Присъда № 46 от 31.10.2023, Районен съд - Разград

Мотиви към Присъда №46/31.10.2023г., постановена по НОХД №213/2023г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу Х. Т. Х. от гр.

Разград за в това, че на 20.03.2022г., в гр.Разград се заканил с убийство на Т. Ш. К. с думите „Ще те убия, ще те разчленя, ще те раздробя и лекарите няма да могат да ти съберат частите, ако беше излязъл навън щях да приключа спора с теб още на момента“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му — престъпление по чл. 144, ал.З във вр.с ал.1 от НК.

Представителят на РРП подържа обвинението, счита го за доказано. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен като му наложи съответно наказание.

Като частен обвинител и граждански ищец срещу подсъдимия е конституиран пострадалия Т. Ш. К., предявяващ граждански иск за неимуществени вреди срещу подсъдимия в размер в размер 5000 лв, ведно със законната лихва. Обвинението и гражданския иск се поддържат от страна на пострадалия.

Подсъдимият дава обяснения, в които отрича виновността си, отрича са е отправял закани към пострадалия. Лично и чрез защитника си изразява становище за недоказаност на обвинението и моли за постановяване на оправдателна присъда.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият Х. Т. Х. е роден на 23.12.1977г. в гр.Разград, живее в с.гр., български гражданин, със средно специално образование, неосъждан, разведен, работи.

Подсъдимият Х. Х. живеел в гр.Разград и работел като младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Разград. Свидетелят Т. Ш. К. също живеел в гр.

Разград – работел като лекар в „Спешно отделение“ на МБАЛ „Св.И. Рилски-Разград“ АД и специализирал в Отделението по нервни болести на същата болница. В същото отделение работела като медицинска сестра свидетелката А. А. - бивша съпруга на подсъдимия.

Подсъдимият, в качеството си на полицейски служител, съпровождал в редица случаи до болницата лица пострадали от престъпления или управлявали МПС в нетрезво състояние, където св.К. като лекар извършвал прегледи на същите лица. По повод тези служебни срещи подсъдимият и св. К. се познавали и с времето отношенията им станали приятелски.

Започнали да се виждат и извън службата си. Отношенията между тях започнали да се влошават след като св. А. А., тогава съпруга на подсъдимия, завела дело за развод, поради възникнали семейни проблеми. Подсъдимият подозирал свидетеля Т. К., че има интимни отношения със съпругата му, че същият се бъркал в семейните им отношения, като й давал съвети за развода и родителските права над децата им. Подсъдимият особено се раздразнил, когато разбрал, че св.К. посетил дома на св.А., когато починал нейния баща в края на м.януари 2022г.

Един ден през м. март 2022г. / 10 –ти или 11 –ти/ по обяд свидетелят Т.К. намерил на предното стъкло на личния си автомобил, паркиран пред спешно отделение на болницата в гр. Разград, букет червени карамфили, което станало достояние на неговите колеги и повод за закачки. Няколко дена по-късно, на 13.03.2022г. около обяд, св.К. установил, че под чистачката на предното стъкло на автомобила му, отново паркиран пред болницата, е поставено прозрачно найлоново пликче, тип „джоб“ с куршум в него. С помощта на свидетелката К. К., негова колежка, свидетелят Т.К. направил видеозапис как вдига плика с куршума от предното стъкло и го поставя на задната седалка на автомобила.

Няколко дена по-късно св.К. предал плика в частна лаборатория в гр.София да бъде изследван за пръстови отпечатъци, но такива не били открити по куршума. От заключението на назначена на досъдебното производство балистичната експертиза е видно, че предоставеният за изследване боеприпас е 9 x 1 9 мм., предназначен за всички оръжия, 1 маркирани с 9x19, 9 мм „Luger“. Същият представлява годен боеприпас за огнестрелно оръжие по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗОБВВПИ и няма причина да не е годен за стрелба.

