Определение № 2188 от 10.07.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2188 гр. София, 10.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20238002900905 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ срещу решение № 118/27.02.2023г. по т.д.№ 345/2022г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260062/24.01.2022 г. по т.д.№ 1127/2017 г. на Софийски градски съд .С потвърденото решение са отхвърлени предявените от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ против Г. П. Х., О. Н. Р. и И. А. З. искове, с правно основание чл. 57 , ал. 3 ЗБН вр. с чл. 240, ал. 2 ТЗ, за осъждането им да заплатят на ищеца, при условията на солидарна отговорност, обезщетение в размер на 4 596 198,54 лева - за претърпени от банката вреди, в причинност с тяхно неизпълнение на законови и договорни задължения, в качеството им на „администратори“, по смисъла на пар.1, ал.1, т.2 ,б.“а“ от ДР на ЗБН, на „Корпоративна търговска банка“ АД – членове на Управителния съвет на банката, при вземането на решение от 15.03.2010 г., за сключване на договор за банков кредит с кредитополучател „Дивал 59“ ЕООД, в размер на 9 400 000 евро, в евентуалност предявени за разделно осъждане на всеки от ответниците, при неустановено основание за солидарната им отговорност.

Касаторът оспорва правилността на изводите на въззивния съд за неустановеност на два от елементите на фактическия състав на предявените искове - настъпила вреда и причинна връзка между потвърденото от въззивния съд за установено противоправно поведение на ответниците и вредата, резултираща за ищеца в невъзможност да удовлетвори вземанията си по сключения договор за банков кредит. Оспорва правилността на извода на съда, че вредата е обусловена от поведението на отговорните за управлението на банката, след 20.06.2014 г. - отстраняването на ответниците като членове на УС на банката – лица – квестори, временни и постоянни синдици. Според 1 касатора, ответниците не могат да се освободят от отговорност само предвид констатирано неизпълнение на кредитополучателя след 20.06.2014 г. / първа просрочена вноска през м. септември 2014г. – според въззивния съд, а според касатора - през м. октомври 2014г. /, след като невъзможността за удовлетворение на банката е последица и от необезпечаването на кредита, при липса на достатъчно имущество още към датата на сключването на договора за кредит. Този момент на съобразима преценка касаторът изтъква неколкократно. Поставянето на банката под особен надзор и отстраняването на ответниците от управлението й, според страната, не са фактори, които обективно влияят върху събираемостта на вземанията към „ Дивал 59„ ЕООД.

Неправилно въззивният съд, отчитайки забава на отговорните за управлението на банката лица след 20.06.2024г. - да предявят своевременно предсрочна изискуемост на кредита и пристъпят към принудително изпълнение на вземанията на банката - не съобразява забавата на ответниците в предприемане на действия по предявяване на предсрочна изискуемост, поради неизпълнение задължението на кредитополучателя да учреди договорените обезпечения, която забава датира от 01.07.2010 г. / предвид договорения краен срок за учредяването им – 30.06.2010 г./, основание за каквато предсрочна изискуемост е изрично договорено – чл. 39, б. „г“ вр. с чл. 30.1, б. „а“ от договора за кредит. В периода от 01.07.2010г. до 20.06.2014г., „Дивал 59“ЕООД се е разпоредило с недвижимите си имоти, предвид което, дори да биха били предприети действия от квесторите на банката, съответно от временните и последващо постоянните синдици, то тези действия биха били безрезултатни. Касаторът оспорва извода за възможност банката да се удовлетвори от имота на бул. „Цар Освободител„ № 21, за собствеността на който е образувано производство по чл. 440 ГПК, инициирано от Българска академия на науките, приключило с влязло в сила решение, отричащо правото на собственост на „Дивал 59“ ЕООД. Не споделя съображенията на съда, основани на необвързваща „КТБ„ АД / н / сила на пресъдено нещо на постановеното решение, след като банката не е била конституирана като страна в производството, нито е обвързана в качеството на правоприемник. Касаторът се позовава на възможността БАН да защити успешно правата си на собственик и при инициирано от „КТБ“АД / н / принудително изпълнение върху имота, отделно от обстоятелството, че насочването на изпълнение срещу имущество, за което е известно, че не принадлежи на длъжника, е злоупотреба с права. Касаторът намира, че неправилно съдът е отказал да съобрази доказателствената стойност на представеното от ЧСИ А. Бизов удостоверение, въз основа извършено от същия проучване на имуществото на длъжника по изп. дело № 2694/2015г., видно от което не е открито каквото и да било имущество на „Дивал 59„ ЕООД – възможен обект на индивидуално принудително изпълнение.

