Решение № 241 от 04.05.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Ямбол, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КрасиМ. В. Тагарева при участието на секретаря Ц.Х.Г. в присъствието на прокурора Р. Т. Л. като разгледа докладваното от КрасиМ. В. Тагарева Гражданско дело № 20232300100055 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.5 от ЗЛС, вр. с чл.336 и сл. от ГПК.

Образувано е по исковата молба на М. Г. Я. от гр.*****, с която против С. С.

Я. от гр.***** е предявен иск за поставяне на ответницата под пълно запрещение, тъй като страда от параноидна шизофР.я и в резултат от това заболяване не разбира значението на постъпките си и е в невъзможност да се грижи сама за себе си и за своите интереси.

Ищцата излага в исковата молба, че първите симптоми на заболяването у дъщеря й, ответницата, се появили през м.март 2002г. след заминаването й на студентска бригада в Англия. Там тя имала чувство, че в стените на общежитието има подслушвателни устройства и камери, които да я следят, смятала, че семейството й се обсъжда в пресата и в другите медии. Това наложило ответницата преждевременно да се завърне в България, но и тук състоянието й започнало да се влошава с прояви на възбуда и агресия, което довело до хоспитализация по спешност в Психиатрична клиника в гр.Варна. От тази клиника била изписана с диагноза „ШизофР.я - първи протрахиран пристъп с остатъчна психотична продукция“. В следващите години ответницата преустановила медикаментозното си лечение и състоянието й се влошило с отказ от храна и течности, странни пози и твърдения, преминало в кататонен субступор и спиране на говора. След нова хоспитализация настъпила ремисия и в резултат на поддържащата терапия ответницата успяла да завърши висшето си образование, започнала работа, омъжила се и родила дете, но в хода на бременността преустановила лечението си и отново настъпило влошаване в психичното й състояние, последвали нови хоспитализации, включително заради налудно поведение спрямо бебето. В периода 2009г.- 2017г. продължило лечението на ответницата в психиатрични клиники в страната, като в началото на м.ноември 2019г. състоянието й отново рязко се влошило и дори лечението в ДПБ - Раднево не дало резултати – ответницата била с психотични преживявания, мутизъм, с периоди на пълен отказ от храна и течности, с редуващи се състояния на психомоторна възбуда и застИ.е в странни пози, несъдействаща, плачлива, а след това дисфорична и саморазговаряща. С Експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ „Св.Пантелеймон“ Ямбол ответницата била освидетелствана с диагноза „Параноидна шизофР.я", а с решение на ЕРС бракът на ответницата със съпруга й бил прекратен, като родителските права по отношение на детето им били предоставени на бащата, тъй като ответницата не била в състояние да се грижи за детето си. Понастоящем ответницата 1 продължавала лечението си в ДПБ „Д-р Георги Кисьов" гр.Раднево, с период на престоя й над 9 месеца, но болестта й прогресирала, не можела да се грижи сама за себе си, не разбирала значението на постъпките си и имало опасност да разпилее имуществото си.

В срока за отговор ответницата не е подала такъв и не е изразила становище по допустимостта и основателността на иска.

В с.з. искът се поддържа от пълномощника на ищцата – адв.Ч., който настояват съдът да постави ответницата под пълно запрещение.

Участващият по делото прокурор от ЯОП дава заключение, че са налице условията на закона за поставяне на ответницата под пълно запрещение.

В о.с.з. ответницата се явява за извършване на личен разпит, при който показва ориентация за време, място, събития и хора, но е объркана, мисловният й процес е забавен, а говорът опростен. Заявява, че разбира какъв е предметът на делото и желае молбата на майка й да бъде уважена.

След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, ЯОС прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от удостовеР.е за раждане на Община Елхово, издадено по акт да раждане №202/25.08.1981г., ищцата М. Я. е майка на ответницата С. Я..

От представените по делото медицински документи – епикризи от УМБАЛ“Александровска“ЕАД гр.София, МБАЛ“д-р И. Селимински“АД-Сливен, МБАЛ ”Св.Пантелеймон”АД-гр.Ямбол и ДПБ“Д-р Георги Кисьв“гр.Раднево, издадени в периода 2009г.-2022г. се установява, че ответницата С. Я. страда от „параноидна шизофР.я“, като първата хоспитализация за лечението на това заболяване е от м.09.2009г. С Експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ“Св.Пантелеймон“АД- гр.Ямбол на ответницата е определена трайна неработоспособност в размер на 60% в резултат на посоченото заболяване за срок от три години.

