Решение № 23 от 21.02.2024, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Раднево, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20235520100483 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на „Аква билд монтажи“ ЕООД, като участник в ДЗЗД „Раднево 2020“ и ДЗЗД „Раднево 2021“ срещу С. Ж. А.. Ищецът твърди, че между в ДЗЗД „Раднево 2020“ и ДЗЗД „Раднево 2021“ от една страна и Община Раднево от друга страна по реда на ЗОП били сключени договор № 0144 от 18.08.2020 г. и договор № 0185 от 12.11.2021 г., с които било възложено извършване на СМР с предмет „Реконструкция на водопроводна мрежа с. Полски градец, община Раднево“ 1ви и 2ри етапи.

Твърди, че въпросните договори били изпълнени качествено и в срок, за което изпълнените СМР били приети със съставени и подписани съответни протоколи по Акт-образец 15 по отношение на етап 1, а по отношение на етап 2 бил спрян с протокол Акт-образец 10. Твърди, че като дружество било създадено от 2019 г. и продължава да изпълнява строително-монтажни работи в строителния сектор по тази дейност. Твърди, че ответницата С. А. на 28.07.2023 г. при осъществено пряко включване от с. Полски градец в предаването „Денят започва“ по БНТ, заради сигнал от жители на селото, че са без вода повече от 10 дни, в телевизионен ефир на въпрос на репортера Д.П., ответницата отговорила, че „сигнализирали институции във връзка с лошо изпълнение на реконструкцията на водопроводната мрежа етап 1 и 2.

1

Твърди, че с това ответницата свързала липсата на вода в селото с некачествено изпълнение работа от ищеца, което било клеветническо и невярно. Твърди, че ответницата нямала никакъв опит и знания по ВиК конструкции и съзнателно повтаряла насложило се мнение на хора от селото, с което уронвала престижа на дружеството. Излагат се подробни съображения за качественото изпълнение на СМР и за изградения имидж на дружеството в обществото. Твърди, че така изнесените в медиите за масово осведомяване клеветнически данни от ответница ищцовото дружество търпи неимуществени вреди от засягане на имиджа и търговското име на дружеството. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 10000 лв. за претърпените от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Представя писмена защита след дадения срок.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника С. Ж. А., чрез адв. П. от ВТАК, в който взема становище за недопустимост и неоснователност на иска. Твърди, че подаването на сигнали до компетентните органи не представлява противоправно поведение. Твърди, че неспоменаване от ответницата на името на ищеца не води до накърняване на доброто име на ищеца. Твърди, че липсва причинна връзка между деянието и вредата, която ищецът претендира. Твърди, че дейностите по проекта били санкционирани по административно-наказателен ред, а тя като гражданин на община Раднево имала право да изразява становище по отношение на случващото се на територията на общината. Иска отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. Представя писмена защита.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

Принципно за възникване на отговорността на ответника за непозволено увреждане е необходимо ищецът да докаже наличието на следните факти: извършено от ответника противоправно деяние, чиято пряка 2 и непосредствена последица са настъпилите за ищеца и претендирани имуществени вреди. При условията на пълно и главно доказване ищецът следва да докаже всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, с изключение на вината, която на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното.

С протоколно определение от 14.11.2023 г. съдът е обявил за окончателен проекта на доклад по делото, обективиран в определението по чл. 140 ГПК, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил, че не са налице признати, безспорни и ненуждаещи се от доказване факти.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест както следва: ищецът следва да докаже твърдените неимуществени вреди, които да са в причинна връзка с престъпното деяние, за което ответникът е извършил виновно и противоправно.

Относно принципния въпрос дали ЮЛ може да претендира неимуществени вреди от деяния, засягащи тяхната репутация и добро име, е образувано тълкувателно дело № 1/2023 г. на ВКС и ВАС, по което няма постановен задължителен за съдилищата съдебен акт /решение или постановление/. Въпреки това и тъй като не са налице основания за спиране на настоящото производство съгласно правилата на чл. 229 ГПК, съдът следва да даде принципно разрешение на този въпрос, независимо от възможността за инстанционен контрол на съдебното решение.

Принципно пробив в рамките на Европа в тази насока е отдавна постигнат, като първо загатване за пробив е посочено в Решение от 8 декември 1999 г. по дело 23885/94 - CASE OF FREEDOM AND DEMOCRACY PARTY (ÖZDEP) v. TURKEY, https://hudoc.echr.coe.int/bul# {%22itemid%22:[%22001-58372%22]} , съдът уважава иска, що се отнася до поправянето на неимуществените вреди, като присъжда обезщетение от 30 000 френски франка за претърпени неимуществени вреди от политическа партия, но ги присъжда на физическо лице. Въпреки това началото на пробивът за присъждане на неимуществени вреди е загатнат и в последствие реализиран. Така с Решение от 06.04.2000 г., Comingersoll S.A. v. Portugal, Application no. 35382/97,ECтHR, https://hudoc.echr.coe.int/eng#{%22itemid%22:

[%22001-58562%22]}, което се развива по повод чл. 6 от Европейската 3 конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), който прокламира правото на справедлив съдебен процес в разумен срок, като в крайна сметка голямата камара на Съда в Страсбург присъжда неимуществени вреди в размер на 1 500 000 португалско ескудо.

В рамките на ЕС и институциите на ЕС, в това число Съдът в Люксембург също е налице пробив, като с Решение от 8 ноември 2011 г. по дело Т–88/2009, постановено във връзка с отговорността на институциите на ЕС по реда на чл.

340, ал.

