Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 263 от 20.07.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 674/2021
Вид
Решение № 263
Подписан
20.07.2021
В сила
20.07.2021
Състав
Камен Иванов, Виолета Магдалинчева, Владимир Астарджиев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. София , 20.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Камен Иванов

Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова в присъствието на прокурора Антоанета Николова Близнакова (АП-София) като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600674 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С присъда от 24.03.2021 г. по н.о.х.д. № 46/2021г. на Окръжен съд – Видин подсъдимият С. Й. Ф. е признат за виновен в това, че на 27.10.2020г., около 11.30 часа, в гр. Брегово, ул. „Хан Омуртаг“, при управление на л.а. „Рено“, модел „Модус“ с рег.

№ ******** в нарушение на правилата за движение, установени в чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), по непредпазливост е причинил смъртта на пешеходеца Л. И. М., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложено наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок от три години, а също и наказание лишаване от правоуправление за срок от две години с приспадане на времето, през което лицето е било лишено от това право по административен ред.

С присъдата подсъдимият Ф. е оправдан за това да е нарушил правилата за движение по пътищата, посочени в обвинителния акт, а именно чл. 5, ал. 2, т. 1, пр. 1, чл. 20, ал. 2, изр. 2, чл. 116, пр. 1 от ЗДвП.

С присъдата на подсъдимия са възложени разноските по делото – 402.60 лева, платими по сметка на ОД МВР – Видин, 146. 40 лева – за съдебно медицинска експертиза и 80.00 лева за транспорт на участвалия в пътнотранспортното произшествие автомобил.

1

Срещу присъдата е подадена въззивна жалба и допълнение от адв. В.М. повереник на частните обвинители И. Л. И., К. Л. И. и В. СТ. М.. Изложените в жалбата основания са свързани с нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че първото основание за отмяна е налице, тъй като подсъдимият неправилно е оправдан за нарушение на правилата за движение по пътищата, посочени в обвинителния акт, а е осъден за нарушение на нормата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. Смята се, че посочените в обвинителния акт разпоредби на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП и на чл. 116 от ЗДвП са в причинноследствена връзка със смъртта на пешеходеца, защото той е предприел пресичане на четирилентов път, бил е видим за водача 700 метра преди произшествието, но подсъдимият не е предприел никакви действия за намаляване на скоростта или за спиране на автомобила, която, освен несъобразена, е била и превишена (той се е движил със скорост от 72 км/ч, въпреки допустимата за конкретния пътен участък от 50 км/ч.). Обоснована във въззивната жалба на повереника е и явната несправедливост на наложеното наказание – отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Във връзка с този довод повереникът твърди, че съдът е подценил наличието на отегчаващи обстоятелства, като не е отчел безграничната болка и мъка, преживяна от близките на починалия, факторите, при които е реализирано произшествието – добрата видимост, сухата настилка, липсата на какъвто и да е опит подсъдимият да намали скоростта, а също и посоченото в автотехническата експертиза, че тези обстоятелства „поставят под съмнение способността на подсъдимия на водач да управлява МПС“. Поискано е първоинстанционната присъда да бъде изменена, подсъдимият да бъде признат за виновен да е причинил произшествието при нарушението на правилата за движение по пътищата, за които е оправдан, като бъде увеличено и наложеното му наказание. Към въззивната жалба са приложени два амбулаторни листа на частните обвинители В.М. и К.И. с вписана основна диагноза – смесено тревожно-депресивно разстройство.

Като е отчел реда, по който се е развило производството пред първия съд, и доводите във въззивната жалба, които касаят размера на наказанието и неправилната квалификация на бланкетните норми по ЗДвП, САС на свой ред е преценил, че не се налага служебно събиране на доказателства в тази инстанция, изключая изискване на справка за съдимост за подсъдимия, която не е била налична сред материалите по делото.

Пред въззивната инстанция не се явяват редовно уведомените частни обвинители И. Л. И., К. Л. И. и В. СТ. М..

