Акт от 11.06.2021, Административен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И Е

№ 106 гр.Габрово,

11.06.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО............... в открито съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: СВЕТЛОЗАР Р.

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН КОСЕВ

ЕМИЛИЯ КИРОВА-

ТОДОРОВА при секретаря Елка Станчева и в присъствието на прокурора Александър Александров като разгледа докладваното от председателя к.а.н.д. № 85 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба на Областна Дирекция по безопасност на храните – Габрово против Решение № 260014 от 29.03.2021г. на Районен съд – Севлиево постановено по АНД № 469 по описа за 2020 година. С решението е отменено Наказателно постановление /НП/ №

26 от 7.10.2021г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните-Габрово, с което на С.М.С. с ЕГН ********** за четири нарушения – по чл.132, ал.1, т.6, т.8, т.25 и т.3а от Закона за ветиринарномедициинската дейност /ЗВМД/ са наложени четири глоби в общ размер 1,050.- лева.

В касационната жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление, претендират се разноски. Развиват се подробни съображения, пунктуално по всеки от изводите на районния съд, обосноваващи незаконосъобразността на атакуваното съдебно решение. В съдебно заседание касационният жалбоподател не се представлява, постъпила е писмена молба от надлежно упълномощения адвокат Р.Р., с която се поддържа касационната жалба.

Ответната по жалбата страна – С.М.С. не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Решението на Районен съд – Севлиево следвало да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е допустима, като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал.

1 от ЗАНН/, намира следното:

Касационната жалба е неоснователна. Районният съд е приложил правилно закона. относно нарушението по чл.132, ал.1, т.6 от ЗВМД

Посочената норма изисква собственикът на животновъдния обект в срок не по-късно от 24 часа преди транспортиране, промяна на собствеността или клане на животни да уведоми ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект. Съдът не споделя становището изложено в касационната жалба, че неправилно районният съд бил приел че хипотезата на нормата предвижда три изпълнителни деяния – транспортиране, промяна на собствеността и клане, а изпълнителното деяние било едно и това е неуведомяването на ветеринарния лекар. Задължението за уведомяване, възниква само в случаите когато собственика предприеме, някое от изброените три действия. Деянието е двуактно – осъществено действие /едно от трите възможни/ и осъществено бездействие /неуведомяване/. За да е налице осъществено нарушение по този законов текст, е нужно да е извършено някое от трите действия и да е налице бездействие по отношение задължението за уведомяване. Затова, за да бъде изпълнено изискването на ЗАНН за пълно и точно описание на нарушението, контролните органи, а впоследствие и наказващият такъв е следвало да посочат кое от трите действия е предприел С., за да е възникнало за него задължението да уведоми лекаря. Неконкретизирането на административното обвинение е съществен порок на санкционния акт. относно твърдяното нарушение по чл.132, ал.1, т. 8 от ЗВМД

Нормата изисква да бъде воден регистър на животните в животновъдния обект. Правилно районният съд е възприел, че това нарушение не е извършено. Верен е анализа на нормата, направен ат съда, че тази правна новела задължава собственика на води регистър, но в нея не се съдържа указание къде да бъде съхраняван. Фактът ме такъв регистър е представен в съдебно заседание означава че задължението за водене на регистър е изпълнено. Вярно е, че т.25 на същата норма изисква съхраняване в животновъдния обект на всички документи свързани с дейността на обекта, но това е друго нарушение, а не такова по т.8 относно нарушението по чл.132, ал.1, т.25

Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд че в случая наказващия орган е описал две различни административни нарушения а е наложил санкция за едно нарушение, което квалифицирано от съда като съществено процесуално нарушение, водещо отмяна на НП. В допълнение на изложеното от решаващия съд, следва да се отбележи че подробното и конкретно посочване за кое деяние се налага санкцията е необходима и за да бъде избегнато налагането на две наказания за едно и също нарушение. Като не е посочено за кое от двете нарушения се налага санкцията, не е възможно да бъде осъществен контрол, при последващо налагане на санкция дали не е нарушен принципа non bis in idem. относно нарушението по чл.132, ал.1, т.3а от ЗВМД

Настоящата инстанция споделя изцяло мотивите на Севлиевския районен съд и в тази им част, поради което не следва същите да бъдат преповтаряни.

По изложените съображения се налага извода, че Районен съд – Севлиево е постановил правилен, валиден и допустим съдебен акт, който не следва да бъде касиран.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. “първо” от АПК, съдът Р Е

Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260014 от 29.03.2021г. на Районен съд – Севлиево постановено по АНД № 469 по описа за 2020 година.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.