2

ДФЕС, https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf? text=&docid=112201&pageIndex=0&doclang=BG&mode=req&dir=&occ=first&part=1&c Общият съд уважава иска, що се отнася до поправянето на неимуществените вреди, претърпени от Idromacchine. В това решение Съдът в Люксембург приема, че опозоряването на юридическото лице засяга не само търговските интереси на дружеството, а и неговата репутация на коректен търговец, квалифицира тези последици като неимуществени вреди, в резултат на което присъжда по справедливост обезщетение в размер на 20 000 хиляди евро.

Пробив е налице и в българската съдебна практика в тази насока, като за първи път беше призната възможността за търпене на неимуществени вреди от ЮЛ в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК определение № 400/26.11.2013г. на ВКС, ІІ г.о. по ч.гр.д. № 6155/2013г., а в последствие и с решения по чл. 290 ГПК се потвърди тази тенденция - решение № 274/18 от 18.03.2019 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 5120/2017г., решение № 206 от 26.03.2019 г. на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д. № 4762/29017г., решение № 29 от 10.03.2020г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 1690/32019г., решение № 35 от 12.08.2022г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 3901/2018г.

Настоящият съдебен състав напълно споделя еволюцията в съдебната практика на всички посочени по-горе съдебни институции, базирани не само на европейско законодателство, но също и на възможността чл. 45 ЗЗД да дава защита на ЮЛ за претърпени неимуществени вреди. Понятието за неимуществени вреди от години търпи еволюция, а самата норма на чл. 45 ЗЗД по никакъв начин не визира неимуществените вреди като такива, които да се отнасят само до ФЛ. Нормата е обща, а нейното тълкуване трябва да е в смисъла вложен в нея, а именно да се репарират всички вреди – имуществени и неимуществени, причинени някому виновно и противоправно. Нормата на 4 чл. 52 ЗЗД единствено борави с израза обезщетение за неимуществени вреди, без да навлиза в конкретика в какво се състоят те. Следва това понятие да отговаря на нуждите на обществените отношения от защита, като такава защита следва да се признае и на ЮЛ, а не само на ФЛ. Затова настоящият съдебен състав напълно споделя еволюиралата съдебна практика, даваща защита на ЮЛ за търпени от тях неимуществени вреди, касаещи засягане на тяхната репутация и добро име, които нямат материално изражение.

Следва да се разгледа спора по същество, дали е налице деликт и дали от него виновно и противоправно са нанесени на ищцовото дружество неимуществени вреди и евентуално какъв е техният размер.

Деликтът е обоснован от това, ответницата в предаване на живо по БНТ да е изразила становище за евентуално некачествено извършен ремонт на водопроводната мрежа в село Полски градец. По делото са събрани множество доказателства, писмени и гласни, от които е видно, че ищцовото дружество е участвало в ремонт и изграждане на водопроводната мрежа на с.

Полски градец, етап 1 и етап 2, първият завършен и предаден със съответни протоколи, а вторият спрян към момента. От всички доказателства е видно, че няма съществени проблеми в реконструкцията и изградената водопроводна мрежа, която да компрометира водоподаването. Видно е също така, че проблемът с водоподаването е липсата на вода във водоизточниците, както и затваряне на кранове от водопроводната мрежа от неустановени лица, която мрежа е била предадена за управление от ВиК оператора. Въпреки особеното мнение от страна на представител на ВиК оператора по приемането на първия етап от реконструкцията, в крайна сметка същият е приет с нужните решения и протоколи от комисията, като няма причина да се приеме, че е налице некачествено изпълнение на СМР от страна на ищеца.

От събраните гласни доказателства е видно, че проблем с водата в селото е имало и преди започване на реконструкцията на водопроводната система от страна на ищцовото дружество. Проблемът с калните улиците, тоест невъзстановената инфраструктура /асфалтиране и т.н./, не е въпрос за качеството на водата, а е от друго естество, който също има нужда от специално внимание от компетентните органи, но не е предмет на настоящото производство. От показанията на св. М.И. и св. Л. Д. е видно, че проблеми с качеството на водата са имали в селото и преди, и сега, като едната част на 5 селото вода имали вече, макар и често да не е с нужното налягане, а качеството на водата било изключително лошо, течала кална вода, не ставала нито за пиене, нито за миене. Последните 6-7 месеца, в това число и лятото на 2023 г. положението с водоподаването и качеството на водата било непоносимо за живущите, назряло голямо недоволство от живущите в селото, сигнализирали много органи и институции, но резултат нямало. Тъй като ответницата е деен член на обществото в района на общината, жители на селото се свързали с нея и тя поела въпроса за липсата на вода в с. Полски градец като кауза, за което сигнализирала множество институции с въпроса, били направени проверки, а етап 2 от реконструкцията бил спрян поради липса на строителни книжа. Цялата дейност на ответницата била подтикната от масовото недоволство на живущите в селото, които с месеци и години живели в изключително лоши битови условия заради липсата на водоподаване или наличие на такова с изключително лошо качество.

От всички събрани доказателства не се установява ответницата да е направила пряк укор спрямо ищцовото дружество да е изключително и само то виновно за липсата на вода или лошото качество на водоподаването. От гласните доказателства, в частност свидетелите, живущи в селото, е видно, че в селото се наложило местно мнение, че виновни били строителите на водопроводната мрежа. Въпреки това обаче, дейността на ответницата не е била насочена пряко към ищцовото дружество или към качеството на реконструкцията, тъй е като видно, че тя е правила опити да се свърже с кмета на населеното място, наложило се подаване на заявления по ЗОДОИ и други жалби и молби, само и само, за да може да се разреши въпросът с лошото качество на водоподаването и липсата на водоподаване в населеното място.