На 20.03.2022г., около 19,35ч., подсъдимият изпратил на св.К. няколко текстови съобщения чрез мобилното приложение за комуникация „Messenger“, с които го приканвал да разговарят като „мъже“, че нямало как да избяга от съдбата и че разговорът между тях бил неизбежен. Свидетелят К. не отговорил на съобщенията, при което подсъдимият започнал да му звъни по телефона. След като не отговорил първоначално на позвъняванията, по-късно Т. К. приел разговора. В телефонния разговор подсъдимият настоявал К. да излезе пред болницата да говорят, но последният му казал, че ако иска да разговарят да го посети в „Спешно отделение“, където се намирал в момента, казал му да дойде в стаята за отдих. Около 20,30ч., подсъдимият пристигнал в стаята за отдих на „Спешно отделение“ /на първия етаж/. По това време в стаята бил Т. К. заедно със свидетелката К. К., също лекар в болничното заведение. Тримата се познавали добре.

Тримата седнали на столове в стаята и започнали разговор. Разговорът започнал спокойно, но малко след това подсъдимият засегнал темата за отношенията на свидетеля К. с жена му.

Подсъдимият отново държал сметка на К., че е посетил бащиния дом на св.А., без да го уведоми за това, обвинил го че й бил оказвал морална подкрепа да се раздели с него, че той /свидетелят/ бил причина за развода им. Разговорът се водил на турски език, който и тримата присъстващи разбирали като майчин език. Подсъдимият повишил тон и станал прав, което повишило напрежението. Двамата свидетели също станали, като св.К. се опитала да тушира напрежението и да убеди подсъдимия да се успокои, но подсъдимият продължил с упреците към Т. К. и започнал да го заплашва. В присъствието на свидетелката му казал „Това нещо ще приключи още тази вечер. Трябваше да излезеш навън. Ако беше излязъл навън щях да приключа спора с теб още на момента. Ще те излежа. Няма да могат да ти съберат парченцата всички лекари“. Говорейки това подсъдимият бутнал св. К. в областта на гърдите, при което К. отново седнал на стола. Докато свидетелите Т.К. и К. К. се опитвали да успокоят подсъдимия, последният продължил да отправя закани към първия, като му казал още „Ще те убия, ще те разчленя, ще те раздробя. Подсигурил съм и децата си.

Ще те излежа пет-десет години колкото трябва, но ще те убия“. Св.К. не отвръщал на думите на подсъдимия. Свидетелката К. хванала за ръкава подсъдимия, понеже помислила, че той ще прибегне до физическа саморазправа с Т. К. и се опитала да го издърпа по-настрани от К., като същевременно отворила вратата на стаята и започнала да вика охраната.

Подсъдимият й отвърнал да не вика охраната, защото и тях щял да изтрепе. Свидетелят Е.

Т., който в момента бил охранител в болницата, се насочил към стаята за почивка на лекарите, но не влязъл вътре, защото св.Т.К. му казал, че нямало проблем и затворил вратата на стаята. Подсъдимият повторил още веднъж заканите за убийство към К. и решението рано или късно да стори това, а на излизане от стаята попитал св.Т.К. получил ли си е подаръците. След това подсъдимият напуснал болничното заведение, като минавайки покрай охранителя му казал „Ти пък къде излизаш. И ти ли искаш да ядеш шамарите“.

Свидетелят Т.К. се уплашил много от отправените към него закани за убийство от подсъдимия, смятал, че живота и здравето му са застрашени. След тези случаи се чувствал напрегнат, не можел да се концентрира добре в работата, нямал пълноценен сън и често не можел да заспи. Страхувал се да не види някъде подсъдимия, знаейки, че той притежава служебно и лично огнестрелно оръжие. Видно от заключението на комплексната съдебно психиатрична и психологическа експертиза инцидента на 20.03.2022г. е предизвикал у пострадалия Т. К. остра стресова реакция, провокирана от реално усещане за осъществяване на твърдяната от подсъдимия заплаха за убийство. Според вещите лица предизвиканото притеснение у пострадалия от отправените директни закани от обвиняемия, придружени с физическа агресия, се е усилило от споменаването от последния на подаръците, които му бил оставил.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за доказана по несъмнен начин.

