Определение № 554 от 21.07.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 554 гр. София, 13.07.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20228002902461 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ОББ Факторинг“ ЕООД срещу решение № 93 от 06.07.2022г. по в.т.д. № 376/2021г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което, като е отменено изцяло решение № 260082 от 05.07.2021г. по т.д. № 271/2020г. на Окръжен съд - Русе, е отхвърлен предявеният от касатора против „Про Грийн - М“ ЕООД иск за заплащане на сумата от 63 411. 10 лева, останали неплатени авансови доставки на горива, за което са били издадени данъчни фактури № 10380/22.08.2018г., № 10386/03.09.2018г. и № 10493/21.12.2018г., вземанията по които са били прехвърлени на касатора от „Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД по договор за факторинг № А00239 от 26.04.2018г.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Не би могло да се признае 1 на доставчика и на платеца възможността с нарочно последващо споразумение да установят в отношенията по между си, че вземанията на доставчика не съществуват и това да има действие спрямо фактора.

Споразумението между доставчика и платеца за анулиране на процесните фактури няма действие спрямо фактора. От въззивния съд са били допуснати процесуални нарушения във връзка със съдебно-счетоводната експертиза.

Ответникът не е поискал допускане на експертиза в подадения отговор на исковата молба, нито е подал допълнителен отговор, при което в нарушение на чл. 373 от ГПК, въпреки възражението на касатора, че доказателството е преклудирано, въззивният съд е допуснал експертизата, приемайки, че страните поначало имат възможност след изготвяне на доклада от първостепенния съд по делото да ангажират доказателства. От въззивния съд не са били обсъдени всички релевантни доказателства и тяхното значение за спора – приемо-предавателните протоколи и изричното потвърждаване от ответника на процесните доставки. В обжалваното решение липсва какъвто и да е правен извод или обяснение защо съдът не кредитира извънсъдебното признание на иска от ответника. Неправилно съдът е приел, че вещото лице може да установи липсата на доставка. Не е била извършена още преценка на заключението на експертизата, при съобразяване на другите доказателства по делото.

Според изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК въззивният съд се е произнесъл по въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и по въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните от касатора въпроси са:

1. Изпълнил ли е въззивният съд процесуалното си задължение да приложи установената в чл. 373 от ГПК преклузия? Неприлагайки я спрямо една от страните по делото, нарушил ли е въззивният съд правилото за равнопоставеност, установено в чл. 9 от ГПК?

Касаторът твърди противоречие на въззивното решение с решение № 107 от 13.07.2016г. по дело № 764/2015г. на ВКС, ГК, І т.о., според което по 2 силата на чл. 367, ал. 1, вр. чл. 370 от ГПК, когато в срока за писмен отговор на исковата молба ответникът не оспори истинността на документ, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства, както и с Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което по силата на концентрационното начало в процеса страната не може да поправи пред въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност е допуснала в първоинстанционното производство.

2. Изпълнил ли е въззивният съд процесуалното си задължение да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, както и да обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка всички своевременно представени допустими и относими към предмета на спора доказателства?

Касаторът твърди противоречие на въззивното решение с Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и множество решения, съставляващи каузална практика на състави на ВКС (решение № 266 от 29.06.2011г. по гр.д. № 1058/2010г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 51 от 23.06.2016г. по гр.д. № 3471/2015г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 589 от 29.06.2010г. по гр.д. № 1359/2009г. на ВКС, ГК, І г.о. и др.).

3. Взел ли е предвид въззивният съд обстоятелството, че на фактора по договор за факторинг не могат да бъдат противопоставени възражения, произтичащи от външно за него правоотношение – покупко-продажби между цедента и трето лице – платец, които възражения са възникнали след датата на уведомяване на длъжника за извършената цесия, при условие, че е налице съгласие на третото лице – платец с прехвърляне на вземането? Приложим ли е чл. 103, ал. 3 от ЗЗД по отношение на всички възражения, които третото лице платец би имало срещу цесионера, произтичащи от отношенията с цедента?

Според касатора въззивният съд е дал неправилно разрешение на този материалноправен въпрос, в противоречие с решение № 94 от 10.07.2014г. по т.д. № 3643/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 114 от 10.10.2019г. по т.д. № 2704/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

4. Може ли експертиза по делото да даде отговор на правен въпрос?

Във връзка с въпроса касаторът се позовава на съдебни решения на 3 състави на ВКС, приемащи, че оценката на заключението на вещото лице във всички случаи следва да се мотивира от съда (решение № 224 от 07.01.2019г. по гр.д. № 612/2019г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и др).

5. Кои възражения могат да бъдат противопоставени на фактора от страна на третото лице – платец, когато е налице съгласие на това лице с прехвърлянето на вземането?

Въпросът се приема такъв от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.

6. Ако цедент и длъжник са уредили плащанията по между си с договор за факторинг и цедентът прехвърли свое вземане, за което длъжникът е надлежно уведомен съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, и същият не оспорва своя дълг, допустимо ли е последващо договаряне относно действителността на прехвърленото вземане между длъжника и цедента, без участието и съгласието на цесионера (фактора)?

