Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 611 от 20.07.2026, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
Гражданско дело 1791/2025
Вид
Решение № 611
Подписан
20.07.2026
Състав
Соня Тодорова Дженкова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • Чл. 8 ал.1 · Закон за арендата в земеделието
  • чл. 73, ал. 1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 75 · Закон за задълженията и договорите
  • Чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • Чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 611 гр. Добрич, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Соня Т. Дженкова при участието на секретаря Калинка М. Христова като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело № 20253230101791 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното :

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба вх.

№190/10.01.2025г., подадена до ОС Добрич, от С. И. С. - Г. с ЕГН **********, от гр.****, лично и в качеството на пълномощник на дъщеря си И. Д. П. с ЕГН **********, от гр.****, и сина си П. Д. П. с ЕГН **********, от гр.****, уточнени с молби вх.№ 2469/11.04.2025г. и №2947/02.05.2025г., с която срещу "АГРОВИТА БГ” ЕООД, представлявано от управителя К. И. П., със седалище и адрес на управление : гр.****, вписано в ТР при АВП с ЕИК ****, в условията на субективно съединяване са предявени искове за осъждане на ответното дружество да заплати на всеки от ищците по 8471,21лв., дължиммо арендно плащане по договор за аренда на земеделска земя от 15.12.2016г., вписан с вх.рег. № 10677/2016г., акт № 87, т.ХХпо описа на СВп-гр.****, за стопанската 2021-2022година, както и да заплати на всеки от ищците по 2267,25лв., представляваща обезщетение за забава върху главното задължение за периода от 01.01.2023г. до 10.01.2025г.

С определение№ 146/05.05.2025г. по образуваното пред ОС Добрич гр.д№ 9/2025г. производството по делото е прекратено по исковете, за които не са отстранени нередовностите, а с Определение№ 166/23.05.2025г. делото е изпратено на РС Добрич като родово компетентен по останалите на производство искове. В исковата молба ищецът излага твърдения, че тримата ищци са наследници на Д. П. Г., ЕГН **********, б.ж. на гр.****, който е съпруг на първия от тях, респ. баща на втория и 1 третия. Същият е сключил с ответника договор за аренда на земеделска земя на 15.12.2016г., вписан с вх.рег. № 10677/2016г., акт № 87, т.ХХ по описа на СВпгр.****, с който е предоставил на ответника под аренда земеделски земи с обща площ 154.022 дка, подробно описани в табличен вид в текста на договора, които земи се намират в землището на село ****, общ.****ка. Договореното възнаграждение, което е следвало да заплати ответното дружество, е в размер на средното арендно плащане за съответното землище плюс 15 лева на декар. За стопанската 2021-2022г. размерът на средното арендно плащане за землището, в което се намира предоставената на ответника от наследодателя на ищците земеделска земя, е в размер на 150 лева.

В срока по чл.131 от ГПК ответната страна, чрез надлежно упълномощен адвокат депозира отговор на исковата молба. Предявените искове се оспорват като неоснователни.

Според ответника исковата молба е нередовна поради липсата на яснота по въпроса как е определена квотата на всеки от ищците от вземането на наследодателя.

Възникнала ли е или не съпружеска общност върху арендованите обекти.

По същество исковата претенция се оспорва като неоснователна със следните доводи:

-при режим на СИО върху арендованите имоти претенцията на низходящите на арендодателя за получаване на 1/3 част от вземането на наследодателя им е неоснователна;

-ответникът е погасил изцяло задължението си за процесната 2021/2022година.

На 24.10.2023г. "АГРОВИТА БГ” ЕООД е заплатило по банковата сметка на Д. Г. сумата от 22333,19лв. за рентно възнаграждение за ст. 2021/2022г.;

-искът се оспорва по размер, доколкото средната рента за землището на с.**** не е 150лева. Ищецът носи доказателствена тежест да установи размера на средни арендни плащания за землището.