В производството пред САС повереникът адв. В.М. моли въззивната жалба да бъде уважена. Поддържа изтъкнатите в нея съображения, но пледира единствено за увеличение на наказанието.

В хода на пледоариите представителят на Софийска апелативна прокуратура (САП) отправя две алтеранативни искания - първото е за отмяна на присъдата и за връщане на делото за разглеждането му от друг състав на окръжния съд, а второто е за изменение на присъдата и осъждане на подсъдимия за нарушение на правилата за движение, за които е бил предаден на съд. При обосноваване на първото искане прокурорът акцентира върху противоречието в мотивите на първия съд относно това дали подсъдимият е възприел или не пострадалия пешеходец. Посочва в тази връзка, че на страница 3 от мотивите съдът е приел, че подсъдимият е забелязал пешеходеца на 700 метра преди произшествието, а впоследствие е възприел точно обраното. Отделно от това прокурорът смята, че съдът не е следвало да разгледа делото по 2 диференцираната процедура на Глава двадесет и седма от НПК, тъй като признанието на фактите по чл. 371, т. 2 не се е подкрепяло от надлежно приобщените писмени, гласни и веществени доказателства. Отбелязва още, че не е ясно дали и до каква степен превишената скорост на движение, с която подсъдимият е управлявал автомобила, е в причинноследствена връзка с резултата. При обосноваване на второто алтернативно искане - за изменение на присъдата и за осъждане на подсъдимия по обвинение с първоначалните му параметри, прокурорът посочва, че в обвинителния акт не е имало никакви факти, че водачът не е осъществявал контрол върху автомобила. Напротив отбелязано е, че водачът е предприел маневрата, която е набелязал, и е заобиколил пешеходеца. В този смисъл осъждането му за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП прокурорът приема за неправилно. При алтернативно поисканото изменение на присъдата прокурорът пледира за потвърждаване на санкцията във вид и предели, определени от окръжния съд.

Защитникът-а.Г., не намира основания за ревизия на обжалваната присъда.

Смята, че нейната отмяна и връщането на делото за ново разглеждане няма да доведе до разкриване на обективната истина. Посочва, че осъждането е въз основа на признатите от подсъдимия факти, а не въз основа на призната от него правна квалификация. Счита, че признанието по чл. 371, т. 2 от НПК се е подкрепяло от наличните доказателства и не е имало пречка производството да се развие по диференцираната процедура на Глава двадесет и седма от НПК. Защитникът определя присъдата като правилна и по отношение на наказанието. Счита, че санкцията е отмерена законосъобразно, като са отчетени всички обстоятелства, които снижават и отегчават отговорността на подсъдимия.

Подсъдимият С. Й. Ф. в лична защита отправя същото искане, а в последната си дума изразява дълбоко съжаление за стореното.

След като прецени изложените в жалбата доводи и провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт,Софийският апелативен съд намери за установено следното:

І. По искането на прокурора за отмяна на присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд

Въззивният съд следва да се произнесе по това искане приоритетно, тъй като възприемането на неговата основателност би обезсмислило обсъждането на доводите на страните по съществото на обвинението.

1.1. Първото основание, на което прокурорът иска отмяна на присъдата, е свързано с порок в мотивите на първоинстанционния съдебен акт, в който противоречива се твърди да е волята на съда относно това дали подсъдимият е възприел или не пострадалия пешеходец. Макар и не изрично посочени, очевидно е, че за да изведе наличието на този порок,прокурорът се позовава на следните два абзаца от мотивите:

-на страница 3 от мотивите (л. 51 от с.д.), където съдът е приел, че подсъдимият Ф. е забелязал пострадалия пешеходец "отдалече - от малка бензиностанция, която се 3 намирала в дясно от пътя в неговата посока на движение, на около 700 метра" и -на страница 7 от мотивите (л. 55 от с.д.), където съдът е посочил, че "подсъдимият не е наблюдавал пътя пред управлявания от него автомобил..., предприел е заобикаляне, макар да е изпуснал пешеходеца от полезрението си, като не го е виждал непосредствено преди удара, не го е видял по време на удара, както и след конфликта".