Въпросът също се поставя като такъв прилагане на закона и развитие на правото. от значение за точното

От насрещната страна по жалбата „Про Грийн - М“ЕООД не е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, съдът приема следното:

В исковата си молба по делото касаторът е изложил, че между него, в качеството му на фактор, и „Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД, в качеството на доставчик, е бил сключен Договор за факторинг № А00239 от 4

26.04.2018г. Съгласно договора доставчикът се е задължил да прехвърли (цедира) свои настоящи и бъдещи вземания към трети лица (платци) по фактури с отложено плащане срещу извършено от фактора финансиране на търговската дейност на доставчика. Това са били, освен другото, вземания на „Про Грийн – М“ ЕООД по приложение към договора. Дружеството е било уведомено за прехвърляне на вземанията от „Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД на 30.04.2018г. С нарочно писмо „Про Грийн – М“ ЕООД е потвърдило получаването на уведомлението за цесията и се е съгласило да извършва плащания директно към касатора. Прехвърлените вземания са произтичали от доставка на горива. Заплатената от „Про Грийн – М“ ЕООД сума е била в размер на 100 997. 92 лева, но след 23.01.2019г. плащанията са били преустановени без основателна причина, като са останали неплатени три фактури – данъчна фактура № 10380 от 22.08.2018г., с падеж 20.11.2018г., на стойност 46 210. 92 лева с ДДС, от които неплатени 6 500 лева, данъчна фактура № 10386 от 03.09.2018г., с падеж 02.12.2018г., на стойност 30 409.

50 лева с ДДС, изцяло неплатена, и данъчна фактура № 10493 от 21.12.2018г., с падеж 21.03.2019г., на стойност 26 501. 60 лева с ДДС, също изцяло неплатена, общо 63 411. 10 лева. Получателят е потвърдил получаването на всяка доставка със стокова разписка. „Про Грийн – М“ ЕООД е изпратило изрично писмено потвърждение на всяка една от неплатените фактури, с характер на извънсъдебно признание на задължението.

Въз основа на тези изложени обстоятелства от касатора е поискано да бъде осъден ответникът „Про Грийн – М“ ЕООД да плати сумите по фактурите.

С отговор на исковата молба ответникът е възразил, че процесните фактури са били анулирани поради неосъществен предмет на доставките и нереализирани основания за бъдещи вземания на „Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД. Фактурите са били за предоставен лимит за бъдещо ползване (стойност, до която може да се зарежда). Прехвърляло се е за определен срок до посочен падеж право на собственост върху стоки за определена стойност за зареждане на горива от верига обекти бензиностанции чрез картова система за безналично плащане, не фактури за покупка на стоки. Срокът от 90 дни за ползване на стоки е изтекъл и фактурите са с неосъществим предмет. Имало е и спор с доставчика за начина на работа. Не е имало стокови разписки, а приемо-предавателни протоколи, обективиращи 5 право на зареждане на горива за срок от 90 дни. Няма признание на иска, а се е потвърдило получаването на лимити. Същевременно не е било получено писмено потвърждение за всяка от цесиите от

„Бългериън Рекавъри

Къмпани“ ЕООД. Сумите са дължими от това дружество, на основание клаузите на чл. 9, ал. 1 от чл. 10 по сключения договор за факторинг.

В отговора на ответника не са били посочени и представени доказателства.

С допълнителна искова молба касаторът е потвърдил твърденията и исканията си към съда. По-конкретно е счел за доказани извършените доставки, а възражението на ответника за анулиране на фактурите – неотносимо, тъй като не са били уговаряни лимити, както и тъй като всякакви действия след уведомяването по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, които се отнасят до промяна на цедираното задължение, са непротивопоставими на цесионера.

От ответника не е бил подаден допълнителен отговор.

Към негова молба от 13.04.2021г., за когато е било насрочено и единственото съдебно заседание по делото, е било приложено писмено становище по същество на спора. При изявление, че предявените искове трябва да бъдат отхвърлени, с присъждане на направените от ответника разноски, той е поискал допълнително да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, в заключението на която вещото лице да отговори има ли доставени стоки по процесните фактури, както и осчетоводени ли са тези фактури, съответно анулирани ли са в счетоводството на ответника и на какво основание.

В открито съдебно заседание доказателственото искане на ответника е било отхвърлено. От първоинстанционния съд е било прието, че с разпореждането, с което е било разпоредено изпращането на препис от исковата молба на ответника, той е бил предупреден, че е длъжен да посочи доказателствата, които иска да бъдат събрани, като в противен случай ще загуби това право, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

С решението по делото първоинстанционният съд е уважил предявеният иск на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 99 от ЗЗД. Приел е надлежно извършено прехвърляне на вземания за доставки на гориво, установени с фактури и приемо-предавателни протоколи, при писмено 6 признание от 30.01.2019г. от управителя на ответното дружество, че е получил горивото по фактурите. Възражението на ответника, че фактурите са били анулирани, според съда, е останало недоказано – преклудирано е било доказателственото искане за експертиза.