Определение № 646 от 08.12.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 646 гр. Благоевград, 08.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Илинска като разгледа докладваното от Анета Илинска Търговско дело № 20221200900264 по описа за 2022 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „А.П.И.“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявана от инж.В.В., чрез юрк.П.Г., срещу Д.О.З.“АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.С., представлява от К.Ч..

Отправено е искане, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 72 868, 52 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на настъпило застрахователно събитие - ПТП на 25.05.2021 г., около 12:25 часа, в с. С., общ. Благоевград, обл. Благоевград, път-106, пр. км. 7-ми, в с. С., обл.

Благоевград, с посока към гр. Благоевград, при управление на МПС - товарен автомобил - автокран, марка “*” /Щ. /, модел: „*“, с per. № *, собственост на „Г.Х.“ ЕООД - с. Б.П., с ЕИК: *, представляван от Управителя ВВ.Г.В., предоставен под наем на „Б.С.Г.“ ЕООД - Благоевград, ЕИК 2*, представляван от Управителя П.Б.Б., Г.А.Т. и притежаващ валидно сключена гражданска застраховка „ГО“, с ответното дружество, заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция пред ответното дружество до окончателното изплащане на горецитираната сума, твърдейки, че лицето е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, като същият е причинил значителни имуществени вреди на пътно съоръжение, на стойност и размер от 72 868, 52 лева, собственост на А.П.И.“, ЕИК *, представлявана от инж. В.В. - Председател на Управителния съвет, ведно с произтичащите от това последици.

След проверка на приложените по делото съдебни книжа,съдът констатира надлежно извършена размяна на книжа по реда на чл. 367 ГПК.

С оглед горната констатация, на основание чл. 374 ГПК, съдът дължи произнасяне по направените от страните доказателствени искания.

Исковата молба е редовна.

1

Предявените обективно кумулативно съединени искове са допустими.

Депозираната пред съда искова молба формално отговоря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК относно нейните задължителни реквизити по закон. В исковата молба са формулирани фактическите твърдения и обстоятелствата, на които те се основават, изведени са правните съображения и е отправено ясно искане. Ищецът е направил доказателствените си искания и е представил доказателствата, с които разполага към момента на предявяването на исковата молба.

Направено е възражение от ответника, че не е спазена процедурата по чл. 498, ал. 3 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ.

Съдът приема възражението за неоснователно.

Съображения:

Законовата разпоредба в текста на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове.

С определение № 339 по ч. т. д. № 972/2019 г. на ІІ т. о. на ВКС, препращащо към съдебни актове на други състави на ВКС, се приема, че дори при подаване на исковата молба да са съществували процесуални пречки или да са липсвали процесуални условия за съществуването или надлежното упражняване на правото на иск, щом преди прекратяването на производството са налице процесуалните предпоставки за допустимо исково производство, то същото се счита за санирано и е следвало да продължи. Посочено е също, че за допустимостта на иска, с оглед наличието на процесуална пречка или липсата на положителна процесуална предпоставка за предявяването му, съдът следи по всяко време на производството, с оглед и възможността за санирането й в хода на същото. Изрично е прието, че изтекъл срок по чл. 496, ал.1 КЗ в хода на исковото производство, образувано по пряк иск на пострадалото лице срещу застрахователя на делинквента, е съобразим като саниращ допустимостта на иска.

С Определение № 60368 от 21.10.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1947/2021 г., I т. о., ТК, е възприето още, че : „ … действително редакцията на чл. 498, ал.3 КЗ акцентира на тази поредност, но същата не следва да се възприема и прилага формалистично.

Императивната последователност на рекламационното и исковото производство, буквално изводима от текста на чл. 498, ал.3 КЗ, не намира опора в телеологичното тълкуване на разпоредбата, в съответствие с целта на производството – да съдейства за доброволно уреждане на претенцията на пострадалото лице, в случаите, когато това е постижимо, спестявайки съдебни процедури и свързани със същите допълнителни време и разходи, не и да затрудни или лиши същото от обезщетяване. Ако отговорът на ответника не предпоставя съдебно

2 разрешаване на спора за дължимото застрахователно обезщетение /съгласен е да заплати предявения от пострадалия размер или директно изплати същия/, не би била налице хипотеза на чл. 498, ал.3 КЗ и преждевременно образуваното съдебно производство би подлежало на прекратяване, с понасяне на разноските, вкл. присъждане такива в полза на ответника, от ищеца. Това е и санкцията, която той би претърпял за неспазване на указаната в чл. 498, ал.1 КЗ поредност. В този смисъл, определението по ч.т.д. № 972/2019 г. на ІІ т. о. на ВКС следва да се счита аналогично приложимо и към настоящата хипотеза. Предвидената в чл. 498 КЗ процедура е значима и съобразима с резултата си спрямо правния интерес на ищеца от предявяване на претенцията му пред съд, а не с формалното си осъществяване.” С писмения си отговор по исковата молба до съда, ответникът оспорва исковата молба изцяло – по основание и размер, като прави възражение и че не е пасивно лигитимиран да отговаря по исковете.

С оглед процесуалното поведение на страните до този момент, съдът ще сподели горните разрешения, дадени с цитираните актове на ВКС и ще приеме, че искът по чл. 432 ГПК е допустим.