-падежът на задължението за заплащане на рента за 2021/2022ст г не е настъпил.

Не е сключвано допълнително споразумение за промяна падежа на задължението за плащане на процесната рента;;

-лихва за забава не се дължи тъй като падежът все още не е настъпил;

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор за аренда на земеделска земя, Акт №****том **** рег.№ **** от 15.12.2016г. е сключен между Д. П. Г. и „Агровита БГ“ЕООД за предоставяне на възмездно ползване на земеделски земи в землището на с.****, общо 154.022 декара за 10 стопански години, като първата стопанска година е 2017/2018г.

2

Съгласно чл.4 от Договора, арендаторът дължи на арендодателя арендно плащане в размер на средното арендно плащане за съответното землище плюс 15,00 лева на декар,като плащането е дължимо за всяка стопанска година след прибиране и реализация на продукцията.

Ответната страна представя извлечение от Банка ДСК, съгласно което, на 24.10.2023г. "АГРОВИТА БГ” ЕООД е заплатило по банковата сметка на Д. Г. сумата от 22333,19лв. за рентно възнаграждение за ст. 2021/2022г.;

По делото е допусната съдебно- счетоводна експертиза. Вещото лице определя средното арендно плащане за стопанската 2021/2022г. експертизата използва данните от бюлетина на Националния статистически институт за рентите в област ****ка. За стопанската 2021/2022г. посочения размер на рентата е 124 лв. на декар. Увеличен с 15 лв. на декар, размера на арендното плащане на декар е 139 лв.

Вещото лице изчислява, че за 154,022 декара размера на дължимата арендна вноска за стопанската 2021/2022г. е в размер на 21409,06 лв.

На вещото лице е поставена задача да проследи арендните плащания по Договор от 15.09.2016г. от момента на сключване на договора до стопанската 2021-2022г. и да установи плащането, извършено с платежно нареждане съгласно приложеното на л. 16 от настоящото дело извлечение за период от 01.10.2023-31.10.2023г., за коя стопанска година се отнася. След анализ на извършените арендни плащания към Д. П. Г. по Договор от 15.09.2016г. от момента на сключване на договора до стопанската 20212022г., на база счетоводните документи предоставени от ответника, се установява, че плащането в размер на 22333,19 лв., извършено с платежно нареждане на

24.10.2023г.,съгласно приложеното на л.16 от настоящото дело извлечение за период от 01.10.2023-31.10.2023г. се отнася за стопанската 2021/2022г.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна следното: Предявените искове за арендни вземания намират правното си основание в разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.8 ал.1 от Закона за арендата .

Чл. 79 от ЗЗД установява правилото, че ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.

Чл. 8 ал.1 от ЗАЗ разпорежда задължението на арендатора да заплаща уговореното арендно плащане в договорните срокове.

Чл. 86 от ЗЗД установява, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, разгледани 3 поотделно и в тяхната взаимна връзка, съдът намира, че между наследодателя на ищците Д. П. Г. и ответното дружество „АГРОВИТА БГ“ ЕООД е възникнало валидно арендно правоотношение по силата на сключения на 15.12.2016 г. договор за аренда на земеделска земя, вписан в Службата по вписванията – ****. Безспорно е установено, че по силата на този договор арендодателят е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване земеделски имоти с обща площ 154,022 дка, находящи се в землището на с. ****, общ. ****ка, като съгласно уговорката на страните, обективирана в чл. 4 от договора, арендното възнаграждение не е определено като твърда сума, а е обвързано с обективен критерий – средното арендно плащане за съответното землище за съответната стопанска година, увеличено с 15 лв. на декар.

Не е спорно по делото, че ищците са наследници на Д. П. Г. и като такива са носители на наследствените права върху вземанията, възникнали от арендното правоотношение, доколкото не се установява спор относно правоприемството им.