2

Същата се установява от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, заключенията на експертизите, писмените доказателствени материали. От съществено значение са показанията на двамата очевидци – пострадалият Т. К. и св. К. К..

Доколкото пострадалият е страна по делото и поради това може да се поставя въпрос за възможна негова заинтересованост, то такъв въпрос не стои с показанията на свидетелката К. К., която дава показания в идентичен смисъл, а и показанията на двамата свидетели издържат на проверка при съвкупна преценка на установените по делото данни. Тези двама свидетели подробно и твърде последователно описват поведението на подсъдимия в процесната ситуация, като са особено конкретни относно употребените от подсъдимия изрази. В този смисъл показанията на двамата свидетели напълно съвпадат, дори в крайно съществени подробности, напълно логични са на фона на всички изяснени обстоятелства, поради което и съдът счита, че тези двама свидетели добросъвестно изнасят това което са възприели. С оглед данните по делото е несъмнено, че подсъдимият бил крайно афектиран от свои убеждения за отношенията между пострадалия и бившата му съпруга и процесната вечер е търсил свидетеля за да разговарят за това. Това е безспорно и се изяснява и от обясненията на самия подсъдим. Очевидно тази афектираност на подсъдимия е довела до ескалиране на напрежението в последвалия разговор, при което подсъдимият е отправил към свидетеля Т. К. заканите описани по-горе. Става дума за специфични изрази, които и поради тази си специфичност са се запечатали в паметта на двамата свидетели. Очевидно тези спомени предизвикват видимо смущение и у двамата свидетели, което се констатира при разпита им, но и това обяснимо емоционално състояние сочи на добросъвестност в показанията им. Реалната уплаха, преживяна от свидетеля Т. К., се установява и от заключението на комплексната съдебно психиатрична и психологическа експертиза и данните от тази експертиза вече категорично подкрепят извода за правдивост на обсъдените свидетелски показания. Именно с оглед възникналата ситуация се е наложило свидетелката К. К. да вика охраната. Че подсъдимият е бил агресивно настроен се установява и от показанията на охранителя в болницата - св.Е.Т., който първо бил извикан от св. К. К., а малко по-късно също е станал обект на заканителна реплика от подсъдимия при излизането на последния от болницата. Свидетелките А. М. и И. П., работещи в болницата, са чули разговор на висок тон от стаята за отдих на лекарите и са видели свидетелката К. да търси охраната. Обясненията на подсъдимия, че не е изричал посочените закани и че по- скоро помислил, че Т. К. ще го нападне, не се кредитират от съда. Те се оборват категорично от показанията на свидетелите Т. К. и К. К., които показания съдът, както се каза, приема за правдиви. Обсъдените до тук данни дават на съда основание да приеме, че описаната погоре фактическа обстановка, относно случилото се процесната вечер е доказана категорично. Останалите разпитани свидетели свидетелстват за други събития- свидетеля А.

Г. и Ю. А. видели поставените цветя на чистачките на автомобила на Т. К.. За поставения по -късно куршум свидетелстват Т. К. и К. К., като е възпроизведен и записа направен от св. К.

/приложен диск/. Относно поставените цветя и куршум на автомобила на св. Т. К. съдът не приема за несъмнено доказано, че това е дело на подсъдимия – няма категорични доказателства в този смисъл, а на база предположения не могат да се правят доказателствени изводи. Независимо от това обаче остава изводът за доказаност на отправените от подсъдимия закани срещу пострадалия на процесната дата, с оглед обсъдените по-горе доказателства. От фактическа страна заканата е отправена така, че да бъде възприета сериозно от пострадалия и в този смисъл е била годна да събуди у него страх, че може да бъде осъществена. Доколкото относно последното се спори, то съдът не приема доводите на защитата в този смисъл. Пострадалият е знаел, че подсъдимият като полицейски служител разполага с оръжие и изхождайки от всичко това подсъдимият очевидно е целял пострадалият да възприеме заканителните му думи като предупреждение, с което да се съобразява – затова и заканите са изречени неколкократно от подсъдимия с различно съдържание на изразите. В този смисъл повдигнатото обвинение от фактическа 3 страна се явява доказано по несъмнен начин.