Решение № 184 от 21.04.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Благоевград, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Росица Велкова

Миглена Кавалова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Въззивно гражданско дело № 20261200500264 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 10886/01.12.2025г., подадена от В. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Овча купел“, бл. 507, вх. Д, ап. 134, чрез адв. К. В., против Решение № 376 от 05.11.2025 г. по гр.д. № 281/2025г. по описа на РС – Петрич.

Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на решението, като се поддържа, че по отношение на процесния имот не е налице съсобственост. Не се оспорват обстоятелствата, че имотът е придобит по време на брака между страните, както и, че бракът е прекратен на 19.12.2014 г.

Въпреки това се твърди, че съдът неправилно е кредитирал свидетелските показания, като се сочи, че не е налице съвместен принос за придобиването на имота. На следващо място се сочи, че съдът неправилно е анализирал доказателствата по отношение на въведеното от жалбоподателя възражение за придобивна давност, както и не е анализирал и доводите, въведени в отговора на исковата молба, касаещи размера на покупната цена за имота и въведеното в тази връзка, че действителната воля на прехвърлителя, който е дядо на жалбоподателката В. П. е била да й дари имота, поради страх от накърняване на запазена част от бъдещото наследство, той е решил формално да посочи, че имотът бива продаван, съществената нееквивалентност на престациите следва 1 да доведе до третирането на сделката като безвъзмездна, а именно - дарение, но този начин имотът бива изключен от режима на СИО.

Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли иска за делба като неоснователен, а в противен случай да бъде отчетено обстоятелството, че приносът на ответницата за придобиването на имота е значително по - голям, поради което моли делбата да бъде допусната при квоти от 1/10 ид. части за Р.

П. и 9/10 ид. части за В. П.. Претендира направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

В отговора на въззивната жалба се изразява становище за неоснователност и необоснованост на въззивната жалба, иска се въззивният съд да я остави без уважение, а обжалваното решение да потвърди като правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със закона и при спазване на процесуалните правила, както и да присъди сторените в хода на въззивното производство разноски на въззиваемия, поради изложените подробно в отговора на въззивната жалба съображения.

В проведеното по делото открито съдебно заседание пред въззивния съд, въззивникът чрез процесуалния си представител поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи, а въззиваемата страна чрез процесуалния си представител моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди решението на районния съд.

Пред въззивната инстанция са събирани писмени доказателства протокол за предаване, покана и приходна квитанция от 04.03.2026 година, от които се установява, чe на 20.02.2026г. въззиваемият е предал на въззивника предоставени от последния на 19.01.2026г. ключове за достъп до процесната жилищна сграда и дворното място, в което е построена и поставените от него 2 броя нови катинари за двете врати на дворното място и 1 брой патрон за входната врата на жилищната сграда и че през март 2026г. въззиваемият е заплатил данъци за процесния имот.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 271, ал. 1 от ГПК , при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

В производството пред районния съд е отправено искане от въззиваемата страна – ищец да се постанови решение, с което да се допусне до делба между страните недвижим имот, представляващ ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 50, 72 кв.м., построена в Урегулиран поземлен имот 11-91, кв. 18 по плана на с. Чучулигово, община Петрич при съседи на мястото, съгласно нотариален акт: от северозапад - улица с о.т.25-27, от североизток - У ПИ III92, от юг - У ПИ XIV-129 и У ПИ XI-130 и от запад - УПИ XV и УПИ 1-91 между страните по делото, при равни квоти за всеки от тях - по 1/2 идеална част. Ищецът твърди, че с ответницата са съсобственици на имота, придобили го по време на брака си в режим на семейна имуществена общност, чрез 2 закупуването му от В.К.А. на 05.06.2012 г. Ищецът сочи, че бракът с ответницата е прекратен по взаимно съгласие с решение № III-86328/19.12.2014 по гр.д.№ 34640/2014 по описа на СРС, 86-ти с-в, влязло в сила на 19.12.2014 г. и правата на съпрузите върху гореописания недвижим имот са се трансформирали в обикновена съсобственост при равни квоти - по 1/2 ид.ч. за всеки от бившите съпрузи.

В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, с който обосновава становище за неоснователност на предявения иск за делба.