Страната счита, че отказа да бъде ценено като доказателство по делото, е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Удостоверението на ЧСИ Бизов, според касатора, е официален свидетелстващ документ и не е било оспорено, по реда на чл. 193 ГПК от ответниците, поради което е следвало да се зачете с материална доказателствена сила по спора. Отделно от 2 това, справката от Служба по вписванията по персоналната партида на „Дивал 59 „ЕООД, на която се е позовал въззивният съд, не съставлява доказателство за право на собственост на дружеството върху фигуриращи по партидата му недвижими имоти - констатирани три към 31.10.2017г., при това не носи подпис на длъжностно лице. Неправилен, според касатора, е и извода, че не е налице причинност в поведението на ответниците и търпимите от банката вреди, предвид непредприето от отговорните за управлението й лица, след отстраняването на ответниците, обявяване на длъжника в несъстоятелност и провеждане на универсално принудително изпълнение срещу същия, с идентичния довод - подобно действие би било напълно безпредметно, с оглед невъзможността да се формира маса на несъстоятелността, вкл. по реда на отменителните искове по чл. 647, ал.1, т. 2 и т. 3 ТЗ. Последното се обосновава с обстоятелството, че сделките – потенциален предмет на такива искове - са сключени от длъжника най - късно през 2012г., а легитимирането на банката като кредитор - условие за иницииране на производство по несъстоятелност на „Дивал 59“ ЕООД - е било възможно едва след просрочие на задълженията на дружеството – през октомври 2014г..Следователно, не би могло да се спази преклузивния срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ / двугодишен от откриване на производството по несъстоятелност, съставляващ срок за предявяването на исковете /, но касаторът очевидно визира двугодишния срок от подаване молбата по чл.

625 ТЗ, преценим към фактическите състави на чл. 647 , ал. 1, т. 2 и т. 3 ТЗ.

Отговори на касационната жалба на „КТБ“АД / н / са депозирали ответниците И. З. и Г. Х.. Оспорват основателността й, както и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване.

Ответникът И. З. намира, че вторият от въпросите изхожда от неустановени от въззивния съд предпоставки – безспорна несъбираемост на дълга на „Дивал 59“ ЕООД, както и осъществени от банката всички възможни действия за събирането му, по реда на индивидуалното принудително изпълнение. Ведно с първия въпрос , по тези два въпроса страната намира, че не е удовлетворен допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а по третия - разрешението на въззивния съд не противоречи на цитираната съдебна практика, посочена в хипотезата на чл. 280, ал .1 , т. 1 ГПК.

Ответникът Г. Х. намира, че по начина си на формулиране, отговор на никой от въпросите не се явява от значение за правния спор, не е включен в предмета на делото и не е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд. Аналогично акцентира на обстоятелството, че първи и втори въпроси изхождат от предпоставката

„ установени окончателни и непреодолими вреди за банката „, както и от предпоставката „осъществени всички възможни действия за принудително събиране на вземането на банката“ след