Извършена е двойна размяна на книжа по реда на чл.367 и сл. ГПК.

Постъпили са: писмен отговор, допълнителна искова молба и допълнителен отговор по нея.

Исковете са оспорени.

Направени са доказателствени искания от страните.

Съдът изготвя следния проект за доклад по делото:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът претендира застрахователно обезщетение за настъпили имуществени вреди, вследствие на ПТП, реализирано на 25.05.2021 г., около 12:25 часа, в с. С., обл. Благоевград, на път III. 106, км 7, при управление на МПС - товарен автомобил „Щ. II Ц 18“, с per. № *, собственост на „Г.Х.“ ЕООД - с. Б.П., управляван от лицето Г.А.Т. от гр. К..

Твърди се, че срещу Г.А.Т. е образувано ДП № 1899 ЗМ 186/2021 г. по описа на 01 РУ - Благоевград /набл. производство - вх. № 3890/2021 год. по описа на РП - Благоевград, като заедно с това са осъществени и реализирани всички възможни действия по разследването, при което е привлечено лицето с постановление на разследващ орган по смисъла на чл. 194, ал. 3 от НПК, от компетентен орган на ДП, на длъжността „ст. разследващ полицай“ при 01 РУ - Благоевград.

С постановлението за привличане в процесуалното качество на обвиняем, било прието, след запознаване с материалите по досъдебно производство № 1899зм-186/2021 г. по описа на 01 РУ - Благоевград, че се установява, че са събрани достатъчно доказателства за виновността на лицето Тенев, при което е ангажирана наказателната отговорност на същото, за това, че на 25.05.2021 г., около 12:25 часа, в с. С., общ. Благоевград, обл. Благоевград, път-106, пр. км 7-ми, в с. С., обл. Благоевград, с посока към гр. Благоевград, при 3 управление на МПС - товарен автомобил - автокран, марка “* 7„Щ.”/, модел:

„*“, с per. № *, собственост на „Г.Х.“ ЕООД - с. Б.П., с ЕИК: *, представляван от Управителя ВВ.Г.В., предоставен под наем на „Б.С.Г.“ ЕООД - Благоевград, ЕИК 2*, представляван от Управителя П.Б.Б., Г.А.Т., е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, съгласно който законов текст урежда и гласи: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП - „ Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. “ Лицето Г.А.Т. било привлечено в качеството на обвиняем, за това, че след като същият е приключил работата си с автокрана, не е прибрал стрелата на крана и не е изключил хидравличното задвижване на крана, като го управлявал в този му вид, без да го контролира по време на движението и без да се съобразява с това състояние на превозното средство и състоянието на пътя пред него, характеризиращо се с наличие на удареното впоследствие пътно съоръжение, което е индивидуализирано по-долу, като предвидимо за състоянието на управляваното от него МПС препятствие е бил в състояние да го спре, но не го е сторил, а продължил да управлява МПС-то със скорост около 40-45 км/ч, поради което, стрелата на крана ударила пътно съоръжение, представляващо Г-образна тръбна конструкция, е вертикална колона от стоманена тръба Ф200 мм, и хоризонтална греда - рамо, с дължина около 4,3 метра, върху която били монтирани 4 (четири) боря камери за наблюдение VRX-3500-LPI, два броя панорамни камери и два броя I R светкавици, като ударът бил в хоризонталната греда, която се деформирала, възникнал въртящ момент, който усукал вертикалната колона и се пречупила малко над основата, след коеот се отклонила под остър ъгъл на пътното платно, като по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди на пътното съоръжение, на стойност и размер от 72 868, 52 лева, собственост на А.П.И.”, ЕИК *, представлявана от инж. И - Председател на Управителния съвет.

Така внесеното и предявено Постановление за привличане на обвиняем срещу лицето било за извършване на престъпление по чл. 343, ал, 1, б. „а“ от НК, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, вр. с чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, а именно състав, касаещ престъпление по транспорта, уредбата на което се съдържа в Раздел II, с наименование „Престъпления по транспорта и съобщенията“.

Така изготвено, постановлението било предявено в 10:00 часа на 08.08.2022 г. на обвиняемия, лично срещу подпис и такъв положен от разследващия орган на длъжност „ст. разследващ полицай“.

Счита се, че тези данни и воденото отделно наказателно производство били достатъчни за обосноваване на противоправния характер на поведението 4 на водача на горепосоченото МПС, който се изразява в нарушаване на разпоредбите на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП. Именно нарушението на посочените на посочените императивни (задължителни) правила за движение се явявала непосредствена причина за настъпването на произшествието.

Ответникът оспорва всички фактически твърдения на ищеца в исковата молба, включително с твърдението за наличие на валиден към датата на процесното ПТП договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за процесното МПС. По делото липсвали индивидуализиращи данни, въз основа на които да бъде установено дали по отношение на процесното МПС е била сключена застраховка „Гражданска отговорност” към датата на твърдяното събитие. Единствен индивидуализиращ белег на МПС бил номера на рамата/шаси, какъвто не бил посочен от ищеца.

Направил е възражение за местна неподсъдност.

Счита, че компетентен да разгледа спора е СГС.

Според съда, възражението по чл.115, ал.2 от ГПК за неподсъдност на делото, е направено своевременно от ответника с отговора на исковата молба, според изискването на чл.119, ал.3 от ГПК.