Релевира възражение, че по отношение на процесния имот не е налице съсобственост. Ответникът не оспорва ищцовите твърдения, че имотът е придобит по време на брака между страните, както и че бракът им е прекратен на 19.12.2014 г. Твърди се, че имотът е закупен изцяло с лични средства на ответницата, поради което имотът не е бил в режим на СИО, респ. оспорва, че след прекратяване на брака между страните, е възникнала обикновена съсобственост върху имота, при равни квоти в съсобствеността между бившите съпрузи. Твърди, че Р. П. няма принос за покупката на имота. Твърди, че последните години от брака между страните били изключително тежки, като В. П. била тази, която осигурявала всички разходи за домакинството, а ищецът не е допринасял за семейния бюджет. В случаите, когато все пак поемал част от разходите, те били незначителни по обем. Ответницата работила на пълен работен ден, а след работа се налагало да пазарува за дома, да готви, чисти и да се справя с цялата покъщнина. Заявява, че ако съдът не възприеме доводите за наличието на трансформация на лично имущество и липсата на съвместен принос за придобиването на имота, че е изключителен собственик на имота на основание придобивна давност. Твърди, че от момента на придобиването на имота до подаване на отговора, единствената, която посещава имота е тя /ответницата/. Твърди, че след развода ищецът е правил опити да я търси в посочения имот, тъй като тя не е искала да комуникира с него. Ответницата не е откликвала на тези негови молби. Нещо повече - тя изрично му заявила, че този имот е лично нейна собственост, забранила му да го посещава, както и да я безпокои там. Твърди, че ищецът след края на 2014 г., той не е имал никакъв достъп до имота, нито е посещавал същия, няма ключове за имота, тъй като патронниците на вратите са сменени непосредствено след развода, всички разходи по имота се покриват единствено от нея, правила и множество подобрения по него, както и че единствено тя е плащала данъците за имота. С изложеното обосновава теза за упражнявано постоянно, непрекъснато, явно и спокойно недобросъвестно владение за период повече от 10 години (от края на 2014 г. до датата на депозиране на отговора на исковата молба), което е демонстрирано по категоричен и недвусмислен начин пред Р. П.. Отделно сочи, че имотът е закупен за сумата от 258, 00 лв. от В.К.А., който е нейн дядо и продажната цена по сделката е изключително ниска поради единствената причина - В.А. имал низходящи с право на запазена част от бъдещото наследство и поради това сделката не била сключена като дарение. В тази връзка релевира 3 възражение, че договорът за покупко - продажба е сключен с дарствено намерение от страна на В.А., поради което на това самостоятелно основание имотът не е бил в режим на СИО. Твърди, че възмездният характер на сделката е чисто формален. С гореизложеното ответникът обосновава искане за отхвърляне на иска за делба като недоказан и неоснователен. В случай, че не уважи изложената теза, ответникът прави искане делбата да се допусне при квоти в съсобствеността както следва: 1/10 идеална част за ищеца и 9/10 идеални части за ответника поради значителен принос на ответницата за придобиването на имота.

Не се спори по делото, а събраните писмени доказателства /неоспорени/ установяват по несъмнен начин, че считано от 06.11.2005 г. страните са били в граждански брак, който е прекратен с развод, при условията на чл. 50 - 51 от СК с решение № III -86 - 328/19.12.2014 г. по гр.д. № 34640/2014 г. по описа на Районен съд гр.София, влязло в сила на 19.12.2014 г.

Съгласно нотариален акт № 47, том 1, per. № 2083, дело № 40/2012 г. по описа на нотариус per. № 503 на НК, с район на действие района на Районен съд - Петрич ответницата В. И. П. е закупила от В.К.А., недвижим имот, представляващ ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 50,72 кв.м., построена в Урегулиран поземлен имот II-91, кв.18 по плана на с.Чучулигово, община Петрич при съседи на урегулирания поземлен имот, съгласно нотариален акт: от северозапад - улица с о.т.25-27, от североизток - УПИ III92, от юг - УПИ XIV-129 и УПИ XI-130 и от запад - УПИ XV и УПИ 1-91, за сумата от 260, 00 лева, която продавачът е получил предварително, изцяло и в брой от купувача. Последното обстоятелство не е спорно по делото.

Съгласно удостоверение за наследници от 14.06.2022 г., продавачът по процесната сделка е дядо на ответницата.

Събрани са гласни доказателства пред районния съд. В показанията на свидетелите О. и К. се сочи, че са приятели и колеги с ищеца - въззиваем, и тримата работят в НСО, от дълги години. Свидетелят О. сочи, че през 2012 г. дал на ищеца сумата от 1 250 лева, необходима на последния, за да закупят със съпругата му процесния имот. Свидетелят сочи, че тогава разбрал, че имотът ще бъде закупен на страните по делото от дядото на ответницата. Свидетелят сочи още, че заедно със страните е посещавал имота, след закупуването му, през 2021/2022 година и лично е възприел как страните по делото са извършили ремонт на къщата - измазали я, купили мебели, част от които дори били превозени от св. О.. Свидетелят сочи, че лично е виждал ищецът да коси тревата в имота. Сочи, че когато бил на гости на страните в имота възприятията му относно поведението и отношението на Р. и В. П.и към имота било такова на собственици. В показанията на О. се сочи още, че ищецът монтирал камери в имота, за да може да следи какво се случва когато не са там.

Свидетелят К. сочи, че е ходил в процесния имот 3 или 4 пъти, като гост на страните по делото. Сочи, че е помагал на ищеца да коси тревата в имота, 4 както и при изграждането на навес и барбекю в имота през 2021/2022 г. И двамата свидетели сочат категорично, че не са възприели поведение на ответницата, с което същата да не допуска ищеца до имота.

В показанията на свидетелката Н. се сочи, че от 1998 г. е в приятелски отношения с ответницата, познава ищеца от 2005 г. като съпруг на В. П., била кума на сватбата на страните, както и че е познавала и дядото на ответницата, който често казвал, че иска да „остави“ пороцесния имот на ответницата.

Свидетелката сочи, че ответницата й споделила, че дядо й искал да й продаде на въззивницата процесния имот, както и че В. искала Р. да й помогне в закупуването на къщата. Свидетелката сочи, че към онзи момент ответницата работила като касиер и продавач - консултант в „Т Маркет“, и друга допълнителна работа. Свидетелката сочи, че знаела за финансови затруднения в семейството на страните към онзи момент, както и че от ответницата чула, че от началото на 2015 г. ищецът не е посещавал процесния имот, ответницата сменила бравите и казала на ищеца, че не иска повече той да ходи в имота. От ответницата свидетелката разбрала, че от 2015 г. ищецът не е посещавал имота, както и че ремонтът в имота, вкл. изграждането на навес и барбекю са направени от ответницата, със средства от кредит. В показанията на свидетелката Н. се сочи, че след развода страните не са живели заедно, както и че докато страните били в брак финансите им винаги са били отделни, сметките за домакинството си делили - половината плащал той, половината – тя, разходите за детето им – също делили на половина - това знаела от ответницата, ни ищецът – въззиваем не полагал усилия за издръжката на семейството.