20.06.2014г.,по реда на индивидуалното принудително изпълнение, каквито изводи не е формирал въззивният съд. Тежестта за пълно и главно установяване на тези предпоставки е била на ищеца, срещу носена от ответниците доказателствена тежест единствено по оборване презумпцията за 3 вина. Страната се позовава и на решение по т.д.№ 2272/2020 г. на ІІ т.о. на ВКС, според което, за да се прецени основателността на претенции по чл. 57, ал. 3 ЗБН, съдът дължи и преценка дали кредиторът е предприел всички необходими действия за удовлетворяване на вземането си, като при открито производство по несъстоятелност на длъжника му и предвид съществуващата възможност за удовлетворяване по реда на универсалното принудително изпълнение, изхода от производството по несъстоятелност, респ. събраните по реда на същото вземания на кредитора, е обуславящ за преценка наличието на вреда и нейния размер. Предвид това, съставът на ВКС е счел висящото производство по несъстоятелност за преюдициално спрямо производството по чл. 57, ал. 3 ЗБН, образувано за ангажиране отговорността на лицата, в причинна връзка с чието поведение се твърди невъзможността за удовлетворяване от длъжника в несъстоятелност, респ. се явява основание за спиране на производството по чл. 57, ал. 3 ЗБН до приключването му. Отделно страната счита, че отговор на втория от формулираните въпроси не би могъл да се даде абстрактно и извън фактологията по спора, т.е. не е правен въпрос.

Не е обоснован и допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по първите два въпроса, както и по чл. 280, ал. 1 , т. 1 ГПК по третия, тъй като цитираните решения на касационна инстанция са неприложими в конкретната хипотеза. Съдът е отрекъл верността на удостоверението на ЧСИ Бизов, за липса на налично имущество на „Дивал 59“ ЕООД и след 20.06.2014г., не с оглед характеристиката на самия документ, а в резултат на всички събрани по делото доказателства. Още повече, че удостовереното е към 11.08.2017 г., а въззивният съд е отчел бездействие на различни от ответниците лица, отговорни за събиране вземането към „Дивал 59 „ЕООД и за предходен – след 20.06.2014 г. - период.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване,в обхвата на касационните доводи за неправилност, настоящият състав съобрази следното :

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на синдиците на „Корпоративна търговска банка“АД/н/, с която са предявени срещу Г. П. Х., О. Н. Р. и И. А. З. искове, с правно основание чл. 57, ал. 3 ЗБН, с цена от 4 596 198,54 лева. Твърди се, че ответниците са имали качеството на администратори на „Корпоративна търговска банка“ АД /сега в несъстоятелност/ , по смисъла на §1, ал. 1, т. 2, б.“а“ от ДР на ЗБН, като са били членове на УС на банката, и с решението си за сключване на договор за кредит с кредитополучател „Дивал 59“ ЕООД, при вземането на което са нарушили произтичащи от закона и договорите им за управление с банката задължения, са причинили вреди в размер на 4 596 198,54 лева. Вредите се състоят в невъзможността банката да събере вземанията си по договора за кредит, сключен на 15.03.2010г., предвид това, че договорените в същия обезпечения, неучредени към момента на сключването му, с уговорен за това 4 срок до 30.06.2010 г., са останали неучредени. Поддържа се, че ответниците, в качеството на членове на УС на банката, не са изпълнили задълженията си да положат грижата на добрия търговец, в съответствие със сключените от тях договори за управление с банката, както и не са изпълнили задълженията си съгласно чл.16.1 и чл. 33 от Правилника за кредитната дейност относно оценката на кредитния риск, като не са изискали от кредитополучателя необходимите документи за установяване на неговото финансово състояние, доказателства за собствеността му върху посочените, като обект на възможно обезпечение, активи, оценката на същите, не са предвидили клауза, според която усвояването на кредита да е под условие учредяване на обезпеченията, като в решението на УС дори не са посочени конкретните обекти на обезпечение, а самият критерий за дължима обезпеченост / не по-малко от 120 % от размера на кредита / се явява неясен, съответно неприложим. В полза на банката е бил учреден единствено особен залог върху вземания на кредитополучателя по банкови сметки, но той не е бил вписан в ЦРОЗ.