Спорът между страните е концентриран върху два основни въпроса – какъв е действителният размер на дължимото арендно възнаграждение за стопанската 2021/2022 г. и дали същото е било погасено чрез извършено от ответника плащане.

По отношение на размера на арендното възнаграждение съдът кредитира изцяло заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, като компетентно, обосновано и изготвено въз основа на проверка на относимите счетоводни документи и официални статистически данни. От заключението се установява, че за стопанската 2021/2022 г. средното арендно плащане за землището на с. ****, общ. ****ка, възлиза на 124 лв. на декар, като при прилагане на договорно уговореното увеличение от 15 лв. на декар размерът на арендното плащане възлиза на 139 лв. на декар. При площ от 154,022 дка това формира общо дължимо арендно възнаграждение в размер на 21 409,06 лв.

Съдът не възприема поддържаното от ищците изчисление, основано на твърдяна средна рента от 150 лв. на декар, доколкото по делото не бяха ангажирани достатъчно убедителни доказателства, установяващи именно такъв размер на средното арендно плащане за конкретното землище и конкретната стопанска година. Съгласно договорната воля на страните релевантен е не произволно определен размер на рентата, а средното арендно плащане за съответното землище, което следва да бъде установено с обективни и проверими данни. Вещото лице е използвало данни от Националния статистически институт за област ****, които са относими към определяне на средните стойности на арендните плащания и съответстват на уговорения в договора механизъм за формиране на възнаграждението. Ето защо съдът приема, че размерът на вземането следва да бъде определен съобразно експертното заключение, а не съобразно едностранното изчисление на ищцовата страна.

По отношение на направеното от ответника възражение за погасяване на 4 задължението чрез плащане съдът намира същото за доказано. По делото е представено банково извлечение, удостоверяващо извършено на 24.10.2023 г. плащане в размер на 22 333,19 лв. на наследодателя на ищците Д. П. Г.. С оглед оспорването от страна на ищците, че това плащане се отнася до процесната стопанска година, съдът възложи проверка на този факт чрез съдебно-счетоводна експертиза.

След извършен анализ на счетоводните документи на ответното дружество – справки за начислена рента за отделните стопански години, счетоводни записвания по сметка 499 „Други дебитори и кредитори“, банкови извлечения, документи за извършени плащания и справки по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ, вещото лице е достигнало до категоричен извод, че плащането от 24.10.2023 г. в размер на 22 333,19 лв. се отнася именно за стопанската 2021/2022 г. и представлява изпълнение на задължението по процесния договор за аренда.

Съдът кредитира това заключение, тъй като същото е основано не само на едностранни счетоводни записвания на ответника, а на съвкупна проверка на първични счетоводни и банкови документи, като изводите на вещото лице са логични, последователни и не са опровергани от други доказателства по делото. В този смисъл ответникът е изпълнил доказателствената си тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, установявайки както факта на плащането, така и неговото предназначение и относимост към спорното задължение.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗЗД длъжникът следва да изпълни точно и добросъвестно задължението си, а съгласно чл. 75 ЗЗД изпълнението към кредитора освобождава длъжника от отговорност. В настоящия случай установеното задължение за арендно плащане възлиза на 21 409,06 лв., докато извършеното плащане е в размер на 22 333,19 лв., поради което следва да се приеме, че задължението е погасено изцяло чрез изпълнение. Дори е налице плащане в размер, надвишаващ установеното по делото задължение, но този въпрос е извън предмета на настоящия спор, доколкото ответникът не предявява насрещна претенция.

При тези данни съдът приема, че към момента на предявяване на исковете не е съществувало неизпълнено парично задължение на ответното дружество към ищците.

След като главното вземане е погасено чрез изпълнение, не е налице и основание за присъждане на обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД. Акцесорният характер на претенцията за мораторна лихва обуславя нейната зависимост от съществуването на главното задължение, поради което при липса на неизпълнение и тя следва да бъде отхвърлена като неоснователна.