Заключението на вещото лице-психиатър д-р Л.Д., извършила назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза потвърждава диагнозата на заболяването, от което страда ответницата – „ШизофР.я. Параноидна форма с често възникващи кататонни състояния. Непрекъснато протичане. Тежка емоционално - волева промяна на личността“ и сочи, че същото заболяване се определя като душевна болест. Според експерта, първите симптоми на болестта у С. Я. са се проявили през 2002 година, с халюцинаторно – параноидна симптоматика. През първите около десет години на боледуването пристъпите са били редки, но тежки, с кататонна симптоматика, отказ от храна и продължително боледуване. Настъпвали са ремисии с добра реализация, като ответницата е успяла да завърши висшето си образование, да намери работа, с която се е справяла добре, омъжила се е, забременяла е и е родила дете, за което се е грижила добре известно време, както и за домакинството. От началото на боледуването й у ответницата е липсвала критичност за заболяването, тя не е приела болестта си, не е осъзнавала болестните прояви, спирала е самоволно лечението и въпреки приложеното лечение, през годините никога не е стигнала до осъзнаване и към настоящия момент продължава да е некритична. От 2012г. до 2016г. симптомите на болестта са били контролирани медикаментозно, но функционирането й семейно, професионално, социално, емоционално е било променено от болестта, поради настъпилото намаляване на енергетичния потенциал, когнитивен спад и настъпилата личностна промяна в шизофренен стил. От 2016г. са последвали ежегодни хоспитализации и въпреки приложеното лечение поведението включително в дома е било странно, изпразнено от цели и планове, болната вече не е успявала да се справи с домакинските задължения, не е полагала грижи за външния си вид, ежедневието й е било изпразнено от съдържание и смисъл, започнала е да пуши много, безцелно да стои с часове и да пуши, не е обръщала внимание на никого, оставала е ангажирана само с мислите си и се е откъснала от действителността. Считано от 2019г. грижите за ответницата е поела изцяло нейната майка, а за детето на ответницата тези грижи е поел само бащата на детето, тъй като С. не е била в състояние да се грижи за нищо. През м.11.2019г. състоянието й отново се е влошило, тежката катотония (тежко невропсихиатрично разстройство, което засяга поведенческите и двигателните функции, с промени в мускулния тонус и водещо до голям брой сериозни умствени и физически промени) не е могла да бъде овладяна медикаментозно, при което на 2 болната е била приложена електроконвулсивна терапия, след която са били възстановени само нощния сън, апетита и вербалния контакт. Личностното функциониране е претърпяло още по-значим и необратим упадък - задълбочило се е социалното оттегляне до аутизация, поведението и общуването й е станало стереотипно и много ограничено, значимо е намалял капацитета за справяне, поради затруднения в когницията. Считано от 2021г. ответницата е започнала да пребивава все повече в болници, поради тежкото психично състояние в домашни условия е било трудно да се поддържа лечението и понастоящем продължава да бъде лекувана в ДПБ – Раднево, където се налага постоянен контрол на действията и постъпките й, контрол за вземане на лекарства, храна, контрол и подпомагане в хигиенните навици, в организирането на ежедневието. Според експерта, с всяка изминала година психичните промени при ответницата са придобили траен характер с неблагоприятна прогноза в смисъл на невъзможножност за клинично оздравяване. Въпреки приложената терапия, психотичната симптоматика персистира в нелепия си вид, приложеното лечение позволява само да бъдат контролирани до някаква степен позитивните симптоми на заболяването, но базовите и социалните умения са редуцирани, а нуждата от обгрижване е увеличена.

В обобщение вещото лице е заключило, че ответницата самостоятелно, активно и продуктивно не може да планува, не може да извършва различни дейности в това число и административни и домакински, не е в състояние да направи разумни сметки, да прецени какви нужди има и как да разпредели времето си и ежедневните задачи, да направи преценка за важни и нужни неща. Към момента ответницата няма перспективни съждения по повод на обичайни житейски въпроси, ползва елементарни умозаключения по належащи проблеми, не може да се справя в обикновена обстановка с обичайни неща от ежедневието.

Преценката й на по-сложни ситуации в повечето случаи отсъства или е погрешна, неразумна, несъобразна с възрастта и житейските изисквания и почти винаги е мотивирана от наличната психотична продукция. Ответницата е неспособна да осмисли обстановката в цялост, да отличи главното от второстепенното, да съобрази своите решения и действия в съответствие с нововъзникнало положение, тя не може да защити своите интереси, не може да използва своите социални и административни възможности, дори не може да прецени, че е болна и има нужда от лечение. Психиката на ответницата е променена до степен, че същата е неспособна да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си, тя е неспособна да се грижи за интересите си и да ги защитава, не е способна сама да удовлетворява елементарните си жизнени потребности, да задоволява текущите си нужди и разумно да разполага с това, което има.

При устното излагане на заключението по реда на чл.200, ал.2 ГПК вещото лице е обяснило видимо адекватното поведение на ответницата с обстоятелствата, че същата продължава да е на лечение в ДПБ-Раднево, където в резултат на медикаментозната терапия и контролираната среда Я. се ресоциализира, но психотечната симптоматика е налице, същата персистира и болната не може да прави избори, преценки и да взима решения за посложни неща.

По делото като писмено доказателство е събрано влязлото в сила на 12.05.2022г. Решение №28 от 20.04.2022г. на ЕРС по гр.д.№30/2022г., с което бракът на ответницата със съпруга й А.К. е прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен, а родителските права по отношение на роденото от брака на съпрузите малолетно дете Г. ( род.****) са предоставени на бащата.

От събраните по делото гласни доказателства - показанията на свидетелите И.А. и Д.М., също се установява, че С. Я. боледува от 20 години, като в последните години и понастоящем състоянието й е влошено. Болната отказвала да приема храна и течности, имала периоди на изпадане в ступор, била подозрителна, ходела безцелно из улиците на града, не се интересувала от нищо и от никого, освен от дъщеря си, купувала ненужни вещи, без да може да прецени какво и защо да купи.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск черпи правното си основание в нормата на чл.5,ал.1 от ЗЛС.

Същият е процесуално допустим, като предявен от майката на ответницата, която има правен интерес от воденото на настоящия процес, тъй като попада в кръга на лицата по 3 чл.336,ал.1 ГПК.

Разгледан по същество искът е основателен. Предметът на иска по чл.5 от ЗЛС - за поставяне на едно лице под запрещение, е неговата дееспособност, а основанието на този иск е наличието на слабоумие или душевна болест и невъзможността на страдащия от такава болест или слабоумие да се грижи за себе си и за своите работи. При кумулативното наличие на двете изисквания - медицински и юридически, се постановява ограничаване на дееспособността или обявяване на пълната недееспособност на лицето.