Решение № 30 от 08.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Пловдив, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20255300502840 по описа за 2025 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите във вр. с чл.422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от Р. Г. Ч. чрез адв. Н. А., против решение № 3454 от 09.07.2025 г., постановено по гр.дело №13937/2022 г. на ПдРС, ХХІІІ гр. състав, с което е признато за установено в отношенията между страните, че Р. Г. Ч. дължи на „****** сумата от 2831.07 лева - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2018 г. – месец април 2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в град ********, ведно със законната лихва, считано от 24.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; 459.10 лева – обезщетение за забава за периода 15.09.2019 г. – 15.11.2021 г.; 36.68 лева – главница, представляваща сума за дялово разпределение за периода месец октомври 2018 г. – месец април 2020 г., ведно със законната лихва, считано от 24.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 8.21 лева – лихва за периода 01.12.2018 г. – 05.11.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №5532/01.08.2022 г. по ч.гр.д. №11142/2022 г. по описа на V бр. състав, и е осъдена, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Р. Г. Ч. да заплати на „******** сумата от общо 1100 лева, представляваща съдебно – деловодни разноски по делото, от които: 983.30 лева съдебно – деловодни разноски в първоинстанционното производство и 116.70 лева разноски в заповедното 1 производство по ч.гр.д. №11142/2022 г. по описа на V бр. състав.

С въззивна жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, и недоказаност, като се излагат съображения в тази насока. Твърди се, че е налице нередовност на исковата молба, тъй като не е индивидуализирана топлинната енергия по компоненти, помесечно, за отоплителния сезон и за целия исков период. Съдебният акт е постановен при неизяснена фактическа обстановка. Твърди се, че не са обсъдени възраженията на ответника в отговора на исковата молба. Тъй като жалбоподателката не е ползвала апартамента, не и е предоставена услуга дялово разпределение.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като се излагат съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди.

Становище от третото лице - помагач на ищеца „********** не е постъпило.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната квалификация на исковете. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението е и правилно, като на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.

Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание 2 чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ответницата е потребител на топлинна енергия за обект, находящ се в град *****. Твърди се, че същата има качеството потребител и е използвала доставената от ищцовото дружество топлинна енергия през процесния период, като не е заплатила потреблението.

Сградата – етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот, е сключила договор за извършване на дялово разпределение с „*******. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез процесуалния му представител адвокат А., с който оспорва предявените искове по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, която е започнала да тече с изтичането на срока за плащане на всяка една от месечните вноски. Оспорва представено с исковата молба съобщение към фактура. Твърди, че такова не е приложено и не е ясно по какъв начин са извършени изчисления, липсват извлечения по сметки. Сочи, че никога не е извършван реален отчет на уредите, фирмата е уведомена, че имотът е необитаем, а услугата дялово разпределение не е предоставяна.

С определение от закрито съдебно заседание на 16.08.2024 г. като трето лице - помагач на ищеца по делото е конституирано „*************, което не е взело становище по спора.

От съда са изложени подробни, обосновани и логични съображения за основателността на иска, които не следва да се преповтарят, с оглед и на направеното препращане към мотивите на решението.

С оглед въведените от въззивника доводи, следва да се отбележи и следното:

Съгласно чл.149, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката отношенията между доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост се уреждат чрез договор при общи условия, като клиенти са собствениците на самостоятелните обекти в сграда в етажна собственост, ползватели на такива недвижими имоти или техни наематели, последните при разкрита на тяхно име партида. Според нормата на чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. За възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона. Според чл. 153, ал. 1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване на имота, до който се доставя 3 топлинната енергия. В конкретния случай жалбоподателката има качеството потребител на ТЕ като собственик на процесния топлоснабден имот.

Не се възприемат доводите, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, тъй като не е индивидуализирана топлинната енергия по компоненти, стойността на всеки от тях помесечно, за съответния отоплителен сезон и за целия исков период след съобразяване и с изравнителните сметки в края на всеки отоплителен сезон. Конкретизирани са в достатъчна степен периодите и дължимите суми, като това не е пречка страната да организира защитата си.

Неоснователно е и възражението за давност. Видно от заключението на СТЕ, депозирано пред първата инстанция (л.137 и сл.), според приложената таблица на л.139, топлинна енергия не е начислявана в периода от май до октомври 2018 г. включително, а за БГВ – за периода от май 2018 г. до юни 2019 г. включително. Не са начислени суми за периода от май 2018 г. до октомври 2018 г. включително. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 24.11.2021 г., след който момент са периодите на плащане, не е изтекъл тригодишния срок до подаване на заявлението, като възражението за давност по отношение на тези плащания е неоснователно.

Не се възприемат доводите за неизясненост на фактическата обстановка. Конкретни възражения не са наведени.

Неоснователни са твърденията относно договор №1914 от 17.09.2002 г. Съгласно чл.24 от същия, ако никоя от страните не предяви едномесечно писмено предизвестие за прекратяването му, той се счита продължен. Не се твърди договорът да е прекратен. Ето защо доводът е неоснователен. Нещо повече – заключението на техническата експертиза е в обратната насока.

Не се възприемат и доводите, касаещи оспорването на заключението на вещото лице. Същото е депозирано в законоустановения срок – на 29.10.2024 г., страните са разполагали с възможността да се запознаят със същото. В съдебно заседание на 11.11.2024 г., когато жалбоподателката и адв.

А. не са се явили, не са посочили и наличие на обективни пречки за това, заключението е прието. Оспорване не е направено своевременно, като доводите, касаещи експертизата, не следва да се обсъждат.

Не се възприемат и доводите, че апартаментът е необитаем и не се предоставя услуга дялово разпределение. Сградата е топлоснабдена, като сумата се дължи. Ч. има качеството потребител на топлинна енергия, доколкото притежава имот в топлоснабдена сграда. Доказва се, че за исковия период в нея е доставяна топлинна енергия. Качеството потребител на топлинна енергия се придобива по силата на закона от собственика на топлоснабден имот – разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ посочва, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, длъжни са да 4 монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си, както и да заплащат цена за потребената топлинна енергия. Оплакванията на жалбоподателката, че имотът не се ползва – необитаем е, като не се дължат суми, са неоснователни. Установява се от двете приети по делото експертизи, че имотът е бил топлоснабден в процесния период и че е извършено изчисляване на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, по формула съгласно приложението към чл.61, т.6.1.1 от Наредбата за топлоснабдяване, като количество и стойност. Съгласно разпоредбата на чл.79 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни задълженията си, кредиторът може да иска изпълнение, ведно с обезщетение за забава.

Доколкото от събраните доказателства при условията на пълно и главно доказване се установи, че жалбоподателката има неплатени задължения за доставена топлинна енергия за процесния период, не се твърди извършено плащане, предявеният установителен иск за дължимостта им, се явява основателен и доказан в размерите, посочени от ССЕ, като следва да се уважи.

До същият извод е достигнал и състава на първоинстанционния съд, решението е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Жалбата е неоснователна.

Разноски са поискани, като следва да се присъдят единствено на въззиваемата страна в размер на 51.13 евро с равностойност 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V граждански състав,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №3454 от 09.07.2025 г., постановено по гражданско дело №13937/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХХІІІ граждански състав.

ОСЪЖДА Р. Г. Ч., ЕГН **********, от град ************, направените по делото разноски в размер на 51.13 (петдесет и едно евро и тринадесет цента) евро за въззивната инстанция.