационна система на НАП е установено, че задълженото лице има регистрирани три фискални устройства: - фискално устройство с регистрационен № 4532802, индивидуален номер DY 499000 – Фискална памет №36657473 с наименование на обекта – „без стационарен обект“, дата на изтичане на контракта – 15.12.2022 година; фискално устройство с регистрационен №3739159, индивидуален номер: DT 386929 – Фискална памет 2599333, с наименование на обекта – „Щанд“ – дата на изтичане на контракта 12.07.2019 година; фискално устройство с регистрационен № 3588849, индивидуален номер: DT 427992 – Фискална памет 2599333, с наименование на обекта „кулинарен магазин“, дата на изтичане на контракта 15.12.2022 година. Тези фискални устройства не са били функциониращи и налични в обекта в момента на проверката. Извършеното нарушение води до неотразяване на приходи.

Тази фактическа обстановка актосъставителят е възприел като нарушение на разпоредбата на чл. 7, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 година на Министъра на Финансите за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление. В същото е посочено още, че дружеството жалбоподател е допуснало нарушение на горецитираната разпоредба, като не е регистрирало всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на 2 продажбите. Нарушението в обжалваното Наказателно постановление е квалифицирано като такова по чл. 7, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 година, във връзка с чл. 118, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност. На дружеството, на основание чл. 185, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност, е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер към минималния за този вид нарушение, а именно - 3070 евро.

За изясняване на обстоятелства по делото се събраха и гласни доказателства.

При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:

Съгласно чл. 7, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 година не се допуска извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по чл. 3 без функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в тази наредба.

На първо място – безспорно е, че проверявания търговски обект се стопанисва от дружеството жалбоподател. Това обстоятелство се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства и по същество не се оспорва по делото. Предвид този факт, по отношение субекта на нарушение е налице специалното качество, предвидено в нормативния акт, тъй като дружеството жалбоподател попада сред лицата, по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 година, като по отношение на същото, във връзка с конкретния търговски обект, не е налице изключението по чл. 28 от Наредбата. Ето защо съдът намира, че административно-наказателната отговорност е ангажирана правилно.

Изпълнителното деяние на разглеждания фактически състав се изразява в бездействие – неосигуряване на фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност при извършване на продажба от задължено по чл.3 от Наредбата лице. От събраните по делото гласни доказателства безспорно се установява, че в момента на извършената контролна покупка, в проверявания търговски обект е нямало функциониращо фискално устройство. Това обстоятелство по същество се признава и от самия жалбоподател – виж писмено становище от 09.06.2026 година. От представените по делото справки за регистрирани фискални устройства на жалбоподателя се установява, че за последния са регистрирани четири броя фискални устройства, контрактът на които е изтекъл към момента на установяване на нарушението. Поради изложеното и съдът намира изпълнителното деяние, като елемент от фактическия състав на административното нарушение за доказано. Съдът намира за неоснователно становището, изложено в жалбата, че изпълнителното деяние на жалбоподателя представлява неиздаване на фискален бон при извършената продажба. Действително нарушението е довело и до такъв резултат, тъй като поради липса на фискално устройство – фискален бон е невъзможно да бъде издаден.

Разглежданото административно нарушение е резултатно – за да е налице разглеждания фактически състав следва да са настъпили вреди за държавния фиск. Съдът намира, че в случая е налице визирания в разпоредбата на чл. 185, ал.2 ЗДДС – нарушението 3 е довело до неотразяване на приходи. Установява се по делото, че към момента на проверката, в обекта е установена парична сума в брой – 65,00 лева, като по делото липсват каквито и да е доказателства към деня на проверката в даден момент в обекта да е функционирало фискално устройство. Ето защо и нарушението е довело до неотразяване най-малко на тази установена сума.

Административно-наказателната отговорност е реализирана по реда на чл. 83 ЗАНН, която се приема като обективна и безвиновна. Безспорно нарушението е извършено във връзка с дейността на жалбоподателя. Поради тази причина и обсъждането на субективната страна на нарушението се явява безпредметно.

Предвид изложеното, съдът намира, че от страна на дружеството жалбоподател действително е било извършено описаното в наказателното постановление административно нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност за допуснатото и описано по – горе нарушение, за юридическите лица и еднолични търговци е предвидено административно наказание имуществена санкция в размер от 6000 до 20 000 лева. При определяне на наказанието съгласно разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН се вземат пред вид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В разглеждания случай е наложено административно наказание от съответния вид в минимален размер, поради което предвид принципа reformatio in pejus, коментарът на последното се явява безпредметен.

Следва да се посочи, че в конкретния случай съдът намира за неприложима хипотезата на чл. 28 ЗАНН, тъй като случаят не се характеризира с ниска степен на обществена опасност. От събраните по делото доказателства се установи, че се касае за системна практика на търговеца, водеща на неотчитане на приходи. За този извод съдът съобрази обстоятелството, че проверката е била извършена в сезонен търговски обект, развиващ дейност във връзка с Коледно-новогодишните празници, в която връзка следва да се заключи, че не се касае за единична продажба, извършена без фискално устройство, а за серия от продажби, в това число и тези, реализирали дневния установен приход на обекта в размер на 65,00 лева.

От друга страна, при извършване на служебна проверка за законосъобразност на наказателното постановление не се установиха нарушения на производствените правила, представляващи основания за отмяна на същото.

Предвид изложеното до тук съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, се явява законосъобразно и като такова - следва да бъде потвърдено.

Предвид претенцията на представителя на въззиваемия за присъждане на разноски, съдът намира, че следва да присъди юрисконсултско възнаграждение към минималния предвиден размер от 102,26 евро.

Воден от горните мотиви, съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 872474-F865176 от

26.01.2026 година на Началник отдел „Оперативни дейности“ –Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ /оправомощена със Заповед № ЗЦУ-30875 от 23.06.2025 година на изпълнителния директор на НАП/, с което на „Т. С. – СИТИ ЕКСПРЕС“ ЕТ, ЕИК 833077325, със седалище и адрес на управление: гр. Казанлък, ж.к.

„Васил Левски“ бл.28, вх.А, ап.18, представлявано от Т. Д. С. е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 3070 евро /три хиляди и седемдесет евро/ за нарушение по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл.118, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност, във връзка с чл.185 ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА „Т. С. – СИТИ ЕКСПРЕС“ ЕТ, ЕИК 833077325, със седалище и адрес на управление: гр. Казанлък, ж.к. „Васил Левски“ бл.28, вх.А, ап.18, представлявано от Т. Д. С. ДА ЗАПЛАТИ на ТД на НАП – град Пловдив, сумата от 102,26 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.