Решение № 5297 от 05.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5297 гр. София, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Катя Н. Велисеева Въззивно гражданско дело № 20251100513214 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответника ЗК „Лев Инс“ АД срещу решение №16764 от 13.09.2025 г. постановено по гр.д.

№ 33130/2022 г. по описа на СРС, 52 състав, с което са уважени изцяло предявените от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 411 КЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата 4128,38 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 12.04.2021 г. в гр. София, кв. Панчарево, ул. „********, причинени виновно и противоправно от водача на товарен автомобил марка „Мецедес“, модел „Актрос“ с рег. №********, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при ответника, ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.11.2021 г. до окончателното плащане и сумата 144,50 лева, представляваща мораторна лихва за периода 16.07.2021 г. до 18.11.2021 г. , за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №66757/2021 г. по описа на СРС, 52 състав.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалния закон. Посочва, че механизмът на произшествието е останал неустановен, предвид двете различни вероятни възможности относно неговото реализиране.

Поддържа, че вина за произшествието има водачът на автобуса „Ютонг“ , който е нарушил правилата за движение като на тесен пътен участък е извършил множество маневри за разминаване със спрелия тежкотоварен автомобил и не е оставил безопасна странична дистанция. При условията на евентуалност заявява, че инцидентът е настъпил поради поведението и на двамата водачи. Моли решението да бъде отменено изцяло като неправилно, евентуално за разликата над уважения размер от 2079,24 лева. Претендира присъждането на разноски за двете производства, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение.

1

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в който са изложени доводи за правилността на обжалваното решение. Счита, че след обсъждане на всички събрани по делото доказателства първоинстанционният съд правилно е установил механизма на ПТП, който се доказва с приобщените гласни доказателства, двустранен констативен протокол и заявление за изплащане на застрахователно обезщетение. Счита възражението за съпричиняване за неоснователно. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и да му се присъдят разноски за въззивното производство.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените с въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните намира следното:

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. Предвид горното съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени установителени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД За да възникване регресното вземане в полза на застрахователя по имуществена застраховка е необходимо да се установят следните факти от ищеца: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже погасяването на дълга.

Предвид твърденията на страните в рамките на първоинстанционното производство са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 12.04.2021 г. около 07:50 часа в гр. София, кв. Панчарево. е настъпило ПТП между застрахован при ищеца по валидна застраховка „Каско на МПС“ автомобил – автобус „Ютонг ЗК6126ХГА“ с рег.

№С******** и застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ тежкотоварен автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. № ********, като в изпълнение на договорните си задължения ищецът е изплатил на увреденото лице обезщетение в размер на сумата от 4103,38 лева, по образувана при последния щета № 470321212100456. Не е спорно, че с покана за изплащане на регресна претенция, връчена на ответника на 15.06.2021 г., ищцовото дружество е предявило за плащане сумата 4128,38 лева, включваща платено застрахователно обезщетение и 25,00 лева ликвидационни разходи за обработка на щетата.

В случая всички елементи от фактическия състав на спорното право се установяват несъмнено по делото от събраните писмени доказателства и заключенията на двете САТЕ, като предвид възраженията на ответника в отговора на исковата молба и във въззивната жалба спорни остават обстоятелствата налице ли е виновно и противоправно поведение на застрахования при ответника водач на МПС, в причинна връзка с което да е настъпило процесното застрахователно събитие, респ. налице ли е противоправно поведение и на другия участник в ПТП, чийто автомобил е застрахован при ищеца, с което пострадалият да е допринесъл за настъпване на вредата.

От приобщения по делото двустранен констативен протокол, ведно със скица към него, събраните гласни доказателства чрез разпита на водачите на двете превозни средства П.И.К. и Р.Б.Т., и на очевидеца С.В.И., както и заключенията на двете съдебно автотехнически експертизи се установява, че на 12.04.2021 г. около 07:50 часа в гр. София, кв. Панчарево на ул. „******** при опит да се разминат автобус „Ютонг ЗК6126ХГА“ с рег. №С******** и 2 тежкотоварен автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. № ******** настъпва съприкосновение между тях, вследствие на което по автобус „Ютонг ЗК6126ХГА“ с рег. №С******** са настъпили вреди, изразяващи се в счупено голямо стъкло на десен панел пред втора врата, счупено малко стъкло над страничен десен прозорец над втора врата, деформация на рамка на стъкло на д втора врата и деформация на рамка на стъкло на десен панел пред втора врата, които и според двете заключение на САТЕ се намират в причинно – следствена връзка с настъпилото произшествие.