Съпоставката на двата цитата не установи твърдяното от прокурора противоречие. Констатацията, че подсъдимият е възприел пешеходеца около 700 метра преди настъпване на произшествието е залегнала и в обвинителния акт (л. 3 от съдебното дело) и с оглед реда, по който се е развило производството - съкратено съдебно следствие с признание на фактите по чл. 371, т. 2 от НПК, правилно е залегнала и в мотивите на първостепенния акт. Вторият цитат се отнася за възприятията на подсъдимия непосредствено преди автомобила му да удари пешеходеца и не само, че не влиза в колизия с първия, а напротив - подкрепя го, защото противното означава да се приеме, че ударът с пешеходеца не е по непредпазливост.

1.2. Неоснователно е и второто релевирано основание за отмяна, според което съкратеното съдебно следствие е проведено незаконосъобразно, тъй като признанието на фактите от подсъдимия не се е подкрепяло наличните по делото доказателства.

В конкретния случай признанието по чл. 371, т. 2 от НПК е било подкрепено от протокола за оглед на местопроизшествие, в който са фиксирани мястото на удара и особеностите на пътя; от заключението на автотехническата експертиза, която дава информация по експертен път за механизма на произшествието; от медицинската експертиза, която посочва причината за смъртта на пешеходеца, свързвайки я с пътния инцидент от процесната дата; а също и от показанията на двете пътнички в автомобила - свидетелките Д. Д. и Г. Д., които дават информация за поведението на подсъдимия непосредствено преди и по време на инцидента. Тази изброена доказателствена маса, която е събрана по надлежния за това ред, е била достатъчна за съда, за да приеме, че признанието на подсъдимия се подкрепя от нея, респективно да одобри съгласието му делото да се развие по реда на глава Двадесет и седма от НПК.

Не могат да бъдат правени противни изводи заради това, че не било изяснено по делото дали превишената скорост на движение, с която подсъдимият е управлявал автомобила, е в причинноследствена връзка с резултата. В конкретния случай обвинението на подсъдимия не е за превишена (по чл. 21 от ЗДвП), а за несъобразена (по чл. 20 от ЗДвП) скорост, като в нито един момент в обвинителния акт не са посочени конкретни параметри на скоростта на движение в процесния пътен участък, за да се приеме, че избраната от подсъдимия скорост на движение от 72 км/ч, освен несъобразена, е била и превишена. Доколкото това обстоятелство е останало встрани от главния факт по волята на самото обвинение, не е било нужно да се изследва и от съда.

ІІ. След като прецени, че не са налице процесуални основания за отмяна на присъдата, въззивният съд се произнесе по съществото на обвинението, приемайки следното:

4

2. 1. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава Двадесет и седма, в алтернативата й, в която подсъдимият Ф. е признал фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Както и по-горе бе посочено, за да прецени, че признанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, окръжният съд е отчел наличието на доказателствена съвкупност, обемаща гласни, писмени и веществени доказателства, а също и експертизи. Сред тази съвкупност в първата група попадат: показанията на свидетелите Д. Д., Г. Д., М. К., П.

Т., Б. А., Р. Л.; към втората принадлежат: протокол за оглед на местопроизшествие от 27.10.2020г. (л. 3-10 от д.п.), фотоалбум (л. 11 и сл. от д.п.), свидетелство за регистрация на МПС и контролен талон в копие (л. 34 от д.п.), експертно решение на ТЕЛК за подсъдимия Ф. (л. 35 от д.п.), справка от КАТ за регистрация на л.а. "Рено Модус" (л. 50 от д.п.), справка за административни нарушения на подсъдимия (л. 51 от д.п.), удостоверение за наследници на Л.М. (л. 54 от д.п.), протокол за химическа експертиза на пострадалия (л. 63 от д.п.), характеристика на подсъдимия (л. 70 от д.п.); експертизи - автотехническа експертиза на в.л. инж. Р. П. (л. 73 от д.п.) и съдебномедицинска експертиза на труп на в.л. д-р И. (л. 86 от д.п.).