От разпита на свидетелите се установява, че улицата, на която е настъпило произшествието е с две пътни ленти във всяка посока, но е изключително тясна, както и че встрани са се осъществявали изкопни работи, обусловил присъствието на тежкотоварния автомобил на място, който е изчаквал, за да бъде натоварен. Няма спор, че автобусът се е движил от с. Кокаляне в посока Панчарево. Видно от констативния протокол тежкотоварният автомобил се е намирал в лентата за движение на автобуса, като съгласно показанията на свидетелите Р.Т. и С.И. е бил паркиран. При това положение и предвид необходимостта от заобикалянето му водачът на автобуса е предприел маневра, навлизайки в лентата за насрещно движение, при което между превозните средства не е останала нужната дистанция за безопасно разминаване, поради което е настъпило съприкосновение в горната част на двете превозни средства. След анализа на събраните доказателства съдът намира, с че поведението си водачът на тежкотоварния автомобил е нарушил правилата за движение, а именно разпоредбата на чл. 98, ал. 1 ЗДвП, според която е забранен престоят и паркирането на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението, както и общата забрана на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, че като участник в движението по пътищата не трябва да създава опасности и пречки за движението, да не поставя живота и здравето на хората в опасност, да не причинява имуществени вреди, както и с управляваното от него превозно средство да не затруднява другите участници в движението. Същото е и виновно, като от страна на ответника не бяха представени доказателства оборващи презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което направените от ответното дружество възражения в този смисъл са неоснователни. Ето защо ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените вреди, респ за възстановяване на заплатеното от застрахователя по имуществена застраховка на пострадалия обезщетение.

С оглед възраженията на ответника следва да се извърши преценка дали с поведението си водачът на автобус „Ютонг“ е допринесъл за настъпване на установените щети с оглед намаляване на дължимото от деликвента обезщетение на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Настоящият въззивен състав намира, че от показанията на свидетелите, вкл. и събрани чрез разпита на водача на автобуса, който заявява, че „застанахме така, че не успяхме да се разминем“ и заключението на САТЕ, изготвено от три вещи лица, несъмнено се установява нарушаване от страна на водача на автобуса на разпоредбата на 44, ал. 1 ЗДвП, който при разминаване не е осигурил достатъчно странично разстояние, за да бъде осъществено безопасно предприетото от него заобикаляне (разминаване). Следва да се обърне внимание, че независимо дали камионът е предприел движение напред в момента на разминаване, както твърди свидетелят К. или е бил спрял, а движението е било само това на автобуса, в който смисъл са показанията на другите двама свидетели и в двата случая липсата на безопасна странична дистанция е обусловила съприкосновението между двете превозни средства като това не променя извода на съда, че паркирането на тежкотоварния автомобил по начин препречващ движението на другите превозни средства също представлява противоправно поведение.

С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал и при спазване правилата за разпределяне на доказателствената тежест между страните настоящият въззивен състав намира за установено наличието на противоправно и виновно поведение и на застрахования при ищеца водач на МПС, което е допринесло за причиняване на вредите. Преценявайки извършените от двамата водачи действия, с които са нарушили правилата за движение, съдът намира, че по – голям е приносът на застрахования при ответника водач за настъпването на уврежданията по автобус „Ютонг“, който възлиза на 3

75%, поради което и установеното от страна на водача на автобус „Ютонг“ съпричиняване следва да е в размер на 25%

Във въззивната жалба няма конкретни оплаквания относно размера на претендираното и присъдено от районния съд обезщетение, поради което при съобразяване процента съпричиняване присъденото на ищеца обезщетение следва да бъде намалено с 25% на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Ето защо исковата претенция е основателна до размера 3096,29 лева, а за разликата над тази сума до пълния предявен и присъден размер следва да се отхвърли като неоснователна.

С оглед частичното отхвърляне на исковата претенция за главница следва да се отхвърли за разликата над 108,38 лева до пълния предявен и присъден размер от 144,50 лева и претенцията за обезщетение за забава за периода 16.07.2021 г. до 18.11.2021 г.

Предвид различните правни изводи, до които достига въззивната инстанция първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която ответникът е осъден да заплати главница над сумата 3204,67 лева и обезщетение за забава над сумата 108,38 лева, както и разноски над сумата 825,86 лева. За разликата над приетия за дължим до пълния предявен размер исковите претенции следва да се отхвърлят като неоснователни.